Р Е Ш Е Н И Е
№…21…/08.02.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, търговски състав, на деветнадесети
ноември две хиляди и осемнадесетата година, в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.БОЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 67
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по искова молба от Г.А.П.,*** срещу "СТЕЛТ" ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, представлявано от управителя Я.Я.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди следното:
През 1995г., ищецът с Я.И. Я.
учредили дружество с ограничена отговорност, регистрирано под наименованието
"СТЕЛТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,
бул."Христо Ботев" № 43, на което те били управители като го
представлявали заедно и поотделно.
На 4.01.1999 г., ищецът, в
качеството му на физическо лице, сключил трудов договор № 26 със „СТЕЛТ"
ООД, чрез управителят му инж. Я.Я - законен представител на дружеството, по
силата на който заел длъжността „Мениджър по снабдяването“, за неопределено
време с уговорено трудово възнаграждение 300 000 лв./недоминирани/. През
годините с допълнителни споразумения се променял размера на дължимото
възнаграждение като последното такова било от 03.01.2011 г., като с него била
променена заеманата длъжност от
„Мениджър снабдяване" на „Мениджър продажби“. Уговореното трудово възнаграждение получавал редовно до 31.03.
2013 година. След този момент поради влошени отношения с другия съдружник
плащането на възнаграждението било спряно въпреки, че ищецът добросъвестно
изпълнявал задълженията си до датата на предявяване на иска като ползвал и
платен годишен отпуск за 2012г. и 2013г.
През
посочения период ползвал и отпуск за нетрудоспособност, поради влошено
здравословно състояние, за което представял и издадените болнични листове в
дружеството, които подробно са описани в исковата молба. В тази връзка твърди,
че обезщетението
за отпуска поради нетрудоспособност следвало да се изплаща от работодателя за
първите три дни, в размер на 70 % от брутното трудово възнаграждение, а за останалите дни - от НОИ, но това не било
сторено от работодателя. Ето защо конкретизира и неизплатеното от дружеството
обезщетение за временна нетрудоспособност по периоди и размер, както следва:
За м. август 2013 год., с
продължителност 31, от които 22 работни дни, но отработени 17 дни,
работодателят дължал за неизплатено трудово възнаграждение,
в размер на 5 409 лв.и за три дни - обезщетение за нетрудоспособност в размер
на 668 лв.
За м. септември 2013 год.,с продължителност 30
дни, от които 21 работни дни, но отработени 18, били дължими за неизплатено
трудово възнаграждение 6 045 лв.
За м.януари 2014 год., с
продължителност 31 дни, от които 22 работни дни, но отработени 20,
работодателят дължал за неизплатено трудово възнаграждение 6 809 лв. и за два
дни обезщетение за нетрудоспособност - 445 лв.,
За м.февруари 2014год, с
продължителност 28 дни, от които 20 работни дни,когато ищецът бил в болнични му
се дължали 223 лв.
За м.юли 2014 год., с продължителност 31 дни,
от които 23 работни дни, но отработени 18, работодателят дължал за неизплатено трудово възнаграждение 6 128
лв. и за три дни обезщетение за нетрудоспособност - 668 лв.
За м.август 2014 год., с
продължителност 31 дни, от които 21 работни дни, но отработени 16 работодателят
дължал за неизплатено трудово възнаграждение
5 447 лв.и за три дни обезщетение за нетрудоспособност - 668 лв.
За м.август 2015 год., с продължителност 31
дни, от които 21 работни дни, но отработени 16, работодателят било дължимо неизплатено трудово възнаграждение 5 336 лв.
и за три дни обезщетение за -700 лв.
За м.септември 2015 год., с
продължителност 30 дни, от които 22 работни дни, но отработени 20,
работодателят дължал за неизплатено
трудово възнаграждение 6 670 лв. и за два дни обезщетение за нетрудоспособност
- 466 лв.
За м.октомври 2015 год., с
продължителност 31 дни, от които 22 работни дни, но отработени 2, размера на
дължимото трудово възнаграждение бил 667
лв. и за един ден обезщетение за нетрудоспособност - 233 лв.
За м.ноември 2015 год., с продължителност 30
дни, от които 21 работни дни, но отработени 12, дължимото неизплатено трудово възнаграждение било 4000 лева и за три дни обезщетение за
нетрудоспособност - 700 лв.
За м.януари 2016 год., с
продължителност 31 дни, от които 20 работни дни, но отработени 9,дължимото неизплатено трудово възнаграждение било 3 000
лв.и за три дни обезщетение за нетрудоспособност - 700 лв.
За м.февруари 2015, с
продължителност 29 дни, от които 21 работни дни, но отработени 11,
неизплатеното трудово възнаграждение било
З 668 лв.
или
общо се дължи сумата 5 471 лв.
Относно
претенцията си за неизплатено трудово възнаграждение ищецът конкретизира, че
същата се дължи за периода от 01.04.2013 год. до 20.03.2016 год., или за 36 месеца и е в
размери, както следва:
а/ от 1.04.2013 год. до
31.07.2013 год., за четири месеца - 28 000 лв.
б/ от 1.08.2013 до
31.08.2013 год. - 5 409 лв.
в/ от 1.09.2013 до
30.09.2013 год. - 6 045 лв.
г/ от 1.10.2013 год. до
31.12.2013 год. - 21 000 лв.
д/ от 1.01.2014 до
31.01.2014 год. - 6 809 лв.
е/ от 1.03.2014 до 30.06.2014
год. - 28 000 лв.
ж/ от 1.07.2014 до
31.07.2014 год. - 6128лв.
з/ от 1.08.2014 до 31.08.201
год. - 5 447 лв.
и/ от 1.09.2014 до
31.07.2015 год. - 77 000 лв.
й/ от 1.08.2015 до
31.08.2015 год. - 5 336 лв.
к/ от 1.09.2015 до
30.09.2015 год. - 6 670 лв.
л/ от 1.10.2015 год. до
30.10.2015 год. - 667 лв.
м/ от 1.11.2015 до
30.11.2015 год. - 4 000 лв.
н/ от 1.12.2015 до
31.12.2015 год. - 7 000 лв.
о/ от 1.01.2016 до
31.01.2016 год. - 3 000 лв,
п/ от 1.02.2016 до
29.02.2016 год. - З 668 лв.
Претендира и законната лихва
върху сумата от предявяване на иска.
Заявеният петитум е:
Съдът да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 214 179 лв.,
представляваща неизплатени трудови
възнаграждение за времето от 1.04.2013 год. до 20.03.2016 год., конкретизирани
по периоди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;
сумата 5 471 лв., представляваща
обезщетение за неизплатените обезщетения за нетрудоспособност за времето от 1.04.2013 год. до 20,03.2016 год.,подробно конкретизирана по периоди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В хода на производството с
протоколно определение от 10.06.2016г. постановено по гр.д.№1027/2016г. по
описа на ПзРС е допуснато намаление на иска за заплащане на дължими, но
неплатени трудови възнаграждение за
времето от 1.04.2013 год. до 20.03.2016 год. след приемане на
заключението на ССЕ до размера на 206 108,56 лева.
В срока по чл.367 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който се съдържа становище,
че така предявените искове са неоснователни.
На първо място се възразява,
че дължимото за процесния период възнаграждение е изплатено в нетен размер от
183 029,50 лева.
Относно твърдението на
ищеца, че съвестно е изпълнявал задълженията си в качеството на управител на
ответното дружество през релевантния период при условията на евентуалност
ответното дружество прави възражение за неизпълнение на задълженията по
мандатния договор от страна на ищеца.
Относно претендираното
обезщетение за нетрудоспособност, ответното дружество възразява, че не дължи
такова, тъй като ищецът бил самоосигуряващо се лице, поради което и тези суми са
за негова сметка с оглед визираното в чл.4 ал.3 т.2 от КСО.
Направено е и възражение за
погасителна давност по отношение на претециите за неплатено възнаграждение и
дължимо обезщетение за временна нетрудоспособност за периода преди месец
февруари 2015г. предвид, че делото е образувано на 13.02.2018г.
В постъпилата в срока по
чл.372 от ГПК допълнителна искова молба от ищеца нови твърдения или доводи не
се навеждат, но се оспорва възражението на ответника за настъпила погасителна
давност.
В срока по чл. 373 ГПК е
постъпил допълнителен отговор от ответното дружество.
В него се съдържа пояснение
относно възражението за неизпълнение от страна на управителя на задълженията му
по чл.141 ал.7 от ТЗ.
Наред с това се прави и
възражение за прихващане със сумите събрани по изп.д.№20177890400015 по описа
на ЧСИ Н.К.в размер на 126 566,97 лева- изплатени на ищеца и усвоени от
ЧСИ в размер на 4 764,69 лева.
Съдът след анализ на
приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и при спазване изискванията на чл.236 от ГПК приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По доказателствата:
Предвид становището на
страните съдът приема за безспорно в процеса, че през 1995 г. ищецът с Я.И. Я.
са учредили дружество с ограничена отговорност, регистрирано под наименованието
"СТЕЛТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,
бул."Христо Ботев" № 43, като същите били единствените съдружници и
управители, като го представлявали заедно и поотделно. Безспорно е и още, че на
4.01.1999 г., ищецът, в качеството му на физическо лице, сключил трудов договор
№ 26 със „СТЕЛТ" ООД, чрез управителят му инж. Я.Я - законен представител
на дружеството, за неопределено време.
Няма спор и че впоследствие
са сключвани няколко допълнителни споразумения към основния договор, с които са
предоговаряни размерите на възнагражденията на ищеца. Едва с това от 2011 г. е
променена длъжността, която същият е заемал на „мениджър продажби“ и е
определено възнаграждение в размер на 7000 лева. Няма спор, че така сключения
не е прекратен.
Относно спорното
обстоятелство дали ищецът е получавал възнаграждението си за периода от 01.04.2013 год. до 20.03.2016 год., както и дължимото за същият
период обезщетение поради временна нетрудоспособност в производството са приети
две СИЕ изготвени от в.л. Т.. Същите не са оспорени от страните и поради това,
че са изготвени от вещо лица със съответната компетентност и след проверка в
счетоводството на ответното дружество, както и като непротиворечиви с останалия
доказателствен материал по делото, съдът изцяло ги кредитира.
От
посочените експертизи се установява, че от 1.04.2013 г. до 20.03.2016 г. са начислени
възнаграждения на ищеца като трудови такива за отработени дни, възнаграждение
за прослужено време, надбавки към заплатата, обезщетения за временна
нетрудоспособност, като съответно са удържани необходимите суми за данъци и
осигурителни вноски. Същите са в размер общо на 183029,50 лева, от които нетни
възнаграждения за отработени дни общо в размер на 177 321,01 лева и
5510,49 лева обезщетения за временна нетрудоспособност дължима от работодателя.
В разплащателните ведомости липсва подпис на получени в брой от ищеца на
дължимите му се възнаграждения и обезщетения, като е безспорно, че плащането им
е извършвано в брой. Липсват данни и за извършване на превод по банков път на
тези суми. Въпреки това счетоводителите са осчетоводявали сумите като изцяло
платени и със счетоводни операции по синтетични счетоводни сметки 421
„Задължения към персонала“ и 501 „Каса“ заплащането е отразявано в счетоводните
регистри и по балансите на дружеството.
За същото обстоятелство по
делото са събрани и гласни доказателства – показанията на св.Д.и А., които съдът не следва да кредитира в
частта относно изпълнението на задълженията по договора за мандат – изплащане
на възнаграждението по него, предвид забраната на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК. В
останалата им част показанията следва да бъдат ценени и така от показанията на
св.Д., която работи на длъжността „Гл.счетоводител“ в ответното дружество, се
установява, че плащането възнагражденията на двамата управители не е извършвано
от нея, както и не е запозната по какъв начин те са си взимали
възнагражденията. Нейно задължение е било да начислява и изплаща месечните възнаграждения
на работниците, което се оформяло чрез подпис на разплащателни ведомости. В такъв
смисъл са и показанията на другият свидетел А.
В настоящето производство са
разпитани и свидетелите В. и Н., показанията на които са във връзка с
направеното от ответника възражение за неизпълнение на задълженията на ищеца в
качеството му на управител на СТЕЛТ ООД. От същите се установява начина на
организация на управлението на дружеството и неговите клонове и производствени
бази, както и разпределение задълженията на двамата управители.
Прието по делото е и
удостоверение изх. №6144/02.11.2017г. по описа на ЧСИ Н. К.., от което е видно,
че въз основа на изп.л.№1/06.01.2017г., издаден по в.гр.д.№661/2016г. по описа
на Пз ОС в полза на ищеца Г.П. срещу ответното дружество СТЕЛТ ООД, е
образувано изпълнително производство в хода, на което е събрана общо сумата
142 822,75 лева. Изпълнението на решението постановено по в.гр.д.№661/2016г.
е спряно с определение на ВКС от 07.09.2017г.
Съобразно така установеното
по делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.141 ал.7
от ТЗ и във връзка с чл.286 от ЗЗД, по чл.40 ал.5 от КСО и по чл.86 от ЗЗД.
Предвид очертаният предмет
на спора по първият от исковете предявени в настоящето производство, настоящият
съдебен състав намира, че следва преди всичко да прецени наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между страните по делото основаващо на разпоредбата на чл.141 ал.7 от ТЗ във
връзка с чл.286 от ЗЗД – договор за управление (мандат). В тази връзка на първо
място е необходимо да се направи разграничение между възникването на правата и задълженията на
управителя на търговско дружество по силата на решението за избора му от Общото
събрание на съдружниците – чл.141 ал.1 и ал.2 от ТЗ и правоотношението възникващо на основание
договор за мандат – чл.141 ал.7 от ТЗ. В първият случай след проведен избор на
дадено лице за управител, за същото пряко възниква правото да представлява дружеството,
като правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от
него дружество възниква от момента на избора и има мандатен характер. Във
вторият случай правоотношението има вторичен облигационен характер защото
следва избора и е в изпълнение на разпореденото в чл.141 ал.7 от ТЗ -сключване
на писмен договор за възлагане на управление, с който се уреждат отношенията
между дружеството и управителя в това число и възнаграждението на последния за
свършената от него работа. В цитираната законова разпоредба се съдържа обаче и
няколко други изисквания, а именно че договорът се сключва в писмена форма от името
на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците –
изречение второ на ал.7 от чл.141 от ТЗ. Следователно за да е налице валидно
възникнало мандатно правоотношение, то същото следва да е предхождано освен от избор
на дадено лице за управител на дружеството, а и от решение на Общата събрание
на съдружниците за определяне на неговите задължения и размера на дължимото му
се възнаграждение, а така също и за овластяване на определено лице за сключване
на договора от името на дружеството.
В конкретният случай от
приетите по делото писмени доказателства- вкл. и личното трудово досие на ищеца,
както и след справка по партидата на ответното дружество в ТР, се установи, че
с подписването на учредителния договор на 28.09.1995г. съдружниците Я.Я и Г.П. са
постигнали съгласие, че дружеството ще се управлява и представлява от тях общо
и поотделно– чл.21 от договора. Нито в учредителния договор, нито в един по –
късен момент при сключването на процесния т.н. „трудов“ договор и
допълнителните споразумения към него, включително и към релевантния период, не
се установи да е налице решение на Общото събрание на съдружниците на СТЕЛТ ООД
за размера на дължимото възнаграждение на управителите, както и такова за овластяване на конкретно лице за сключване
на договора от името на дружеството. А безспорен факт е, че договорите за
управление са сключвани между двамата управители, както относно задълженията
им, така и относно размера на възнаграждението им, като в единия от случаите за
представляващ дружеството се е подписвал Я.Я, а във другия случай – Г.П..
Съобразно изложеното съдът в
изпълнение на задължението си за преценка валидността на твърдяното договорно
правоотношение приема, че процесният договор за възлагане на управление и
последващите допълнителни споразумения към него, са недействителни поради
липсата на един от задължителните елементи от фактическия състав за сключване
на договор за управление – решение на Общото събрание на съдружниците за
овластяване на конкретно лице за сключване на договора – липса на съгласие по
см. на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, поради което и не са налице валидно обвързващи
страните клаузи, които да установяват правото на ищеца да получи възнаграждения
в претендирания от него размер за процесния период на соченото основание. В
този смисъл се налага извод, че предявеният иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка
с чл.141 ал.7 от ТЗ, във връзка с чл.286 от ЗЗД е неоснователен и като такъв ще
следва да се отхвърли. Съобразно това неоснователна се явява и акцесорната
претенция по чл.86 от ЗЗД.
По
претенцията на ищеца по чл.40 ал.5 от КСО за заплащане на сумата 5 471 лв., представляваща обезщетение за неизплатените
обезщетения за нетрудоспособност
за времето от 1.04.2013 г. до 20.03.2016
г., подробно конкретизирана по периоди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане,
съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.4 ал.3 т.2 от КСО ищецът, в качеството му на съдружник в ответното „СТЕЛТ“
ООД е осигурено лице, поради което и на основание чл.40 ал.5 от КСО на същия
осигурителят му дължи обезщетение за временна нетрудоспособност за първите три
работни дни от нея в размер на 70% от среднодневното брутно възнаграждение за
месеца, в който е настъпила временната неработоспособност. В случаят от
заключението на СИЕ се установява, че размерът на дължимата от осигурителя сума
за първите три дни на временната неработоспособност по подробно описаните процесни
болнични листове е в размер на 5510,49
лева. Установи се още, че в разплащателните ведомости съставяни от ответното
дружество липсва подпис на получени в брой от ищеца на дължимите му се
обезщетения, като безспорно е, че
плащането им е извършвано в брой, а не чрез превод по банков път. А съобразно
разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК в тежест на ответното дружество бе да докаже
възражението си, че тъй като ищецът разполагал с наличните финансови средства
генерирани от дейността на дружеството, то той е могъл и е разплащал на себе си
дължимото му се възнаграждение, респективно обезщетение за временна
неработоспособност. Обстоятелството, че счетоводителите са осчетоводявали
сумите като изцяло платени и със счетоводни операции по синтетични счетоводни
сметки 421 „Задължения към персонала“ и 501 „Каса“ заплащането е отразявано в
счетоводните регистри и по балансите на дружеството не е достатъчно да промени
този извод, тъй като липсват каквито е и да е било писмени данни ( подпис във
ведомостта, разписка, банков превод или друг документ) за получаване на сумите.
Не се променя изводът и след подробният анализ за разликите между аналитичното
и синтетично счетоводно отчитане на
движението на средствата в ответното дружество направен от вещото лице. Още
повече, че право и задължение на ръководството на едно предприятие е да избере
и разработи собствена счетоводна политика адекватна на неговите нужди и цели за
достоверно отчитане движението на финансовите средства.
Поради
изложеното до тук съдът приема, че така предявен иска по чл.40 ал.5 от КСО е
основателен и като такъв ще следва да се уважи, но в претендирания размер от
5 471 лева.
Направеното
възражение за погасяване на вземането по давност е неоснователно, тъй като изтичането
на давността е спряно с подаването на исковата молба в съда на 28.03.2016г., а
най - ранно възникналото вземане е от месец май 2013г.
Неоснователно
е и възражението за прихващане направено от ответното дружество със сумите
събрани в хода на изпълнителното производство образувано от ЧСИ Н.К., въз
основа на изп.л.№1/06.01.2017г., издаден по в.гр.д.№661/2016г. по описа на Пз
ОС в полза на ищеца Г.П. срещу ответното дружество СТЕЛТ ООД при условията на
чл.404 т.1 от ГПК. Това е така защото изпълнителен лист №1 е издаден въз основа на въззивно решение,
постановено в настоящето производство, което е обезсилено от ВКС, а делото е
върнато за нова разглеждане. Към настоящият момент правният спор е висящ пред първоинстанционния
съд и последният не е в състояние да прецени дали събраните суми в хода на
изпълнението са дължими или не на ищеца, респективно дали със същите могат да
се погасят насрещни задължения, а и до какъв размер. И освен това в кориците на
делото се съдържат доказателства за това, че изпълнителното производство е
прекратено, а събраните по него суми върнати на СТЕЛТ ООД. Ето защо съдът
приема, че не са налице условия за извършване на прихващане така, както е
поискано от ответната страна.
С оглед изхода на спора и
при условията на чл.78 от ГПК разноските по делото, изчислени по компенсация се
дължат от ищеца на ответника и са в размер на 15 881,03 лева. Това е така
защото ищецът е сторил разноски общо в размер на 21 263 лева пред всички
съдебни инстанции, като за това е представил и необходимите доказателства. От
своя страна ответника е сторил разноски общо в размер на 16 867 лева пред
всички съдебни инстанции, като за това е представил и необходимите
доказателства. Ето защо и предвид размера на отхвърлените и уважени в
настоящето производство искове, разноските изчислени по компенсация са в
посоченият размер от 15 881,03 лева. Отделно от това страните по делото ще
следва да заплатят по сметка на
Пазарджишкия РС сумата 200 лева, представляваща платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице, като от тази сума съобразно изхода на спора ищеца дължи
194,83 лева, а ответника 5,17 лева.
Воден от горното
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "СТЕЛТ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, бул.Христо Ботев
№43, вх.Б, със адрес за кореспонденция: гр.Пазарджик, ул. Иван Батаклиев №3,
офис, представлявано от управителя Я.Я ДА ЗАПЛАТИ НА Г.А.П., ЕГН **********,***, на основание чл.40 ал.5 от КСО сумата от сумата 5 471 лв., представляваща обезщетение за неизплатените
обезщетения за нетрудоспособност за времето от 1.04.2013 год. до 20.03.2016
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 28.03.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Г.А.П., ЕГН **********,*** СРЕЩУ "СТЕЛТ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
бул.Христо Ботев №43, вх.Б, със адрес за кореспонденция: гр.Пазарджик, ул. Иван
Батаклиев №3, офис, представлявано от управителя Я.Я, иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл.141 ал.7 от ТЗ и във връзка с чл.286 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 206 108,56 лева , представляваща дължими, но неплатени трудови
възнаграждения за периода от 1.04.2013 год. до 20.03.2016 год. ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 28.03.2016г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.А.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА "СТЕЛТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, бул.Христо Ботев №43, вх.Б, със адрес за
кореспонденция: гр.Пазарджик, ул. Иван Батаклиев №3, офис, представлявано от
управителя Я.Я, сумата от 15 881,03 лева представляваща сторени
от последния разноски по делото изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА
Г.А.П., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета, по сметка на Пазарджишкия районен съд, сумата от
194,83 лева, изчислена по компенсация съобразно изхода на спора и
представляваща платено възнаграждение на вещо лице от бюджетните средства на
съда.
ОСЪЖДА
"СТЕЛТ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, бул.Христо Ботев №43, вх.Б, със адрес за кореспонденция:
гр.Пазарджик, ул. Иван Батаклиев №3, офис, представлявано от управителя Я.Я, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета, по сметка на Пазарджишкия районен съд, сумата от 5,17
лева, изчислена по компенсация съобразно изхода на спора и представляваща
платено възнаграждение на вещо лице от бюджетните средства на съда.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския АС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: