ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1460
гр. Бургас, 07.07.2021 г.
Бургаски административен съд, ХХІІІ състав, в закрито заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Галя Русева
като разгледа
докладваното от съдия Русева адм.дело № 2368 по описа на съда за 2020 година,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на „Кроношпан България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
Северозападна промишлена зона, представлявано от управителите Н. Б.и А.Н., чрез
ю.к. К., против Предписание № П-37/26.10.2020 г., издадено от директора на
РИОСВ – Велико Търново – т.1 и т.2 от същото, потвърдени съответно с Решение №
258/18.12.2020 г. на министъра на околната среда и водите и с Решение №
45/15.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите.
С обжалвания
административен акт на жалбоподателя е предписано да преустанови експлоатацията
на изпускащо устройство общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, което не
фигурира в Условия 9.2.2, 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно разрешително №
570-Н0/2018 г. и в Приложение № 16 към заявлението за издаване на КР, както и
да бъдат предприети конкретно посочени в т.2 от предписанието мерки за
недопускане на неорганизирани емисии на прахообразни материали при процесите по
обработка на твърди прахообразни материали, товаро-разтоварни дейности и
складиране на раздробен материал.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
на административния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването му, постановяването му при неизяснена фактическа
обстановка и при неправилно прилагане на материалния закон, поради което се
моли за отмяната му като незаконосъобразен. Твърди се, че чрез предписанието на
практика на оператора е наложена принудителна административна мярка по чл.159,
ал.2 ЗООС.
Органът, издал оспорения
акт, е представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт и
чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
По делото и двете страни
са ангажирали писмени и гласни доказателства, като същото е било насрочено в
открито съдебно заседание. В с.з. на 07.06.2021 г. съдът е приключил събирането
на доказателства по делото и е обявил същото за решаване.
В срока за произнасяне
съдебният състав констатира, че така подадената жалба на „Кроношпан България“
ЕООД против Предписание № П-37/26.10.2020 г., издадено от директора на РИОСВ –
Велико Търново, е процесуално недопустима, като съображенията за това са
следните:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Предписание № П-37/26.10.2020 г., издадено от директора на РИОСВ
– Велико Търново, потвърдено с Решение № 258/18.12.2020 г. на министъра на
околната среда и водите и с Решение № 45/15.03.2021 г. на министъра на околната
среда и водите, в съответствие с нормата на чл. 98, ал.2 АПК, съгласно която
когато жалбата на страната против акта е била потвърдена по административен ред
от по-горестоящия орган, на обжалване подлежи първоначалният акт.
От представените с
преписката доказателства се установява, че във връзка с постъпили сигнали за
нарушение на разпоредби на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на
09.10.2020 г. от трима служители на РИОСВ – В Търново и в присъствието на
еколог на дружеството-жалбоподател е била извършена проверка на цех за
производство на плочи от дървесни частици, находящ се в гр. Велико Търново и
стопанисван от жалбоподателя „Кроношпан България“ ЕООД. За резултатите от
проверката е съставен Констативен протокол № КЧВ-ВД-46/09.10.2020 г. /л.9-л.22
от делото/, като конкретни предписания с протокола не са били дадени /стр.7 от
същия/.
На 26.10.2020
г. е издадено оспореното в настоящото производство Предписание №
П-37/26.10.2020 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, с което в две точки
/т.1 и т.2/ е предписано следното: т.1 - да бъде преустановена експлоатацията
на изпускащо устройство общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, което не
фигурира в Условия 9.2.2, 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно разрешително №
570-Н0/2018 г. и в Приложение № 16 към заявлението за издаване на КР, със срок
за изпълнение – от влизане в сила на предписанието до разрешаване на
експлоатацията на изпускащото устройство, общо за аспирациите на преса към ПДЧ
и МДФ, с Условията на Комплексно разрешително /КР/ № 570-Н0/2018 г., както и да
бъдат предприети конкретно посочени в т.2 от предписанието мерки за недопускане
на неорганизирани емисии на прахообразни материали при процесите по обработка
на твърди прахообразни материали, товаро-разтоварни дейности и складиране на
раздробен материал, със срок за изпълнение по т.2 – от влизане в сила на
предписанието. Посочен е и отговорният за изпълнението.
За да постанови тези мерки, органът се е
позовал на проверката и на резултатите, описани в констативния протокол от
09.10.2020 г., като е посочил, че целта на предписанието е преустановяване на
описаните в акта административни нарушения, касаещи опазването на околната
среда. С оглед на това, на осн.чл.14, ал.4 от ЗООС и във връзка със спазване изискванията
на чл.123в от ЗООС, чл.70 от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими
емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и
дейности с неподвижни източници на емисии, както и предвид констатациите,
направени в Констативен протокол № КЧВ-ВД-46/09.10.2020 г., директорът на РИОСВ
– В. Търново е издал оспореното предписание, като със същото е предупредил
жалбоподателя, че при неизпълнение на предписанията в срок ще бъдат приложени
административнонаказателните разпоредби на чл.166, т.3 от ЗООС и/или ще бъде
наложена принудителна административна мярка – спиране на производствена дейност
по смисъла на чл.159, ал.2 ЗООС. Указан е изрично срок за обжалване на предписанието
по реда на АПК по административен, респ. съдебен ред.
