О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
18.02. 2020 година гр. С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
18.02. 2020 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д. № 36 по описа за 2019година,
за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по подадена искова молба от Р. АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. *** против М.И.Д., ЕГН **********, с пост. адрес: ***,
с която се иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът М.И.Д. дължи на “Р.” АД сумите както следва: главница в размер на 50
000 лв.
/петдесет хиляди лева/; договорна
лихва в размер на 28 805.56 лева /двадесет и осем хиляди осемстотин и пет лева
и 56 ст./ за периода 30.04.2013г. – 31.01.2019г., както и законна лихва,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата
присъдена със заповедта.
В
исковата молба ищецът твърди, че във връзка с
подадено възражение от длъжника и спряно принудително изпълнение на основание
чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 417 т. 9 от ГПК и съгласно разпореждане от
11.12.2018г. по ч. гр. д. № 3879/2018г. по описа на Районен съд С.З., в
указания срок подава настоящата искова молба.
Ищецът – търговско дружество “Р.” АД твърди, че на 29.04.2013 г. е
сключил с ответника М.И.Д. договор за паричен заем. Съгласно клаузите на
горецитирания Договор, в качеството на Заемодател му предоставил заем в размер
на 50 000 /петдесет хиляди лева/ - чл. 1, ал. 1 от Договора, като сумата е преведена,
както следва: на 30.04.2013 г. по банков път от сметка на „Р." АД на
сметка, която Д. е посочил в счетоводството на Дружеството.
Посочва, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за заем,
Заемополучателят се съгласил да върне заемната сума, ведно с уговорената лихва
в срок до 29.04.2014г. съгласно чл. 4, ал.1 от Договора за заем, лихвата е в
размер на 10% /десет процента/.
Посочва, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за заем,
Заемополучателят се задължил да заплати и неустойка в двойния размер на
договорената лихва по чл. 4, ал. 1, която се изчислява върху невърнатата сума.
Твърди, че на 29.04.2014г. е подписан Анекс № 1 към Договора за
заем, с което е удължен срока за връщане на заемната сума, а именно до
22.11.2015 г. Останалите клаузи по Договора останали непроменени.
На 22.11.2015г. е подписан Анекс № 2 към Договора за заем, с който
отново е удължен срока за връщане на заемната сума, а именно до 25.04.2018 г.
Останалите клаузи по Договора останали непроменени.
На 06.03.2017г. е подписан Анекс № 3 към Договора за заем, с което
е запазен срока за връщане на заемната сума, а именно до 25.04.2018 г., като е уговорено и че при неизпълнение на всяко едно
от задълженията на заемателя по договора и/или при неплащане на което и да е
парично задължение по ползвания кредит, ведно с лихвите за просрочие по
преценка на заемодателя стават предсрочно изискуеми. При неизпълнение,
заемодателят има право да обяви едностранно, без предизвестие част или целия
дълг за предсрочно изискуем и да се удовлетвори от обезпечението по настоящия
договор.
Посочва, че съгласно,
клаузата на чл. 5, от Договора за заем при невръщане на заемната сума Заемателят
дължи и неустойка в двойния размер на договорената лихва, която е 10% от сумата
и възлиза на 28 805.56 лева /двадесет и осем хиляди осемстотин и пет лева и 56
ст./.
Ищецът твърди, че въпреки многократните покани за връщане на
сумата на части, както е удобно за него, ответникът до момента не е направил
никакви вноски по този заем.
Поради това ищецът твърди, че за него възниква правен интерес да претендира
сумите, както следва: главница в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/,
договорна лихва в размер на 28 805.56 лева /двадесет и осем хиляди осемстотин и
пет лева и 56 ст./ за периода 30.04.2013 г. - 31.01.2019г.
Посочва, че правното основание за уважаване на иска с оглед
реалния характер на договора за заем изисква да се представят доказателства
относно предоставянето на заемната сума, която представлява съществен елемент
на договора. В тази връзка, освен Договора за заем от 29.04.2013г., прилага и
извлечения от счетоводството, от които е видно, че на 30.04.2014г. по банков
път е преведена сума в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди/, Анекс №1 към
Договора за заем(подписан на 29.04.2014 г.), Анекс № 2 към Договора за заем
(Подписан на 22.11.2015 г.), Анекс №3 към договора. Твърди, че от представените
доказателства, е видно, че сумата, в размер на 50 000 лв. по заема е преведена
на М.И.Д. и същият я е получил на посочена от него банкова сметка.
***, че като обезпечение по Договора за заем от 29.04.2013г.,
лицето М.И.Д. е издал в полза на „Р." АД, запис на заповед за сумата от 50
000 (хиляди лева), на дата 09.05.2013 г. Еквивалентността на сумата по Записа
на заповед със сумата по Договора за заем, нееднозначно показвало, че
действително заемателят е получил сумата и издава Записа на заповед, като
обезпечение по заема, тъй като това му задължение произтича от клаузата на чл.
7, ал. 1 от Договора за заем от 29.04.2013 г.
На следващо място ищецът посочва, че предоставя кореспонденция
разменена с юрисконсулта на дружеството, в които е-майли М.И.Д. иска отсрочване
за погасяване на главницата, но до настоящия момент същият не е превел нито
една вноска, нито по главницата, нито по погасяване на лихва и неустойки.
С оглед на горното, моли съда след като установи основателността
на предявената претенция да постанови Решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът М.И.Д., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, дължи на ищеца
сумите, както следва: главница в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/,
договорна лихва в размер на 28 805.56 лева /двадесет и осем хиляди осемстотин и
пет лева и 56 ст./ за периода 30.04.2013 г. - 31.01.2019г., както и законна
лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата
присъдена със Заповедта. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответника. С отговора ответникът взема становище, че предявеният
иск е недопустим тъй като със Заповед № 2593/05.09.2018 г., за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съдът е разпоредил
ответникът да заплати на ищеца, сумата в размер на 50 000 лева, представляваща
незаплатено задължение по Запис на заповед от 09.05.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.07.2018 г., до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 1 000 лева, представляваща заплатена държавна такса.
Счита, че с депозираната искова молба се иска да бъде установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 50 000 лева, представляваща
дължима сума по Договор за заем от 29.04.2014 г. и сумата в размер на 28 805,56
лева, представляваща договорена лихва за периода от 30.04.2013 г. до 31.01.2019
г., както и законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното заплащане на сумата. Счита, че така твърдяното от ищеца основание
на вземането не представлява основание за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, тъй като се твърди вземане по писмен договор за заем, който
обаче не е нотариално заверен. Същевременно, заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са издадени както за други от претендираните с исковата
молба суми, така и на друго основание - запис на заповед.
Посочва, че предпоставка за допустимостта на установителния иск по
чл. 422 от ГПК е вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, да е
идентично с вземането, предмет на предявения установителен иск, по страни,
съдържание и основание. В случаят такава идентичност не е налице, тъй като в
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е посочено, че вземането
произтича от „Запис на заповед от 09.05.2013 г,", а в исковата молба се
претендира сума на съвсем различно основание, а именно като дължима сума по
„Договор за заем от 29.04.2013г.".
Твърди, че наред с това с исковата молба се претендират и суми,
които въобще не са били предмет на разглеждане в заповедното производство,
респективно, за тях заповед за изпълнение не е била издавана, нито е била
заплащана такса за тях в заповедното производство. Така с исковата молба се
иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 28
805,56 лева, представляваща договорена лихва за периода от 30.04.2013 г. до
31.01.2019 г.
Счита, че липсва съвпадение между основанието на предявения иск и
основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
по чл. 417 от ГПК. При липса на идентичност на вземането по заповедта за
изпълнение и вземането, предмет на установителния иск, предявеният иск се явява
недопустим.
Ако съдът евентуално, въпреки изложените възражения относно
недопустимостта на исковата претенция, приеме същата за допустима, изразява
следното становище по редовността, основателността и обстоятелствата, на които
се основава претенцията:
Твърди, че исковата молба,
въз основа на която
е образувано горецитираното дело е нередовна, поради което
производството по делото следва да се остави без движение. Посочва, че в
обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че на основание чл. 5
от процесния договор, ответникът дължи неустойка в двойния размер на
договорената лихва, която неустойка възлиза в размер на 28 805,56 лева, В
същото време в петитума на иска се претендира сумата в размер на 28 805,56
лева, като представляваща дължима договорна лихва.
Тоест, не става ясно претендираната сумата в размер на 28 805,56
лева, дължима неустойка или договорна лихва представлява. Не става ясен и
периодът, за който е изчислена дължимата сума (неустойка или договорна лихва),
както и начинът на изчисляването й.
Посочва, че на следващо място исковата молба е нередована, тъй
като ищецът не е посочил ясно петитума на иска си - отново не става ясно
правоотношението, от което произтича претендираната сума за главница.
В допълнение, счита, че ищецът следва да довнесе и държавна такса
за така предявените искове, тъй като видно от издадената заповед за изпълнение,
сумата от 28 805.56 лв. не е била предмет на заповедното производство
(независимо от основанието, на което се претендира), съответно, върху нея
следва да бъде заплатена държавна такса от 4 %.
Счита, че всички тези неясноти представляват съществено нарушение
на правото на защита на ответника, поради което исковата молба като нередовна
следва да бъде оставена без движение.
В случай, че предявените искове бъдат разгледани излага
съображения относно тяхната неоснователност и обстоятелствата, на които се основава
исковата претенция.
Моли съдът, след като се убеди в основателността на изложеното в отговора,
да остави без разглеждане като недопустими предявените от „Р." АД искове,
евентуално да отхвърли същите като изцяло неоснователни и
недоказани, и да
отмени издадените заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца.
Счита, че изложените доводи в отговора на исковата молба са
неоснователни и превратно тълкуващи закона и събраните доказателства.
Посочва, че заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са
издадени на база документ по чл. 417
ГПК, а именно запис на заповед. Счита,
че записът на заповед няма самостоятелно съществуване и то е неразривно
свързано с друго предшестващо го действие, а в случая това предшестващо го
действие е именно сключването на договора за заем, по който записа на заповед е
обезпечение, съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора за заем между страните.
Съответно в случая договора за заем и обезпечаващата го запис на заповед са
неразривно свързани. Сумата посочена в записа на заповед трябва да е ясно и
точно и определена - (арг. От ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОС на ТК) и съответно в
нея няма как да се опише лихва, което не лишава страната в случая да си я търси
на база договора за заем, по който записа на заповед е обезпечението. На
следващо място, записа на заповед е издаден на каузално основание Договор за
заем.
По отношение на направените възражения относно неяснотата за ответника
претендираната сума от 28 805.56 лв., какво представлява неустойка или законна
лихва, ищецът прави следното уточнение, визираното в обстоятелствената част на
исковата молба основание, а именно чл. 5 от Договора, а именно: неустойката
представлява двойния размер на дължимата договорна лихва, както и периода е
уточнен в петитума на исковата молба 30.04.2013 г. - 31.01.2019 г.
По отношение на „неясния" петитум, също счита, че не е
основателно съображението на ответника, тъй като в същото е посочено като основание
„невърната заемна сума".
С оглед на гореизложеното, моли съдът да постанови съдебен акт, с който
да осъди М.И.Д., ЕГН ********** да заплати на ищеца, сумите посочени в исковата
молба, ведно с направените разноски, вкл. за адвокатски хонорар.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал допълнителен отговор.
Оспорва твърдението на ищеца, че е налице пълно съвпадение между основанието
на предявеният иск и основанието на което са издадени заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист по чл. 417 от ГПК.
Посочва, че в случая е налице липса на идентичност на исковата
претенция по предявения иск с претенцията, предмет на заповедното производство.
В исковото производство по чл. 422 от ГПК, ищецът е обвързан с изложените
обстоятелства, основание и квалификация на искането си, сложило начало на
заповедното производство и не може да предяви иск, различен от заявената в
заповедното производство претенция. Недопустимо е облигационна претенция за
неизпълнение по запис на заповед, в заповедното производство да бъде подменена
с иск за заплащане на сума по договор за заем, в исковото производство по реда
на чл. 422 от ГПК.
Видно е, че Заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, е издадена за незаплатено задължение по
Запис на заповед от 09.05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от
30.07.2018 г., до изплащане на вземането, а настоящето производство е с предмет
установяване дължима сума по Договор за заем от 29.04.2013 г., ведно с договорена
лихва за периода от 30.04.2013 г. до 31.01.2019 г., както и законната лихва,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Заявява, че в тази връзка не е вярно така изложеното от ищеца, че
записа на заповед няма самостоятелно съществуване, а е неразривно свързан с
друго предшестващо го правоотношение, което в случая се явява именно процесният
Договор за заем от 29.04.2013 г.
Посочва, че според задължителните указания в т. 17 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, предмет
на производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК при предявен иск за установяване на
вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК, е съществуването на вземането,
основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка
от категорията на абстрактните. С оглед на това в съобразителната част на
тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът-кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на
запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването
на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Само при наличието на спор относно правопораждащите вземането
обстоятелства, когато каузалното правоотношение е причина за издаването на
записа на заповед и е налице обвързаност на записа на заповед с каузалното
правоотношение, то за страните възниква задължението да установят фактите, на
които основават своите твърдения или възражения във връзка с каузалното
правоотношение, но дори и това не променя предметът на делото, който следва да
е основан на вземането по менителничния ефект. Страните могат да черпят
възражения от каузалното правоотношение, но не могат да подменят предмета на
делото, тъй като самото каузално правоотношение (договор за заем), с оглед
формата, в която е сключено (обикновена писмена форма) не е годно основание
само по себе за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.
417 от ГПК,
Счита, че е вярно така изложеното от ищеца, че в заповедното
производство не може да се претендира изпълнение за акцесорни вземания, когато
основанието не е предвидено в документа и размерът не е определен в самия
документ или определяем по посочен в него начин. Това от своя страна обаче не
дава право на ищеца с исковата молба да претендира установяването на
дължимостта на суми, които въобще не са били предмет на разглеждане в
заповедното производство, респективно, за тях заповед за изпълнение не е била
издавана.
Счита, че предвид липсата на съвпадение между основанието на
предявения иск и основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист по чл. 417 от ГПК и при липса на идентичност на вземането по
заповедта за изпълнение и вземането, предмет на установителния иск, предявеният
иск се явява недопустим.
Моли съдът да остави без разглеждане като недопустими предявените искове
от „Р." АД, евентуално да отхвърли същите като изцяло неоснователни и
недоказани, и да отмени издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
След размяната на съдебните
книжа съдът с разпореждане № 1769/22.08.2019г., постановено по делото е оставил
без движение исковата молба като е дал указания на ищеца да представи поправена искова молба, в която
обстоятелствената част да съответства на основанието, за което е заявено
вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за
изпълнение, т. е. запис на заповед от 09.05.2013 г., а не договор за заем,
за да може да се установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото
е присъдено със заповедта за изпълнение.
Във
връзка с горното разпореждане и в дадения от съда срок е постъпила поправена
искова молба от ищеца “Р.” АД.
В
същата се посочва, че на 29.04.2013 г. страните сключили договор за паричен
заем. Съгласно клаузите на договора, в качеството на Заемодател ищецът му
предоставил заем в размер на 50 000 /петдесет хиляди лева/ - чл. 1, ал. 1 от
Договор за заем от 29.04.2016г., като сумата превел, както следва: на
30.04.2013 г. по банков път. Горната сума е преведена от сметка на „Риск
инжинеринг" АД на сметка, която Д. е посочил в счетоводството на
Дружеството, въз основа на Договора за заем ответникът М.И.Д., ЕГН ********** е
подписал и запис на заповед за същата сума.
Поради
неизпълнение на задължението за връщане на сумата по запис на заповед, между
страните е сключен Анекс № 3 от 06.03.2017г. към Договора за заем, с което
запазили срока за връщане на заемната сума, а именно до 25.04.2018 г., като се
уговорили, че при неизпълнение на паричното задължение ЗАЕМОДАТЕЛЯТ има право
да обяви едностранно, без предизвестие част или целия дълг за предсрочно
изискуем и да се удовлетвори от обезпечението по настоящия договор на основание
запис на заповед.
Сочи се, че
въпреки многократните покани за връщане на сумата на части, до момента същата
не е върната.
Посочва, че като
обезпечение по Договора за заем от 29.04.2013г., ответникът М.И.Д. е издал в
полза на „Р.” АД, запис на заповед за сумата от 50 000 (хиляди лева), на дата
09.05.2013г., т.к. това му задължение произтича от клаузата на чл. 7, ал. 1 от
Договора за заем от 29.04.2013 г.
Посочва,
че в тази връзка на база издадената запис на заповед, за ищеца възниква правен
интерес да претендира сумите, както следва: сума в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва считано от 30.07.2018 г. до изплащане на вземането.
С
оглед на горното, моли съда, да постанови решение, с което да установи, че М.И.Д., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, се
е задължил да му заплати сумата по Запис на заповед, издаден на 09.05.2013г., както следва: сума в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва считано от 30.07.2018 г. за периода 30.07.2018 г. - до изплащане на вземането.
Моли, да му
бъдат присъдени направените разноски, както по ч.гр.дело № 3879/2018г. по описа
на Районен съд - С.З., така и пред настоящата инстанция, ведно с изплатените
адвокатски възнаграждения.
Постъпило е писмено становище от
ответника по поправената искова молба.
Счита, че с първоначално депозираната искова молба, ищецът
е направил искане да бъде установено, че ответникът дължи сумата в размер на 50
000 лева, представляваща дължима сума по Договор за заем от 29.04.2013 г. и
сумата в размер на 28 805,56 лева, представляваща договорена лихва за периода
от 30.04.2013 г. до 31.01.2019 г., както и законната лихва, считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
Посочва, че с
поправената искова молба, ищецът е изменил обстоятелствената част и петитума на
иска, като е направил искане да бъде установено, че ответникът се задължава да
заплати на ищеца сумата по запис на заповед, издаден на 09.05.2013 г., както
следва: сумата в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
30.07.2018 г. до изплащане на вземането.
Счита, че в случая под формата на
направено уточнение на исковата молба, от страна на ищеца недопустимо се предявява
нов иск, за което излага следните аргументи и съображения:
- Направеното
изменение не може да бъде определено като “уточнение на първоначално заявената
претенция”.
- От изложеното в поправената искова
молба ставало ясно, че предмет на исковата претенция не е първоначално
заявената такава, а именно сума от 50 000 лева, представляваща дължима сума по
Договор за заем от 29.04.2014 г. и сума в размер на 28 805,56 лева,
представляваща договорена лихва за периода от 30.04.2013 г. до 31.01.2019 г., а
се претендира сумата в размер на 50 000 лева, представляваща дължима сума по
Запис на заповед, издаден на 09.05.2013 г., ведно със законна лихва.
- Направено е изменение на правното
основание, по силата на което се претендира главницата в размер на 50 000 лв.,
като наред с това е отпаднала претенцията за сумата в размер на 28 805,56 лева,
представляваща договорена лихва за периода от 30.04.2013г. до 31.01.2019 г.
Поради това е налице хипотезата на предявен изцяло нов иск след приключване на
двойната размяна на книжа в производството по търговски спорове.
- По аргумент на чл. 214, ал. 1
от ГПК не е допустимо такова изменение на иска, което да води до практическо
предявяване на изцяло нов иск, поради което така поправената искова молба
следва да бъде върната.
Наред с гореизложеното счита, че направеното
изменение е недопустимо и на друго самостоятелно основание.
С
поправената искова молба ищецът е направил искане „да
бъде установено, че ответникът се задължава, да заплати на ищеца сумата по
запис на заповед, издаден на 09.05.2013?., както следва: сумата в размер на 50
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2018 г. до изплащане на
вземането “.
Ответникът
счита, че в случаят
няма как съдът с решението си да установи, че ответникът
се задължава да заплати на ищеца сумата по запис на заповед,
издаден на 09.05.2013 г., както следва: сумата в
размер на 50 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 30.07.2018 г. до
изплащане на вземането. Със съдебното решението е допустимо единствено съдът да
установи, че ответникът дължи на ищеца претендираната
сума, но не и че се е задължил да заплати тази сума, без
реално да става ясно към кой момент иска ищецът от съда да установи, че
ответникът се е задължил.
Според ответникът така формулираният петитум води до квалификация на иска
като такъв по чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК - така предявеният иск е положителен
установителен иск за установяване наличието на факт с правно значение, а не на
право - ищецът иска от съда да установи факта на задължаването, а не какво и
дали се дължи към конкретен момент (т.е., дали е налице изискуемо вземане на
ищеца).
С оглед на това ответникът счита, че този иск не е допустим, доколкото не
е предвидено фактът на поемането на дълг да се установява по съдебен път с
установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, а от друга
страна - ищецът няма и правен интерес от такъв иск, тъй като уважаването му не
може да доведе до потвърждаване на издадената заповед за незабавно изпълнение
въз основа на менителничен ефект. Ето защо счита, че исковата молба следва да
бъде върната, а издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист, издаден
въз основа на нея - обезсилени.
Моли съда да остави без разглеждане като недопустими предявените от „Р.“
АД искове, евентуално да отхвърли същите като изцяло неоснователни и
недоказани, и да обезсили, респективно - отмени издадените заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Претендира за направените в производството
такси и разноски, включително за адвокатски хонорар.
Съдът като взе предвид
разменените между страните съдебни книжа и изразените с тях становища, намира
за установено следното:
Видно
от изисканото ч. гр. д. № 3879/2018 г. по описа на Районен съд – С.З. “Р.” АД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист против М.И.Д. за сумата от 50 000 лв., представляваща
главница и сумата от 25 712, 33 лв., представляваща договорна лихва от
30.04.2013 г. до 20.06.2018 г. и направените разноски по делото, като в т.
12 от заявлението е посочено, че документът, от който произтича вземането е договор за заем
от 29.04.2013 г., обезпечен със запис на заповед от 09.05.2013 г.
С
разпореждане № 6336/01.08.2018 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок да
конкретизира по т. 12 от заявлението документът, въз основа на който се
претендира вземането /договор за заем или запис на заповед/.
С
молба вх. № 22255/10.08.2018 г. заявителят “Р.” АД е посочил, че по т. 12 от
заявлението документът, въз основа на който се претендира вземането е запис
на заповед.
Съдът
е издал Заповед № 2593/05.09.2018 г., за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като съдът е
разпоредил ответникът да заплати на ищеца, сумата в размер на 50 000 лева,
представляваща незаплатено задължение по Запис на заповед от 09.05.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.07.2018 г., до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 1 000 лева, представляваща заплатена държавна такса.
С
разпореждане № 2334/05.09.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 3879/2018 г. по
описа на Районен съд – С.З. съдът е отхвърлил молбата за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист против М.И.Д. в частта относно
претендираната лихва за сумата от 25 712, 33 лв. от 30.04.2013 г. до
20.06.2018 г., както и в частта относно присъждане на разноски за сумата над
1 000 лв. до претендираните 4 514, 25 лв. за неоснователна.
В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение против издадената заповед
за изпълнение.
С
разпореждане № 10318/11.12.2018 г. съдът е указал на “Р.” АД да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В
законоустановения едномесечен срок “Р.” АД е предявил иск за вземанията си,
предмет на настоящото исково производство.
Така
в обстоятелствената част на първоначалната искова молба ищецът е изложил подробни обстоятелства относно сключеният
между страните договор за заем и дължимите по него суми – главница и договорна
лихва. Между другото в обстоятелствената част на първоначалната искова молба е
посочено, че за обезпечение по договора за заем е издаден запис на заповед, по
който сумата е еквивалента с тази по договора за заем. С петитума на
първоначалната искова молба се претендира да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца главница в размер на 50 000 лева, както и сума в
размер на 28 805,56 лева, представляваща договорена лихва за периода от
30.04.2013 г. до 31.01.2019 г., както и законната лихва, считано от подаване
на заявлението до окончателното заплащане на сумата, присъдена със заповедта.
С оглед на тези неясноти
между обстоятелствена част и петитум, съдът с посоченото разпореждане е дал
конкретни и подробни указания на ищеца да представи поправена искова молба, в
която обстоятелствената част трябва да съответства на основанието, за което е
заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за
изпълнение, т. е. запис на заповед от 09.05.2013 г., а не договор за заем,
за да може да се установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото
е присъдено със заповедта за изпълнение.
Видно от
поправената искова молба ищецът не е отстранил тези нередовности.
В
обстоятелствената част на поправената искова молба ищецът отново се позовава на
договорът за заем, като отново посочва, че за обезпечение на този договор
ответникът е издал в полза на „Р.” АД, запис на заповед за сумата от 50 000
(хиляди лева), на дата 09.05.2013г., т.к. това му задължение произтича от
клаузата на чл. 7, ал. 1 от Договора за заем от 29.04.2013 г. След което
заявява, че в тази връзка на база издадената запис на заповед, за него възниква правен интерес да претендира
сумите, както следва: сума в размер на 50 000 лева /петдесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 30.07.2018 г. до изплащане
на вземането.
Видно
от петитума на поправената искова молба ищецът моли съда да постанови решение,
с което да установи, че М.И.Д.,
ЕГН **********, с пост. адрес: ***, се е задължил да
му заплати сумата по Запис на заповед, издаден
на 09.05.2013г., както следва: сума в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, ведно със законната
лихва считано от 30.07.2018 г. за периода 30.07.2018 г.
- до изплащане на вземането.
При това положение съдът счита, че ответникът не само не е
отстранил нередовностите, а с така формулирания петитум в поправената искова
молба е предявил нов иск.
Съдът счита, че по отношение на сумата в размер на 50 000 лева,
представляваща незаплатено задължение по Запис на заповед от 09.05.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.07.2018 г., до изплащане на вземането,
за която е издадена Заповед № 2593/05.09.2018 г., за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за “Р.” АД е
налице правен интерес от предявяване на установителен иск, като следва да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете
производства /заповедното и исковото/ – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява
дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното
производство и за които е издадена заповед за изпълнение. Сочената идентичност
е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска,
респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на
предявената претенция.
Съгласно разрешението, дадено в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед. При изложено твърдение или
възражение, основано на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване
от съда, но това не представлява упражняване на право на иск за вземането по
каузалното правоотношение, което е отделно от правото по абстрактната сделка.
Настоящият състав споделя довода на ответника, че така формулираният
петитум в поправената искова молба води до квалификация на иска като такъв по
чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК -
положителен установителен иск за установяване наличието на факт с правно
значение, а не на право - ищецът иска от съда да установи факта на
задължаването, а не какво и дали се дължи към конкретен момент (т.е., дали е
налице изискуемо вземане на ищеца). Такъв иск не е допустим, доколкото не е
предвидено фактът на поемането на дълг да се установява по съдебен път с
установителен иск по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК, а от друга
страна - ищецът няма и правен интерес от такъв иск, тъй като уважаването му не
може да доведе до потвърждаване на издадената заповед за незабавно изпълнение
въз основа на менителничния ефект.
С оглед на горното съдът намира, че констатираните нередовности на
исковата молба не са отстранени, поради което на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК
същата следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде
прекратено.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС с
оглед прекратяване на производството по предявения иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК
следва да бъдат обезсилени издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист
в заповедното производство.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба вх. № 1531/06.02.2019г. от Р. АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *** против М.И.Д., ЕГН **********,
с пост. адрес: ***, поради неотстраняване на констатирани нередовности.
ПРЕКРАТЯВА производството
по т. д. № 36/2019г. по описа на Окръжен съд С.З..
ОБЕЗСИЛВА Заповед №
2593/05.09.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 05.09.2019г.
по ч. гр. д. № 3879/2018г. по описа на Районен съд С.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: