МОТИВИ
към присъда №5/13.06.2019г.по НОХД№189/2018г.
по описа на Районен съд гр.Балчик
По отношение на подсъдимият Д.Ж.К. с ЕГН********** ***, ,е предявено обвинение от
Районна Прокуратура гр.Балчик За това, че: На 04.08.2017г. в
с.Стражица,общ.Балчик , противозаконно е унищожил чужди движими вещи-предно панорамно
стъкло на стойност 50 лева,неподвижно стъкло на лявата врата на стойност
12,40лева и подвижно стъкло на лява врата на стойност 14 лева и противозаконно
повредил чужди движими вещи –капак на двигател на стойност 90 лева и дясна
врата на купе на стойност 90лева на автомобил „Форд Транзит” с рег.№ТХ***ХН,собственост
на В.Д.А. ***,всичко на обща стойност 256,40 лева -престъпление по чл.216,ал.1
от НК.
Пострадалото лице-В.Д.А. ,редовно е уведомено за
правата му в настоящото производство,като при личното си явяване в първото по
делото с.з.предяви граждански иск в размер на
хиляда лева,който съдът макар и да прие,че е процесуално допустим
,предявен от надлежно лице,явяващо се пострадало,предявен пред компетентният
съд ,предявен своевременно ,прие,че не следва да бъде приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство
т.к.разглеждането му би станал пречка за отлагане на делото,с оглед
доказването му и предвид многократното надвишаване размера на причинената
вреда,поради което и съдът със свое определение не прие за съвместно
разглеждане предявеният гр.иск и не конституира В.А. като граждански ищец.
В.А. не е изразил воля да бъде конституиран и като
частен обвинител,поради което и съдът със свое определение не го конституира
като такъв.
Представителя на Районна Прокуратура гр.Балчик ,в с.з.
поддържа повдигнатото обвинение.Пледира за налагане на наказание ,което да бъде
определено при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК ,а именно „Пробация”,като посочва
че подсъдимият е с необременено съдебно минало,съдействал е за
разкриване на обективната истина,,има добри характеристични данни ,както и
липсват отегчаващи вината обстоятелства.Пледира разноските по делото да бъдат
възложени на подсъдимият.
Подсъдимият К. се явява лично в с.з.и със служебно
назначеният му защитник адв.Ц.,определен съгласно
уведомително писмо на АК-Добрич,който съдът назначи на осн.чл.94,ал.1
от НПК.
Предвид на това,че подсъдимият не се е явил при даване
ход на разпоредителното заседание и на съдебното следствие,съдът е започнал
разглеждането на делото при условията на чл.269,ал.3 от НПК, в негово отсъствие
и със свое определение е определил гледането на делото по този ред.
Независимо от това подсъдимият бе многократно
призоваван на наличните по делото адреси,но не се е явявал на с .з.
В последното по делото с.з. ,на 13.06.2019г.
подсъдимият бе своевременно призован,за която дата се яви лично в с.з. ,на
което заяви,че се признава за виновен,по обвинението предмет на обвинителният
акт и дава подробни обяснения относно това как и защо е осъществил
деянието,предмет на обвинението.Като мотив за извършването му посочва че А. е нанесъл
побой над баща му за това,че събирал
орехи от земята.Бил употребил алкохол в
следствие на който виждайки микробуса,управляван от А. се затичал към него като минавайки
покрай дома на св.Г. видял мотиката която стояла подпряна на мрежата,взел я и с
нея започнал да удря по микробуса- страничния прозорец,прозореца на шофьора,предния
капак.Съжалява за извършеното.
Защитника на подсъдимият-адв.Ц.
пледира за налагане на наказание Пробация в минимален
размер,т.к.подзащитният му е съдействал на разследването,не е осъждан.
В последната си дума подс.К.
изразява съжаление и моли за наказание Пробация.
В досъдебното производство и в хода на развилото се
съдебно производство от общ характер спрямо подсъдимият К. не е взета мярка за
неотклонение .
Съдът, след преценка на събраните доказателства и след
като обсъди доводите на страните,прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 04.08.2017г. около 20,00часа ,св.В.А. *** отишъл
заедно със сина си св.В.А. и св.Г.Г. ,негов приятел в
с.Стражица общ.Балчик.
За с.Стражица потеглили с автомобил марка „Форд
транзит” с рег.№ТХ***ХН,собствено и управляван от А..В процесният
автомобил бил натоварен аварирал автомобил.следва да се посочи,че А. извършва
дейност като Пътна помощ.
При влизането на А. в селото и отправянето му към
центъра бил видян от подсъдимият който решил да се саморазправи с А. за това,че
преди време бил нанесъл побой над баща му
във вр.с бране на орехи.
Същият се намирал в магазин в близост до центъра и с
намерението да осъществи замисъла си ,отправяйки се към микробуса , по път взел
оставената на мрежата ,мотика,собственост
св.Г. .Със взетата мотика К. се доближил до микробуса на А. и му казал
да отвори прозореца или вратата,но последният с жест на главата му дал да
разбере че няма да направи това.
Афектиран от отговора,повлиян и употребеният преди
това алкохол –бира около 2-3 бутилки и от нанесеният над баща му побой
подсъдимият хванал мотиката за металната част и с дръжката започнал да нанася удари по стъклата
на превозното средство,капака и дясната врата на превозното средство.В резултат на нанесените
удари се строшили стъклата на автомобила
а лаковото покритие на капака на двигателя било нарушено а дясната врата на купето имало побитости.
В този момент св.А. привел автомобила в движение и
напуснал местопроизшествието.
От
заключението на вещото лице по назначената Съдебно Оценителна Експертиза общата
пазарна стойност на повреденото и унищоженото движимо имущество възлиза на 256,40
лева към датата на деянието .
Така очертаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните
свидетели,вкл. и от прочетените със съгласието на страните такива,приложените и приети от съда по реда
на чл.283 от НП писмени доказателства .
Между доказателствата по делото съдът не намира
съществени противоречия които да обсъжда,макар ,че между показанията на св.А. и
обясненията на подсъдимия има противоречие относно факта имало ли е отправени
обиди и закани по отношение на личността на пострадалия,то същите не се
доказаха безспорно,т.к. се твърдят само от А. , а подсъдимият категорично ги
отрече,още повече че и св.Г.,пътувал в автомобила,управляван от А.,който е
незаинтересован от всичко случило си потвърди факта,че такива спрямо личността
на А. не е имало ,следва да се приеме,че
обясненията на подсъдимия в тази насока са обективни и достоверни,още повече че
Г. заяви, в с.з. че е бил помолен от А. да заяви пред съда, че е имало обиди и
закани отправени.
Преценявайки събраните по делото доказателства съдът
намира ,че се установи по категоричен
начин,че подс.К. както от обективна така и от
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.216,ал.1 от НК.По
тази правна квалификация и съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
Унищожаването и повреждането е престъпление ,което
засяга обществените отношения,в рамките на които се упражнява правото на собственост върху
движими или недвижими вещи,и по конкретно тези,които осигуряват физическата
цялост на вещите и запазване на техните качества така,че те да служат по
предназначението им .
От обективна страна предмет на престъплението са чужди
движими вещи -предно панорамно
стъкло,неподвижно стъкло на лявата врата , подвижно стъкло на лява врата капак
на двигател и дясна врата на купе на автомобил „Форд Транзит” с рег.№ТХ***ХН.
Унищожаването
и повреждането е типично резултатно престъпление ,при това,очертано от закона
именно чрез престъпните последици.те могат да приемат две форми,свързани със степента
на изменение в основните свойства на предмета на посегателство.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.216,ал.1
от НК може да се осъществи както чрез
действие,така и чрез бездействие и се изразява във въздействие върху
субстанцията или структурата на вещта така,че последната се променя отрицателно
с оглед първоначалното и предназначение.
Повреждането
е такова изменение в субстанцията или структурата на предмета което го прави
временно или частично негодна за използване по предназначение,а унищожаването я
прави изцяло негодна за използване по предназначение.
В
случая строшаването на предното панорамно стъкло и неподвижно стъкло на предна
лява врата и подвижно стъкло на предна лява врата са станали негодни за ползване по предназначение,поради
счупването им и е налице необходимостта им с подмяната на нови и
нарушаване на лаковото покритие на капака на двигателя на автомобила и побитостите по дясната врата на купето, които пък от своя
страна са станали негодни за употреба по предназначение и е налице необходимост от тяхното поправяне
,в което се изразява и престъпния
резултат.
Извършител
на престъплението по чл.216,ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно
лице,което не е собственик на вещта.Специално качество за субекта ,състава на
чл.216,ал.1 от НК не изиска,поради което съдът приема,че субект на
престъплението в настоящият случай е подсъдимият К..
Видно от справката за съдимост подсъдимият К. не е осъждан.
Подсъдимият е наказателно -отговорно лице,навършил е
18 годишна възраст и в състояние на вменяемост са извършил престъплението, за
което е привлечен под наказателна отговорност.За съда не възникна съмнение
относно вменяемостта му .
От субективна страна е налице пряк умисъл.Подсъдимият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието си-неговата противоправност,запретеност и
наказуемост.Знаел е че въздейства върху
чужди движими вещи,предвиждал е тяхното унищожаване и повреждане като последица
от това въздействие и е целял този противоправен
резултат.
Прекият умисъл според съда е обективиран
от действията на подсъдимият.
При определяне
на вида,размера и начина на изтърпяване на наказанието ,съдът взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и извършителя,подбудите
за извършване на деянието,както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието не се разграничава
от законодателно определената.
Горната преценка е направена с оглед вина на
засегнатите обществени отношения,условията времето ,мястото ,начина и
обстановката на извършване на престъплението.Степента на обществена опасност на
подсъдимия съдът приема като ниска.Същият не е осъждан,деянието е инцидентно.
Смекчаващи вината обстоятелства са съдействието за
разкриване на обективната истина,чистото съдебно минало,добрите характеристични
данни .
Отегчаващи вината обстоятелства са незачитането на
установеният в страната правов ред ,свързан с нормалното упражняване правото на
собственост.
Причина за извършване на престъплението е заниженото право съзнание и незачитането на
установеният в страната правов ред ,свързан с нормалното упражняване правото на
собственост.
При гореизложеното и като прецени обществената
опасност на извършеното деяние и дееца ,съдът счете,че са налице многобройни и
изключителни смекчаващи вината обстоятелства и за да определи размера и вида на наказанието по отношение на К.,приложи
разпоредбата на чл.55 ,ал.1,т.2,б.”б”от НК,като прецени че следва да замени
предвиденото в чл.216,ал.1 от НК ,наказание лишаване от свобода с наказанието „Пробация”,първо защото в специалната норма не е предвиден
минимум на наказанието и второ защото предвид всичко изложено по-горе,подбудите
за извършване на престъплението,личността на дееца ,неговото процесуално
поведение, изразеното разкаяние от деянието, съдът прецени ,че не е
законосъобразно а и целесъобразно да постанови наказание лишаване от свобода.
Ето защо съдът като определи наказанието при условията
на чл.55,ал.1,т.2б.”б” от НК,наложи на подсъдимият К. наказание Пробация за срок от 8 месеца ,налагайки пробационни
мерки предвидени в чл.42а от НК-Задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност два пъти седмично ,изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
по чл.42а,ал.2,т.1 от НК и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител по чл.42а,ал.2,т.2 от НК..
Съдът прие,че наложеното наказание ще съдейства за
постигане на целите на специалната и генералната превенции,визирани в чл.36 от НК
и на подсъдимият ще въздейства поправително и възпиращо по такъв начин,че
същият в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
На осн.чл.189,ал.3 от НПК,съдът осъди подсъдимият К. да заплати по сметка на ОД на МВР-Добрич
направените по делото разноски в размер на 79,16 лева,по сметка на НБПП-София
сумата от 400,00лева разноски за възнаграждение за служебно назначен защитник в
ДП и сумата от 33,60лева разноски в полза на ВСС-София за разноски по делото за
изплатено възнаграждение на вещо лице.
Съдът осъди подсъдимият да заплати и сумите от по пет
лева,размер представляващ държавна такса ,събирана от съдилищата ,в случай на
служебно издаване на изпълнителни листи,при неплащане на разноските по делото,които
суми следва да бъдат платени в полза на органа на съдебната власт ,а именно на
РС-Балчик.
Спрямо предложеният не е взета мярката за неотклонение
,поради което и съдът не се произнесе на осн.чл.309
от НПК.
Водим от гореизложеното ,съдът постанови присъдата си.
Гр.Балчик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: