№ 41684
гр. София, 21.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20221110149810 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по иск на застрахован срещу застраховател за присъждане
на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие с правно
основание чл. 386, ал. 1 от Кодекс за застраховането , предявен от „М.К. - 2“ ЕООД с ЕИК*****
със седалище и адрес на управление в гр. С. в част II на жилищен комплекс Д. в Ц.К. в блок *** до
вход А в обект 14.4, представлявано от управител ката К.С.М., с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. П. на бул. „Ш.С.“ №161 във вход В на етаж I в
апартамент *** чрез пълномощника адвокат С. Ф. М. против З.К. “Л.И.” АД с БУЛСТАТ****
а
със седалище и адрес на управление в гр. С. на бул. “С.Ш.” №67, представлявано от
изпълнителната директорка М.С.М. – Г. ЕГН********** и от изпълнителния директор П.В.Д.
ЕГН********** и с пълномощница юрисконсултът И.А.К.. Искът подлежи на разглеждане по реда
на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в
едномесечния срок за отговор, изтекъл на 29. V. 2023 година, е постъпил такъв от ответната
страна.
В исковата молба ищецът твърди настъпване на пътнотранспортно произшествие, но не
описва механизма на настъпването му, нито по чия вина е настъпило. Не посочва и точно кои
правила са нарушили причинителите на произшествието. Поради изложеното настоящият съдебен
състав намира, че следва да даде указания на ищеца да уточни твърденията, изложени в исковата
молба, по реда на чл. 145 от Гражданския процесуален кодекс.
Ответникът прави искане съдът да изиска служебно от посоченото в отговора на исковата
молба учреждение официалните документи и удостоверения по реда на чл. 186, изречение II,
предложение I. Според изречение I от същата разпоредба обаче, официалните документи и
удостоверения се представят от страните. Изречение II урежда две възможни хипотези, в случай,
че някоя от страните не разполага с официален документ или удостоверение и е необходимо да се
снабди с такива от съответното учреждение:
съдът може да ги изиска от учреждението или
да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях.
1
От граматическото тълкуване на разпоредбата (използван е глаголът „може“) настоящият
съдебен състав стига до извода, че съдът има задължението да упражни едно от двете правомощия,
които му дава чл. 186, изречение II от Гражданския процесуален кодекс, но изборът кое от тях да
предпочете зависи изцяло и единствено от преценката му. В настоящият случай съдът приема за
целесъобразно да снабди ответника с удостоверение, въз основа на което той да изиска от
посоченото в отговора на исковата молба учреждение издаване на официални документи или
удостоверения.
Следва да се има предвид още, че според последното изречение на чл. 186 от Гражданския
процесуален кодекс учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни
причините за неиздаването им. По аргумент от противното основание на цитираната разпоредба
съдът стига до извода, че законът задължава учреждението да издаде документ, но не е и да го
изпрати служебно в съда. Според изречение I от чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс
представянето на доказателства по делото е задължение на страната, която ги е посочила, а не на
насрещната страна или на трето за спора лице. Затова страните следва да бъдат предупредени за
задължението да получат от учреждението издадените документи и да ги представят в съда най-
късно в първото открито заседание по делото или да представят в същия срок доказателства, че
въпреки положената грижа представянето на документите в срок е невъзможно. В противен случай
съдът ще изключи документите, за които е издадено съдебното удостоверение, от доказателствата
по делото.
След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са
допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат
уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.
Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с
чл. 157 от същия кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:
Ищецът твърди, че е лизингодател по договор с предмет лек автомобил марка „М.“ модел
„М.“ с регистрационен №*****. На 04. V. 2020 година сключил с ответното дружество
договор за застраховка „К.“.
На 08. I. 2022 година настъпило пътно-транспортно произшествие, при което
застрахованият автомобил бил повреден.
На 13. I. 2022 година ищецът чрез представителите си уведомил ответното дружество за
настъпило застрахователно събитие. Застрахователят не платил обезщетение.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
1 000.00 лева застрахователно обезщетение по застраховка „К.“;
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяването на
иска на 13. IХ. 2022 година до окончателното изплащане на сумата;
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че поискал от ищеца документи,
които не били представени, затова искът бил недопустим. Оспорва механизма на настъпване
2
на произшествието и размера на търсеното обезщетение. Поддържа, че обезщетението
следва да се изплати на лизингополучателя, а не на ищеца. Излага доводи, че
застрахователно обезщетение не се дължи, защото застрахованият автомобил не преминал
оглед и заснемане.
2. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:
В тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това
число:
наличието на валидно застрахователно правоотношение;
настъпването на застрахователното събитие на посочената в исковата молба дата и по
описания в същата молба начин;
настъпването на вреди в посочения в исковата молба размер;
причинно-следствената връзка между настъпването на застрахователното събитие и вредите;
отправянето на писмена застрахователна претенция към застрахователя по реда на чл. 380 от
Кодекса за застраховането;
отказът на застрахователя да плати обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията си,
включително:
настъпването на произшествието по начин, различен от описания в исковата молба.
обстоятелството, че претърпените от ищеца вреди възлизат на стойност под 1 000.00 лева.
3. В изпълнение на задължението си по чл. 145, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
ПОСТАВЯ на ищеца следните въпроси за изясняване на фактите по делото, като по реда на
ал. 2 от същата разпоредба го ЗАДЪЛЖАВА в първото съдебно заседание по делото да
конкретизира следните твърденията:
да опише точно механизма, по който твърди, че е настъпило процесното пътнотранспортно
произшествие;
да посочи точно кои правила за движението по пътищата са били нарушени;
да посочи лицето, по чиято вина твърди, че е настъпило пътнотранспортното произшествие.
4. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не изложи становище, исковата молба ще бъде
оставена без движение.
5. В изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за следните твърденията:
механизма на настъпване на произшествието;
по чия вина е настъпило произшествието;
сумата, нужна за поправяне на застрахования автомобил;
причинно-следствената връзка между настъпването на произшествието и претендираните
имуществени вреди.
6. ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
7. ОТХВЪРЛЯ направеното от ответника искане съдът да се снабди служебно с преписи от
официални документи и с удостоверения по реда на чл. 192, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
8. На ищеца ДА СЕ ИЗДАДАТ НЕЗАБАВНО поисканите с исковата молба съдебни
удостоверения, а на ответника да се издадат съдебни удостоверения, с помощта на които да
се снабди от посочените в отговора на исковата молба учреждения с преписи от официални
документи и с удостоверения, и ДА СЕ ОСТАВЯТ на разположение в деловодството на
съда, като във връзка с горното:
3
ПРЕДУПРЕЖДАВА СТРАНИТЕ, ЧЕ УДОСТОВЕРЕНИЯТА СА ИЗДАДЕНИ И
ОСТАВЕНИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ В ДЕЛОВОДСТВОТО НА СЪДА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Столичната дирекция на вътрешните работи:
за задължението да издаде исканите официални документи в едноседмичен срок от
получаването на удостоверението или в същия срок да обясни причините за неиздаването
им.
че ако не издаде документите в посочения срок, съдът ще наложи глоба на основание чл. 89,
т. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДУПРЕЖДАВА всяка от страните:
за задължението лично най-късно в първото открито съдебно заседание да представи
документите, за които е издадено съдебно удостоверение, или да представи доказателства
за обстоятелствата, които са попречили да ги представи в срок, макар да е положена
необходимата грижа за това.
че изпращането на съдебното удостоверение на учреждението няма да се приеме от съда за
достатъчна грижа за получаване на документите, за които е издадено удостоверението, дори
заедно с него на учреждението да е изпратено и искане за служебно изпращане на
документите на страната или на съда.
че ако не изпълни горното разпореждане в срок, съдът ще приеме, че събирането на
документите, за които е издадено съдебно удостоверение, е съмнително или представлява
особена трудност и делото ще се гледа без тях по силата на чл. 158, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
9. УКАЗВА на страните, че на основание чл. 143 от Гражданския процесуален кодекс в
откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси, когато съдът пристъпи
към изясняване на фактическата страна на спора, ищецът може да поясни и допълни
исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените
оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови доказателства, които
не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, като страните са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства.
10. ПРЕДУПРЕЖДАВА:
ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не вземе становище по отговора на
исковата молба и не поиска разглеждане на делото в свое отсъствие, ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу него на основание чл. 238, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс;
ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да направи искане за разглеждането му в свое отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска на
основание чл. 238, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
страните, че ако ищецът не посочи и не представи доказателства с исковата си молба и
ответникът не подаде в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по
делото, без да направят искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото ще бъде
прекратено на основание чл. 238, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
страните и техните законни представители, попечители и пълномощници, ако имат такива,
4
че:
ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат
пълномощник по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от Гражданския процесуален кодекс;
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;
при промяна на посочен електронен адрес за връчване без уведомяване на съда или при
посочване на неверен или несъществуващ адрес всички съобщения ще се приложат към
делото и ще се смятат за връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс.
11. На основание чл. 145, ал. 3, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс
ПРИКАНВА страните към постигане на съдебна спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като във връзка с горното им УКАЗВА, че:
със сключване на Съдебна спогодба делото се прекратява, а постигнатото между страните
Споразумение, одобрено от Съда има последиците на влязло в сила Съдебно решение –
силата на присъдено нещо и изпълнителна сила.
за постигане на съдебна спогодба, следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за
което следва да представят по делото изрично пълномощно.
при постигане на съдебна спогодба се дължат държавни такси в размер на 02.00%, докато
при решаване на делото по същество държавните такси са в размер на 04.00% върху цената
на предявените искове.
15
12. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22. I. 2024 година в 15 часа.
13. За откритото съдебно заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото с връчване на
препис от настоящото определение.
14. На ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на ответника.
15. Призоваването на ищеца ДА СЕ ИЗВЪРШИ по общия ред по следния начин:
1. Призовката ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощника адвокат С. Ф. М. по реда на чл.
39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощникът не живее или не пребивава на адреса след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези данни в
разписката;
Ако пълномощникът не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее или не
пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко
три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден.
5
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи призовката, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а ищецът ДА СЕ ПРИЗОВЕ на физическия си адрес.
2. Ако се наложи връчване на призовката на физическия адрес на ищеца, то ДА СЕ
ИЗВЪРШИ по следния начин:
ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално съС.ие на юридическото лице от Търговския
регистър.
Призовката ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, посочен от пълномощника на юридическото лице в исковата молба;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме призовката, това обстоятелство ДА СЕ
ВПИШЕ в разписката.
Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
И в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
16. Призовката ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
на ответника по следния начин:
1. Призовката ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника на електронния адрес, посочен в отговора на
молба, на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 58 от
същия кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на
хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, бъде изтеглено от
адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис
от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на
съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44,
ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, не бъде изтеглено от
адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна
записка.
Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото и възможност за
обжалването му не е изрично посочена в закона, поради което и по аргумент от противното
основание на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс то не подлежи
на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6