Решение по дело №70998/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10673
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20221110170998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10673
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110170998 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. П. А. срещу (община). Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от общо
184 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в
разходи по преместване и транспортиране на фирма „фирма” в размер на 100 лв. и разходи
към Пътна помощ в размер на 84 лв. Претендира законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените исковете. Твърди, че
автомобилът на ищеца е бил преместен поради това, че МПС-то не е било заверено със знак
за технически преглед, поради което липсва противоправно поведение от страна на
ответника.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:

Със заповед от 18.03.2022г. на кмета на СО е била назначена комисия, която да
установи излезлите от употреба МПС и техните собственици, респективно да предприеме
необходимите действия по съставяне на констативен протокол, залепване на стикер –
предписание и др.
На 22.03.2022г. е съставен констативен протокол № (номер)/(година)г. за
техническото състояние на излязло от употреба МПС. Залепен е и стикер, видно от
приложената по делото на л. 24 и л. 25 снимки. Изискана е справка от СДВР с информация
за собствениците на излезлите от употреба МПС-та, като сред тях е и автомобилът на
1
ищеца. Видно от постъпилата справка, за МПС-то липсва сключена застраховка ГО към
датата на справката.
С констативен протокол № **/(дата)г. е установено, че автомобилът на ищеца е на
общинска територия.
Със заповед № (номер)/(дата)г. на кмета на СО е било наредено да се изпълни
принудително преместване на излязло от употреба МПС, паркирано върху територия
общинска собственост.
По делото е представена разписка от 07.09.2022г., видно от която И. П. А. е заплатил
на „фирма” ЕООД сумата от 100 лв. за репатриране на МПС (рег. номер) (марка) (модел).
Като доказателство по делото е приета фактура № ***/(дата)г., от която се установява, че А.
е заплатил на "фирма” ЕООД сумата от 84 лв. пътна помощ за (марка) (модел), (рег. номер).
Видно от протокол за връщане на излязло от употреба МПС „фирма” ЕООД върнал на
ищеца принудително преместеното и излязло от употреба МПС.
Представена е приходна квитанция от 18.02.2022г., видно от която е заплатен пътният
данък за автомобила на ищеца за 2022г.
По делото е разпитан св. В. Ив., която твърди,че работи към СО. Занимава се с
Наредбата за излезлите от употреба МПС, като прави периодични прегледи на района,
стикира автомобили, издава заповеди при необходимост. Извършила проверката и за
автомобила на ищеца. Бил паркиран на паркинг на блок, общинска собственост. Залепила
стикер – предписание, направила снимков материал, изготвила констативен протокол, след
тримесечния срок за доброволно преместване, автомобилът не бил преместен, поради което
след справка и установяване на собственика, била издадена заповед за принудително
репатриране.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в процесуалния
закон срокове, не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по
повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях
е причинил тези вреди. Съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на
ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са
резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е
възложена работата. За възложителя бездействието на изпълнителя на работата също е
основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите или други правила и от характера
на възложената работа.
За да възникне притезателното право на увредения за обезщетение за обезвреждане
2
на имуществени и неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по
повод на възложената работа, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: противоправно поведение на служители при
ответника при или по повод изпълнението на възложената работа, настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и за размера на
претърпените от нея вреди.
За да бъде определен даден автомобил като излязло от употреба МПС, трябва да се
провери кога е направен последният технически преглед. Ако са минали 3
месеца оттогава (по постановление на Министерски съвет от 08.01.2021 г.), следва
районната администрация да е установила собствеността на терена, на който е изоставена
колата, и ако той е общински – да започне процедурата по принудително премахване.
Процедурата по наредбата за отпадъците на територията на (община) започва със залепване
на стикер за доброволно преместване в 3-месечен срок. Ако собственикът не е преместил
доброволно автомобила в установения 3-месечен срок, кметът на съответния район издава
заповед за принудителното му премахване. След спазване на реда за съобщаване на
заповедта, предвиден в член 18а от АПК, тя влиза в сила и започват да текат още 14 дни
преди нейното изпълнение. В 14-дневен срок, след влизане в сила на заповедта,
автомобилът се извозва в център за рециклиране. Автомобилът се поставя за съхранение още
14 дни на наказателен паркинг, за което собственикът следва да заплати наказателна такса.
След изтичане на срока, колата подлежи на рециклиране.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.03.2022г. е съставен
констативен протокол № (номер)/(година)г. за техническото състояние на излязло от
употреба МПС. Залепен е и стикер, видно от приложените по делото на л. 24 и л. 25 снимки.
Изискана е справка от СДВР с информация за собствениците на излезлите от употреба МПС,
като сред тях е и автомобилът на ищеца. С констативен протокол № **/(дата)г. е установено,
че автомобилът на ищеца е на общинска територия. Със заповед № (номер)/(дата)г. на
кмета на СО е било наредено да се изпълни принудително преместване на излязло от
употреба МПС паркирано върху територия общинска собственост.
Установява се от постъпилото писмо от Министерство на транспорта и съобщенията,
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, че на автомобила на ищеца е бил
извършен периодичен технически преглед на дати: 27.05.2020г. и 02.12.2022г. Ето защо, за
периода 27.05.2021г. до 01.12.2022г. автомобилът на ищеца е бил без извършен технически
преглед, поради което същият правилно е определен като излязло от употреба МПС по
смисъла на наредбата, а (община) е извършила законосъобразно описаните действия до
издаване на заповед № (номер)/(дата)г. на кмета на СО, с която е било наредено да се
изпълни принудително преместване на излязло от употреба МПС, паркирано върху
територия общинска собственост.
Преди да се пристъпи към изпълнението на заповедта обаче е следвало същата да
влезе в сила, тоест да изтече четиринадесетдневният срок за нейното обжалване. От
събраните по делото доказателства не се установява същата да е била връчвана на ищеца.
Още с исковата молба ищецът изрично е посочил, че заповедта никога не е била получавана
от него и не е знаел за нея.
Едва след изтичане на срока на обжалване е следвало ответникът да предприеме
действия по принудителното преместване на автомобила. Така ищецът е бил лишен от
възможността да премести автомобила в срока за доброволно изпълнение на заповедта, в
който случай не би направил разходите по преместване и транспортиране.
Видно от представената разписка от 07.09.2022г., И. А. е заплатил на „фирма”
ЕООД сумата от 100 лв. за репатриране на МПС (рег. номер) (марка) (модел)., а съгласно
фактура № ***/(дата)г., А. е заплатил на "фирма” ЕООД и сумата от 84 лв. пътна помощ за
(марка) (модел), (рег. номер).
3
Ето защо, искът по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважен като
основателен и доказан.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по
настоящето дело разноски в размер общо на 400 лв., от които: 50 лв. държавна такса и 350
лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (община), със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на И. П. А., ЕГН
**********, с адрес (град), (адрес) по предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр.
с чл. 45 ЗЗД сумата от 184 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 29.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА (община), със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на И. П. А., ЕГН
**********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4