№ 44
гр. ХАСКОВО, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело №
20215600900105 по описа за 2021 година
Т.д. № 105/2021 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба
вх. № 2429 от 09.08.2021 г., подадена от П. Б. В. от *****, с която е предявил обективно
съединени искове против „ Лев Инс“ гр. **, както следва: с правно основание чл. 432 ал.1
от КЗ и правно основание чл.497 от КЗ - за заплащане на сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес, продължително
психическо неразположение и разстройство, в резултат на настъпилата на 15.09.2017 г.
смърт на баща му Б. П. В., в следствие на ПТП,настъпило на 14.09.2017 г., ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2020 г. до окончателното й
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди,че на 14.09.2017 г. около 17.40 часа на третокласен
път № 484 между с. Бряст и гр. Димитровград, в посока гр. Димитровград, е настъпило ПТП
между лек автомобил ****, управляван от А.Г.П. и лек автомобил ****, управляван от М.В.
М.. При произшествието били причинени множество травми на баща му Б. П. В., който
пътувал в лекия автомобил ***. Въпреки указаната му помощ, следствие на получените
травми на 15.09.2017 г. баща му починал.
Водачът П. управлявал лекия автомобил с превишена скорост и след употреба на
алкохол. Несъобразявайки се с пътните условия, на ляв завой, навлязъл в насрещната лента
за движение, при което настъпило произшествието с насрещно движещия се лек автомобил „
Мерцедес“.
За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП №
1505384/14.09.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествието и албум. На водача на
лекия автомобил *** А.Г.П. било повдигнато обвинение и признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“предл.1, вр. ал.4, вр.ал.1,вр. чл.342 ал.1 от НК.
1
Постановената по НОХД № 640 по описа на ХОС за 2019 г. Присъда № 4/17.01.2020 г.
влязла в законна сила на 10.10.2020 г. С постановения съдебен акт – присъда и Решение №
260007/15.09.2020 г., постановено по ВНОХД № 205/2020 г. било прието съпричиняване от
страна на пострадалия – баща му Б. В.. Счита,че следва да бъде прието около 1/5
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Отговорността за вреди, причинени следствие на ПТП на виновния за
произшествието водач се покривала от застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена с
ответното дружество. Твърди,че е отправил искане до ответника да му заплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди- преписка вх. № 2631-1000-01-20-7204/19.03.3020 г.
Ответникът отказал да изплати исканото обезщетение.
Твърди,че внезапната смърт на баща му му причинила негативни емоции и
психически стрес. Баща му бил на 64 години, напълно здрав, изпълнен с енергия и бащина
любов. Били много близки и макар,че живеели отдалечено, поддържали ежедневни
контакти по телефона. Разговаряли за всичко случващо се в ежедневието им. Баща му бил
единствения роднина в ** и връщането в родния дом било най-пълноценно прекараното
време. Първите няколко дни след съобщението за смъртта на баща си бил дезориентиран,
изпитал огромна душевна празнота, загубил апетит, станал раздразнителен. Наложило се да
потърси специализирана помощ. Вече три години след смъртта на баща му тъгата не
стихвала.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ Лев Инс“ гр. ** да му
заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
причинените неимуществени вреди – стрес, продължително психическо неразположение и
разстройство, в резултат на настъпилата на 15.09.2017 г. смърт на баща му Б. П. В., в
следствие на ПТП,настъпило на 14.09.2017 г., ведно със следващата се законна лихва върху
тази сума, считано от 19.03.2020 г. до окончателното й изплащане.Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „ Лев Инс“ АД гр. ** е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял вреди. Оспорва твърдението за
наличието на силна емоционална връзка, като счита,че предвид на това,че ищецът и
пострадалият са живеели отдалечено като физическо разстояние и предвид прекалено
дългия период на раздяла тази връзка е претърпяла промяна.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, т.като е пътувал в автомобила без да постави предпазния колан и след като е
знаел,че водачът е употребил алкохол .
Моли съда да постанови решение, с което да присъди обезщетение,съобразено с
правилото на чл.52 от ЗЗД и след като бъде отчетено съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
Няма подадени допълнителна искова молба, респ. допълнителен отговор.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.09.2017 г. около 17.40 часа на третокласен път № 484 между с. Бряст и гр.
Димитровград, в посока гр. Димитровград, несъобразявайки се с пътните условия, на ляв
завой, водачът А.Г.П., управлявайки лек автомобил ****, навлязъл в насрещната лента за
движение, при което настъпило произшествието с насрещно движещия се лек автомобил
****, управляван от М.В. М.. Водачът П. е управлявал лекия автомобил с превишена
скорост и след употреба на алкохол. При произшествието били причинени множество
травми на Б. П. В., който пътувал в лекия автомобил ***. Въпреки указаната му помощ,
следствие на получените травми, на 15.09.2017 г. Б. В. починал.
С Присъда № 4/17.01.2020 г., постановена по НОХД № 640/2019 г. ХОС е признал за
виновен подсъдимия А.Г.П. за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“, предл. първо,
вр. ал.4,вр. ал.1, вр. чл.342 ал.вр.чл.5а ал.1 от НК и му е наложил наказание „ лишаване от
свобода“ за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от
НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. П. е
оправдан по първоначално предявеното му обвинение – за това,че е допуснал нарушение и
на правилата за движение по пътищата по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.1 и изр.2-ро на
чл.20 ал.2 от ЗДвП. Присъдата е влязла в сила на 13.02.2020 г.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е
задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици
от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди. Доколкото в случая е
налице влязла в сила присъда и между страните няма спор относно механизма на настъпване
на произшествието, получените травми при произшествието от Б. В. и причинно
следствената връзка между ПТП и получените увреждания, следва да се приеме за
безспорно извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Няма спор и относно това,че водачът на лек автомобил **** има валидна, към датата
на произшествието, застраховка „ ГО“ в ответното дружество.
Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „
Лев Инс“ АД гр. ** за заплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 15.09.2017 г. смърт на баща му Б. В.,
следствие на ПТП от 14.09.2017 г.
Ищецът е отправил претенция до застрахователя за заплащане на обезщетение, но
т.като предложения размер на обезщетение от 70 000 лв. не е бил приет от него, е
мотивирало предявяването на иска / писмо от 19.03.2020 г. – л.84/
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди се прилага принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според
3
приетото в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението.
При определяне размера на обезщетението, съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД,
съдът взе предвид степента на родствена връзка и близост на ищеца с пострадалия,
претърпените от него болки и страдания. Ищецът е син на пострадалия Б. П. В.. Децата и
родителите са най-близки по степен лица, на които смъртта на техния родственик се
отразява най-тежко и в най-голяма степен. Пострадалият, в момента на произшествието е
бил на 64години, бил е физически здрав, жизнен и работоспособен за възрастта си, без
данни за наличие на заболявания. Той се е грижел за сам за себе си, ищецът повече от 10
години живеел и работел в *** и не се е връщал в Р **. Въпреки отдалечеността между него
и синът му са съществували близки отношения, комуникацията между тях е била
поддържани предимно по телефона. Смъртта на баща му му се отразила много тежко,
наложило се да ползва психологическа помощ. В този смисъл са показанията на св. Я.З. и
св.И.М.. Според св.М., в случаите, в които ищецът не е успявал да се свърже по телефона с
баща си, му се е обаждал и е молел да отиде да провери дали всичко е наред с баща му.
Смъртта на Б. В. е прекъснала тази връзка и е причинила травма на ищеца П.В. от загубата
на родителя. Независимо каква е възрастта на родителя загубата му, при това внезапна,
както в случая, безспорно причинява болки и страдания. Оттук нататък синът е лишен от
общуването и подкрепата на баща си, целият му свят се е преобърнал и най-вече всичко
това, което го свързва с **. Като се отчита посоченото и това,че към този момент ищецът е
пълнолетен, създал е и установил свой начин на живот, съдът намира че справедливия
размер на обезщетението е в размер на 100 000 лв.
Съдът не коментира представеният по делото договор № 171017-17 от 17.10.2017 г. за
предоставяне на психологически услуги, доколкото от същия може да се извлече
единствено,че ищецът е сключил договор за ползване на такива услуги, но в него не се
съдържат данни за състоянието на ищеца и не са представени доказателства в тази насока.
Своевременно, с писмения отговор, ответника е направил възражение за
съпричиняване на резултата от пострадалия Б. В., т.като е пътувал в автомобила без да
постави предпазния колан и след като е знаел,че водачът е употребил алкохол, което
съпричиняване не се оспорва от ищеца. Предвид характера на удара- челен-кос, поставянето
на предпазния колан би ограничило тялото напред, но не би могло да се определи в каква
степен това би допринесло за ограничаване на получените в случая от пострадалия травми.
Констатираното количество алкохол в кръвта на водача е 0,54 промили, която
концентрация надвишава минимално граничната стойност от 0,5 промили, което сочи, че
пострадалият все пак не се е качил да се вози в автомобил,чийто водач е бил видимо пиян и
повлиян от употребата на алкохол. Технически причината за настъпването на ПТП е,че
лекият автомобил, управляван от П., в който се е возил пострадалия В., в зоната на ляв завой
по посоката си на движение, вследствие движението на автомобила с несъобразена скорост
е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което е настъпил удара с лек автомобил „
Мерцедес“. Изложеното мотивира съда да приеме, че пострадалият Б. В. е допринесъл в
минимална степен за настъпването вредоносния резултат, като процентът на съпричиняване
следва да бъде определен на 20%. Предвид на това определеното по –горе обезщетение в
размер на 100 000 лв. следва да бъде намалено с 20 % и ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 80 000 лв., в който размер предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част- до пълния предявен
размер от 200 000 лв. искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Върху
така определения размер на обезщетението ответникът дължи лихва, считано от 19.03.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
4
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно заседание страните са
направили искане за присъждане на разноски.
Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски в производството, поради
което и няма сторени такива, които да следва да бъдат заплатени.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Хасково ДТ в размер
на 3 200 лв.
С оглед на уважения размер на иска и на основание чл. 7, ал. 2 т.4 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. М. М. от гр. Пловдив сумата от 2930 лв.
Ответникът принципно има право на разноски, съобразно отхвърлената част на
иска.Същият обаче не е представил доказателства за сторени такива, поради което и не му
се дължат .
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. ** ***, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на П. Б. В., ЕГН
********** от ****, със съдебен адрес *****, адв. М.М. сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес, продължително
психическо неразположение и разстройство, в резултат на настъпилата на 15.09.2017 г.
смърт на баща му Б. П. В., в следствие на ПТП,настъпило на 14.09.2017 г., ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 19.03.2020 г. до окончателното й
изплащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв. като
неоснователелен е недоказан – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. ** ***, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС Хасково сумата в размер на 3200 лв. – ДТ
върху уважения размер на иска
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД гр. ** ***, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. М.,АК
Пловдив, *****,личен номер ********** адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
5