Р Е Ш Е Н И Е
Номер 546 28.04.2022 г.
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав, на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. като разгледа
докладваното от съдия Ганева административно
дело номер 2178 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215,
ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Рио Стар“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, местност
„Бостанлъка“, к-с „Рио Апартмънс“, представлявано от О. В. Ш., със съдебен
адрес:***, чрез адв.Н.Г., против Заповед №1918/23.07.2021г.,
издадена от заместник кмет „Право обслужване и общинска собственост“ при Община
Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т.8 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж, представляващ
реконструкция на северозападна фасада на сграда с идентификатор 51500.21.1 по
КК и КР на гр.Несебър, при която в обема на сградата от кота ±0,00 до кота
+8,40 между съществуващите колони по ос В и между оси 5-15 е изграден тухлен
зид с приблизителна височина 1,5м от нивото на етажната плоча и са монтирани PVC прозорци с
приблизителна височина 0,7 м. и дължина 2,4 м., а непосредствено до двете стълбищни
клетки по ос Б, между оси 5-6 и оси 14-15 на кота ±0,00 са изпълнени отвори PVC врати с размери
0,9/2,0 м., като е наредено на дружеството да възстанови фактическото състояние на
фасадата по одобрените на 14.11.2006г. проекти на сградата и да разчисти
терена. Иска се от
съда да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна, както и
да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
С
разпореждане №4408811.10.2021г., (л.118), съдът е указал на адв.Г.-посочена в
жалбата като съдебен адрес, че в срок от 24 часа от уведомяването следва да
уточни дали жалбата изхожда от „Рио Стар“ ЕООД или от „Рио Стар 2012“ ЕООД,
което е адресат на заповедта. В изпълнение
указанията на съда по делото е постъпила молба с вх.№ 10332/11.10.2021г.
(л.121) от адв.Г. с уточнение относно наименованието на дружеството -
жалбоподател, а именно „Рио Стар 2012“ ЕООД.
В първото
по делото съдебно заседание дружеството се представлява от адв.Г. ( пълномощно
на л.130), която поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Прави искане за допускане и назначаване на
съдебно –техническа експертиза с конкретно формулирани в съдебно заседание
въпроси, както и за ангажиране на гласни доказателства. В същото съдебно заседание, проведено на 01.12.2021г., съдът е уважил доказателствените искания на
пълномощника на дружеството-жалбоподател. Допуснал и назначил е
съдебно-техническа експертиза с конкретни въпроси, като е дал възможност на страните на ангажират
допълнителни доказателства, включително и гласни такива. В проведеното съдебно
заседание на 02.02.2022г. съдът повторно
е задължил жалбоподателя, чрез процесуалния представител, в 7-дневен срок от
уведомяването да внесе определения от съда депозит по допуснатата експертиза,
като жалбоподателят не е внесъл съответния депозит във връзка с изготвяне на
съдебно-техническата експертиза и не е ангажирал гласни доказателства въпреки
предоставената му възможност.
Ответникът – заместник кмет „Правно
обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър представя административната
преписка. Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата. Сочи, че заповедта
е правилна и законосъобразна, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Заинтересованата страна „Неостар“
ЕООД, редовно призована, не изпраща представител.
Заинтересованите страни – Г.К. и С.К.,
редовно призовани, се явяват само в първото по делото съдебно заседание.
Заявяват, че не оспорват жалбата, не ангажират доказателства. След като делото
е излязло за решаване, по делото е постъпило писмено становище от
заинтересованите страни Г. и С. Колбанови с вх.№ 3831/20.04.2020г., ведно с
доказателства. Сочат, че не са се явили в съдебно заседание на 30.03.2022г.,
тъй като не са били призовани. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи,
че заинтерованите страни Г. и С. Колбанови са се явили в първото по делото
съдебно заседание, уведомени са в съдебно заседание за последващата дата, като съобразно
разпоредбата на чл.138, ал.2 от АПК на страните, призовани редовни, не се
изпращат последващи призовки, освен ако делото не е било отсрочено в закрито
заседание или по-нататъчният му ход е бил прекратен, какъвто настоящия случай
не е .
Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
20.08.2021г. Н. Т. И.– главен експерт „КС“ при Община Несебър и Н.Н.Н.– главен
специалист „КС“ при Община Несебър извършила проверка на място и по документи
на строеж: Реконструкция на североизточната фасада на сграда с иденитификатор
51500.21.1.1, изграден в ПИ с идентификатор 51500.21.1 по КК и КР на
гр.Несебър, местност „Бостанлъка“. Проверката е по повод подадени жалби с вх.№
Н2 –КС-4479/13.08.2020г. (л.109-110) и вх.№ Н2-КС-4480/13.08.2020г. (л.
106-108).
За
извършената проверка бил съставен Констативен акт №1/05.01.2021г. (л.26-29). В
акта е посочено, че строежът е ІV категория съгласно чл.137, ал.1, т.4, бук.”д”
от ЗУТ. С констативния акт е установено, че на северозападната фасада на
сградата с идентификатор 51500.21.1.1 по одобрен проект по част „Архитектура“
от кота ±о,оо до кота +8,40 между съществуващите колони по ос В и между оси
5-15 е изграден тухлен зид с приблизителна височина 1,5м от нивото на етажната
плоча и са монтирани PVC прозорци с
приблизителна височина 0,7м и дължина около 2,4м., а непосредствено до двете
стълбищни клетки по ос Б, между оси 5-6 и оси 14-15 на кота ±о,оо са изпълнени
отвори с монтирани PVC врати с размери 0,9/2,ом.
Установено е че строежът е в завършен вид, изграден е след 08.10.2013г. и
представлява реконструкция на североизточната фасада на сградата, при която са
заменени конструктивни елементи и е увеличена носимоспособността й. Така
установената реконструкция попада в обема на сградата. Извършената
реконструкция е в нарушение на одобрените проекти за самата сградата и
представлява строеж IV-та категория по
смисъла на чл.137, ал.1, т.4, буква „д“ от ЗУТ, като за изпълнението на строежи
от тази категория се изисква освен разрешение за строеж и одобрени
инвестиционни проекти. Служителите при Община Несебър направили съответните
справки, но не открили документи, които да
удостоверяват законосъобразното извършване на строежа. В резултат на
направените констатации бил направен извод, че строежът е изпълнен без
необходимите строителни книжа и без издадено разрешение за строеж и одобрени
инвестиционни проекти. Посочено е, че строежът се явява незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съставеният констативен акт представлява основание
за откриване на административно производство за издаване на заповед по реда на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за неговото премахване.
С писмо рег.№ Н2-Кс-1684/29.03.2021г. по описа на
Община Несебър (л.32) констативният акт бил изпратен на дружеството-жалбоподател,
като констативния акт е връчен и на заинтересованите страни. Съгласно
констативен протокол от 10.06.2021г. (л.31) в законоустановения срок няма
постъпили възражения.
На основание
проведеното административно производство и съставения констативен акт била
издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №1918/23.07.2021г.,
издадена от заместник кмет „Право обслужване и общинска собственост“ при Община
Несебър.
Заповедта е получена лично от управителя на
дружеството на 23.08.2021г. (л.19), а жалбата е входирана в Община Несебър на
02.09.2021г. т.е. в законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед
№1918/23.07.2021г., издадена от заместник кмет „Право обслужване и общинска
собственост“, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т.8 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж, представляващ
реконструкция на северозападна фасада на сграда с идентификатор 51500.21.1 по
КК и КР на гр.Несебър, при която в обема на сградата от кота ±0,00 до кота +8,40 между съществуващите
колони по ос В и между оси 5-15 е изграден тухлен зид с приблизителна височина
1,5м от нивото на етажната плоча и са монтирани PVC прозорци с приблизителна височина 0,7
м. и дължина 2,4 м., а непосредствено до двете стълбищни клетки по ос Б, между
оси 5-6 и оси 14-15 на кота ±0,00 са изпълнени отвори PVC врати с размери
0,9/2,0 м., като е наредено да възстанови
фактическото състояние на фасадата по одобрените на 14.11.2006г. проекти на
сградата и да разчисти терена.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – заместник
кмет „Право обслужване и общинска собственост“
в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.225а, ал.1
от ЗУТ и на основание заповед №81/09.01.2020г. на кмета на община Несебър (л.18
от делото), в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави валиден.
Не
са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила
при издаването на заповедта, както се твърди в жалбата. Изпълнена е предвидена
в чл. 225а, ал.2 от ЗУТ
процедура – преди издаване на заповедта е съставен констативен акт от
служителите по чл. 225, ал.2 от ЗУТ,
който е връчен на жалбоподателя. Заинтересуваните лица са уведомени за започване
на административното производство по реда на чл. 26, ал.1 от АПК
и за възможността да направят възражения, но такива не са постъпили. В
административното производство са изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая – индивидуализация на сградата, точното й местоположение,
характеристики, размери и извършител. В мотивите на заповедта за премахване на
незаконния строеж са посочени фактическите и правните основания за нейното
издаване – установеният строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ
поради извършването му при липсата на строителни книжа и без издадено разрешение
за строеж.
Правилно
е приложен и материалният закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Според чл. 148, ал.1 от ЗУТ,
строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Съобразно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ,
"строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал.1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
При действието на тази правна уредба и
безспорно без издадено разрешение за строеж и одобрени и съгласувани
инвестиционни проекти, законосъобразно в заповедта изпълненото преустройство с
промяна на предназначението е преценено като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Процесният строеж не попада и сред изключенията по чл. 151, ал.1 от ЗУТ,
за които разрешение за строеж не се
изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателя,
че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за
строеж. Доказателства, годни да опровергаят верността на тези констатациите за
незаконно строителство, не са ангажирани. От доказателствата по
делото е видно, че сградата,
в която е извършен незаконния строеж, е
изградена въз основа на одобрени на 14.11.2006г. инвестиционни проекти и влязло в сила Разрешение за
строеж № 149/ 14.11.2006г,
издадено от гл. архитект на Община Несебър. Върху това разрешение за строеж няма вписвания или допълнения. Освен това изменения в одобрения на 14.11.2006г. инвестиционен проект в обхвата на
съществените отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 от ЗУТ не са правени, като в общинска администрация не е предавана
екзекутивна документация, отразяваща несъществените отклонения от съгласуваните
проекти. Сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение № 236/ 08.10.2013г., въз основа на надлежно изготвен и
представен пред компетентния орган окончателен доклад от строителния надзор,
съгласно който сградата е изпълнена въз основа на одобрените проекти и не са
налице отклонения от тях.
Процесният незаконен строеж не попада и в
изключителната хипотеза на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, нито на § 127, ал.1 от ЗУТ,
предвид изграждането на същия и въвеждането му в експлоатация през 2013г, тъй
като не попада във времевите рамки на нито една от хипотезите за търпимост.
Строежът не попада и сред изключенията, посочени в чл.151 от ЗУТ, за които не
се изисква разрешение за строеж.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че с
определението за насрочване (л.122) е разпределил доказателствената тежест,
като на основание чл.171, ал.4 от АПК на дружеството –жалбоподател изрично е
указано, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, както и
твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт, включително чрез съдебно-техническа
експертиза. Както съдът вече посочи, в съдебното заседание, проведено на 01.12.2021г., настоящият
съдебен състав е уважил доказателствените искания на пълномощника на
дружеството-жалбоподател. Допуснал и назначил е съдебно-техническа експертиза с
конкретни въпроси, като е дал възможност
на страните на ангажират допълнителни доказателства, включително и гласни
такива. В проведеното съдебно заседание на 02.02.2022г. съдът повторно е задължил жалбоподателя, чрез
процесуалния представител, в 7-дневен срок от уведомяването да внесе
определения от съда депозит по допуснатата експертиза, като жалбоподателят не е
внесъл съответния депозит във връзка с изготвяне на съдебно-техническата
експертиза и не е ангажирал гласни доказателства въпреки предоставената му
възможност. Жалбоподателят изрично е уведомен чрез адв.Г. (л.138), че при
невнасяне на депозита в срок, съдът ще отмени определението, с което е
допусната експертиза и делото ще бъде решено съобразно доказателствата, които са представени с преписката. Въпреки предоставената двукратно възможност и
отлагане на делото в рамките на две поредни заседания жалбаподателят не
ангажира доказателства във връзка със законосъобразното изграждане на строежа.
Относно
представените от заинтересованите страни Г.К. и С.К. доказателства, съдът
намира за нужно да отбележи, че същите са представени след приключване
събирането на доказателствата по делото. В по-голямата си част тези
доказателства вече са представени от ответника с административната преписка, но същите не променят извода на съда за
законосъобразност на издадената заповед.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В този смисъл всички изложени в жалбата
възражения, базиращи се на норми на ЗАНН, са неотносими към изхода на настоящия
спор, тъй като в случая целта на производството, развиващо се по ЗУТ е да се
премахне незаконното строителство, а не да се реализира административнонаказателната
отговорност на извършителя на строеж, като двете производства – тези по ЗУТ и
по ЗАНН могат да се развиват едновременно и успоредно.
В съдебно заседания юрисконсулт Н. е направил искане за присъждане на направените
по делото разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на
спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Община Несебър следва да се
присъди сумата от 100 лева –юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на
Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС и 100 лв.-възнаграждение за
вещото лице.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Бургаският административен съд, двадесети състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Рио Стар 2012“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, местност „Бостанлъка“,
к-с „Рио Апартмънс“, представлявано от О. В. Ш., със съдебен адрес:***, чрез
адв.Н.Г., против Заповед №1918/23.07.2021г., издадена от заместник кмет „Право
обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, с която на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т.8 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя да
премахне незаконен строеж, представляващ реконструкция на северозападна фасада
на сграда с идентификатор 51500.21.1 по КК и КР на гр.Несебър, при която в
обема на сградата от кота ±0,00 до кота
+8,40 между съществуващите колони по ос В и между оси 5-15 е изграден тухлен
зид с приблизителна височина 1,5м от нивото на етажната плоча и са монтирани PVC прозорци с приблизителна височина 0,7 м. и дължина
2,4 м., а непосредствено до двете стълбищни клетки по ос Б, между оси 5-6 и оси
14-15 на кота ±0,00 са изпълнени отвори PVC
врати с размери 0,9/2,0 м., като е наредено
да възстанови фактическото състояние на фасадата по одобрените на
14.11.2006г. проекти на сградата и да разчисти терена.
ОСЪЖДА
„Рио
Стар 2012“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър,
местност „Бостанлъка“, к-с „Рио Апартмънс“, представлявано от О. В. Ш., да заплати на Община Несебър юрисконсулт
възнаграждение в размер на 100.00 (сто)
лева.
Решението може да се обжалва
по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: