РЕШЕНИЕ
Гр.София, 21.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-20
състав,
в открито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря Е.К., като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 216 по описа на СГС за
2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищците Г.Ф.Ч. и Г. Ф. С., претендират
неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния баща Ф.Д. Ч.. Смъртта му
била причинена от водача на автобус „Мерцедес”, рег. № **** в гр.В.Т., пътуващ
по линия № **. При слизане от автобуса Ф.Д. Ч. не успял да се качи на отсрещния
тротоар, тъй като пред него имало паркиран автомобил „Крайслер”,
рег.№ ****. Водачът на автобуса не се съобразил с намиращия се на платното
пешеходец Ф. Ч., нарушил правилата за движение и управляваният от него автобус
съборил и прегазил пешеходеца, който по-късно починал в болница. Смъртта била
предизвикана от множеството травми, претърпени вследствие на процесното събитие.
Ищците поддържат, че загубата на баща им
представлява непреодолим факт. Същите сочат, че той ги е отгледал с любов и
грижа, осигурил им е силен старт в живота и все още бил тяхна морална подкрепа.
Поради напредналата му възраст ищците били поС.но с
баща си, споделяли общ дом, били заедно и в празници и делници. След смъртта му
изгубили надежда за нещо хубаво и при тях настанало усещане за скръб и печал.
Болката от загубата била неизмерима.
Ищците твърдят, че за управлявания от делинквента автобус
към датата на ПТП имало валиден сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното Д.ЗД „И.Б.” АД по полица №
20-5-11-**********. Искат да бъде осъден ответника ЗД „Е.“ АД, придобил
застрахователния портфейл на ЗД „И.Б.” АД, да заплати на всеки от ищците
обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на техния баща в
размер на по 140 000 лева, ведно със законната лихва от 19.03.2011 г. до
пълното изплащане на обезщетението.
Ответникът - „З.Д. Е.” АД”, оспорва
исковете по основание и по размер. Оспорва наличие на виновно противоправно поведение на водача на автобуса в причинна
връзка с ПТП и настъпилите от него вреди. Оспорва механизма на ПТП. Прави
евентуално възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, който неправомерно слязъл от автобуса на нерегламентирано място.
Оспорва дължимостта на мораторна
лихва.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От препис-извлечение на Акт за смърт №
0243/21.03.2011 г. на община В.Т. се установява, че Ф. Ч. е починал на
19.03.2011 г. в лечебно заведение, като причината за смъртта са травматично –хеморагичен шок, открито счупване на двете подбедрици, бронхопневмония вдясно.
Видно от удостоверение за наследниците
на Ф.Д. Ч., издадено на 31.03.2011 г., такива след смъртта му, настъпила на
19.03.2011 г., са останали неговите син и дъщеря – Г.Ф.Ч. и Г. Ф. С..
По делото са приети протокол за оглед на
местопроизшествието, скица и фотоалбум към него. В протокола за оглед е
посочено, че времето е облачно, но има добра видимост. Местопроизшествието е в
гр. В.Т., ул. „*****, посоката на огледа е от пл. „Ц.А.*“ към центъра на града
(от изток на запад), а северният край на петното е намерен на 4.55 м. от
северния край на платното. Платното на ул. „И.В.“ на местопроизшествието е без
надлъжен и напречен наклон. Платното за движение се състои от една пътна лента
за еднопосочно движение в посока от центъра на града към пл. „Ц.А.*“, с
широчина на платното 5.5. м. Платното за движение е
ограничено от двете страни с тротоари и бордюри с широчина по 1.2 м. В южната
част на платното е намерено уширение с широчина 1.2
м. Настилката е от гладък асфалт без недостатъци, суха. На пътното платно е
намерен автобус Мерцедес с рег. № ****. Описано е подробно отС.ието на колелата му до ориентира и съседни обекти. На
пътното платно е намерено петно от червеникава течност и неправилна форма,
продълговато, с ширина в най широкия си участък 0.35 м. и дължина 1.55 м.,
разположено е напречно на платното за движение, на 6.1. м. западно от ориентира
(ОР), като южният му край е на 0.6 м. от южния край на платното. На 13.5 м. от
линията на ОР и на 2.15 м. от южния край на платното е намерено малко петно
кръв. Намерени са и петна кръв, разнесени от задна дясна гума на автобуса, с
начало на 8.9 м. от ОР и с начало на 11.80 м. от ОР.
От приложената към протокола за оглед
скица се установява, че автобусът е намерен спрян точно срещу описаното уширение, а в самото уширение има
спрени два леки автомобила – по-близо към ОР е лек автомобил „Крайслер“, а зад него – лек автомобил „БМВ“. След уширението по посока ОР започва тротоар, плътно вляво на
който има спрял лек автомобил „Волво“. Основното и
най-голямо петно кръв е отбелязано на 6.1 м. от ОР, което се намира в ляво от
началото на тротоар, между паркираните леки автомобили Волво
и Крайслер. На още 2.8 м. на запад е отбелязано петно
кръв и биологичен материал и на още около 2 м. на запад – кървав отпечатък от
дясна гума. На ще около 2.5 м. е отбелязано наличие н акръв,
разнесена от задна дясна гума. В началото на уширението,
преди мястото на ПТП, е отбелязано наличие на пътни знаци Ж7, Д20, Т 5.2 и Ж6.
Фотоалбумът към протокола за оглед дава
допълнителна яснота относно местораположението на
описаните в протокола МПС и други обекти.
По делото е приет Прокол от СМЕ на труп № 36/2011 г., по която е направен
оглед и аутопсия на трупа на Ф.Д. Ч. от д-р Г. – съдебен лекар. Посочен е ръст
на трупа – 1.60 м. Подробно са описани резултатите от огледа и е посочено,
наличие на травматично разкъсване и смачкване на меките тъкани на двата долни
крайника със счупване на костите, изграждащи двете подбедрици
и на дясното бедро, бронхопневмония в десния бял дроб, генерализирана
атеросклероза, миокардиосклероза, паренхиматозна
дистрофия на вътрешните органи и оток на мозъка.
Видно от Епикриза,
издадена от МОБАЛ „Д-р Ст. Ч., гр. В.Т., Ф. Ч. е приет на 19.03.2011 г. и
изписан на същия ден. Поставена е диагноза – Съчетана травма – таз, крайници. Травматичен шок. Фрактура пелвис. Фрактура на ляво бедро и подбедрица.
Фрактура на дясна подбедрица. Конквасацио
крурис билатералис.
Започнато е оперативно лечение за борба с хеморагичен
шок, но в 18.30 ч. е регистриран екзитус леталис след сърдечен арест на фона на перфузия
със симпатикомиметици, неповлияващи се от КПР.
По делото е приета и ИЗ № 3404/134
на МБАЛ „ Д-р С. Ч.“, съдържаща всички документи от престоя на Ф. Ч. в
болницата след ПТП.
Въз основа на така събраните медицински
документи – писмени доказателства, по делото е изслушано заключение на СМЕ,
дадено от вещото лице д-р М.М., което не е оспорено
от страните, а съдът възприема като компетентно дадено и обосновано. Д-р М. е
посочил, че причината за смъртта на Ф. Ч. е тежкият травматичен шок, настъпил в
резултат на травматичните увреждания, получени по време на ПТП. За бързото
клинично протичане на шоковото съС.ие влияе и бронхопневмонията в десния бял дроб и
възрастовите особености на организма – генерализирана атеросклероза, миокардиосклероза и паренхиматозна
дострофия на вътрешни органи. Съчетаната травма е
довела до травматичен шок с голяма кръвозагуба и разстройство на здравето,
опасно за живота. Според д-р М., при анализ на механизма на получаване на
травматичните увреждания, патоморфологията на мекотъканната и
костна травма и клиничното протичане, има пряка причинна връзка между травмите
и смъртта. Той е посочил още, че общото съС.ие на починалия преди ПТП е било увредено. Причина за това
е бронхопневмонията на десния бял дроб. Това е възпалителен процес на алвеолите
и бронхите, водещо до намаляване на дихателните обеми, нарушена вентилация на
белия дроб, намалено насищане на кръвта с кислород, хипоксия на тъканите,
интоксикация на организма и в съвкупност с придружаващите възрастови
особености, посочени по-горе, се създават предпоставки и условия за получаване
на т.нар. ортостатичен колапс, при който е нарушена
координацията и стоежа на тялото. Предвид възрастта му и здравословното му съС.ие, при слизането му от
автобуса и облягането му на лекия автомобил, човек, който визуално го е
възприемал, е било възможно да види, че той е трудноподвижен
и нестабилен при движение и при стоене на едно място. Внезапната промяна на
поведението на пострадалия непосредствено преди ПТП д-р М. обяснява с интоксикационния синдром и хипоксията на мозъчните клетки,
които са най-чувствителни на кислороден недоимък, като е пояснил в съдебно
заседание, че ортостатичният колапс е съС.ие на нарушаване на
координация и това се дължи на нарушено кръвоснабдяване
или недостатъчно получаване на кислород от мозъчните клетки. В случая
увреденото съС.ие,
бронхопневмонията, променените съдове на мозъка и сърдечните съдове са
предразполагащ фактор. Човек с нарушена координация може да падне.
В съдебно заседание д-р М. е пояснил, че
придружаващите травмите предходни заболявания на пострадалия, са допринесли за
това, шокът да се развие много по-бързо и да премине от обратима в необратима
фаза. Според д-р М., при възрастта на пострадалия, при понесените тежки травми
и остра масивна кръвозагуба, каквато е настъпила, леталният край е вероятен в
99.9% от случаите. Тя е предрешена от травмите, а предразполагащите фактори
само са допринесли за по-бързото развитие на това съС.ие.
За установяване механизма на ПТП по
делото е разпитан като свидетел водача на автобуса – В.И.С.. Той е посочил, че
при ПТП през 2011 г. управлявал автобус Мерцедес, автоматик.
Пострадалият човек се качил на „Майка България“, нямало други пътници освен
него. Държал се неадекватно, лъхал на алкохол, бил възрастен мъж, свидетелят го
изчакал да седне и потеглил. В този ден имало среща на масоните и от двете
страни на улицата имало спрели коли. На спирката, на която слязъл човекът,
водачът спрял максимално в ляво, за да има място да слезе той, улицата била тясна.
Имало много хора, но свидетелят наблюдавал възрастния човек в огледалото. През
цялото време го следял, защото го видял, че залита и мирише на алкохол. Нищо не
му пречело да го гледа в огледалото за обратно виждане. Като слязъл, малко се
замислил и после застанал с лице към автобуса и около задната врата се облегнал
на паркиран лек автомобил. Погледнал три-четири пъти в огледалото и след това
отпуснал спирачките. Автобусът потеглил, изминал около 0.5 м. и тогава водачът
видял, че човекът се свлича, свлякъл се първо с двата крака напред, с ходилата
напред, след което паднал по гръб в цял ръст. Натиснал спирачка, но в този
момент усетил, че спира върху краката му. Преместил автобуса малко напред,
слязъл и го извадил изпод автобуса. Имал разкъсвания на мускули по краката,
веднага свидетелят извадил аптечка и го превързал,
защото линейката дошла след 20 мин. Между автобуса и автомобила, който бил
паркирал, имало малко повече от метър. Свидетелят е пояснил, че на спирката има малък тротоар и част от
платното. Улицата е тясна, и дори да няма паркирани автомобили, пътниците пак
слизат на платното. При спирането му на спирката, от лявата му страна останали
30-40 см. На спирката има уширение, където влиза
автомобила и спира. Тротоарът започва след това, поради което пътниците слизат
на платното в уширението. След произшествието твърди
,ч изместил леко автобуса, за да извади стараца, а
след това, като дошла линейката, той преместил автобуса напред, за да влезе
линейката.
В.С. е разпитан и в досъдебното
производство. Макар дадените там показания да не могат да служат като доказателствено средство в гражданския процес, същите могат
да бъдат използвани за проверка достоверността на дадените по настоящото дело
показания, както и за пояснение на тук дадените такива. Разпитан на 19.03.0211
г., в деня на ПТП, В.С. е казал, че на една от спирките по маршрута на автобус
№ ** се качил възрастен мъж с побеляла коса, над 70 г., движел се бавно и с
бавни движения. След като го изчакал да се качи и седне, шофьорът потеглил. На
спирката при „Малкия интер“ спрял, тогава забелязал,
че възрастният човек станал и слязъл от автобуса от втората врата. Нямало други
пътници в автобуса, само кондукторката и водача.
Свидетелят изчакал човекът да слезе и затворил вратите. Следял го в дясното
огледало и видял, че се обърнал с лице към автобуса, като се облегнал на
спрелия отстрани лек автомобил „Крайслер“. Погледнал
на ляво, после пак в дясното огледало, човекът си стоял, тогава отпуснал
спирачката и автобусът потеглил. При тръгването си още видял, че човекът се
свлича с краката напред, все едно се пързулнал и паднал под автобуса. Веднага
натиснал спирачка, но усетил, че минал със задна гума върху нещо. Слязъл и
видял човекът да лежи, като краката му били зад дясна задна гума. Краката му
били премазани, коляното ожулена, започнало да тече кръв. Свидетелят отишъл,
взел аптечката и пристегнал краката под таза, за да
спре кръвта. Линейка дошла след 20 м., свидетелят преместил автобуса 5-6 м.
назад, за да може да спре линейката.
На 03.11.2011 г. при втори разпит, В. С.
е посочил, че възрастният човек вече бил станал да слиза на спирката преди
спирането на автобуса. Ако не бил станал
той, водачът нямало да спре, тъй като имало голямо движение и спрели на
спирката автомобили. Посочил е още, че след като слязъл, човекът направил една-две
крачки по посока на водача, но спрял и се облегнал на една от спрелите коли.
Когато тръгнал, видял в дясното огледало как човекът се свлича напред. Спрял,
издърпал го косо в северозападна посока
и му оказал първа помощ.
На 23.12.2011 г. В.С. е давал показания
за трети път, като е допълнил, че преди удара човекът се бил облегнал на преден
ляв калник на левия автомобил. Издърпал пострадалия първо косо на северозапад и
след като освободил краката му, го издърпал към предницата на автобуса, пред
спрелия автомобил, за да има място да му окаже първа помощ.
Видно от удостоверително писмо на Община
В.Т. до РУП – В.Т. от 20.06.2012 г., по транспортната схема на града, на ул. „И.В.“
има обособена автобусна спирка, като за целта е поставен спирков
знак от метална конструкция, който към датата на писмото е премахнат заради
извършване ремонтни дейности. Спирката се намира на ул. „И.В.“ № **.
Въз основа на така събраните писмени и
гласни доказателства, по делото са изслушани заключения на единична и тройна
САТЕ. Единичната САТЕ е изготвена от вещото лице доц. А.А.,
като отговорите по въпроси на ответника са депозирани на 18.09.2015 г. , а по
въпросите на ищеца – в открито съдебно заседание на 20.04.2015 г. Според доц. А.
мястото на прегазване е в мястото на
голямото петно кръв. Ф. Ч. е слязъл от задната врата на автобуса, която се
намира преди задните сдвоени колела на автобуса. Той е паднал с краката напред
и задната дясна гума е минала през краката му на 8 см. над петите. След
прегазването, автобусът е спрял, автобусът е върнат назад от шофьора и е
оставил кървав отпечатък. Посочил е, че мястото на прегазване може да се
определи съобразно кратността на отпечатъците от кръв, оставени от задна външна
гума, при периметър на нейната окръжност 2.95 м. Според него, това съвпада с
място на прегазване при голямото количество изтекла кръв. Или, мястото на удара
е на 6.10 преди ОР, а по ширина на пътя – на 3.50 – 3.20 м. в дясно от левия
бордюр на уширението на ул. „И.В.“ пред дом № 21.
Посочил е, че разС.ието
между автобуса и паркираните вдясно от него автомобили е било около 1.10 м.,
между него и подпрелия се човек – 0.7 м. Според доц. А. липсват обективни данни
относно точното местоположение на автобуса при спиране, както и за определяне
на ускорението му при тръгване и за точния момент, в който пострадалият е
започнал да пада. Най-вероятно при спиране задната врата на автобуса е попадала
срещу предна странична част на лек автомобил „Крайслер“.
Според него, технически е необяснимо твърдението, че облегналият се върху лекия
автомобил с лице към автобуса човек, се е свлякъл с краката напред и то по
начин, че те да достигнат повече от 30 см. навътре, така че ходилата му да не
бъдат засегнати от прегазване. Приема, че най-вероятно е пострадалият първо да
е направил една-две крачки, тогава да е паднал, като при това положение може да
си подвре краката на 73 см. под автобуса. Дал е заключение, че причина за ПТП е
поведението на водача на автобуса, който е трябвало да потегли много бавно и да
наблюдава пешеходеца през цялото време, още повече, че е забелязал неговата
нестабилност. И тогава обаче е съмнителна възможността за предотратяване
на ПТП, тъй като времето за реакция на водача и задействане на спирачки е между
1.2 и 1.4 сек., а падането на човек отнема 1 сек. Ето защо, ако пострадалият е
направил 1-2 крачки преди падането си, тогава водачът е могъл да спре при
тръгването му и да предотврати ПТП. Водачът правилно е реагирал чрез аварийно
спиране, когато е видял, че човекът се свлича надолу, но в този момент
прегазването е било непредотвратимо. В открито заседание е пояснил, че това е
било възможно, тъй като от тръгването до падането биха изминали 2.5 сек. И при
скорост до 10 км./ч. автобусът е могъл да спре.
В съдебно заседание доц. А. е пояснил
становището си, че преди падането си, Ф. Ч. е изминал една –две крачки, с това,
че на мястото на ПТП са открити общо
четири петна – голямото петно кръв, което според доц. А. е от местоудара и след него още три петна, като едно от тях е след
задната дясна гума на автобуса. Тези петна означават, че автобусът е маневрирал
поне два пъти – при изваждане на тялото и при идване на линейката. Петната след
мястото на прегазване са отпечатъци от гумата. Голямото петно е между два
автомобила, което означава, че няма как пострадалият да се е облегнал и да се е
свлякъл, защото там зад него не е имало
автомобил. Посочил е два възможни начина на падане – пешеходецът сам да е
залитнал и да е паднал, а другият – автобусът да го е закачил, той да се е
завъртял и да е попаднал под гумите. Според доц. А. не могат да съвпадат
моментът на тръгване на автобуса и падането, защото за две крачки и падане
трябват 2.5 сек., а за спиране – малко над 1 сек. Към момента на падане ударът
е непредотвратим, а към момента на тръгване на пешеходеца – предотвратим.
Поради оспорване на заключението и
от двете страни в различни негови части, по делото е допусната разширена тройна
САТЕ по същите въпроси, като заключението по нея е изготвено от вещите лица
инж. А.М., инж. Ц.В. и доц. А.А.. Последните двама са
се обединили около едно мнение, а мнението на инж. М. е различно от тяхното. Според
изготвеното от инж. М. заключение, подписано от другите двама експерти с
особено мнение, пешеходецът е слязъл от задна врата, след което се е облегнал
на лек автомобил „Крайслер“. В момент на стоеж е
изгубил ориентация, приклекнал е и е паднал с изпънати крака, които са
попаднали под гумите на автобуса. Водачът на автобуса го е възприел като
опасност и го е наблюдавал в дясното огледало. Отпуснал е спирачка и автобусът
е потеглил плавно ускорително, тогава задно дясно колело е прегазило краката на
починалия. Водачът на автобуса е спрял аварийно и е дал на заден ход, за да
освободи пешеходеца, като се придвижва назад около 6 м. Определил е местоудара на 7.1 м. от ОР, а по ширина – на 3 м. от южния
край на платното. Според него скоростта, достигната от автобуса е била около 5.5. км./ч., като от потеглянето си е изминал 3.3 м.
Пешеходецът се е свлякъл за 1.2 сек., като водачът е тръгнал за същото време.
За спирането са му били необходими 2.5 м. при посочената скорост, а задно дясно
колело е отстояло от местоудара на 2.3 м., което
прави прегазването непредотвратимо. Изчислил е, че отС.ието на автобуса да паркирания лек автомобил „Крайслер“ е било 1.3 м., а до облегнатия на него пешеходец
– 0.8 м. Според инж. М. свличането на пешеходеца и потеглянето на автобуса са
били почти едновременно, но водачът на автобуса не е могъл да възприеме, че
след клякането пешеходецът ще се плъзне напред под автобуса. Според инж. М.
ударът е бил предотвратим, ако водачът е възприе опасността още при свличане на
пешеходеца, защото това става за 1.2 сек., а автобусът може да спре за 1 сек.,
при достигната скорост в този момент от 1.8 км./ч., за което изминава 1.02 м.,
а задната гума е била на 2.3 м. от местоудара.
Особеното мнение на инж. В. и доц. А. е
основано основно на становището, че пешеходецът обективно не може да падне с
изпънати напред крака, ако е бил облегнат на лекия автомобил „Крайслер“, защото, за да стане това, пешеходецът трябва да
е висок поне 2 м. и тялото му да е изпънато. Посочили са, че при ръст от 1.60 и
център на тежестта 0.8 м., тялото му пада надолу за 0.4 сек, няма странична
сила, която да го приплазне настрани към автобуса при
падане-свличане, а има триене, което го задържа към лекия автомобил „Крайслер“. Според тях второто невярно заключение на инж. М.
е това, че местоудара е настъпил на 7.1 м. от ОР,
защото в това място е намерен само малко биологичен материал, а няма нито кръв,
нито отпечатък от гума. Там е намерено предно дясно колело на автобуса. Освен
това са посочили, че съобразно посочените в аутопсионния
протокол увреждания на краката, прегазването на левия крак е било и от двете
гуми, а на левия крак е било само от външна дясна гума при свит десен крак.
Това означава, че няма как пешеходецът да е паднал напред с изпънати крака, а
най-вероятно е пешеходецът да е паднал сам, тазът му да е попаднал близо до
автобуса и след превъртане краката му да са били прегазени. Възможно е и
автобусът първо да го е закачил, от което той да е паднал по посочения начин –
само при допълнително превъртане краката са могли да се подврът
по начин, че да бъдат прегазени по установения начин. Според отС.ието на трите основни кървави
отпечатъка, вещите лица са посочили, че кратността между тях е три метра, като
обиколката на гумата е 2.95 м., което означава, че местопрегазването
е на разС.ие 3 м. кратно на
двата отпечатъка от грайфера на задна външна дясна гума. Според тях, петното с
биологичен материал е изпаднало от гумата, а пред него има кървав отпечатък от
гумата – 2 броя през три метра. Това означава според тях, че мястото на
прегазване е на 6 м. преди ОР и на 3-3.35 м. южно от южния край на бърдюра. Възразяват още срещу това, да се сравнява опасна
зона на спиране от 2.5 м., която според тях се отнася за времето след
прегазването, с изминатия преди прегазването път. Направили са изчисления на
скоростта и опасната зона на спиране на автобуса при посочените от водача
данни, че след началото на свличането на пешеходеца е изминал 0.50 см. В този
случай достигнатата скорост е 2.5 км./ч. с опасна зона 1.11 м., от което
следва, че при прегазване 2.3 м. след потеглянето водачът е можел да спре на
около 0.69 м. преди прегазването. Посочили са още, че ако са верни твърденията
на водача в настоящия процес, че пешеходецът се е облегнал около задната врата
на лек автомобил „Крайслер“, това означава, че при
място на удара от 6 м. преди ОР, преди прегазването автобусът е изминал около
6.3 – 7.3 м. Посочили са, че няма сигурни данни нито къде е спрял автобуса
преди ПТП, нито след ПТП, за да се моделира процеса му на движение
математически. В същото време, ако се е облегнал на посоченото място, което на
10 м. преди ОР, не е ясно тогава как се е придвижил три-четири метра напред и
един метър встрани към автобуса, независимо дали ударът е настъпил на 6 или 7
м. преди ОР. Посочили са, че категорично пешеходецът е паднал сам и се е претърколил при падането, при което краката
му са попаднали под гумите, или е бил закачен от автобуса, когато е вървял
успоредно с него и се е доближил до него, поради което е паднали и се е
претърколил под автобуса, или пък при свличането си е заел диагонална позиция и
се е опитал да се изправи чрез превъртане. Според тях произшествието е
настъпило, тъй като водачът е допуснал пешеходецът твърде близо до автобуса,
въпреки, че е установил нестабилното му движение, трябвало е да вземе
превантивни мерки преди тръгването си, защото падането става за 1 сек., а
реакцията за аварийно задействане на спирачките отнема 1.2 – 1-5 сек. Посочили
са все пак, че всичко се основава на предположения, защото няма обективни
данни, въз основа на които да се извършат точни изчисления.
При
така събраните писмени, гласни доказателства и заключения на САТЕ, съдът
възприема като най-вероятен следния механизъм на ПТП: На 19.03.2011 г.,
малко преди 16.00 ч., Ф. Ч. се качва в автобус № *, който се движи по ул. „И.В.“
в гр. В.Т., в посока от центъра на града към площад „Ц.А.*“. Когато автобусът
спира на спирка срещу № *, той слиза бавно и със задържане от задната врата на
автобуса. Срещу него има паркирани два автомобила на разС.ие от автобуса около 1.1. – 1.30
м. Той спира за момент, след това застава до спрелия автомобил „Крайслер“ и се подпира на него с лице към автобуса, около
задната му врата. Водачът на автобуса го вижда добре. Той вече е затворил вратите на автобуса, поглежда в
лявото огледало, след това отново в дясното, вижда че пешеходецът продължава да
стои и отпуска спирачката. Докато водачът е гледал в лявото огледало,
пешеходецът се е опитал да тръгне успоредно на автобуса, но е залитнал, предвид
здравословното си съС.ие
(съдът не възприема като вярно твърдението на свидетеля С., че пешеходецът е
бил пиян, тъй като в досъдебното производство водачът не е правил такова
твърдение изобщо, а в същото време от СМЕ се установи здравословно съС.ие на пешеходеца,
предполагащо нестабилност и залитане - ортостатичен
колапс). Водачът вижда неговото движение, но продължава. Много малко след това
вижда, че пешеходецът се свлича и натиска спирачката, но усеща, че прегазва
нещо. Слиза и намира пешеходецът паднал на земята, а краката му под задна дясна
гума на автобуса. Издърпва го в диагонална посока към центъра на града, след
което го издърпва към предната част на автобуса, пред паркиралия автомобил,
където има място и може да му окаже помощ. Превързва го с бинт от аптечката. При идването на линейката отмества автобуса на
около 6 м. назад, за да направи място на линейката.
Този механизъм съдът възприема,
съобразявайки следното: Настоящият състав споделя становището на инж. М. по
тройната САТЕ, че местоударът е настъпил на 7.1
м.преди ОР, а не на 6.1. м. пред ОР, защото: Налични са данни, (макар и да са от
разпита на водача на 23.12.2011 г. в досъдебното производство, тези показания,
удостоверени в протокол от разпит, представляват частен свидетелстващ документ,
който макар и с много ниска доказателствена стойност,
все пак няма пречка да бъдат съобразявани съвкупно с всички останали
доказателства по делото), че водачът е издърпал тялото изпод автобуса и го е
изместил напред, пред лекия автомобил „Крайслер“,
където то е престояло до идването на линейката, имало е обилно кървене от
краката на пострадалия и водачът се е опитал да го спре чрез превръзка. От
друга страна, установи се от протокола за оглед и скицата към него, че
най-голямото петно кръв се намира точно на ниво малко встрани и пред лекия
автомобил „Крайслер“, което логично означава, че
именно там е лежало тялото значително време и това съвпада с посоченото от
водача, че е изместил тялото там. Това обаче означава, че местоударът
не е на мястото на голямото кърваво петно, което отстои на 6 м. от ОР, а малко
след него, където има биологичен материал и кръв – на 7.1 м. от ОР, и от където
тялото е било издърпано от водача. Съобразно твърденията на водача пък, че при
идването на линейката е измествал автобуса от една страна, посоченото от доц. А.,
че третото и четвъртото петна кръв, във форма на отпечатък от гума, отстоят на
около 3 м. едно от друго, което е и приблизително обиколката на гумата, от
друга страна, означава, че автобусът е бил преместен 6 м. назад именно от
мястото с биологичен материал и кръв, който е на 8.3 м. от ОР, следващият
отпечатък от гума завършва на 11.5 м. назад, а последният е на около 13.5 м. –
14 м., видно от скицата, където петната кръв са отбелязани с 2, 3, 4 и 5 (в
първото си заключение вещото лице инж. А. е отчел само три отпечатъци, без
най-отдалечения от ОР). Следователно, съвкупната преценка на всички обективно
установени факти води до извод, че мястото на намерения биологичния материал и
малко кръв на 7.1 м. от ОР, обозначени с № 3 на скицата към протокола за оглед,
е именно мястото на прегазване, от където тялото е било преместено незабавно от
шофьора към предната част на автобуса и на мястото на преместване (на 6 м.
преди ОР) е изтекла основната част от откритата кръв.
Съдът възприема обаче посоченото от
вещите лица доц. А. и инж. В., че пешеходецът е паднал след като се е опитал да
върви, или сам, или след залитане към автобуса е бил закачен от него и е паднал,
като след някакво превъртане краката му са попаднали под автобуса. Действително
противоречи на логиката варианта, посочен от вещото лице инж. М., предвид и
наличните данни, високият 1.60 м. пешеходец да се е свлякъл при подпирането си
на лекия автомобил „Крайслер“ надолу и напред
дотолкова, че краката му да бъдат прегазени в областта на подбедрицата
и бедрото, за което той би трябвало да е висок поне 2 м. Освен това, самият
водач при втория си разпит в ДП е посочил, че пешеходецът е направил първо една-две
крачки. Ако водачът е видял падането му и в този момент е натиснал спирачки,
прегазването е било непредотвратимо, тъй като падането отнема около 1 сек., а
спирането между 1.2 и 1.5 сек.
Не са достоверни показанията на
свидетеля С. относно изместване на автобуса напред, тъй като всички следи от
кръв, които са във вид на отпечатък от гума, са назад от местоудара,
а не напред.
За
установяване претърпените от ищците неимуществени вреди, по делото са събрани
свидетелски показания, като разпит на двама свидетели е извършен от
Великотърновски районен съд, по делегация.
Свидетелят Н.Т.Ц. е посочил, че познава
ищците повече от 20 години, живеят през няколко къщи в гр. В.Т.. Клиенти са му
и в кварталния магазин за хранителни стоки, на който е собственик. Познавал и
бил близък с пострадалия Ф. Ч.. В деня, в който починал Ф., клиенти му
съобщили, магазинът бил най-клюкарското място. Ф. живеел в голяма къща и децата
му живеели при него. Г. се омъжила и повече от пет години живее в София (към
ноември 2014 г.), но синът Г. и сега живее в имота. Г. обаче ги посещавала
веднъж на няколко месеца. Те са по-патриархално семейство, от турски произход,
има голямо уважение в семейството. Много се грижели един за друг. Бащата се
тревожел поС.но, че Ф. не се е оженил. Бил много
работлив и добър човек, никога нямало скандали в семейството. Свидетелят се
вижда с Г. няколко пъти седмично, а с Г. – веднъж на няколко месеца. Тя си идва
във В.Т.. Не може да каже за дъщерята, но Г. много тежко преживял новината за
смъртта на баща му. Свидетелят не ходил на погребението, защото мюсюлманите си
имали други обичаи. Видял Г. дни след погребението и той бил в шок. Майка му и
баща му поС.но го обгрижвали,
защото не бил женен. Сега всичко се стоварило изведнъж на главата му, грижите
за имота и домакинството. Нямало я вече подкрепата на бащата и на близките им
било тежко. Чак през последните месеци свидетелят забелязал, че Г. започва да
се оправя то шока. Започнал повече да контактува с хора, защото бил станал
необщителен. Преди смъртта си Ф. бил жилав за възрастта си, цял живот работел в
строителството. Нямал здравословни проблеми, не се придвижвал с помощни
средства.
Свидетелката С.З.Ф. е посочила, че живее в съседство на Г. и Г. повече от 20
години. Поддържали добри съседски отношения, били добри хора. Вижда Г. почти
всяка вечер, а Г. е женена в С.. Често си идва, по всички празници, и се
виждали. Знае, че Ф. е блъснат от автобус и починал в болницата. Преди да
почине живеел със сина си и той се грижел за него. Имали добри отношения в
семейството, грижели се един за друг, братът и сестрата били неразделни. Много
тежко преживели смъртта на баща си, особено Г.. Видяла го в деня на смъртта на баща
му. Много плакал и продължил да плаче месец след това. След смъртта на баща си
станал затворен, не излизал и плачел. Освен сестра му, най-близки хора му
останали вуйчо му и братовчед му, които живеели в същата къща. Г. си идвала на всички
празници и плачела, като види свидетелката. Според нея Г. не е преживял баща
си, защото все за него говори. Ф. бил много здрав преди смъртта си, но след
смъртта на жена си отслабнал много, спрял да се храни, движел се бавно. След
месец-два се поуспокоил. Полагал много добри грижи за
децата си, обичал ги много. Свидетелката не знаела да страда от някакви
заболявания.
Ищецът е представил неоспорена от
ответника Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния
фонд, издадена на 04.10.2013 г., според която към 19.03.2011 г. за МПС с рег. №
ВТ 5401ВМ е имало действаща полица № 205110001117027 с З. „И.Б.“.
Установява се от представените по делото
доказателства, а и от справка в търговския регистър, че ЗД „Е.“ АД е
правоприемник на З. „И.Б.“ при условията на чл. 110 и сл. КЗ (отм.), като правоприемството е настъпило на 02.10.2013 г.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
За да бъде уважен
прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента,
следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи
наличието на застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на
застраховател и прекия причинител на увреждането, в качеството на застрахован.
От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено
виновно от деликвента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за
пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината
законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима
презумция. Отговорността на застрахователя е
ограничена до обема на отговорността на виновния водач.
По делото се установи
наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с праводателя
на ответника – З. „И.Б.“ по полица №
205110001117027, покриваща отговорността на водача на автобус „Мерцедес“ с рег.
№ **** – В.С. към 19.03.2011 г., посредством официален удостоверителен документ
– Справка, издадена от Гаранционния фонд въз основа на базата данни от
Информационния център, вписванията в която се считат верни до доказване на
противното – чл. 295, ал. 7 ЗК (отм.) посочената законова презумпция не е
оборена от ответника.
По делото
несъмнено се установи и противоправно поведение на
водача В.С., в причинна връзка с което е настъпила смъртта на Ф. Ч.. Той е
нарушил чл. 68, ал. 2 ЗДвП, според който водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за
безопасното качване и слизане на пътниците; чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвПи чл. 116 ЗДвП, според които водачът е длъжен да бъде
предпазлив към узавимите участници в движението,
каквито са пешеходците, особено към престарелите хора и чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
според който водач, който ще предприема каквато и да е маневра, включително да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
По делото
се установи, че водачът С. е спрял на място обозначено със знак
като спирка, на което място е било предвидено специално уширение.
Това уширение обаче от една страна е било заето от
два неправилно паркирали автомобили, поради което автобусът не е могъл да спре
в уширението, а на пътното платно, като между него и
автомобилите е останало разС.ие
около 1.10 м. При това положение, той е следвало да спре автобуса малко след спирката,
на нивото на тротоара,за да могат пътниците безопасно да слязъл върху тротоара,
а не да слизат в средата на платното, предвид паркиралите в уширението
автомобили. От друга страна, след като водачът е забелязал, че пътникът Ф. Ч. е
възрастен, движи се бавно и нестабилно, той е следвало да осигури или поне да
изчака неговото отстраняване от сравнително тясното място между автобуса и
паркиралите автомобили и едва тогава да потегли, като съобрази, че при падане
на възрастния човек, неговата реакция за спиране ще бъде по-бавна от самото
падане и е възможно да го нарани. Вместо това, водачът е потеглил докато Ф. Ч.
е стоял на платното, видял е падането му, но вече ПТП е било непредотвратимо
чрез аварийно спиране, поради което задна дясна гума е прегазила краката на
пешеходеца. Презумпцията за вина на водача по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не беше оборена
в процеса.
Установи се посредством
писмени доказателства и заключение на СМЕ, че смъртта на Ф. Ч. е настъпила в
причинна връзка с травмите от ПТП, от които е получил остра кръвозагуба, от там
– хеморагичен шок, който, макар и да е настъпил
по-бързо от обикновено, предвид наличните заболявания на Ф. Ч., е бил
предизвикан от кръвозагубата след ПТП. Без получените травми при ПТП и острата
кръвозагуба от тях, не би настъпил изобщо хеморагичен
шок, съотв. – смърт.
Причиняването на смърт
при пътно - транспортно произшествие, което носи белезите на граждански деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на
обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради близката си родствена
или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятни
последици, дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Кръгът
от лица, които имат право на деликтно обезщетение по
правилата на чл.45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите
от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. В
цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва да се
признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни
връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или
неимуществени вреди от неговата загуба. Такива лица са безспорно децата на
починалите, каквито именно родствени връзки съществуват между ищците и починалия
в следствие на ПТП Ф. Ч..
Съдът намира, че по
делото е доказано и настъпване на претендираните
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
непреодолимата загуба на морална опора и подкрепа от загубата на бащата на
ищците, който към този момент е бил и единствения техен жив родител.
Разпитаните свидетели установиха, че и двамата ищци са живели с баща си, като
ищцата се е омъжила и е отишла да живее в С., но ищецът е останал с баща си.
Приживе на баща си всички са живели задружно, уважавали са се, взаимно са си
помагали. Бащата много е обичал децата си и е правел всичко за тях. Особено
остро е чувствал загубата на баща си Г., който е бил обгрижван
поС.но, тъй като не е бил женен. След смъртта на баща
си той внезапно се е озовал сам с множество отговорности. Изпаднал е в шок и е
плачел поС.но през първия месец Затворил се и не
искал да общува с хора месеци наред. Г. също плакала за баща си, тя, въпреки че
била женена в С., посещавала родния си дом на празници, поне веднъж на няколко
месеца, почитала и уважавала баща си. Плачела при спомен за него. Г. и сега плаче,
като говори за баща си. Според свидетелите, ищците не са преодолели смъртта на
баща си и макар да са пълнолетни и да имат свой живот, смъртта му е тежка
загуба за тях.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според
приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Такива
обстоятелства при причиняването
на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени. Конкретните икономически условия в страната и нормативно
определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането като
една от възможните проявни форми на тези условия също
следва да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 вр. чл. 282 КЗ, но те нямат самостоятелно и водещо значение
за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към
момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с
факта на осъществяване на деликта - личното засягане
на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще
продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите
във времето болки и страдания не са ново правопораждащо
основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще
се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото
обезщетение.
Като се съобрази, че ищците са в
най-близката възможна родствена връзка с починалия от ПТП, че са били в много
добри отношения с него, разчитали са много на неговата помощ, той ги е обичал и
им е помагал; че Г. е разчитал особено много на баща си; че той е бил
единственият им жив родител и си е отишъл внезапно; като се вземе предвид
времето на настъпване на ПТП – 2011 г. и възрастта на починалия (78 г.) и
ищците по това време ( съответно, 47 г. и 41 г.), съобрази се интензитета и
очакваната продължителност на техните болки и страдания и като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, включително
при съобразяване лимитите на застрахователните обезщетения към 2011 г. и
съдебната практика, съдът счита, че претенциите на ищците за заплащане
обезщетение за неимуществени вреди са основателни за размер на по 70 000
лева, а за остатъка до пълния предявен размер от по 140 000 лева следва да
се отхвърли.
Съдът намира ,че възражението на
ответника за съпричиняване на вредите от страна на Ф.
Ч., е неоснователно. Не се установи той да е слизал от автобуса на непредвидено
за целта място. Напротив, категорично се установи, че автомобилът е спрял на
място, обозначено като спирка. Доколкото в мотивите на т. 7 от ТР №
1/25.12.2015 г. на ОСТК на ВКС беше прието, че за да е налице съпричиняване,
приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен, без да е необходимо поведението му да е виновно, а в случая не се установява
противоправно поведение на пострадалия, то съпричиняване не е налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.), застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. Безспорно е, че
на основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на
чл. 271, ал. 5 КЗ (отм.) е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ (отм.). Поради това и
с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, което в
случая е 19.03.2011 г.
По
разноските: При този изход на спора, тъй като
ищците са освободени от заплащане на държавна такса, но са заплатили разноски в
размер на 300 лева, от тях ответникът им дължи 150 лева, пропорционално на
уважената част от исковете (50 лева на ищеца и 100 лева на ищцата).
Ответникът следва да заплати на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС държавна такса в размер на 5 600
лева и 80 лева - разноски.
На ответника следва да се присъдят
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в размер на 5200 лева (735 лева – разноски и 4465 лева – юрисконсултско възнаграждение).
На адв.
С.Ч. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.
2 ЗА тъй като по делото са представени договор между него и ищците, от който да
може да се установи, че между страните по него е постигнато съгласие за
безплатно представителство хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът определя
такова в размер на минималното адвокатско вънгараждение
върху пълния материален интерес от 280 000 лева, намалено с ½,
съобразно уважената част от исковете, или 4 465 лева, които са за сметка
на ответника.
Настоящият състав
намира, че не са налице основания за начисляване на ДДС върху така определеното
адвокатско възнаграждение, макар адв. Ч. да е
представил доказателства ,че е регистриран по ЗДДС. Съгласно чл. 2, т. 1 от
действащия ЗДДС, с ДДС се облага всяка облагаема възмездна доставка на стока
или услуга. Когато адвокатът оказва безплатна услуга на клиента си, какъвто е
случая по чл. 38, ал. 1 ЗА, липсва изискването за възмездност
на поначало облагаемата услуга, която предоставя адвоката. Следователно, ДДС не
следва да се начислява. В този случай не е приложима и разпоредбата на чл. 9,
ал. 3 ЗДДС, която урежда случаите, в които безвъзмездната услуга се приравнява
на възмездна, доколкото доставката на услуга в случая не е за цели, които са
различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.
Напротив, безплатната услуга е за целите на адвокатската практика на адв. Керанова, с цел привличане на клиенти, при знанието,
че възнаграждение ще бъде заплатено от ответната страна, след определянето му
от съда.
Независимо от
посоченото, не е в правомощията на съда да начислява ДДС. Съгласно чл. 86 ЗДДС,
данъкът се начислява от регистрираното лице – доставчик на услугата. (в
идентичен смисъл е и Определение на ВКС № 731 от 9.10.2014 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 5256/2014 г., III г. о.)
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Е." АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Г.Ф.Ч.,
ЕГН **********,***: 1. Сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта
на неговия баща Ф. Ч., настъпила при ПТП от 19.03.2011 г., на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 140 000 лева; 2. Законната
лихва върху главницата за периода от 19.03.2011 г. до окончателното му
изплащане; 3. Сумата от 50 (петдесет)
лева – разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД „Е." АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Г. Ф. С.,
ЕГН **********,***: 1. Сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта
на нейния баща Ф. Ч., настъпила при ПТП от 19.03.2011 г., на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 140 000 лева; 2. Законната
лихва върху главницата за периода от 19.03.2011 г. до окончателното му
изплащане; 3. Сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД „Е." АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС сумата
от 5680 (пет хиляди шестстотин и осемдесет) лева, на основание чл.78, ал.6
от ГПК - държавна такса (5600 лева) и разноски (80 лева) по делото, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
ищците Г.Ф.Ч., ЕГН **********
и Г. Ф. С., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. В.Т., ул. „*******, да заплатят на ЗД „Е." АД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 5 200 (пет хиляди и двеста) лева
– разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.3 и ал.
8 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
ЗД „Е." АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. С. С.Ч.,
ЕГН **********,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 4 465 (четири хиляди четиристотин шестдесет и
пет) лева, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: