№ 79
гр. С., 17.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Членове:Пламен Д. Стефанов
Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
и прокурора Х. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242200600757 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Окръжна прокуратура-гр. С., редовно призована, се представлява от
прокурор Х. Х..
Подсъдимият В. Х. Г., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Г. Х. от АК - С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
Подс. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законни пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест и допълнителен протест от прокурор от РП – С.
срещу Присъда № 153/18.10.2024 г., постановена по НОХД № 318/2024 г. по
описа на Районен съд – С..
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал
подсъдимия В. Х. Г. за невиновен в това, че на 16.04.2023 г., около 3,10 ч. в гр.
С., кв. „С.З.“, до магазин „Мерканто“, причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болезненост и повърхностно охлузване на кожата в лявата
слепоочна област на главата и болезненост и повърхностно охлузване на
1
кожата на лявата скулна област на главата, причинили болка и страдание на
мл. инспектор Х. Г.С., старши полицай в група „Охрана на обществения ред“,
сектор „Охранителна полиция“ в РУ – С., при изпълнение на службата му,
поради което подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК.
С протеста и допълнението към него се твърди неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се претендира
нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата и
нарушение на материалния закон. След собствен анализ на доказателствата се
настоява за неправилност в крайното решение на съда за оправдаване на
подсъдимия по повдигнатото обвинение. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
С протеста и допълнението към него не са направени искания за
събиране на доказателства пред въззивната инстанция.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.
Адв. Х.: Нямам искания за събиране на доказателства.
Подс. Г.: Нямам искания за събиране на доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, поддържам протеста, подаден от
Районна прокуратура-С. и моля същият да бъде уважен. Мотивите, изложени
в допълнението към протеста, а именно, че се касае за неправилна оценка на
наличните по делото доказателства, поддържам, като намирам, че именно в
тази насока е основната причина за постановяване на акт, при който съдът е
счел, че няма доказателства за съответното престъпление, за което е
повдигнато обвинение. Съвсем накратко, това на което искам да акцентирам
Вашето внимание, че както е посочено от РП-С., налице са две групи
свидетели, като в първата група са показанията на свидетелите, които са
служители на МВР и които са преки или косвени свидетели на инцидента във
връзка, с който е водено наказателното производство. Всички останали
свидетели на практика не пресъздават факти, които да са пряко относими към
предмета на доказване, доколкото техните възприятия се базират на това,
което им е било казано от някой друг. В тази насока, основно внимание за
анализа на фактическата обстановка следва да се обърне на показанията на
2
първата група свидетели. Нещо повече, следва да се акцентира най-вече върху
показанията на лицето, имало качеството на пострадал, а именно свидетелят
Х. С.. Именно този свидетел е променил показанията си, като в съдебна фаза
на процеса е изложил теза коренно различаваща се от тази, която е излагал в
досъдебната фаза. Въпросът, поради какви причини полицейски служител
променя по такъв начин показанията си не би могъл да получи отговор в
настоящия процес, а най-вероятно в един друг, но анализа на показанията на
свидетеля Х. С. е от ключово значение за изясняване на фактическата
обстановка. Първоинстанционният съд е положил максимални усилия и
извършил всички възможни действия за събиране и проверка на
доказателствата, в това число и чрез прочитане на показанията, които
пострадалият Х. С. е давал в досъдебната фаза на процеса. Именно
показанията от досъдебната фаза на процеса, които С. е давал на практика по
своя смисъл се припокриват изцяло с показанията, давани от свидетелите А.
С., Г. Г. и И.С.. Показанията на последните трима свидетели, макар и да имат
известно разминаване относно отделни детайли, следва да бъдат преценяни,
като се изхожда от разбирането, че всеки от тях е наблюдавал случилото се от
различна позиция и в различен момент от инцидента. Именно показанията на
последните трима свидетели водят на извод, че действително от страна на
подсъдимия е имало поведение целенасочено към причиняване на процесната
телесна повреда. Каква е била причината за това целенасочено поведение
също можем само да гадаем, но се касае за осмислено поведение при нанасяне
на съответния удар. Именно в тази връзка не следва да се дава вяра на тезата
на пострадалия Х. С., изложена от него в съдебната фаза на процеса, където
той е заявил, че ударът всъщност е бил нанесен, когато подсъдимият е паднал
назад по гръб, след като той е направил неуспешен опит да го изправи.
Останалите трима свидетели, които посочих, еднозначно по смисъл, както
вече казах, говорят за поведение, при което от страна на подсъдимия е
демонстрирано поведение, при което чрез размятане на краката са правени и
опити за нанасяне на удар по пострадалия, като именно в един момент
поведението на последния, а именно на пострадалия е било възприето от тези
свидетели, като моментът, в който той все пак е бил ударен. С оглед на
казаното от мен, както вече казах в началото, поддържам протеста на РП-С. и
предлагам постановяване на присъда, с която подсъдимият да бъде признат за
виновен по съответното обвинение.
Адв. Х.: Уважаеми въззивни съдии, считам, че първоинстанционната
присъда е постановена при обстоен анализ на доказателствения материал.
Същата е законосъобразна, правилна и се базира само и единствено на него.
Не съм съгласна с представителя на Окръжна прокуратура, че липсвали
доказателства, които да установят причината за промяната в поведението на
свидетеля, така наречения от него пострадал, като такава фигура в процеса до
настоящия момент не е конституирана, а именно полицейски инспектор Х. С..
Същият категорично при разпита си пред съдебния състав заяви, че
3
дежурството е било тежко. Вследствие на адреналина от многократните
осъществени от него полицейски проверки, го е мотивирало да се снабди с
медицинско удостоверение, респективно да депозира тези си обяснения в
досъдебна фаза. Ясно, категорично и обективно пред съдебния състав същият
заяви, че при подаване на ръка от негова страна да изправи подсъдимия,
същият политнал неволно назад и не може да каже дали го е ударил умишлено
или не. Не отговаря на обективната истина твърдяното от представителя на
прокуратурата, че останалите полицейски служители А. С., Г. Г. и С. са
възприели някакъв удар или съприкосновение между полицейския инспектор
Х. С. и подсъдимия. От техните показания се установи, че те са дошли много
по-късно и никой от тях не е възприел това поведение, за което се твърди в
обвинителния акт. Нещо повече, цялата фактическа обстановка на ситуацията
е обективирана и във видео диск, който обстойно, кадър по кадър и секунда по
секунда беше разчетен и възприет в протокол от съдебно заседание от
първоинстанционния съд. В този смисъл аз считам, че не са налице
твърденията в протеста за отмяна на първоинстанционната присъда. Освен
това, се събраха и категорични доказателства, че подсъдимият е бил в тежко
нетрезво състояние, което му е пречило дори да възприема правилно
постъпките си и да ръководи същите. В този смисъл считам, че присъдата е
правилна, законосъобразна, обоснована въз основа на целия доказателствен
материал, събран в хода на първоинстанционното производство, поради което
Ви моля да я потвърдите като правилна и законосъобразна.
Съдът ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия В. Х. Г..
Подс. Г.: Считам, че първата присъда е справедлива и моля да я
потвърдите.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия В. Х. Г..
Подс. Г.: Моля да бъда оправдан.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4