Р Е Ш Е Н И Е
262351/22.7.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, 14 състав в публично заседание на 22.6.2020 година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при секретаря Кичка Иванова разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14922 по описа на ВРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Ч."
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Петър Иванов Черкезов, съдебен адреса*** Чрез адвокат Й.А. от ВАК за осъждане на ответника ЗАД „ЕВРОИНС", ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от *** Йотов Пиронски и **** Цветанова
да му заплати сумата в размер на 13611.08 лева за дължимо обезщетение за
имуществени вреди на фирмен автобус
„Ивеко Еурорайдер", с рег.№ В 2417 BP по договор „Каско на
МПС" № **** от 27.05.2020 г., изразяващи се в увреждане на следните
детайли: мигач ляв, преден ляв калник, предна лява врата, задна броня, страница
лява, заден ляв калник, ПВЦ вежда стъклопласт лява предна, ПВЦ вежда
стъклопласт лява задна, капак ляв ел.отделение, тас преден ляв и десен, основа
калник преден ляв, капак багажно отделение, калобран преден ляв, конзола
реактивна щанга, накрайник на реактивна щанга - 2 бр., кормилен накрайник - 2
бр., кормилна щанга и секторна кутия,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП на
12.09.2020 г. на пътя гр.Приморско – гр.Китен,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и за
заплащане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
Твърденията и обстоятелствата от
които ищецът черпи права са, че на 27.05.2020 г. е сключил с ответното
з.д. „Е." АД имуществена застраховка „Каско на МПС", клауза „Пълно
каско" на фирмения автобус марка „Ивеко Еурорайдер", с per. № В 2417
BP, със срок на действие от 31.05.2020г. до
30.05.2021г. Автобусът бил застрахован
за 28 500 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплатя по полица №
00500100362760 от 27.05.2020г. е 930.24 лева. Премията
била разсрочена на четири вноски, като първата в размер на 232.56 лв. е заплатена на
27.05.2020 г. при сключване договора. Към подаване на молбата са заплатени всички
вноски.
На 12.09.2020 г.,
около 13.45 часа, на пътя гр.Приморско - гр.Китен на км 34.000, автобус марка
„Ивеко Еурорайдер", с per. № В 2417 BP, управляван от **** Петров е бил блъснат
от лек автомобил марка „Ауди А6", с per. № А 4510 НК, управляван от Пенка
Гайдева при следните обстоятелства:
На 12.09.2020г., около 13.45 часа, **** Петров,
управлявайки автобус марка „Ивеко Еурорайдер", с per. № В 2417 BP, се
движи по пътя от гр.Приморско към гр.Китен. В обратна посока
се движи л.а. марка „Ауди А6", с per. № А 4510 НК, управляван от Пенка
Гайдева, като на км 34.000, л.а. „Ауди А6", с peг. № А 4510 НК, навлиза в насрещната лента за движение и блъска
автобус марка „Ивеко Еурорайдер", с per. № В *** BP, под ъгъл в
страничната лява част, след което се блъска в МПС движещо се зад автобус „Ивеко
Еурорайдер".
За настъпилото
ПТП са уведомени компетентните органи. Мястото на ПТП е посетено от тях,
които след изясняване на водачите на МПС и механизмът на настъпване на ПТП е съставен Протокол за
ПТП с № 1520847. В протокола за ПТП като виновен е посочен
водача **** Гайдева.
На 14.09.2020
г. представителя на ищеца е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. Служител на ответника е
извършил оглед на автобуса, изготвил снимков материал и съставил опис -
заключение по щета № **********/14.09.2020г. В същия са посочени като увредени детайли мигач ляв, преден ляв калник, предна лява
врата, задна броня, страница лява, заден ляв калник, ПВЦ вежда стъклопласт лява
предна, ПВЦ вежда стъклопласт лява задна, капак ляв ел.отделение, тас преден
ляв и десен, основа калник преден ляв, капак багажно отделение, калобран преден
ляв. След разглобяване на автобуса е извършен допълнителен оглед и в описа като
увредени детайли са описани конзола
реактивна щанга, накрайник на реактивна щанга - 2 бр. На 21.09.2020 г. е
извършен трети оглед на автобуса и в описа като увредени детайли са описани
кормилен накрайник - 2 бр., кормилна щанга и секторна
кутия.
Като обезщетение за претърпените
вреди ищецът е получил
сумата 1637.17 лв., която
се оказала недостатъчна да покрие разходите за възстановяване на всички
увредени части.
След извършено проучване в няколко сервиза, ищецът установил, че сумата, необходима за
възстановяване на автобуса е в размер на 15 600 лв.
От необходимата сума за ремонт
като дължимо обезщетение е в размер на 15 600 лв.. От същата следва да се
приспадне сумата в размер на 1637.17 лв., която му е заплатена от ответника. Така изчислено сумата, която следва да му бъде заплатена от
ответникът е 13 962.83 лв.
Между страните няма спор, че те са обвързани с договор за
Застраховка „Каско на МПС", клауза „Пълно каско", обективиран в
застрахователна полица № 00500100362760 от 27.05.2020г., по отношение на
автобус марка „Ивеко Еурорайдер", с per. № В 2417 BP, валиден към датата
на застрахователното събитие. Също така не е спорно, че на 12.09.2020г.,
е настъпило покрито по договора застрахователно събитие, както и че ответникът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1637.17 лв……
Спорният въпрос е за размера на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение в
полза на ищеца. При настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.
405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по
правилото на чл. 386, ал. 2
КЗ.
Съгласно
разпоредбите на чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Полученото обезщетение не покрива изцяло претърпените от мен вреди,
поради което за мен се явява правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Ищецът е посочил начин на плащане на задължението по банкова сметка ***.
В срока по
чл.131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба с който оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Счита, че същите са недоказани и неоснователни и моли
за тяхното отхвърляне. Заявява, че не не дължи на ищеца
претендираните суми.
По
наведените фактически твърдения:
Не оспорва
твърдението, че страните са сключили застрахователен договор за застраховка
„Каско на МПС" за автобус марка „Ивеко", модел „Еурорайдер", ДКН
В2417ВР, със срок на покритие от 31.05.2020 г. до 30.05.2021 г., по полица № 00500100362760.
Не оспорва обстоятелството, че на 12.09.2020г. е настъпило ПТП между
автобуса и лек автомобил „Ауди", ДКН А4510НК, както и че вината за същото
е изцяло на водача на последния - **** Гайдева.
Потвърждава,
че на 14.09.2020г. пред ответното дружество е
заведена извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. По
същата е образувана
щета № ********** и на ищеца е изплатена сумата от 1637.17 лева.
Посочените
обстоятелства не са спорни, поради което не възразява да бъдат отделени като
такива.
Оспорва
всички останали твърдения в молбата, на които се основават исковете. Заявява, че платеното застрахователно обезщетение е напълно
достатъчно, за да покрие ремонта на автобуса. Претендираната
сума от 15 600 лева за възстановяване на повредите е прекомерна и не отговаря
на реално претърпените щети и разходите за отстраняването им. Същата е произволно определена. По делото
няма доказателства ищецът да е извършвал проучване.
Съгласно
представената по делото полица, при частични щети, обезщетението се определя
само по експертна оценка (в този смисъл е чл. 26, ал. 4 във връзка с чл. 26,
ал. 5, т. 1 от Общите условия). Няма клауза за ремонт
в доверен или официален сервиз. В противен случай
застрахователната премия щеше да е много по-висока. Платената
сума е изчислена по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. Същата, макар да не е задължителна, съставлява указание за
застрахователя относно начина на изчисляване размера на щетите върху
автомобила, когато застрахованият не е представил надлежни доказателства за
извършен ремонт в сервиз и е предоставено на застрахователя да определи
обезщетението по експертна оценка. В този смисъл Решение № 52 от
8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от
14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013
г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., Решение № 209/2012 г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010 II т. о. и др.
По изложените аргументи моли за отхвърляне
на предявените искове и за осъждане на
ищеца да му заплати разноски за делото,
в това число за юрисконсултско възнаграждение.
По негово искане на основание чл. 219, ал.
1 ГПК е
допуснато до участие трето лице – помагач на страната на ответника, а именно застрахователя
на виновния
водач на лек автомобил марка „Ауди А6", ДКН ***, причинил
ПТП - „З.Б.И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов
Във връзка с постъпилия отговор,
ищецът е изразил становище, че уговорките
в чл.26, ал.4 и ал.5, т.1 от Общите условия са нищожни като противоречащи на
Кодекса на застраховането.
В съдебно заседание страните поддържат
становищата си.
Третото лице не е изразило становище
по молбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, като взе предвид становищата на
страните и въз основа на закона, приема
за установено следното от фактическа страна:
Ответното дружество – застраховател не
оспорва наличието
на валиден застрахователен договор с ищеца по полица „Каско на МПС”№
00500100362760, действаща към датата на настъпилото застрахователно събитие, което също не се
оспорва.
Оспорва предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като е налице договорно и законово
регламентирано основание да откаже да изплати обезщетение по доброволна
застраховка „Каско“. Оспорва претенцията и по размер, твърди, че не е налице
причинна връзка между описаните щети и описаното ПТП.
Няма
спор и по твърденията, че за настъпилото на 12.9.2020 г. ПТП е съставен
протокол от служител на ОД на МВР Варна
и че от същото са настъпили имуществени вреди на автомобила. Ищецът е
подал уведомление за щета на 02.10.2020 г. Владимир Иванов Василев е подал
уведомление за щета на застрахованото МПС
на 19.08.2016 г. Подал е и декларация в която е описан механизъм на ПТП и
са посочени увредените детайли при възникване на събитието. Същата
декларация не се оспорва от насрещната страна.
С писмо от 02.10.2020 г. същия е уведомен от ответника, че на осн.чл.27,
ал.1, т.1, чл.21, ал.4, т.1, чл.21, ал.2 от Общите условия застрахователя има
право да удържи частично или изцяло от обезщетението остатъка от дължимата
застрахователна премия, като в случая е удържана трета и четвърта вноска от
застрахователната премия в размер на 465.12 лева с включен 2 % данък. Разликата
между удържаната част от
застрахователната премия и застрахователното обезщетение в размер на 1172.05
лева ще бъде заплатена по сметка на ищеца.
Между страните няма спор, че посочената сума е заплатена на ищеца.
Същият претендира застрахователя да му заплати обезщетение в размер на
действително претърпените вреди по правилото на чл.386, ал.2 КЗ. Становището на
ответника е, че при частични щети обезщетението се определя само по експертна
оценка съгласно чл.26, ал.4, вр.чл.26, ал.5, т.1 от Общите условия, като няма
клауза за ремонт в доверен или официален сервиз. Платената сума е изчислена по
Методиката към Наредба № 24/08.3.2006 г. Същата макар да не е задължителна,
указва начина на изчисляване размера на щетите когато застрахования не е представил надлежни доказателства за
извършен ремонт в сервиз и е предоставено на застрахователя да определи
обезщетението по експертна оценка
От заключението на проведената САТЕ, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че стойността
на необходимите нови части за процесния автобус поотделно и като обща сума са
дадени в Таблица 1, колона 3. Цените на специализирани сервизи за ремонт на
едрогабаритни МПС са 39.60 лева и 72.00 лева с ДДС за един нормочас, като се
формира средна пазарна цена на труд в размер на 54.72 лева с ДДС за един
нормочаст. Цената на основните и допълнителните материали за абоядисване е формирана по следния начин: автомобилна боя
240.00 лв/литър с ДДС, разходна норма 0.350 литра за един основен детайл – общо
84.00 лева, допълнителни материали 80 % от основните – 151.20 лева, раазходна
норма за един неосновен детайл – 26.40 лева, допълнителни материали 80% от
основните – 47.52 лева. Разходите за ремонт на увредените части с нови части
към датата на ПТП е 9223.00 лева, а разходите за боя и консумативи са на
стойност 1188.00 лева. Разходите за необходимия труд за извършване на ремонта
на автобуса по средни пазарни цени в автосервизи, специализирани за ремонт на
едрогабаритни МПС са описани в Таблица 1, колони 4, 5, 6 като общия размер на
разходите за труд е 4837.25 лева.
В настоящия случай
ответникът е отказал да заплати обезщетение в размер на действителните щети на
МПС като се е позовал на чл.26, ал.4, вр.чл.26, ал.5, т.1 от Общите условия. Съгласно същите разпоредби на Общите условия на ответното застрахователно дружество
по застраховка „Каско на МПС”, действащи към датата на ПТП обезщетението може
да се извърши чрез изплащане на парично обезщетение определено по експертна
оценка, чрез отстраняване на щетите от външен експерт на територията на
страната.
Съгласно
разпоредбата на чл.
405 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1, т.3-5 КЗ. Застрахователят не дължи
обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния
договор. Ако след плащане на
застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано
имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на
собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от
застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи
намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение
и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя във връзка с
възникналата вреда.
Това задължение на
застрахователя възниква по силата на договора и
разпоредба на специален закон Кодекса на застраховането. Нормата е императивна и
съгласно същата при настъпило застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може
да бъде по-дълъг от 15 дни от
представянето на всички доказателства.
От събраните доказателства в
производството, съдът намира за
установено по безспорен начин, че автомобилът, участвал в
ПТП е имал застраховка “Каско на
МПС” при
ответника по полица от 27.05.2020 г., че е настъпило застрахователно
събитие – ПТП на 12.09.2020 г. и че договорът е имал действие към датата на събитието. Следователно е налице възникнало
застрахователно правоотношение по силата на което е възникнала отговорност по застрахователен договор за
обезщетение за имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно
събитие, поради което съдът приема за
установено, че е настъпило
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя на осн.чл.405 и сл. от КЗ и обезщетение се дължи в пълен размер на действителната стойност на
необходимите части, материали и труд за възстановяване на щетите, съгласно
заключението на САТЕ.
От заключението на САТЕ от 14.06.2021 г.,
неоспорено от страните се установи, че разходите за ремонт на увредения автобус
са както следва: 9223.00 лева за части, 1188.00 лева за боя и консумативи и
4837.25 лева за ремонт в сервиз, който е специализиран за ремонт на
едрогабаритни МПС – общо 15248.25 лева. Заплатено е обезщетение в размер на
1637.17 лева. Разликата между общата стойност на разходите и заплатеното
обезщетение от застрахователя е 13611.08 лева.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от
застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл.405, ал.1 КЗ да заплати на застрахования обезщетение в посочения срок. Обезщетението трябва да съответства по размер на вредата
към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на
вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид. В този смисъл е налице практика
на ВКС по чл.290, ал.3 ГПК в решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и други. В случая при частично или пълно
унищожаване на имуществото обезщетението не може да надвиши действителната
стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото
имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на
настъпване на събитието. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на
имуществото от същия вид.
Това означава, че при частични вреди на МПС,
какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части
и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява
имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в
пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за
овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. При съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице, но без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. Същата, макар да не е
задължителна, съставлява указание за застрахователя относно начина на
изчисляване размера на щетите върху автомобила когато застрахованият не е
представил надлежни доказателства за извършен ремонт в сервиз и е предоставено
на застрахователя да определи обезщетението по експертна оценка. В този смисъл са постановени Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение
№ 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., Решение №
209/2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 ІІ-ро т.о. и други.
От
изложеното следва, че предявения иск с цена 13611.08 лева, която сума
представлява разлика между заплатеното обезщетение от застрахователя в размер
на 1637.17 лева и дължимото такова 15248.25
лева е изцяло основателен и следва да се уважи.
В този
смисъл е основателен и акцесорния иск за лихва
за забава в размер на законната лихва върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД,
считано от подаване на молбата 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По въпроса
за разноските:
Страните
са направили допустими искания по реда
на чл.78 ГПК, подкрепени с доказателства.
При този
изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството
в размер на заплатената държавна такса за производството 544.44 лева, депозит
за вещо лице 200.00 лева, както и за възнаграждение за адвокат.
Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за размера на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца адв.А..
Съгласно договора за правна помощ и съдействие
от 14.06.2021 г. ищецът е платил на адв.А. възнаграждение в размер на
1130 лева с вкл.ДДС.
Цената
на иска е 13611.00 лева. Изчисленото
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г.
за МРАВ при интерес от 10000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата
над 10 000 лв. Така изчислено минималното възнаграждение е 938.33 лева. На основание
параграф 2а за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимия данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по
наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за
данъка върху добавената стойност. Към договора е представено доказателство
за регистрация на адв. Й.А. в НАП,
поради което към възнаграждението по чл.7, ал.2 следва да се прибави и дължимия
ДДС в размер на 187.66 лева. Така изчислено минималното възнаграждение е
1126.00 лева. Заплатеното и възнаграждение
в размер на 1130.00 лева надвишава
минималното такова само с 4 лева,
следователно същото не е прекомерно или завишено.
Възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото, на цената
на иска и положения от адвоката труд по договора за
правна защита и съдействие и е към минималния размер, посочен в Наредбата. В
този смисъл възражението на ответника е неоснователно.
По
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ЕВРОИНС", ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „Ч."
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Петър Иванов Черкезов, съдебен адреса*** чрез адвокат Й.А. от ВАК сумата 13611.08 /тринадесет хиляди шестстотин
и единадесет лева и 08 ст./ лева, представляващо дължимо обезщетение за имуществени вреди на фирмен автобус „Ивеко Еурорайдер", с рег.№В2417BP по
договор „Каско на МПС" № 00500100362760 от 27.05.2020 г., настъпили в резултат на застрахователно събитие – ПТП на 12.09.2020 г.
на пътя гр.Приморско – гр.Китен, ведно
със законната лихва от подаване на исковата
молба – 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „ЕВРОИНС", ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „Ч."
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от **** Иванов Черкезов, съдебен адреса*** чрез адвокат Й.А. от ВАК разноски за
производството в размер на 544.44 лева –
заплатена държавна такса, 200.00 лева – депозит за вещо лице и 1130.00 лева – възнаграждение на процесуален представител,
на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5 ГПК.
Решението е
постановено при участието на третото лице “Бул Инс“ АД,
ЕИК ****, седалище и адрес ***.
Задължението може да се плати по сметка на „Ч." ЕООД, ЕИК ****
*****
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ВОС
в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Районен съдия: