Р Е Ш Е Н И Е
№ 862
гр.Пловдив, 13.6.2016г.
В ИМЕТОНА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, Х граждански
състав, в открито заседание на 18.5.2016г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
КИРИЛ ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 909/16г. по описа на ОС-Пловдив, и, за да се произнесе, намери следното :
Въззивно
производство по реда на чл.258-273 от Гражданския процесуален кодекс,
образувано по въззивна жалба, подадена от С.П.П., ЕГН **********– ищец в
производството пред първостепенния съд, чрез процесуален представител адв.К.К.,
против Решение №107/11.1.2016г., постановено по гр.д.№ 5867/2015г. по описа на
РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата С.П.П., ЕГН **********,
против „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД, ЕИК ********* иск за осъждане на „ЕВН България
Електроразпределение”ЕАД да й заплати сумата от
24 450 лева, представляваща обезщетение по чл. 48, ал. 1 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на ЕВН ЕР, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 014 от 10.05.2008г., за
това, че обектът на ищцата, находящ се в ПИ 596, в гр.Пловдив, Северна индустриална
зона, IV част, ***, е останал
без електрическа енергия по вина на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД за
периода 06.12.2008г. – 08.08.2010г. вкл., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 18.05.2015г. до окончателното погасяване.
Оплакванията във
въззивната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и
постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, а
искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен и за присъждане на
разноски.
Въззиваемата
страна – „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр. Пловдив, ЕИК
*********, оспорва жалбата, претендира за присъждане на разноски.
Пловдивският окръжен съд, Х граждански
състав, след като прецени данните по
делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка,
намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена
от легитимирана страна, в законния срок,
внесена е дължимата ДТ и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Ищцата е твърдяла,
че е собственик на регулиран недвижим имот на територията на гр.Пловдив, който за изминал
продължителен период бил ползван от чичо й – И.П., като за целта бил
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение –
Пловдив” ЕАД, чийто правоприемник е ответникът.Твърдяла е, че за коментирания
изминал период са възникнали и съществували продажбени отношения, във връзка с
консумираната ел. енергия по аб. № ********** за електромера в имота ИТН №
3636946 до 10.05.2001г., когато потребителската партида била закрита, а
електрозахранването – преустановено, което
било извършено без знанието на ищеца и без нейно съгласие. За нуждите на предприето през 2005г. – 06г.
застрояване на имота, ищцата инициирала процедура по кандидатстване
по общия ред пред ответника за присъединяване и на 30.11.2006г. сключила
предварителен договор № 92596, а на 28.05.2008г. окончателен договор № 546289 с ЕВН ЕР с предмет –
присъединяване към
електроразпределителната мрежа на обекта й: жилищна сграда и прилежащ терен на
посочения адрес. В изпълнение на задълженията си по Договора на 06.06.2008г.,
ищцата превела дължимата сума от 1086 лева, като от тази дата започнал да тече
6-месечният срок за изпълнение на насрещното договорно задължение на ответника за
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, който срок изтекъл
на 06.12.2008г. Поради забава за изпълнение на насрещното задължение на ответника по Договора, ищцата образувала исково
производство пред ПРС, по което с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д. №
15104/09г., ответникът бил осъден да заплати договорна неустойка на осн. чл. 92 ЗЗД в
размер на 10,86 лева, съгл. чл. 35 от Договора. След образуване на изпълнително
производство по изп. дело № 533/12г. по описа на ЧСИ Ангелаков, рег. № 826 на
КЧСИ, р-н на действие - ПОС. На
02.10.2012г., и неколкократно налагане
на глоби на длъжника на осн. чл. 527,
ал. 1 ГПК, ответникът изпълнил задължението си да присъедини имота към
електроразпределителната мрежа на 20.01.2015г.
Ищцата е твърдяла, че за въззиваемия е
възникнало задължение както на основание
сключения между страните договор, така и по силата на закона - Закона за
енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004 г. да присъедини обекта на ищцата и да започне преноса на
електрическа енергия в уговорения 6-месечен срок, което не е изпълнено за
исковия период. Твърдяла е, че между страните е възникнала облигационна договорна
връзка във връзка с предоставяне на търсената услуга при общи условия, че има качеството
на потребител и, че е изпълнила задължението си по Договора да заплати
дължимата цена за присъединяването, за което е издадена фактура №
79/05.06.2008г., но в нарушение на договора и действащото законодателство,
ответникът не е изпълнил насрещното се
договорно си задължение за присъединяване на имота към електроразпределителната
мрежа в срок, поради което обектът останал без електрозахранване за период от
611 денонощия за периода 06.12.2008г. – 08.08.2010г. вкл. Тъй като за този период имотът на ищцата останал без
електрическа енергия по вина на ответника и на осн.чл. 48, ал. 1 от ОУ на ЕВН
ЕР, е претендирано осъждането му да заплати обезщетение в размер на общо 24 450
лева, чиито размер е определен, както следва – за 06.12.2008г. – 50 лева, а за
останалия период – 610 денонощия по 40 лева, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на исковата молба в съда – 18.05.2015г. до окончателното
погасяване.
В писмения отговор
се оспорва основателността на претенцията. Ответникът поддържа, че
неизпълнението на договорните му задължения за присъединяване на обекта към ел.
разпределителната мрежа е поради обективни причини – доколкото собственикът на
касета Кантона /съоръжение, чрез което ищцата е искала да се извърши
присъединяването/, се е противопоставил същата да бъде изкупена от ЕВН и договорното
му задължение е изпълнено на 20.01.2015г. – веднага, след като невъзможността е
отпаднала /касетата била закупена с договор за продажба на енергиен обект на
17.12.2014г./, а до този момент, тъй
като обектът на ищцата не е бил присъединен към мрежата, не е имало възможност да бъде снабдяван с ел. енергия, а
и самата ищца не била отправяла искане за предоставяне на услугата по пренос на
ел. енергия. Оспорва ОУ да обвързват страните по делото, като твърди, че
отношенията между тях в процесния период
са били регулирани единствено от сключения помежду им договор, във връзка с
присъединяването на обекта към ел.разпределителната мрежа. Твърди, че предмет
на договора е присъединяването на обекта, а не предоставянето на услуга по
пренос на електрическа енергия до него, респ. не е уговорено и не е възникнало задължение за извършване на
услуга по пренос на ел. енергия. Твърди, че договорът за пренос на ел. енергия
/при ОУ/ се сключва след прекратяване на
договора за присъединяване, поради изчерпване на предмета му, т.е. – когато
присъединяването стане факт; ответникът не е отказвал да извършва пренос на ел.
енергия до обекта на ищцата, а за процесния период, ищцата не е правила искане
за предоставяне на такава услуга. Оспорва до тогава да е възникнало задължение по
силата на създадената облигационна връзка или по силата на закона за електрозахранване
на обекта на ищцата.Твърди, че обезщетение за неизпълнение на задължението за
доставка на ел. енергия не би могло да се
претендира по сключения между страните Договор от 28.05.08г., по който на ищцата вече е присъдено
обезщетение за неизпълнение на насрещното задължение за присъединяване.Обезщетение
за неизпълнение на задължение за доставка на ел. енергия би могло да се п
ретендира по договор за пренос, какъвто не е сключен между страните, част от
който е разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ОУ, на която ищцата се позовава, през
процесния период, обектът не е бил присъединен към мрежата, а ищцата не е била
и клиент на крайния снабдител, поради което / в отношенията между страните/ нямат
обвързващо действие ОУ към договорите за пренос на ел. енергия, а правото да се
иска сключване на такъв договор при общи условия било възникнало едва на
20.01.2015г. Твърди се, че ищцата е приела ОУ на 21.02.2015г. и от тази дата е
страна по тях. Оспорва се твърдението, имотът на ищцата да е бил присъединен
към ел.разпределителната мрежа с аб. № ********** до 10.05.2001г. При условията
на евентуалност е заявено възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111,
б.”б” ЗЗД.
При служебната
проверка на основание чл. 269 от Гражданския процесуален кодекс на изцяло
обжалваното решение се констатира същото да е
валидно и допустимо.
Въззивната проверка на основание чл. 269 от ГПК за правилността на решението се
извършва само на въведените във въззивната жалба оплаквания, като съдът
извършва проверка само на оспорените в жалбата правни изводи, на процесуалната
законосъобразност на посочените в жалбата процесуални действия и на
обосноваността на оспорените в жалбата
фактически констатации.
В изпълнение на служебните правомощия за
приложение на императивни правни норми се констатира, че е правилна дадената от първостепенния съд материално-правна
квалификация и не се налага даване на указания на страните. Предмет на делото е
вземане за обезщетение за неимуществени вреди на договорно основание, поради
неизпълнение на договорни задължения на ответника с материално-правна квалификация на чл.79 във
вр. с чл.82 от ЗЗД.
За да отхвърли иска, първостепенният съд е
приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е
собственик на посочения в исковата молба имот; че между страните е сключен Договор
№ 546289 от 28.05.2008г. за присъединяване обекти на потребители към
електроразпределителната мрежа, с предмет – присъединяване на обекта й: жилищна
сграда и прилежащ терен, цената по който е платена от нейна страна; че
задължението по договора за присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа е изпълнено от ответника на 20.01.2015 г., като
през исковия период 06.12.2008г. - 08.08.2010г. имотът не е захранван с
електрическа енергия.Приел е, че съгласно сключения между страните Договор №
546289 от 28.05.2008г. за присъединяване обекти на потребители към
електроразпределителната мрежа, ответното дружество е поело задължение да
присъедини към електроразпределителната мрежа обекта на ищцата в уговорения в
чл. 15 срок за изпълнение, което е изпълнено 611 денонощия след срока . Приел
е, че нормата на чл. 48, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕР, съгласно която ответното дружество дължи да
заплати обезщетение на всеки клиент, чийто обект е останал без електрическа
енергия повече от 24 часа по вина на дружеството, не намира приложение, тъй като ОУ на ЕВН ЕР не
са били приложими в отношенията между страните, тъй като касаят договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, какъвто не
се установява да е сключен между страните за исковия период 06.12.2008 г. – 08.08.2010 г. вкл.,
поради което обезщетение на основание
чл.48,ал.1 ОУ на ЕВН ЕР, не се дължи. Приел е за безспорно, че присъединяването
на обекта на ищцата към електроразпределителната мрежа, е изпълнено от ответника
на 20.01.2015г., като през исковия период 06.12.2008г. – 08.08.2010г. имотът не
е захранван с електрическа енергия. Приел е, че по силата на сключения договор
между страните от 28.05.2008г., не е е била налице облигационна обвързаност по
повод предоставяне на услуга „пренос на ел. енергия”, а ответното дружество е
поело задължение единствено да присъедини имота на ищцата към
електроразпределителната мрежа, като едва след това е възможно да се установи
правоотношение във връзка с преноса на ел. енергия и при евентуално наличие на
предпоставки по чл. 48 от ОУ, да се търси обезщетение. При положение, че за
исковия период не е извършено
присъединяване, ищцата не е имала
качеството клиент и ОУ не са приложими между страните. Прието е за
неоснователно твърдяното, че с подписване на договора за присъединяване, ищцата
мълчаливо е приела ОУ на ЕВН ЕР, тъй като липсва елемент от фактическия състав /за
възникване/на /договорното при общи условия/правоотношение между страните –
присъединяване на обекта към мрежата и тъй като в Договора страните не са се
съгласили ОУ на ЕВН ЕР да са неразделна част от него или съответно приложими
при конкретни предпоставки. Прието е, че с неоспорената изходяща от нея декларация
от 21.01.2015г. /л.59/, ищцата изрично
/а не мълчаливо, след присъединяването, изрично
приема ОУ на договорите за пренос на ел. енергия на ЕВН ЕР, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ – 14 от 10.05.2008г. Прието е, че издадаването на фактура за
заплатената сума за присъединяване, само по себе си, не придава качеството потребител
по смисъла на ОУ на ЕВН, а е свързано с изпълнение
на задълженията й по договора за присъединяване. За неизпълнение на задължението
на ответника за присъединяване в
договора между страните е уговорена неустойка6, каквато е присъдена в полза на
ищцата с влязлото в законна сила на 24.04.2012г. решение по гр.д. №
15104/2009г. на ПРС, V гр.с./л.89-90/. Приел е, че ищцата има право да
претендира и обезщетение за репариране на вреди в по-висок размер, но
е приел, че предявеният иск е на друго основание, каквото не е налице.
Правилни са оспорените крайните изводи за липса
на облигационна договорна връзка
между страните при публично известни общи условия по договор за продажба на ел. енергия за
исковия период 06.12.2008г. – 08.08.2010г. и същите се споделят. Неоснователни са и оплакванията
за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на Решението. Правилно е прието въз основа на
доказателствената съвкупност след отделяне на спорното от безспорното, че въззивницата не е придобила и за исковия период няма качеството на клиент на въззиваемото
дружество по см. на чл.1 т.5 от публично известните ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на ЕВН ЕР, одобрени през 2008 г. от ДКЕВР, а за
въззиваемото дружество, като разпределително предприятие, не е възникнало
задължение да извършва пренос на
електрическа енергия и да предоставя мрежови услуги при условия на
равнопоставеност на потребителите на крайния снабдител, на осн. чл 11 т.1 от същите ОУ, като са неоснователни оплакванията
в противоположния смисъл в жалбата.
Отношенията между
страните са договорни, но същите са
единствено във връзка със сключения между тях Договор за присъединяване обекти
на потребители към електроразпределителната мрежа № 546289/28.5.2008г., по
който е възникнало насрещно задължение на въззиваемото дружество да изгради
съоръженията за присъединяване и извърши присъединяване на обекта в уговорения
срок; за осигуряване на потребителя предоставената мощност в мястото на
присъединяването… както и за поставяне
под напрежение електрическите съоръжения до границата на собственост в 7 –
дневен срок от подаване на заявление за започване на продажба на ел. енергия,
след изпълнение на изискванията в чл.28 от Договора.
За неизпълнение на
задълженията на въззиваемото дружество по Договора за присъединяване въззиваемото
дружество е осъдено както следва: с
влязло в сила решение по гр.д.№15104/2009 г. по описа на РС-Пловдив въззиваемото дружество е осъдено да изпълни договорното си задължение за
присъединяване, заедно с договорна
неустойка за забава в максималния договорен размер от 1% от цената
за присъединяване или в размер на 10.86 лв., а в с влязло в сила решение по
гр.д.№ 12 764/2013 г. по описа на РС-Пловдив въззиваемото дружество е
осъдено да заплати на въззивницата обезщетение за репариране на неимуществени
вреди в размер на 5 020 лв., по предявения като частичен иск от общо
дължимата сума от 68 000 лв. за неизпълнение на задълженията по Договора
за присъединяване за исков период от
падежа до приключване на съдебното дирене на 26.3.2014 г.С влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 12 764/2013 г. по описа
на РС-Пловдив са преклудирани и възраженията на въззиваемото дружество,
основани на нормата на чл.83 ал.2 ЗЗД,
като е прието, че поведението на въззивницата не може да бъде подведено в
хипотезата на чл.83 ал.1 ЗЗД, тъй като с
влязло в сила решение въззиваемото дружество е било осъдено да изпълни
договорното си задължение, така, както е уговорено, а, съгласно чл. 65 ал.1 ЗЗД
въззивницата не е била длъжна да приеме нещо различно от дължимото и не се
установява да е изпаднала в забава, тъй като не е доказано да е предложено от въззиваемото дружество точно изпълнение. С
влязлото в сила решение по гр.д.№ 12 764/2013 г. по описа на РС-Пловдив са
преклудирани и фактите за дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнение на договорното задължение на въззиваемото електроразпределително
дружество спрямо въззивницата по
Договора за присъединяване за осигуряване на достъп за доставка на ел. енергия
от електроснабдителното дружество за периода от 6.12.08-26.3.2014 г.по предявения
частичен иск.
Поставеният сега
спор не е за обезщетение за неимуществени вреди по Договора за присъединяване
за разликата над предявения размер с
частичния иск, а е на друго договорно основание, но е за репариране на същите по вид вреди – неимуществени вреди
от неудобствата в бита във връзка, поради липса на достъп до електрическа
енергия в дома на въззивницата, като исковият период на сега претендираното обезщетение 06.12.2008г.
– 08.08.2010г. се обхваща от периода, за който вече е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в полза на въззивницата против въззиваемото дружество по
предявения частичен иск по гр.д.№ 12 764/2013 г. по описа на РС-Пловдив.
Ето защо, тъй като
липсва твърдяната облигационна договорна връзка между страните
при публично известни общи условия по
договор за продажба на ел. енергия за исковия период 06.12.2008г. –
08.08.2010г. и въззивницата не е
придобила и за исковия период няма
качеството на клиент на въззиваемото дружество по см. на чл.1 т.5 от публично
известните ОУ на договорите за продажба
на ел. енергия на ЕВН ЕР, одобрени през
2008 г. от ДКЕВР, а за въззиваемото
дружество, като разпределително предприятие, не е възникнало задължение спрямо
въззивницата да извършва пренос на електрическа енергия и да предоставя мрежови
услуги при условия на равнопоставеност на потребителите на крайния снабдител,
на осн. чл 11 т.1 от същите ОУ, както и тъй като на въззивницата вече е
присъдено обезщетение за репариране на същите по вид неимуществени вреди за период,
който обхваща исковия период, искът е неоснователен и правилно е отхвърлен.
Поради съвпадане с крайните изводи на
първостепенния съд, решението е правилно и се потвърждава, жалбата е неоснователна.
С оглед на този резултат, разноски се дължат
и се присъждат само в полза на въззиваемото дружество на основание чл. 78, ал.
3 ГПК по представения списък по чл. 80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение в
размер от 1263 лева, който е под минималния, предвиден в чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №107/11.1.2016г., постановено
по гр.д.№ 5867/2015г. по описа на РС-Пловдив , с което е отхвърлен предявеният от С.П.П., ЕГН **********,
против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК ********* иск за осъждане
на „ЕВН България Електроразпределение” да й заплати сумата от 24 450 лева,
представляваща обезщетение по чл. 48, ал. 1 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 014 от 10.05.2008г., за това, че обектът на
ищцата, находящ се в ПИ 596, в гр.Пловдив, Северна индустриална зона, IV част, ***,
останал без електрическа енергия по вина на „ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД за периода 06.12.2008г. – 08.08.2010г. вкл., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 18.05.2015г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА С.П.П.,
ЕГН ********** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, ЕИК *********, разноските пред въззивния съд в размер на 1263 лева.
Решението е окончателно на осн. чл.280 ал.2 ГПК и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..........................
ЧЛЕНОВЕ:1....................... 2.............................