Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20
гр.Добрич 03.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и девети януари 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:ЗЛАТКО ТОДОРОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №874 по описа
за 2019 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба на Б.Ш.Б. *** срещу решение
№130/18.10.2019 г.,вписано под №99,т.I,стр.182-184/18.10.2019 г. в
публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№379/2019 г. на Каварненския
районен съд в частта,с която е отхвърлена молбата на въззивника да бъде
допусната промяна на фамилното му име от Б. на Ю..Неправилни били изводите на
районния съд,че не са налице важни обстоятелства,налагащи исканата промяна на
фамилното име на въззивника.Съдът не зачел факта на раждане на дете на
въззивника с име Г. Ю. по издадения в Р.Турция акт за раждане.Сочи се,че различията
във фамилното име на въззивника в различните документи,издадени в България и
Турция /така напр. удостоверения за сключен граждански брак,издадени в двете
държави/,биха довели до значителни затруднения в идентификацията на въззивника
и на членовете на семейството му-дете и съпруга.Не на последно място като
нововъзникнало обстоятелство следвало да се зачете допусната промяна във
фамилното име на брата на въззивника от Б. на Ю. с решение по гр.д.№380/2019 г.
на КРС.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му част и за допускане
исканата промяна на фамилното име на въззивника.
Отговор на
жалбата не е подаден от въззиваемата Община-гр.К.,която не изразява становище
по нейната допустимост и основателност и в хода на въззивното производство.
Контролиращата
страна Окръжна прокуратура-гр.Д. намира жалбата за основателна и настоява
първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено като
неправилно,респ. да се допусне исканата промяна във фамилното име на
въззивника.
Като постави
на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е
подадена в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е
получил препис от първоинстанционното решение на 22.10.2019 г.,а жалбата е
депозирана на 05.11.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване
на 05.11.2019 г./.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото,имащо правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в обжалваната част като неизгодна за него,жалбата е
процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.
Първоинстанционното
решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките
на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е
допустимо в обжалваната част като постановено по предявения допустим иск.По
същество е неправилно в тази част и следва да бъде отменено поради следните
съображения:
Гр.д.№379/2019 г. на КРС е образувано по
повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.19 ал.1 от ЗГР от Б.Ш.Б.
***,с който се настоява за допускане промяна по съдебен ред на собственото и
фамилното име на ищеца,който занапред да се именува Б. Ш. Ю..Искът е уважен от
районния съд с обжалваното решение в частта на претендираната промяна на
собственото име на ищеца от Б. на Б.,но е отхвърлен в частта на търсената
промяна на фамилното име от Б. на Ю..Решението се атакува само в отхвърлителната
му част досежно фамилното име,като в останалата не е обжалвано и е влязло в
сила.
Като важно обстоятелство по смисъла на
разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗГР,налагащо търсената промяна на фамилното име,се
изтъква от ищеца в исковата молба фактът,че същият като изселник от Р.България
в Р.Турция през 1989 г. е приел в Турция фамилно име Ю.,с което фигурира във
всички документи,издадени от Турската държава,вкл. в регистрите за гражданско
състояние на последната,докато в регистрите на населението в Р.България същият
фигурирал с фамилно име Б..При сключване на брак в Р.Турция съпругата му също
приела фамилно име Ю.,но в съставения в България акт за граждански брак същата
била записана с фамилно име Б..Горното разминаване относно фамилното име на ищеца
в документите,издадени в България и Турция,му създавало значителни
административни неудобства и препятствия при посещения в различни
служби.Изпитвал и емоционален дискомфорт,защото съпругата му се чудела в крайна
сметка какво й е фамилното име /Ю. по издаденото в Р.Турция удостоверение за
граждански брак или Б. по удостоверението за брак,издадено в България/.
Ответникът Община-гр.К. не изразява
становище по основателността на иска.
Видно от Акт за раждане №081671/09.02.1982
г.,съставен от ОНС-гр.К. /на лист 23 от делото на КРС/,ищецът е роден на *** г.
от майка Ф.А. Б. /през възродителния процес преименувана на Ф.А.Б./ и баща Ш.С.Б.
/преименуван на Ш.С.Б./.При раждането ищецът е записан с имената Б. Ш. Б.,като
през възродителния процес е преименуван на Б.Ш.Б..От показанията на разпитаните
свидетели Ш.И.М.и М.Д.Х.става ясно,че семейството на ищеца се е изселило в Р.Турция
през 80-те години на миналия век,като при пристигането си в Турция всички
приели фамилно име Ю..Последното се потвърждава от писмото на Дирекция
„Гражданство и население“ към МВР на Р.Турция от 19.02.2015 г. /в превод на
лист 8 от делото на КРС/,в което се посочва,че от извършената проверка в
архивите е установено,че ищецът е влязъл като гражданин на България в Турция с
имената Б.Ш.Б.,но е приет за турски гражданин с имената Б. Ю..С последните
имена той е записан в издаденото в Турция удостоверение за сключен граждански
брак №318/11.03.2015 г. /в превод на лист 9 от делото на КРС/,като съпругата му
А. се именува след брака също с фамилното име на ищеца-неин съпруг Ю..Същевременно
според удостоверението за сключен граждански брак №22/15.04.2015 г.,издадено от
Община-К. въз основа на съставен в България от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община-К. акт за граждански брак №22/15.04.2015 г.,съпругата е с
фамилно име Б. според фамилното име на ищеца в българските регистри на
населението.Във въззивното производство е представен и препис-извлечение от акт
за раждане №2814,изготвен на 23.10.2019 г. от началник „Население и гражданско
състояние“ при Общинско управление-Ф. /в превод на лист 10 от делото на
ДОС/,според който на 21.08.2019 г. на ищеца се е родило дете от мъжки пол с
имена Г. Ю..С влязло в сила решение по гр.д.№380/2019 г. на КРС е допусната
промяна във фамилното име на брата на ищеца-А. /А./,който понастоящем вече
фигурира с фамилия Ю. в регистрите по гражданско състояние на населението на
Р.България /така удостоверение за
раждане,издадено на 18.11.2019 г. от длъжностното лице по гражданско състояние
при Община-К.-на лист 27 от делото на ДОС;удостоверение за гр.брак от 18.11.2019
г.,издадено от Община-К.-на лист 28 от делото на ДОС/.Очевидно според всички
турски документи ищецът е с фамилно име в Р.Турция-Ю.,а в България с фамилно
име Б..Тези разлики в документите относно фамилното име на ищеца безспорно създават
и биха създавали занапред административни неуредици и проблеми от всякакво
естество на ищеца и най-вече трудности при идентификацията му в обществото в
двете държави-България и Турция.Касае се за важно обстоятелство по смисъла на
чл.19 ал.1 от ЗГР,налагащо допускане на исканата промяна.Ищецът следва да се
именува с фамилно име Ю.,с което е записан в регистрите на Р.Турция,където
живее,която фамилия се носи и от всички членове на семейството му
/съпруга,дете,брат,родители/.
Не на последно място е важно и вътрешното
желание и убеждение на ищеца,че следва да се идентифицира и в българското
общество с фамилно име Ю..Името е част от личностното самоопределяне на лицата
и в тази връзка субективното желание на дадено лице да носи определено име може
да се квалифицира като „важно обстоятелство”.Настоящото фамилно име на ищеца не
е осмиващо,опозоряващо или обществено неприемливо по смисъла на чл.19 ал.1 от
ЗГР,но нуждата от неговата промяна е породена от факта,че същият не се
идентифицира с това име в обществото.Субективното желание на лицето,търсещо
промяна,също е „важно обстоятелство” по смисъла на закона и следва да бъде
зачетено /така решение №19 от 08.02.2012 г. по гр.д.№486/2011 г.,ІІІ г.о.,ГК на
ВКС;решение №507 от 22.10.2010 г. по гр.д.№227/2010 г.,ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Няма
данни по делото ищецът да е осъждан /така свидетелство за съдимост на лист 13
от делото на КРС/ или да има някакви висящи наказателни или други производства
срещу него или да има наложени някакви други законови ограничения,което елиминира
възможността претенцията по чл.19 ал.1 от ЗГР да е продиктувана от някакви
користни подбуди за заблуждаване на органи и институции.Налице са в случая
напълно житейски фактори,налагащи търсената промяна.
Предвид горното предявеният иск за
промяна на фамилното име на ищеца-въззивник в настоящото производство-се явява
основателен и подлежи на уважаване.Доказа се наличие на предпоставките на
разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗГР за допускане на претендираната
промяна.Решението на районния съд е незаконосъобразно и необосновано в
атакуваната му част,поради което следва да бъде отменено в тази част,като се
допусне исканата промяна.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №130/18.10.2019 г.,вписано
под №99,т.I,стр.182-184/18.10.2019 г. в публичния регистър по
чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№379/2019 г. на Каварненския районен съд в частта,с
която е отхвърлена молбата на Б.Ш.Б. с ЕГН ********** *** да бъде допусната
промяна на фамилното му име от Б. на Ю.,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА промяна на фамилното име на Б.Ш.Б. с ЕГН ********** ***,който занапред следва да се именува вместо Б. с фамилно име
Ю..
РАЗПОРЕЖДА на длъжностното лице по гражданското
състояние при Община-гр.К. да извърши надлежно отбелязване на промяната в акта
за раждане на лицето.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.