РЕШЕНИЕ
№ 260055
гр. Пловдив, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивският районен съд, гражданско отделение, 15-ти граждански състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
при
секретаря Елица Колибаровска, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12241 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Депозирана е искова молба от В.И.В., с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружеството следните суми: главница в размер от 6781,78
лв., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2010г.- датата на
постановяване на арбитражното решение, до окончателното погасяване на
задължението, сумата от 90 лв.- разноски по арбитражното производство, сумата от
50 лв.- заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и сума в
размер от 521, 27 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които е
издаден изпълнителен лист от **** г. по т.д. № ****г., по описа на ***, *****
състав, предвид подлежащо на изпълнение Решение № *****г., постановено по
вътрешно арбитражно дело № ****г., по описа на **** Б. Г.
Ищцата твърди, че на *****г. е получила покана за
доброволно изпълнение по изп. дело № ****г., по описа на *****., рег. № ****. В
поканата за доброволно изпълнение е посочено, че ищцата следва да заплати на
ответното дружество горепосочените суми, както и законна лихва върху тях (
която към 15.09.2020г. възлиза на 7305, 62 лв. ). Поддържа се, че
изпълнителният лист за процесните суми е издаден по арбитражно дело № *****г.,
по описа на ***** Б. Г. Ищцата сочи, че не е уведомявана по какъвто и да било
начин за насроченото арбитражно дело, както и за постановеното по него решение.
Изтъква, че въз основа на решението по арбитражното дело е издаден и
изпълнителен лист, в който са обективирани процесните суми. Въз основа на
издадения изпълнителен титул е образувано изп. дело при ********, рег. № **** (
номерът на делото не е известен на ищеца), което е било прекратено на *****г.
предвид констатирана перемпция. Взискател по това дело е бил „Профи Кредит
България“ ЕООД. Сочи се, че последното изпълнително действие по това дело е
извършено на дата ******г. Впоследствие, на *****г., вземането е било цедирано
на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. На *****г. ответното
дружество, в качеството си на кредитор, е образувало изп. дело при *******.
Предвид изложената хронология, то се поддържа, че вземанията са погасени по
давност, доколкото от извършването на последното изпълнително действие ( на *****г.),
до образуване на изпълнителното дело при ******* ( ******г.) е изтекъл период
от повече от пет години. Ищцата възразява и срещу осъществената цесия,
доколкото с подписването на договора за кредит между нея и първоначалния
кредитор, не е давала съгласие личните й данни да бъдат предоставяни на трети
лица, както и вземанията по договора да бъдат цедирани. Моли се така
предявеният иск да бъде уважен в своята цялост. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Признава се, че между ищцата и „Профи Кредит България“
ЕООД е възникнало правоотношение по силата на сключен договор за револвиращ
заем от ******г., вземането по който е цедирано на ответното дружество.
Поддържа се, че ищецът е надлежно уведомен за извършената цесия, като в случай
че се приеме, че това не е реализирано, то уведомяването се осъществява
посредством отговора на исковата молба. Изтъква се, че в общите условия към
договора за кредит, с които ищцата е била запозната при подписването на
договора, изрично е предвидено, че длъжникът дава съгласието си за цедиране на
вземането. Поддържа, че предвидената в чл. 110 ЗЗД давност на вземането не е
изтекла, като изтъква обстоятелства, които са довели до нейното спиране и
прекъсване. Поддържа, че погасителна давност не е текла по време на висящността
на изпълнителното дело, като се позовава на нормата на чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД
в съответствие с указанията, дадени в ППВС № 3/ 18.11.1980г. Сочи се, че
давността в рамките на изпълнителния процес е започнала да тече едва с
приемането на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е, че на ******г.
между ищцата В. като длъжник и „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор е
възникнало правоотношение по силата на сключен Договор за револвиращ кредит № ******
от ******г., както и че за процесните суми е издаден изпълнителен лист от *****
г. по т.д. № ******г., по описа на ****, ***** състав, предвид подлежащо на
изпълнение Решение № ******г., постановено по вътрешно арбитражно дело № ****г.,
по описа на **** Б. Г. Установено е че по силата на Договор за цесия от *****г.,
вземането по договора за кредит е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД. Установено е, че въз основа на горепосочения ИЛ са образувани две
изпълнителни дела- изп. дело № ****г., по описа на *****, рег. № ***, район на
действие ****, а впоследтсвие и изп. дело № ****г., по описа на ******., рег. №
***
Със задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място
в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
От събраните доказателства по делото
се установява, че по изп. дело № ****г., по описа на ******, рег. № ***, район
на действие ***, последното изп. действие, което е било извършвано и е
прекъснало давността е с дата на ****г, когато са изпратени запорни съобщения,
а впоследтсвие на ****г е било образувано изп. дело № ******г., по описа на ******,
рег. № ****
С
даденото по т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение е прието, че подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и не прекъсва давността за вземането.
Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес,
а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов
предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния
акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително
изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да
започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 2 ГПК (отм.)
принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Следователно и в настоящия случай погасителната давност за вземането,
предмет на издадения изпълнителен лист, е била прекъсната едва при образуване
на изп. дело № ****г., по описа на ******,
рег. № **** на
*****г , като с депозиране на молба на
взискателя за образуване на изпълнителното производство, доколкото в нея е
посочен конкретния изпълнителен способ, който да бъде предприет от съдебния
изпълнител за принудително удовлетворяване на вземането на кредитора.
При достигане до този
правен извод настоящия съдебен състав съобрази разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК,
като прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемция”
настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това.
Правните
последици на т. нар. перемция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята
правна същност са процесуални и водят до прекратяване на процесуалното правоотношение
по силата на закона (изпълнителното производство се прекратява). С посоченото
тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Прието, че при прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети
по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания).
Следователно
и последното валидно изпълнително действие, довело до прекъсване на давността,
и от момента на който следва да започне да тече нова давност за вземането, е на
дата *****г.
По така
изложените съображения и доколкото към момента на депозиране на исковата молба
вземанията, предмет на производството по делото, обективирани в изпълнителен
лист от *****г, са погасени по давност, предявените искове следва да бъдат
уважени.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски.
Ищцата е доказала заплащането на държавна такса от 297,72 лв., сторени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 1022 лв. и 5 лева за обезпечителна
заповед или общо 1324,72 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.И.В., ЕГН: **********,
против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК202423225, установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружеството
следните суми: главница в размер от 6781,78 лв., ведно със законната лихва,
считано от *****г.- датата на постановяване на арбитражното решение, до
окончателното погасяване на задължението, сумата от 90 лв.- разноски по
арбитражното производство, сумата от 50лв - заплатена държавна такса за
издаване на изпълнителен лист и сума в размер от 521, 27 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от ****** г.
по т.д. № *******г., по описа на ****, ***. **** състав, предвид подлежащо на
изпълнение Решение № ******г., постановено по вътрешно арбитражно дело № ****г.,
по описа на **** Б. Г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225 да заплати на В.И.В., ЕГН: ********** сумата от 1324,72 лева – съдебни разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Хр. Иванов
Вярно
с оригинала.
ЕК