Р Е Ш Е Н И Е
№ 260061/14.7.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 14 - ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети май
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка Иванова като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16449 по опис на ВРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.124 ГПК от П.А.П.,
ЕГН **********,***, М.К.П., ЕГН ********** ***, 12, П.К.П., ЕГН ********** ***,
С.Д.С., ЕГН **********,***, М.М.Т., ЕГН **********,***,
Е.Ж.Н., ЕГН **********,***, Б.Ж.К., ЕГН:**********,***, М.Ж.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
телефон: ****, Д.А.А., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********, последните двама като наследници на А.Д.А.,
ЕГН **********, починал в хода на производството и заместен по реда на чл.227 ГПК, всички чрез пълномощник адв.Д.А. от ВАК
срещу ответници
М.Н.М., ЕГН ********** и Ж.К****, ЕГН **********,*** с искане за постановяване
на решение с което съдът приеме за установено
в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на НИ ****по
ПНИ на СО „****", землище с.****, община ****, одобрен със Заповед №****от
04.04.2016 г. на областен управител на област ****,
целият с площ от 692.88 кв.метра, при съседи на имота 501.959, 501.958,
501.961, 501.2046.
Твърденията на
ищците от които черпят права са, че всички те
са наследници на ****Н.. С Решение **** от 05.08.1996 г. на насл. на ****Н.
е възстановено правото на собственост върху имот по т.6 - нива от 13.000 дка в
местност „****", находящ се в землището на с.****,
в местността „****". Имотът попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Планът на
новообразуваните имоти на СО „****", кадастрален район 501 и 502, землище
с.**** е одобрен със Заповед №****от 04.04.2016 г. на
Областен управител на Област ****. По този план за наследниците на ****Н. по помощния кадастрален план към
ПНИ е отреден и записан стар имот № 195. В този имот по ПНИ попада новообразуван имот ****, целият
с площ от 692.88 кв.метра. Новообразуван имот № ****попада в стар имот ****с
цялата си площ. Описания новообразуван имот не може да бъде възстановен на
насл. на ****Н., тъй като е записан на
ответника, който е придобил правото на собственост върху имот № ****с покупка по
Н.А. ****, том II, рег****, дело №300/1998 г.,
вписан в Служба по вписванията **** вх.рег.№****., акт ****, том XXX, дело
№10112/1998г., по силата на който ****и ****са прехвърлили правото на
собственост върху имот с **** с площ от 650 кв.м., находящ се в землището на с.****,
общ.****, обл.****, местност "****". Ищците
оспорват Н.А. №69, том II, рег****, дело №300/1998г., вписан в Служба по вписванията ****
вх.рег.№****., акт ****, том XXX, дело №10112/1998г. в частта, в която
нотариуса е приел, че ****и ****са собственици на продавания имот.
Ищците оспорват правото
на собственост на ответниците ****
върху процесния имот и твърдят, че те не са
станали собственици на НИ ****по Плана на новообразуваните имоти на СО „****",
кадастрален район 501 и 502, землище с.****, нито на имот пл.****по предходния
план за местността, тъй като и праводателите им ****и
****не са били собственици на този имот, нито са били собственици на имот пл.****с
площ от 650 кв.метра по предходния план за местността.
Оспорват правото на
собственост на ****и ****с твърдения, че
те не са станали собственици на имот пл.****по предходния план за
местността „****" в землището на с.****, общ.****, обл.****,
тъй като на ****не му е било предоставено валидно право на ползване; дори и да
му е било предоставено валидно право на ползване, не е имал право да закупи
предоставения му за ползване имот, тъй като не е отговарял на условията по §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не отстои на изискуемите разстояния по §46 -
30 км. от град с население над 300 хил.жители и на повече от 10 км. от крайбрежната
морска ивица и не е бил жител ***, в землището на което е имотът.
Оспорват ****, ****,
дело №21406/1997г., по силата на който ****е признат за собственик на имот пл.****с
площ от 650 кв.м. в землището на с.****, общ.****, местност „****" на
основание §4Б от ПЗР на ЗСПЗЗ и молят за неговата отмяна.
За ищците като наследници на ****Н. е налице правен
интерес от завеждането на настоящия иск срещу ответниците, тъй като не може да бъде приключена
процедурата по възстановяване на
описания имот поради наличие на спор за материално право. Докато този спор не
бъде разрешен между страните в тяхна полза няма да бъде издадена заповед на кмета на Община **** за възстановяване
на имота им, а едва с издаването на тази заповед приключва процедурата по
възстановяването на същия. Независимо, че в
полза на наследниците на ****Н., чийто наследници са ищците е постановено решение **** на ПК **** от 1996г.,
в което е записано, че се възстановява правото на собственост върху имоти в
землището на с.**** и същото е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ, при
което не се изисква издаване на заповед на Кмета на съответната община, с която
приключва процедурата по възстановяване на имотите на старите собственици, така
постановеното решение е само признавателно, а не възстановява правото на
собственост на насл. на ****Н., тъй като за землището на с.**** няма предходни
планове на земите, включени в ТКЗС към момента на кооперирането им, няма изработени помощни кадастрални планове, по
които се идентифицират земите на старите собственици към момента на
постановяване на решенията на ПК-****, поради което с постановеното решение на
ПК-**** не е приключила процедурата по възстановяване на земите, попадащи в
територия по §4 от ЗСПЗЗ.
По тази причина,
наследниците на ****Н. не биха могли да се легитимират въз основа на
постановеното решение в тяхна полза за собственици на реституираните им имоти,
докато не бъде приет ПНИ и ПКП, по който биха могли да идентифицират имотите
си. В тази връзка, процедурата по възстановяване на имотите им, попадащи в
територия по §4 от ЗСПЗЗ приключва с издаване на заповед на Кмета на Община ****,
с която се индивидуализират възстановените им имоти. Ответникът владее
процесния имот без правно основание, тъй като не се легитимира за собственик на
същия.
От тези твърдения ищците
черпят права и обосновават наличието на правен интерес от водене на
производството.
Молят съда да постанови решение с което на
основание чл.124 от ГПК да признае за
установено в отношенията между страните, че
ответниците
М. М. и Ж.Д. не са
собственици на НИ ****по ПНИ на
СО. „****", землище с.****, община ****, одобрен със Заповед №****от 04.04.2016г. на областен управител на област ****, целият с
площ от 692.88 кв.метра.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответниците с който оспорват предявения срещу тях иск като
неоснователен. Считат, че изложените от ищците факти и твърдения
относно правния интерес от водене на настоящия отрицателен установителен иск са
противоречиви.
В исковата молба са
наведени твърдения, че правният интерес на ищците от водене на отрицателния
установителен иск се определя от обстоятелството, че процесният имот по
регистъра към ПНИ е отразен като собственост на ответника, поради което не може
да се приключи процедурата по възстановяване на имота им. Същевременно се
навеждат твърдения, че процесния имот представлява НИ ****по ПНИ на СО „****",
землище с. ****, община ****, одобрен със Заповед №****от 04.04.2016г. на областен управител на област ****, т.е. че има
влязъл в сила ПНИ, както и твърдения че относно 43 кв.м. от процесния имот в
полза на ответника е издадена заповед №2/10.01.2018г. от кмета на Община ****,
основание §4к, ал.7, §4л, във вр. с §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват
ясно изложени твърдения относно фактите,
което затруднява защитата на
ответниците, които не могат да определят допустимите възражения, които могат да
правят по отношение на претендираните права от ищците /в този смисъл
Тълкувателно решение №9/7.11.2012г. на ОСГК на ВКС относно допустимите в
процеса възражения на ответниците за материална незаконосъобразност на
актовете, от които черпят права ищците по иск за собственост, основан на
земеделска реституция. /
Ищците са наследници на ****Н.,
като в тяхна полза е постановено решение ****/05.08.1996г. на ПК-****, с което
на основание чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ им е възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху изброените
имоти, между които по т.6 върху нива от 13 дка в местност „****".
Твърдят, че с решение ****/05.08.1996г.
на ПК-**** ищците се легитимират като собственици по земеделска реституция и
наследствено правоприемство. Оспорват твърдението на ищците, че с цитираното
решение ****/05.08.1996г. на ПК-**** само е признато право на собственост върху
изброените поземлени имоти, находящи се в землището на с.****. Твърдят, че с
решение ****/05.08.1996 г. на ПК-**** ищците се легитимират като собственици по
земеделска реституция и наследствено правоприемство на посочените поземлени
имоти. Видно от съдържанието на това решение, на основание проведена анкета по
чл.18г, ал.1, т.2 и т.З от ППЗСПЗЗ с него се изменя и допълва предходно решение
****/1993 г. на ПК-****. Съгласно нормата на чл.18г, ал.1, т.2 и 3 от ППЗСПЗЗ
Общинската служба по земеделие е определила чрез анкета на место съществуващите
на терена или възстановими стари реални граници, т.е. имотите, върху които се
възстановява правото на собственост с решение ****/05.08.1996г., са били
индивидуализирани. Приложеното към исковата молба решение ****/1996г. на ПК-****
е индивидуален административен акт, който има конститутивен ефект, както се
приема в TP №1/1997г., а не установително действие. В исковата молба
процесуалния представител на ищците признава, че решение ****/05.08.1996г. на
ПК-**** е постановено преди изменението на чл.14, ал.1, т.З от ЗСПЗЗ ( ДВ
бр.68/1999г. - в сила от 30.07.1999г.), поради което ако е с надлежно по
смисъла на закона съдържание ще възстанови правото на собственост на заявителя.
Дори в евентуалност се приеме, че в полза на ищците не е приключила
земеделската реституция с постановяване на решение ****/05.08.1996г. на ПК-****
и същото не може да породи правен ефект, тъй като не е с надлежно съдържание
(възстановените в съществуващи /възстановими/ стари реални граници имоти не са
описани с граници), поради което не могат да се идентифицират, ищците са могли
да предявят отрицателния установителен иск, с който да отрекат по съдебен ред
претендираното от ответника право на
собственост върху процесния имот.
С ПНИ се индивидуализира
обекта на правото на собственост в случаите, когато реституционната процедура
не е приключила към изменението на ЗСПЗЗ от ДВ бр.68/1999г., както и за
остатъчните площи по § 4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, от които може да се образува
самостоятелен новообразуван имот или да се придадат при условие, че бъдат
заплатени в срок към имот на ползвател. Твърди, че видно от представената с
молбата от 10.03.2021г. от ищците таблица за изчисление на дължимото
обезщетение на собствениците в СО"****", с.**** за ищците е определен
новообразуван имот ****с площ 1880 кв.м., върху който им е възстановено правото
на собственост. Видно от представеното удостоверение №44/23.02.2021г. на Община
**** за имот ****е издадена заповед №243/21.10.2016г. с правно основание §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Твърдят, че с влизане в сила на ПНИ и издаване
на заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за ищците е приключила процедурата по
възстановяване на правото им на собственост върху стар имот № 195.
Неоснователно е оспорването на процесуалния представител на ищците на правото
на собственост на праводателите на ответника - ****и ****, за което се
легитимират с нотариален ****., вписан в Служба по вписванията - **** с
вх.рег.№****., акт ****, том XXX, дело №10112/1998г. При оспорване на
констатацията на нотариуса в нотариален акт за принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот, удостоверено от нотариуса по реда на чл. 587 ГПК, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК /в този см. Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013г. по тълк.д. № 11/2012г. на Върховен касационен съд, ОСГК/. Това
оспорване на нотариалния им акт обаче не може да бъде проведено успешно в
настоящото производство, в което ползващите се от оспорения нотариален акт лица
не са конституирани като страни.
Недопустими и неоснователни
са възраженията и искането на ищците за упражняване на косвен съдебен контрол
относно твърдението им за липса на предпоставките за придобиване правото на
собственост от ползвателите, които не са страна в процеса. С молбата от
10.03.2021г. ищците са представили влязлото в законна сила решение от
06.03.1997г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д.№32/1997г., с което
отменен отказа на кмета на Община **** да се признае на ****право по §4 и сл.
от ЗСПЗЗ по отношение на ползваната от него на основание Постановление №26
земеделска земя от 700 кв.м. в землището на с.****, район IV, парцел ****при
граници п.958, 959, 961 и път. В съдебното производство на пряко административно
правораздаване, макар и да не се разрешава спор за собственост, се установява
наличието на предпоставките за уважаване на искането и по този въпрос съдебното
решение обвързва със сила на присъдено нещо страните по делото, както и
настоящия състав, който не може да преразглежда този въпрос. Оспорват
твърдението на ищците, че съдебното решение няма правно действия спрямо тях.
Тъй като с него се отменя административен акт, същото има правно действие
спрямо всички.
Ако се приеме, че с решение
****/05.08.1996г. на ПК **** ищците се легитимират като възстановени
собственици по земеделска реституция и наследство за тях административното
производство по възстановяване на собствеността е приключило. Същите няма да
бъдат адресати на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно процесния имот и
нямат правен интерес от водене на настоящия иск за отричане на придобити от
правоприемник на ползвателя права върху спорния имот. Ищците не биха могли да
искат изменение на влязъл в сила ПНИ по предвидените и изброени в §4к, ал.8 от
ПЗР на ЗСПЗЗ хипотези.
Съгласно разпоредбата на
§4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени на граждани въз основа на актове
по §4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Помощният
план съдържа данни, както за имотите, предоставени за ползване, така и за
имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски
стопанства и държавните земеделски стопанства. Съгласно ал.4 на посочения текст
съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал.1 и редът за
изработването му се определят с правилника за прилагане на закона, като чл.28,
ал.4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по §4к от
ПЗРЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които
се придобива, съответно възстановява по реда на па.4к, ал.7 и при условията на
пар.4а, 4б и 4з. Придобитото право на ползване, трансформирано в право на
собственост изключва правото на възстановяване на собствениците по земеделска
реституция. Считат, че единствено допустими в настоящото производство са
възраженията за нищожност на заповедта на кмета по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Същите възражения са неоснователни защото заповедта е издадена в изискуемата
форма, от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Заявяват, че са придобили
процесния имот чрез правни сделки и го владеят необезпокоявано от датата на
придобиването му, а именно отв.М.М. от 1998 г., а по
отношение на 43 кв.м. ид.части М.М. и Ж.Михнева владеят имота
заедно от 2018 г. като владението
продължава и към настоящия момент.
Заявяват евентуално
придобивно основание като твърдят, че ако се установи, че са придобили имота от
несобственик, те не са знаели това обстоятелство и са добросъвестни владелци,
поради което са придобили имота с изтичането на кратката придобивна давност по
чл.79, ал.2, вр.чл.70 от Закона за собствеността. Установеното владение от
първия ответник е на основание прехвърлителна сделка, поради което същото е
добросъвестно, налице е годно правно основание за прехвърляне на собствеността
и твърдят, че отв.М. не е знаел, че праводателите му не са собственици.
Видно от представените
от ищцовата страна доказателства с влязло в сила решение по гр.д.№ 32/1997 г.
на ВОС на ползвателя ****е признато правото да придобие предоставения по ПМС 26
имот след като съдът е приел, че са налице предпоставките за това. М.М. твърди, че владее имота от деня на продажбата -
19.11.1998 г., а в случай, че съдът приеме, че праводателите му не са били
собственици, заявява евентуално придобивно основание кратка придобивна давност, тъй като е
добросъвестен владелец.
Становище по
обстоятелствата на които се основават предявените искове и възражения срещу иска
и обстоятелствата, на които те се основават:
Не
оспорват твърденията, че ищците са наследници на ****Н., като в тяхна полза е
постановено решение ****/05.08.1996г. на ПК-****;
- Оспорват
твърдението на ищците, че с решение ****/05.08.1996г. на ПК-**** само е
признато право на собственост върху изброените поземлени имоти, находящи се в
землището на с.****;
Твърдят, че видно от съдържанието на
решение ****/05.08.1996г. на ПК-**** със същото е възстановено правото на
собственост на наследниците на ****Н. в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху изброените имоти между които по т.6 върху нива от 13 дка в
местност „****";
Твърдят, че с влизане в сила на ПНИ и
издаване на заповед №243/21.10.2016г. на кмета на Община **** на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ищците
е приключила процедурата по възстановяване на правото им на собственост върху
имотите, попадащи в стар имот №195;
Оспорват твърдението на ищците, че при
придобиване на правото на собственост от продавачите ****и **** не са били
изпълнени изисквания на §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което същите не са могли
валидно да прехвърлят на М.М. правото на собственост
при извършената през 1998г. покупко-продажба. Твърдят, че без участие на
продавачите ****и ****, които са страни
по прехвърлителната сделка през 1998г. не могат да бъдат оспорвани
техните права в настоящия процес, както и не могат да се оспорва процедурата за придобиване на правото на собственост на
основание §46 ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че праводателите им са придобили правото на собственост върху
поземлен имот ****, находящ се в землището на с.****,
местност"****" на основание §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след като по съдебен
ред, с решение по гр.д.№32/1997г. на ВОС е установено, че са налице
предпоставките за придобиване от ползвателя ****; Твърдим, че със заповед
№2/10.01.2018г., издадена от кмета на Община ****, на основание §4к, ал.7, §4л,
във вр. с §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предмет на която е реалната част от 43
кв.м., е приключила процедурата и ПНИ е приложен по отношение на процесния
имот;
Твърдят, че с влизане в сила на ПНИ и
издаване на заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за ищците е приключила процедурата
по възстановяване на правото им на собственост върху стар имот №195;
Твърдят, че от закупуване на имота през
1998г. единствено те упражняват
непрекъснато и необезпокоявано владение, като до предявяване на иска в тяхна
полза е изтекла кратката петгодишна
давност и се легитимират като
собственици на имота, предмет на сделката;
Твърдят, че са придобили с възмездни сделки правото на
собственост върху процесния имот, като го владеят необезпокоявано от придобиването
му за първия от 1998г., а по отношение на 43 кв.м. идеални части от имота за
двамата от 2018г. до настоящия момент.
Владеят имота на годно правно основание, което е противопоставимо на
претендираните от ищците права.
Оспорват предявения иск
като неоснователен и молят да се
отхвърли като им се присъдят разноските за производството.
Ответниците оспорват
истинността относно отразените обстоятелства в
удостоверение №43/23.02.2021г. на Община ****, с твърденията, че тези факти излизат извън правомощията на
административния орган, представляват по своя характер свидетелски показания
относно неосъществени факти и могат да се установят само със заключение на вещо
лице по СТЕ. Оспорват удостоверение №44/23.02.2021г., издадено от кмета на
Община **** по отношение на удостовереното в него обстоятелство за неприключила
процедурата по възстановяване, тъй като това е правен извод и е от
компетентност на съда по гражданския спор, а не на административния орган,
който следва да удостовери настъпили факти, а не негови правни изводи извън
административно производство. Молят за отхвърляне на иска и
заплащане на разноски за производството.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
ищците поддържат молбата.
Ответниците чрез процесуален представител поддържат отговора и възраженията си срещу
иска.
Съдът след като извърши преценка по реда на чл. 235 ГПК на
събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз основа на
закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска:
С оглед посочените от ищеца факти
и наведените в молбата твърдения, както и разрешението на въпроса за правния
интерес по исковете за собственост, дадено в
ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че предявения отрицателен
установителен иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По отношение правата на ищците,
обуславящи правен интерес от отричане правата на ответниците, съдът
намира за установена активната
процесуална легитимация по предявения
иск, чрез представените по делото
писмени доказателства, а именно решение на ПК с.**** ****/05.08.1996 г. и
удостоверение за наследници, издадено на 15.03.2017 г. от кметство с.****,
община ****.
От същите се установява, че с
цитираното решение на ПК **** ****/05.08.1996 г. се възстановява правото на
собственост на наследниците на ****Н.,
б.ж. на с.**** в съществуващи стари реални граници на земеделски имоти по точки от 1 до 12, находящи
се в терен по пар.4 на с.**** в различни местности. Със
същото решение е отказано възстановяванате на други земеделски имоти. Възстановения
имот по т.6 на решението представлява нива
от 13.000 дка в местност ****, заявен с пореден № 17 от заявлението и установен
с декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ. В решението от 1996 г. е посочено, че решението е преработено на
основание анкета по чл.18“г“, ал.1, т.2 и т.3 от ППЗСПЗЗ и същото изменя и
допълва решение **** от 1993 г. Имотът се възстановява по разпоредбите на пар.4
от ЗСПЗЗ.
Ищците твърдят в молбата, че процесният имот по ПНИ с идентификатор ****попада
с цялата си площ от 692.88 кв.м. в
границите на възстановения имот по т.6 на решението от 1996 г. Ищците са
наследници на ****Н. съгласно удостоверение за наследници, представено пред
органа по реституцията. Решението на ПК **** е издадено на наследниците по
заявление на един от тях.
За имот с ****, който е различен от процесния и е записан на
наследниците на ****Н. е започнало административно производство по прилагане
плана на новообразуваните имоти на осн.чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от
представената преписка на Община **** производството е започнало по
заявление от 27.09.2016 г. на М.Т.. Дирекция „Устройство на територията“ от 16.02.2022 г. е поставила обявление до всички заинтересовани страни за
искания и възражения, след което е
съставен констативен протокол от
10.10.2016 г. Същото е завършило със заповед № 243/21.10.2016 г. на Кмета на
Община ****, с която на осн.пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, чл.1 от
ППЗСПЗЗ, вр.пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на н-ци на ****Н., б.ж. на с.**** е
възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с пл.****, с площ
1880 кв.м. В заповедта е посочено, че
няма ограничения на собствеността.
В подкрепа на възраженията срещу
иска, както и на твърденията, че са собственици на процесния имот с
идентификатор ****по ПНИ „****“, землище с.****, общ.**** ответниците
са представили нот.акт ****, том II, дело № 300/1998 г. на нотариус с район на действие РС ****
и нотариален ****, ****, дело № 21406/1997 г.
на нотариус при РС ****.
От същите се установява, че отв.М.Н.М. е придобил с договор за продажба на 19.11.1998
г. недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ 650 кв.м., съставляващ
имот ****, четвърта категория в местността „****“, землище с.****, обл.****, при граници: имот 959, асвалтов път, имот 961,
имот 958. Праводателят ****е признат за собственик на осн.пар.4б от ЗСПЗЗ с
нотариален ****, ****, дело № 21406/1997 г.
на нотариус при РС ****.
В представената преписка по
заявление на ответника за издаване на заповед се намира влязло в сила решение
на ВОС от 06.03.1997 г. с което е отменен отказа на кмета на Община **** да
признае права по пар.4 и сл. От ЗСПЗЗ на ****по отношение на ползваната от него
по силата на 26-то ПМС земеделска земя от 700 кв.м. в землище с.****, район 4,
парцел № 960, при граници: парцели 958, 959, 961 и път. Обявена е оценка на
имота и кмета на Община **** е задължен да изпълни процедурата по пар.4 и сл. от
ЗСПЗЗ в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
От удостоверение, издадено от
Община **** на 16.4.2018 г. се установява, че М.Н.М. е придобил право на
собственост съгласно заповед № 2/10.01.2018 г. и е заплатил в срок сумата от
578 кв.м. за 43 кв.м. към новообразуван имот ****, целия с площ 693 кв.м. по
ПНИ на СО „****“, землище с.****, общ.****, обл.****,
одобрен със заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 г. на Областен управител на
област ****.
Със заповед
№ 2/16.01.2018 г. М.М. е признат за собственик
на земя с площ 43 кв.м., представляващи придаваема
площ към НИ № ****по ПНИ на СО „****“, землище с.****, общ.****, целия с площ
693 кв.м. Заповедта е издадена на осн.пар.4к, ал.7, 4л, във вр.пар.4з, ал.2 от
ПЗРЗСПЗЗ.
Към датата на придобиване на
имотите отв.М.Н. М. е имал гр.брак с отв.****,
което обстоятелство се установява от удостоверение за гр.състояние, издадено от
Община **** на 12.03.2021 г.
От удостоверение, издадено от
Община **** № 43/23.2.2023 г. се установява, че за м-ст
„****“, землище с.****, община **** преди одобряване на ПНИ е действал кад.план
за местносттаэв две части, отразяващ имотите, предоставени за ползване, същият
е изработен през 1988 г. по реда на ПМС № 4/12.02.1988 г. В община **** няма
данни за наличието на план на имотите на старите собственици към момента на
кооперирането на земеделските земи в ТКЗС, ДЗС, т.е към 1958 г. или в по-ранен
период от време. Към момента на постановяване на решение ****/05.08.1996 г. на
ПК **** не е бил изработен ПКП.
От заключението на СТЕ от
26.01.2023 г. и от 03.05.2023 г., което съдът цени като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено се установява, че НИ № ****по ПНИ на м. „****“, землище с.****,
община **** участва в стар имот ****с цялата си площ от 693 кв.м. Стар имот ****е
записан в разписните листи на наследници
на ****Н.. Имот ****е записан на М.Н.М.. НИ № ****отстои на 13 км. от
центъра на гр.****, на 5 км. от края на града и на 14 м. от крайбрежната морска
ивица. НИ № ****е идентичен с имот **** по предходен план на ползвателите /КП
от 1988 г./ за м-ст ****, с.****. Преди одобряването
на ПНИ за м-ст „****“ в землището на с.**** е
действал КП от 1988 г. Имотите на бившите собственици не могат да се
идентифицират по действалите планове, тъй като имотите са отнемани през 1950
г., а от тогава до края на 1980 г. когато е започнало геодезическото заснемане
за изработване на КП от 1988 г. старите имотни граници са били унищожени. Към
момента на коопериране на земеделските земи в ТКЗС, ДЗС и сл. Към 1958 г. или в
по-ранен период няма план на имотите на старите собственици по който е възможно
да се идентифицират имотите на старите собственици. Към момента на
постановяване на решение ****/05.08.1996 г. на ПК **** или по-рано е нямало
изработен ПКП на имотите на старите собственици, по който да е било възможно да
се идентифицират имотите. Стар имот ****не
може да се индивидуализира по предоставените на вещото лице аерофотоснимки от
Министерство на отбраната на Република България – „Военно-географска служба,
копия от ЕТК от „Геокартфонд“ към АГКК.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Решението на
ПК **** от 1996 г. е постановено на осн.чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ преди
изм.доп. ДВ бр.68/30.07.1999 г., но възстановените със същото
земеделски имоти не са индивидуализирани с пл.номер по действащ план към
1996 г., поради което не може да се
направи извод, че решението има конститутивно действие и съдът намира, че не
е завършила реституцията за описаните земеделски имоти в същото решение.
С оглед изложеното, съдът
намира, че ищците са активно процесуално
легитимирана страна по предявения иск и по отношение на тях е налице
специалната абсолютна положителна процесуална
предпоставка „правен интерес“ да подадат отрицателен установителен иск
срещу ответниците.
Предвид
вида на предявения иск е в тежест на ответника чрез пълно и главно доказване да установи
наличието на всеки елемент от
фактическия състав към твърдяното придобивно основание, а именно, че
имотът е придобит от ответниците **** по време на брака им с договор за продажба през
1998 г. от ****имот с ****с площ 650 кв.м. и с
договор за продажба от Община **** със
заповед № 2/16.01.2018 г. на земя с площ 43 кв.м. представляваща
придаваема част от имот ****по ПНИ на СО
„****", землище с.****, община ****, одобрен със Заповед №****от 04.04.2016 г. на областен управител на област ****, целия с
площ от 692.88 кв.метра, при съседи на имота 501.959, 501.958, 501.961,
501.2046.
При заявени права на собственост
за процесния имот от ответниците, съдът намира, че последните са пасивно
процесуално легитимирана страна по предявения иск за собственост.
В настоящото производство се цели отричане
правото на собственост на ответниците за недвижим имот по ПНИ, съставляващ имот с идентификатор ****по ПНИ
на СО „****“, землище с.****, общ.****, одобрен със заповед № ****от 04.04.2016 г. на областен управител на област ****“, целия с
площ 693 кв.м., при съседи на имота: 501.959, 501.958, 501.961, 501.2046.
При така очертания предмет на доказване
релевантни се явяват представените от ответниците писмени доказателства,
установяващи правото им на собственост за процесния имот.
С окончателно решение от 06.3.1997 г.,
постановено по адм.дело № 32/1997 г. на
ОС **** е отменен отказа на кмета на Община **** да признае правото на
ползвателя ****, който е праводател на ответниците, същият
да придобие право на собственост върху ползваната по ПМС земя по пар.4 и сл. от ЗСПЗЗ по силата на 26-то ПМС земеделска земя от
700 кв.м. в землище с.****, район 4, парцел № 960, при граници: парцели 958,
959, 961 и път, като органа е бил задължен от съда да изпълни процедурата по
пар.4 и сл. От ЗСПЗЗ. В изпълнение на
съдебното решение общината е изготвила оценка на имота, същата е заплатена
и праводателят
на ответниците ****е признат за собственик на земя в
землището на с.**** с площ 700 кв.м. при посочени граници в решението.
Съдът намира, че доколкото
правата на ползвателя са признати с
влязло в сила съдебно решение е
недопустимо по реда на чл.17, ал.1 и ал.2 ГПК да се преразглежда въпроса дали последния е имал право да
придобие имот ****по пар.4 и сл.от ЗСПЗЗ на същото
основание, от което следва, че възраженията на ищците в тази връзка са
неоснователни.
Възстановяването, съответно придобиването на
правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на
кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват
местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Съгласно разпоредбата
на пар.4з, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, чието право на ползване се превръща в
право на собственост съгласно § 4а, ал. 1, придобиват собствеността на земята
до 600 кв. м, а тези по § 4б, ал. 1 - до 1000 кв. м. Разликата над 600 кв.м и
над 1000 кв.м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за
образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв.м при условия и по
ред, определени в правилника за прилагане на закона. Земите, от които не може
да се образува нов имот, се заплащат от ползвателите на собствениците по
пазарни цени в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Придаваемата
част е под 250 кв.м. и не може да
образува нов имот за реституираните собственици.
Основателността на предявения иск
е обусловена от установяване правото на собственост на ответниците за процесния
имот. Същите се легитимират като
собственици на новообразуван имот с идентификатор ****по ПНИ на СО „****“,
землище с.****, общ.****, одобрен със заповед № ****от 04.04.2016
г. на областен управител на област с адм.център ****
с площ 693 кв.м. при посочени граници.
Правото на собственост на ****,
както и това на праводателя им се установява по безспорен начин от събраните в производството доказателства,
поради което ответниците са установили
правото си на собственост за придобития
от тях недвижим имот на заявеното основание в отговора. Установена е
идентичност между предоставения за ползване имот с процесния и с придобитата придаваема част от
43 кв.м., както и е установено от преписките на общината в т.ч. и окончателното
съдебно решение на ВОС по адм.дело № 32 по опис за 1997 г., че определената цена по изготвена оценка е заплатена
в законоустановения срок по сметка на Община ****. ПНИ за процесния имот е одобрен със заповед
на областен управител на област **** през 2016 г., същият влязъл в сила и няма данни
да е обжалван от заинтересованите
лица в частта за имот с идентификатор 501.960.
Решението от което ищецът черпи права е
издадено в нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ в редакцията
на ДВ бр.59 от 30.06.1995 г., която е била действаща към датата на
постановяване на решението, съгласно която норма в решението
се описват размера и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията
за това и към решението се прилага скица
на имота. Когато
с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал
собственик, решението се издава общо
за неговите наследници. Дяловете на
наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се
посочват в решението. В издаденото от ПК **** последващо
решение **** от 1993 г., което изменя и допълва решението от 1993 г. въз основа
на анкета по чл.18г, ал.1, т.2 и т.3 ППЗСПЗЗ
са посочени новите
обстоятелства и новите писмени доказателства, които са от съществено значение
за постановеното решение, но от същото съдът
не може да извърши преценка за
спазен срок по ал.7 в който ПК може да поправя допуснати в решението явни фактически грешки или да
изменя решението в определените срокове, когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства.
От приетите две заключения на СТЕ се
установява, че стар имот ****по ПКП, който е част от ПНИ не може да се
индивидуализира по аерофотоснимки и не могат да се идентифицират имотите на
старите собственици, от което следева извод, че не е установена идентиччност между имота по т.6 от решението
на ПК от 1996 г. и имота, който са придобили и владеят ответниците.
Към
датата на придобиване на имота от ответниците е била действаща разпоредбата на
пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията на ДВ бр.45 от 1995 г. /решението по адм.д.№ 32/1997
г., което е постановено на 06.03.1997 г./. Съгласно същата норма се възстановява правото на собственост на гражданите върху
незастроени земеделски земи, върху които
е предоставено право на ползуване съгласно
актовете, посочени в § 4, освен ако те
представляват лозе, овощни градини или са засети
с етеричномаслени култури или ако земеделската
земя е единствена на семейството на ползувателя, който живее постоянно
в населеното място, в чието землище е имотът. В настоящото производство са представени доказателства,
издадени от Община ****, удостоверяващи предоставено право на ползване, заплащането на земята в определения в закона
срок, както и доказателства за трансформирано право на ползване в право на
собственост съобразно изискванията на параграф
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, чиято доказателствена сила не е оборена от ангажираните от
ищците доказателства по направените от тях оспорвания.
От анализа на доказателствата съдът намира,
че ответниците са доказали елементите от фактическия състав за придобиване правото на собственост от праводателя им на
посоченото основание. Същото е възникнало през 1997 г. по
силата на закона на основание
параграф 4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ и на основание окончателно съдебното решение с което е отменен отказа на
кмета на Община **** за признаване на права по пар.4б ПЗР на ЗСПЗЗ на
ползвателя. От представеният официален
свидетелстващ документ, издаден от Община ****, приложен в преписката се
установява, че ползвателят е заплатил
стойността на земята в законоустановения срок по нарочната сметка на общината за суми по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и
сметките по тях.
Предвид горното съдът намира, че с
оглед тежестта на доказване, която носят в производството, ответниците са
установили правото си на собственост за процесния
имот на заявеното от тях придобивно основание, а оспорванията на ищците във връзка със заявеното в молбата право на
възстановени собственици с решение на ПК **** **** от 05.08.1993 г., изменено и
допълнено с решение № 7808 от 1996 г. е непротивопоставимо на правата на
ответниците. Предявения отрицателен установителен иск е неоснователен
и същия следва да се отхвърли.
При направено искане за присъждане
на разноски от ответниците, ищецът следва
да им заплати такива на осн.чл.81 ГПК в размер на 765.00 лева по представени
доказателства и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от П.А.П., ЕГН **********,***, М.К.П., ЕГН ********** ***, 12, П.К.П., ЕГН **********
***, С.Д.С., ЕГН **********,***, М.М.Т., ЕГН **********,***,
Е.Ж.Н., ЕГН **********,***, Б.Ж.К., ЕГН:**********,***, М.Ж.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
телефон: ****, Д.А.А., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********, последните двама като наследници на А.Д.А.,
ЕГН **********, починал в хода на производството и заместен по реда на чл.227 ГПК, всички чрез пълномощник адв.Д.А. от ВАК иск
за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците М.Н.М., ЕГН ********** и Ж.К****, ЕГН **********,*** не са собственици на НИ ****по
ПНИ на СО „****", землище с.****, община ****, одобрен със Заповед №****от
04.04.2016 г. на областен управител на област ****,
целият с площ от 692.88 кв.метра, при съседи на имота 501.959, 501.958,
501.961, 501.2046, на осн.чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН **********,***,
М.К.П., ЕГН ********** ***, 12, П.К.П., ЕГН ********** ***, С.Д.С., ЕГН **********,***,
М.М.Т., ЕГН **********,***, Е.Ж.Н., ЕГН **********,***,
Б.Ж.К., ЕГН **********,***, М.Ж.Н., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, телефон: ****, Д.А.А., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН ********** да заплатят на М.Н.М., ЕГН ********** и Ж.К****, ЕГН ********** разноски за производството в
размер на 765.00 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред
ОС **** в двуседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
Районен съдия: