№ 1206
гр. Плевен, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430102877 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от “***я, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Со***ротив ИВ. ХР. Н. с ЕГН ********** от гр.П***
вх.Б ап.4. Твърди се, че по заявление на ищцовото дружество било образувано
ч.гр.дело № 4989/2020г, по което са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Твърди се, че с изп.лист е образувано изп.производство
№538/2020 по описа на ***. Поканата за доброволно изпълнение била
връчена чрез залепване, поради което съдът разпоредил, че в едномесечен
срок заявителят може да предяви установителен иск за вземането си. На
03.10.2018г. между „*** и ответника бил сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който ищецът предоставил на ответника заем в размер на
1800 лева. В договора било отразено, че размера на кредита е 2016 лева, тъй
като към кредита е включена такса оценка на риска в размер на 216 лева,
дължима в деня на подписване на договора, която такса се финансира от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски.
Дължимата сума от 2015,85 лева била разсрочена на 20 погасителни вноски,
от които 19 в размер на по 125,64 лева и една в размер на 125,69 лева.
Кредитът бил уговорен при ГЛП 26,36 %. Всяка вноска включва главница и
лихва. Към момента на подаване на заявлението задължението на ответника
било в размер на 2839,54 лева от които 1851,47 главница и 378,68 лева
1
договорна лихва. Ищецът твърди, че отделно от това ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на 609,37 лева. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи посочените суми.
В едномесечния срок ответникът чрез назначения си особен
представител оспорва претенциите. Оспорва автентичност на договора, тъй
като няма данни кой е подписал договора от страна на кредитора – няма
отразено име на представителя на банката, няма данни дали притежава
представителна власт да представлява банката за договори, кой е положил
подпис от името на ищеца. Прави искане ищецът да бъде задължен да
представи оригинал на договора. В случай, че бъде представен и бъде
установено облигационна връзка между страните, навежда доводи, че
договорът накърнява равноправието на страните и противоречи на добрите
нрави. Липсва яснота относно начина на формиране на общата дължима сума
от потребителя, няма правила как е формирана лихвата, в погасителния план
няма данни как е формирана погасителната вноска, а ГПР в размер на 49,12 %
противоречи на чл.19 ЗПК. По отношение на претендираната сума от 216 лева
твърди, че представлява нищожна клауза в договора.
В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество.
Ответникът се представлява от адв.К.Д. от АК Плевен, назначена за особен
представител на ответника и поддържа подадения писмен отговор.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване
на срока по чл.415, ал.1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в
негова полза вземане по договор за потребителски кредит по основание,
размер и длъжник; че кредитополучателя е получил твърдяната сума по
договор за кредит; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или
падежа на вземането.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително, че е
заплатил сумите. На 30.09.2020г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, по което е образувано
ч.гр.дело 4989/2021г. По същото е издадена заповед № 261370/01.10.2020г., с
което е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя Длъжникът ИВ. ХР.
Н., ЕГН **********, от гр. ***, да заплати на кредитора „*** ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от ***, сумата от
1851,49 лв., представляваща главница, сумата от 378,68 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.01.2019г. до 05.06.2020г., сумата от 609,37
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2019г. до
17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
2
30.09.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата 106,79 лв. деловодни
разноски, от които 56,79 лв. представляващи държавна такса и 50 лв.
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена от ЧСИ чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
Съдът е разпоредил на заявителя, че може да предяви установителен иск за
вземанията си в едномесечен срок. В едномесечния срок е постъпила исковата
молба по настоящето дело.
От приложения на лист 5 договор се установява, че между ответника
ИВ. ХР. Н. и представител на банката, непосочен в договора е сключен
договор за потребителски кредит № ********** / 03.10.2018г. с размер на
кредита 1800 лева. Процесният договор за заем е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата (външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ), съгласно специалния ЗПК.
В договора страните са уговорили общия размер на фиксираната лихва
26,36 %, а ГПР да е 49,12% или общо дължимата сума е в размер на 2512,85
лева. Страните са договорили заплащане на еднократна такса за оценка на
риска в размер на 216 лева, която се финансира от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, поради което са
уговорили общия размер на кредита да е 2016 лева.
Видно от договора, в чл.9.4 при просрочие потребителят дължи лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода
на просрочие.
С определението за насрочване, съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението се установява, че ответникът е направил две
вноски по кредита – на 02.01.2019г. в размер на 90 лева и на 11.01.2019г. в
размер на 200 лева, като са останали непогасени вноски за периода
05.01.2019г. – 05.06.2020г., когато е настъпил и падежа на договора.
Ответникът е възразил, че в договора не е посочено името на
представителя на банката, въпреки, че договорът е подписан. Съдът приема,
че този пропуск е технически и не води до нищожност или недействителност
на договора. Ответникът е усвоил сумата и е започнал да погасява
задълженията си. Отделно от това, в хода на делото не е оспорил
представителството си по договора, с оглед на което съдът приема, че между
страните са възникнали облигационни отношения основани на сключения
договор за кредит.
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.11,
ал.1 т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
3
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването и според чл.11 т.12 ЗПК информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
В тази връзка ответникът чрез назначения си особен представител
навежда доводи, че в погасителния план не е посочено от всяка вноска каква
част погасява лихва и каква главницата, което прави договора
недействителен. Действително в чл.11 т.12 ЗПК се сочи, че „планът съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи“ Съдът приема, че това изискване към съдържанието
на погасителния план касае само случаите, когато потребителят поиска такъв
план при погасяване на главница. Затова и изискването към това съдържание
е посочено в т.12, която започва с „информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно…“ Едва когато потребителят е
поискал, кредиторът е длъжен да даде разбивка на всяка вноска – каква част
от вноската погасява главница и каква част погасява лихва. При така
изложеното, съдът прави извод, че обстоятелството, че погасителният план,
който се съдържа в договора и в който са посочени падежите и размера на
вноските не сочи каква част погасява главница и каква лихва, не опорочава
договора за кредит.
По отношение на претендираната сума за такса оценка на риска в
размер на 216 лева, съдът приема, че тази клауза е нищожна. Договорът за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от
28.07.2015г./. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, като в ал.2 на цитираната норма е предвидено, че
кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Независимо от използваната в
4
договора формулировка „такса за оценка на риска“, съдът намира че сумата
от 216 лева, представлява такса за усвояване на заема и е нищожна, тъй като
не отговаря на изискванията на чл.10а ал.4 ЗПК. Според тази разпоредба
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Посочената таксата е уговорена в чл. 7.1 от договора като задължителна.
Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на
договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и
предвид заявеното му желание в искането-декларация. Посочената уговорка е
неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната
такса. С така определената такса се заобикалят изискванията на закона и като
такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.21 ал.1 ЗПК. Доколкото
оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае
усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони, на основание чл.10а ал.2 ЗПК. Клаузата
противоречи и на чл.16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за
кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави
кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска,
на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора. От изложеното следва, че искането за
такса за оценка на риска в размер на 216 лева подлежи на отхвърляне. При
така изложеното, съдът счита, че искът за главница е основателен до размера
от 1635,49 лева, като за разликата до 1851,49 лева се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираната договорна лихва, съдът счита, че
претенцията е доказана. Установи се от заключението, че кредиторът е
отпуснал на кредитополучателят сумата от 1800 лева, която е усвоена. С това
съдът приема, че ищецът е изправна страна по договора. Ответникът не е
изпълнил задължението си да заплаща дължимите вноски за погасяване на
кредита. Вещото лице е установило, че правилно е изчислен размера на
договорната лихва. Видно от договора , ГПР е в рамките на допустимия от
закона размер и не надвишава пет пъти законната лихва. Договорната лихва
за периода 05.01.2019г. – 05.06.2020г, когато е изтекъл договора, е в размер на
496,85 лева. С вноските, които ответникът е заплатил, кредиторът е погасил
част от дължимата сума – 118,17 лева и остава дължима договорна лихва в
размер на 378,68 лева.
Не е основателна изцяло претенцията за обезщетение за забава. За
периода на забава, страните са уговорили в договора, че кредитополучателят
дължи на кредитора лихва за просрочие в размер на законната лихва върху
5
просрочената сума за периода на просрочието. Изчислена по този начин, от
заключението се установява, че лихвата за забава е в размер на 264,25 лева, а
не 609,37 лева, колкото претендира ищеца. При така изложеното, съдът
приема, че претенцията за лихва за забава е основателна до сумата от 264,25
лева, като за разликата до 609,37 лева се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Разноските на ищцовото дружество в исковото производство са в
размер на 67,26 лева, 200 лева за особен представител и 200 лева за съдебно
счетоводна експертиза. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно чл.25 Наредба за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 360 лв. Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв. Разноските
в исковото порозводство на ищеца са в общ размер на 567,26 лева. Исковете
са основателни до сумата от 2278,42 лева, а са предавени в общ размер на
2839,54 лева. Разноските на ищеца са в размер на 455,16 лева. За заповедното
производство, съобразно увежаната част на претенциите, ответникът дължи
разноските на ищеца в размер на 85,68 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ.
ХР. Н. с ЕГН ********** от гр.П*** вх.Б ап.4 дължи на „*** ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от *** на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 и чл.240 ЗЗД , сумата от
1635,49 лв., представляваща главница, сумата от 378, 68 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.01.2019г. до 05.06.2020г., сумата от 264,25
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2019г. до
17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.09.2020г. до изплащане на вземането, като за разликата до сумата от
1851,49 лева за главница и до 609,37 лева обезщетение за забава за периода от
05.01.2019г. до 17.09.2020г. ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
6
ОСЪЖДА ИВ. ХР. Н. с ЕГН ********** от гр.П*** вх.Б ап.4 да
заплати на „*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от *** сумата от 85,68 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. №4989 по описа за 2020г. на Плевенски
районен съд, разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. ХР. Н. с ЕГН ********** от гр.П*** вх.Б ап.4 да
заплати на „*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от *** сумата от 455,16 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7