Жалбоподателят се е възползвал от правото си
да обжалва предписанието пред министъра на околната среда и водите, който се е
произнесъл с Решение № 258/18.12.2020 г., с което е потвърдил предписанието по
т.1, а в частта по т.2 от предписанието е оставил жалбата без разглеждане, като
е прекратил административното производство в тази част. Жалбоподателят е
обжалвал пред ВАС решението на министъра от 18.12.2020 г. в прекратителната му
част и с Определение № 1870/12.02.2021 г. по адм.д. № 1028/2021 г. на ВАС, VІ
отд., касационната инстанция е отменила в обжалваната част решението на
министъра на околната среда и водите и е върнала преписката на органа за
разглеждане на жалбата в частта по т.2 от предписанието по същество. След
връщане на преписката, по т.2 от предписанието горестоящият орган се е
произнесъл с Решение № 45/15.03.2021 г., с което е отхвърлил жалбата в тази
част.
От преписката се установява
също, че междувременно в хода на производството, относно констатираните в КП №
КЧВ-ВД-46/09.10.2020 г. нарушения на
ЗООС, са били издадени АУАН № 38/30.10.2020 г., както и Наказателно
постановление № 42/19.11.2020 г. /л.244-л.250/, като с крайния акт, завършващ
административнонаказателното производство, а именно – с наказателното
постановление, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
50 000 лв. за нарушение на 123в, т.2 вр.чл.164, ал.1 ЗООС.
При така установената
фактическа обстановка, жалбата на „Кроношпан България“ ЕООД против Предписание
№ П-37/26.10.2020 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново се явява недопустима,
тъй като актът, който се обжалва, не подлежи на самостоятелно оспорване.
Въпреки че предписанията в две точки са дадени с отделен акт, същият на
практика представлява допълнение към издадения по-рано Констативен протокол №
КЧВ-ВД-46/09.10.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.5 АПК, не са индивидуални административни актове
волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата
по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или
са част от производствата по издаване на нормативни актове.
Видно от приложените по делото доказателства е, че
констативният протокол, въз основа на който е издадено
предписанието, е съставен по реда на чл. 155, ал.
2 от ЗООС. Оспореното предписание по същество представлява допълване на
протокола и с него е дадено задължително предписание, определен е срок и
отговорник за изпълнението му, в който смисъл е и цитираната
норма.
Оспореното предписание е издадено на основание чл. 155 от ЗООС в
производство по извършване на текущ контрол. В това производство се изготвят
протоколи, в които се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават
задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението
им. Съгласно чл. 156, т. 2 от ЗООС се осъществява последващ контрол за
проследяване изпълнението на предписанията, дадени на контролираното лице по
време на текущия контрол. При неизпълнение на предписанията по чл. 155 ЗООС от
контролираното лице се носи аднимистративно-наказателна отговорност според чл.
166, т. 3 ЗООС. Разпоредбата на чл. 157 ЗООС постановява, че съставянето на
актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни
постановления са част от текущия и последващия контрол. Предвид това, даденото предписание е част от процедурата на текущия
контрол и не е крайният, завършващ акт. Всички актове, предходащи крайния,
завършващ акт, не подлежат на самостоятелно
обжалване. На този извод сочи и самата разпоредба на чл. 166, т. 3 ЗООС, която
изрично изключва дадените предписания от кръга на индивидуалните
административни актове. Оспореното предписание не е
принудителна административна мярка, тъй като същото не съдържа нито фактически,
нито правни основания за постановяването му по реда на чл. 160 от ЗОСС,
респективно по реда на чл. 33а и сл. от Закона за чистотата на атмосферния
въздух вр. чл. 23 от ЗАНН и съответно не може да бъде квалифицирано като такава /в горния смисъл е и
Решение № 1458/03.02.2014 г. по адм.д. № 5061/2013 г., V отд. на ВАС/. Съгласно
разпоредбата на чл.160, ал.1 ЗООС, прилагането
на принудителна административна мярка се
извършва с мотивирана заповед на
органа по чл. 158, в която се определя видът на
принудителната административна мярка и начинът на
прилагането й /ал.2 на чл.160 ЗООС/. Заповедта по
ал. 1 се връчва на заинтересуваното лице по реда на Гражданския
процесуален кодекс /чл.160, ал.3 ЗООС/, а съгласно чл.160, ал.4 ЗООС, заповедта по ал. 1
може да се обжалва от заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Очевидно настоящият
случай не е такъв, тъй като липсва акт, издаден в производство по реда на
чл.160 ЗООС, който може да бъде обект на самостоятелен контрол. Не променя този
извод фактът, че в предписанието органът е указал обжалваемост на акта и срок
за обжалване, тъй като това указание е в противоречие с разпоредбата на чл.21,
ал.5 АПК и не може да породи права за жалбоподателя.
Допълнителен довод в подкрепа на извода, че издаденото предписание не е
ПАМ, са разпоредбите на чл. 159, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗООС, съгласно които принудителните
административни мерки са превантивни, преустановителни и възстановителни и при прилагането им министърът на околната среда и
водите или оправомощени от него лица, директорите на
РИОСВ, директорите на националните
паркове и директорите на басейновите
дирекции със съдействието на областния управител
спират с мотивирана заповед
производствената дейност на собствениците или
ползвателите на територии, както и достъпа до територии
на собствениците и ползвателите,
включително чрез пломбиране или запечатване. Анализът на тези разпоредби
налага извод, че винаги, когато се налага ПАМ по ЗООС, без значение дали
мярката е превантивна, преустановителна или възстановителна, оправомощеният орган задължително спира с мотивирана заповед цялата
производствената дейност, както и забранява достъпа до териториите, вкл. чрез
пломбиране или запечатване. В случая не е налице тази хипотеза – липсва
мотивирана заповед на оправомощения орган за налагане на ПАМ, както и за
спиране на производствената дейност,
като не може да бъде счетено за ПАМ предписаното в т.1 от обжалваното
предписание, тъй като същото не касае преустановяване изобщо на
производствената дейност на предприятието, а предписва преустановяване
експлоатацията само на изпускащо устройство.
В
случая настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан от изводите на
касационната инстанция в Определение № 1870/12.02.2021 г. по адм.д. № 1028/2021
г. на ВАС, VІ отд., с което е отменено решението на министъра на околната среда
и водите от 18.12.2020 г. в обжалваната му част и е върната преписката на
органа за разглеждане на жалбата на „Кроношпан България“ ЕООД срещу т.2 от
предписанието по същество, тъй като е неприложима разпоредбата на чл. 224 АПК,
доколкото не е бил предмет на осъществения съдебен контрол акт на съда и
указанията на ВАС са задължителни само за органа, на който преписката е била
върната. Това е така, тъй като нормата на чл. 224 АПК се намира в глава 12 на
АПК – „Касационно производство“, а в чл.208 от същата е посочено, че на
касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи
първоинстанционното съдебно решение. Само тогава по силата на чл.224 АПК,
указанията на касационната инстанция при връщане на делото са задължителни за
съда, каквато не е настоящата хипотеза.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да
бъде отменено протоколното определение от с.з. на 07.06.2021 г., с което е
приключено събирането на доказателства по делото, и жалбата на „Кроношпан
България“ ЕООД срещу Предписание № П-37/26.10.2020 г. на директора на РИОСВ –
Велико Търново, като процесуално недопустима следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати, тъй като актът не
подлежи на оспорване съгласно чл.159, т.1 АПК. В същия смисъл са Определение №
1614/02.02.2011 г. по адм.д. № 646/2011 г. на ВАС, ІІІ отд., Определение №
11184/25.09.2018 г. по адм.д. № 10968/2018 г. на VІ отд. на ВАС, Определение №
11966/28.09.2020 г. по адм.д. № 7640/2020 г. на VІ отд. на ВАС, Определение №
9926/21.09.2016 г. по адм.д. № 10087/2016 г. на V отд. на ВАС и др.
При този изход на делото
и с оглед претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл.143,
ал.3 АПК /последна редакция - ДВ бр.15/19.02.2021 г., в сила от 19.02.2021 г./,
ответникът има право на направените по делото разноски поради прекратяване на
делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Поради това, жалбоподателят следва
да бъде осъден да му заплати сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл.37 от Закона за правната помощ
във вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.159, т.1 и чл. 143, ал.3 АПК,
Бургаският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от с.з. на
07.06.2021 г., с което е приключено събирането на доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на
„Кроношпан България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, Северозападна промишлена зона, представлявано от управителите Н. Б.и
А.Н., против Предписание № П-37/26.10.2020 г., издадено от директора на РИОСВ –
Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
2368/2020 г. по описа на АдмС Бургас.
ОСЪЖДА „Кроношпан България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, Северозападна промишлена зона,
представлявано от управителите Н. Б.и А.Н., да заплати на РИОСВ – Велико
Търново съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд на Р България.
СЪДИЯ: