Р
Е Ш Е Н И Е
№ 203
гр. Добрич, 25.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и
седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 212 по описа на Добричкия районен съд за
2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.С.П. с
ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат Г.М.М.
***, съдебен адрес:***, срещу наказателно постановление № 80/02.11.2017 г.,
издадено от директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на В.С.П.
с ЕГН **********,***, за нарушение по чл. 1, ал. 3 от Наредба № 27 от
16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба /обн., ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г./, на основание чл. 210,
ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата. Алтернативно се иска намаляване размера на
наложеното наказание глоба в минималния, определен от законодателя размер.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си
представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за
правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето и приложената по делото
Заповед № РД.11.168/15.09.2017 г. на директора на Регионална здравна инспекция
– Добрич, в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и на двама
свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по
чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта В.П. не е оспорила фактическата
обстановка, описана в акта, като е написала: „Нямам възражения”. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред
наказващия орган.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл.
231, ал. 1 от Закона за здравето, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба
№ 27 от 16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба /обн., ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г./, не се допуска
продажбата на дрехи за деца до едногодишна възраст, лично бельо, бански
костюми, обувки и детски играчки втора употреба.
Който наруши тази императивна
разпоредба се наказва с глоба в размер от 100 до 1500 лв., а при повторно нарушение
– от 500 до 5000 лв. /чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето/.
В.С.П. е санкционирана за това,
че при извършена проверка на 16.09.2017 г. от инспектор Д.С.В. от отдел ДЗК в
обект за търговия на дрехи втора употреба – магазин „Мания”, находящ се в град
Добрич, бул. „Двадесет и пети септември” № *, експлоатиран от „С. и Ко” ЕООД във
връзка със заповед № РД.11.168/15.09.2017 г. на директора на РЗИ – Добрич, за
извършване на здравен контрол по спазване изискванията на Наредба № 27 от
16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба е установено,
че В.С.П., като управител на магазин за дрехи втора употреба „Мания”, предлага
за продажба в обекта забранени стоки със значение за здравето на потребителите:
дрехи за деца втора употреба до едногодишна възраст – 5.700 кг. на стойност
142.50 лева и обувки втора употреба – 191 кг. на стойност 2865 лева. Така
цитираната стока втора употреба крие потенциален риск за здравето на
потребителите – нарушение по чл. 1, ал. 3 от Наредба № 27 от 16.08.2005 г. за
здравните изисквания към дрехите втора употреба.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от св.св. Д.С.В. и К.В.Г., които пресъздават свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на извършената проверка и чийто показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция
за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се подкрепят от
приетите по делото писмени доказателства. Следва отново да се отбележи, че при
съставяне на акта, жалбоподателят не е оспорил описаната в него фактическа
обстановка.
Видно от приложените по делото
писмени доказателства – справка актуално състояние на всички трудови договори
за В.С.П., трудов договор № 1381/29.06.2015 г., сключен между „С. и Ко” ЕООД –
град Варна и В.С.П. и длъжностна характеристика за длъжността „управител на
магазин”, В.С.П. е изпълнявала длъжността „управител” на проверявания обект. Или,
от събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че като управител на магазина, В.С.П. се явява субект на
нарушението, за което е наказана.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели Д.С.В., К.В.Г. и Р.С.К., както и от приложените по
делото писмени доказателства: протокол от извършена инспекция на продукт/стока
със значение за здравето на човек – дрехи втора употреба № 000244 от 16.09.2017
г., предписание за спиране реализацията на стоки със значение за здравето на
човека с изх. № РД-2911/18.09.2017 г., заповед за унищожаване/пренасочване на
стоки със значение за здравето на човека с изх. № РД-2912/18.09.2017 г.,
заповед с изх. № 62-1/03.07.2015 г., справка актуално състояние на всички
трудови договори за В.С.П., трудов договор № 1381/29.06.2015 г., сключен между
„С. и Ко” ЕООД – град Варна и В.С.П. и длъжностна характеристика за длъжността
„управител на магазин”.
С оглед изложеното, съдът намира
описаното в АУАН и в обжалваното НП нарушение за доказано, поради което
законосъобразно, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно,
т.е. съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление действаща
законова норма и е основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 27 от 16.08.2005 г. за
здравните изисквания към дрехите втора употреба /обн.,
ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г./ В тази насока е и константната съдебна практика –
виж Решение от 23.04.2013 г. на АдмС – Добрич по
к.а.н.д. № 110/2013 г.
По отношение на наложеното
наказание:
Предвиденото наказание по чл.
210, ал. 1 от Закона за здравето за физическите лица е глоба от 100 до 1500 лв.
Наложеното от административнонаказващия орган наказание е глоба в размер на 1500
лв. Административнонаказващият орган е определил размера на глобата в максимума,
определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е
определил именно този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на
наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са те
конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен
размерът на наказанието глоба. За пълнота на изложението следва да се посочи,
че единствено е посочено, че нарушението е извършено за първи път, т.е. налице
е смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдът намира, че щом наказателното
постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат
определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата
минимум, то наказанието не съответства на целите на административното
наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Ето защо, наказанието следва да се
измени, като се определи наказание глоба в размер на 100 лв., т.е. в минимума,
предвиден в чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето.
Съдът намира, че нарушението не
представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
Т.е. маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са налице вредоносни
последици за обществените отношения не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по
административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо
по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се
касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл.
28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от Наредба № 27 от 16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите
втора употреба, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на
деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай,
което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
В този ред на мисли фактът, че нарушението е първо и наказаното лице няма
извършени други нарушения на българското законодателство, е по съществото си
смекчаващо вината обстоятелство, което има значение при определяне на
наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да
обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна и не представлява административно нарушение.
Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид. Освен това, с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално-правна норма обществени отношения и с оглед наличието на важен
обществен интерес по отношение опазване живота и здравето на хората,
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 80/02.11.2017 г., издадено от директора на Регионална здравна
инспекция - Добрич, с което на В.С.П. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.
1, ал. 3 от Наредба № 27 от 16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите
втора употреба /обн., ДВ, бр. 70 от 26.08.2005 г./,
на основание чл. 210, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание ГЛОБА на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров /