Определение по дело №2674/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         Номер   1949                Година   23.05.2019              Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети май                                                                                 Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2674 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.

 

          С исковата си молба ищецът З. е поискал съдът да допусне обезпечение на предявените по делото два осъдителни иска с правно основание чл. 372 ТЗ, с цена от 5757 лева, срещу ответника С., чрез налагане на запор на всички негови парични вземания от - по банкови сметки (левови и валутни), в това число, но не само, по банкова сметка ***, до размера на цената на исковете.

 

          След като прецени представените до сега по делото доказателства, съдът намери, че молбата за допускане на обезпечение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а мотивите за този извод са следните:

 

Едно от основните изисквания за допускане обезпечение на иска е той да е допустим, защото само по такъв иск може да се постанови и решение, осъществяването на чиито правни последици обезпечението осигурява (аргумент от чл. 391, ал. 1 ГПК). А е трайна практиката на ВКС, че правен интерес от осъдителен иск за неизискуемо вземане е недопустим, в който смисъл е и нормата на чл. 124, ал. 2 ГПК (в този смисъл Р 103-2014-I т.о., Р 516-2011-III г.о. и Р 145а-2010-II т.о., Р 1478-2009-IV г.о., Р 197-1993-I г.о., Р 869-2002-I г.о.). В случая още от правното твърдение на ищеца исковата му молба е видно, че предмет на търсената с втория му осъдителен иск защита е вземането от 3600 лева за навлото по транспортна заявка – договор № RE1314756 и фактура № 52372/15.04.2019 г., чиято изискуемост ще настъпи 30 работни дни след получаване от ответника на съставената за същия превоз международна товарителница и фактура № 52372/15.04.2019 г., които ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е получил на 17.04.2019 г.  (л. 2). Следователно. Изискуемостта на това вземане ще настъпи чак на 05.06.2019 г. (30 работни дни след 17.04.2019 г.). А след като е така, към момента на предявянето на този иск с исковата молба по делото на 23.05.2019 г., заявеното за защита с него вземане, е неизискуемо. Поради това и предявеният за защитата му по делото от ищеца осъдителен иск е недопустим, а в същото време се иска обезпечаването му, като по тази молба съдът следва да се произнесе без да изчаква настъпването на падежа му (аргумент от чл. 395, ал. 2 ГПК). Последното обаче само по себе си обуславя неоснователност на молбата за обезпечаването му, защото с нея се иска обезпечаване на един недопустим иск. При това положение исканото му обезпечаване не може да бъде допуснато и при условието на чл. 391, ал. 2 ГПК.

 

Това в случая е така и по отношение на първия предявен от ищеца осъдителен иск за навлото от 2160 лева по транспортна заявка – договор № RE1314398 и фактура № 17660/26.02.2019 г. Макар и допустим, този иск не е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства, които да го правят вероятно основателен (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК). Липсват такива ищецът да е изпълнил задължението си и превозил посочения в заявката – договор товар до посоченото в същата място/разтоварен пункт -, нито да е предал този товар на посочения в същата заявка получател А. (л. 4). Вместо това от представената за изпълнението му международна товарителница е видно, че товара е предаден на друг получател М. (л. 5). А едва след изпълнението на това му основно задължение по превозния договор, и изтичането на 30 работни дни от удостоверяването му с международната товарителница и фактура, ответникът му дължи уговореното в същия навло/възнаграждение от 2160 лева за изпълнението му (л. 4). При това положение исканото обезпечаване и на този иск не може да бъде допуснато и при условието на чл. 391, ал. 2 ГПК.

   

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на ищеца З. за допускане на обезпечение на предявените по делото осъдителни искове по чл. 372 ТЗ, с цена от 5757 лева, срещу ответника С., чрез налагане на запор на всички парични вземания на последния от - по банкови сметки (левови и валутни), в това число, но не само, по банкова сметка ***, до размера на цената на тези искове.

   

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: