ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340
гр. Благоевград, 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.
като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело №
20251200500280 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от А. И. И., с
ЕГН **********, чрез адв. А. А., срещу Решение № 992/ 21.12.2024 г.,
постановено по гр. д. № 2135/ 2023 г. по описа на РС – Благоевград, с искане
за отмяната му.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон.
Навежда се, че порок на атакуваното решение е пропускът на съда да обсъди
всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка. Също така
съществува несъответствие между фактическите констатации на съда и
представените по делото доказателства, както и че е приел съда за доказани
факти, за които няма представени надлежни доказателства по делото.
Поддържа се, че решението е неправилно и незаконосъобразно предвид това,
че първоинстанционният съд при излагането на мотивите не е взело предвид
факта, че така депозираният иск от А. И. изобщо не е оспорен от ответника М.
И., същата не е представила отговор по реда на чл.131 от ГПК, не е взела
становище по допустимостта и основателността на иска, не се е явила в
първото по делото заседание, както и не е ангажирала доказателства по
1
отношение на обстоятелствата изложени в исковата молба на ищеца – прави
се довод, че ответника М. И. е изцяло дезинтересирана по така предявения
срещу нея иск.
Поддържа се, че ответника оспорва претенциите на главно встъпилите
лица, но не възразява и не оспорва с никакви действия претенциите на А. И.,
както и не е ангажирала каквито и да е доказателства за да обори исковата й
претенция.
Прави се довод, че с непредставяне на писмен отговор по исковата
молба на ищеца и липсата на каквито и да е правни доводи от ответника М. И.
във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на
спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск от
А. И. води до обстоятелството, че М. И. се съгласява с обстоятелствата,
изложени в исковата молба и не възразява срещу тях.
С оглед изложеното, се прави довод, че първоинстанционният съд
изцяло неправилно, немотивирано и незаконосъобразно е приел, че ищеца не е
оборила легитимационния ефект на Нотариален акт за удостоверяване право
на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение №
182, том VI, рег.№ 9995, дело 1118 от 2022 г. на А.Б. Помощник - нотариус по
заместване при Нотариус И.К. - Нотариус с район на действие Районен съд -
Благоевград относно претендираната от нея идеална част.
Поддържа се, че изцяло необосновано първоинстанционният съд е
приел, че М. И. е допускала ищеца да ползва, като по съществото си нейните
действия са търпими такива, като от събраните по делото гласни
доказателства, се доказа по несъмнен начин обратното.
Поддържа се, че първоинстанционният съд при постановяване на
решението си е извършил едностранчив и необоснован анализ на събраните
по делото доказателства, като не е съобразил нито един факт, изложен и
доказан от ищеца в производството. Изцяло оспорва изводите на Районен съд
— Благоевград, досежно показанията на разпитаните по делото свидетели,
доведени от страна на ищеца, като се сочи, че доказателствата по спора не са
обсъдени в тяхната съвкупност.
Прави се довод, че от събраните гласни доказателства, а именно разпита
на доведените от ищеца свидетели се доказало, по несъмнен начин, че ищеца
е осъществявала владение върху процесния имот постоянно, непрекъснато,
2
явно, безсъмнено и необезпокоявано, с намерениеда го свои, като никой по
какъвто и да било начин не е оспорвал нейното упражняване на фактическо
владеене върху процесния недвижим имот.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 992/
21.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2135/ 2023 г. по описа на РС –
Благоевград, като се постанови друго, с което да се уважи иска. Претендира
сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба не се прави искане за събиране на доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна К. И. И. и Д. И. И., в който се оспорва жалбата.
Поддържа се, че съгласно възприетото в Решение №288 от 20.12.2010г.
ро
по т.д. №530/2010г. на ВКС, ТК, 1Г търг.отд.. с пропускането от страна на
ответника, на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за упражняване правото да се
подаде писмен отговор на исковата молба, не се преклудира правото му да
изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на
ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се
претендира с предявения иск. Също съгласно решението, неподаването на
писмен отговор не изключва по-нататъшното участие на ответника в
производството и не го лишава изобщо от процесуални права, свързани с
неговата защита. Правото на ответника да навежда правни доводи относно
основателността на иска и обстоятелствата, на които се основава, се запазва,
независимо от пропускането на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Подобно е
разрешението в Решение №67 от 0б.07.2010г. по т.д. №898/2009г. на ВКС ,
во
ТК, Г тъуг.отд.. съгласно което не следва законът да бъде тълкуван в
смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК
преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които
той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства.
р0
В Решение №27 от 16.04.2014г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, 1Т
тъуг.отд. е възприето, че разпоредбата на чл. 133 от ГПК не следва да се
прилага буквално, доколкото пропускането на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
не се приравнява на признание на иска и фактите, на които той се основава.
Поддържа се, че процесуалният закон не дава подобна възможност, а
съдебната практика на ВКС трайно приема, че липсата на отговор, не
3
освобождава ищеца от задължението да докаже правнорелевантните
факти, на които основава претенцията си. В този смисъл Тълкувателно
уешение № 6 от 15.07.2014г. по тълк.д. №6/201 Зг. на ВКС, ОСГК, както и
в0
Решение №70 от 14.06.2024г. по т.д. №2386/2022г. На ВКС, 1 тъуг. отд.
От изложеното се прави довод, че и при неподаване на отговор на
исковата молба, в тежест на ищеца е да докаже осъществяването на фактите,
от които извежда спорното право ( чл. 154, ал. 1 ГПК), което А. И. не стори в
настоящото производство (така Решение №2675 от 05.04.201Зг. по гр.д.
№11940/2012г. на Възз. IV-e състав на Софийски градски съд).
Навежда се, че с Определение от 20.05.2024г., обективирано в
Протокол №920/20.05.2024г., по делото е допуснато ГЛАВНО ВСТЪПВАНЕ
на лицата - К. И. И., ЕГН ********** и Д. И. И., ЕГН **********.
Поддържа се, че главното встъпване представлява особен случай на
другарство и средство за защита на правоимащия, по повод на образуван вече
процес, да упражни правото си на иск спрямо ищеца и ответника, като ги
конституира като другари. При него се съединяват за общо разглеждане в
безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство един вече
предявен иск с исковете, които трето лице предявява срещу ищеца и
ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си
изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на
първоначалния иск (така и Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по
тьлк.д. №1/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК). Главното встъпване
е средство за защита на правоимащия, когато той е двояко затруднен да
осъществи правото си. Същият е заинтересуван не само да получи защита по
предявените от него искове, но и да осуети уважаването на вече предявения
иск, затова главно встъпилото лице е ищец по предявените от нето искове и
помагач на ответника по вече предявения иск. Главното встъпване е особен
случай на другарство и средство за защита на правоимащия по повод на
образуван вече процес да упражни правото си на иск спрямо ищеца и
ответника като ги конституира като другари. Основанието на другарството е в
предмета на двата иска, който е за едно и също спорно право, макар че
относно него спрямо всеки от ответниците може да се търси различен вид
защита. Правоимащият е заинтересуван не само да получи защита по
предявените от него искове, но и да осуети уважаването на вече предявения
иск, затова главно встъпилото лице е ищец по предявените от нето искове
и помагач на ответника по вече предявения иск. В този смисъл
Определение №858 от 28.12.2012г. по ч.пу.д. №700/2012г. на Върховен
касационен съд. както и Определение№2420 от 30.09.2024г. по в.ч.гр.д.
№2165/2024г. на Апелативен съд — София.
Поддържа се, че доколкото главно встъпилите лица, в качеството си и
на помагачи на М. И., ангажирали многобройни доказателства - както
писмени, така и гласни, установяващи неоснователността на предявения от
4
А. И., иск, то правилно Районен съд - Благоевград отхвърлил същия.
Сочи се, че по делото е депозиран отговор от М. И. /чрез процесуалния
й представител/ на депозираната от главно встъпилите лица-ищци искова
молба, в който същата посочва: „Твърдя, че доверителната ми е
осъществявала владението върху процесния имот постоянно,
непрекъснато, явно, безсъмнено и необезпокоявано... М. е живяла в това
жилище от осемдесетте години на миналия век и никой по никакъв повод
оттогава не е фактически владял жилището. “ От изложеното следва, че
М. И. се счита за едноличен собственик на процесния недвижим имот.
Сочи се, че именно считайки се за единствен собственик на
апартамента, на 30.09.2022г. М. И. се е снабдила с Нотариален акт за
удостоверяване на право на собственост върху недвижимия имот на основание
давностно владение № 182, том VI, per. № 9995, дело № 1118 от 2022 г. на
А.Б.- помощник-нотариус по заместване при И.К.- нотариус с район на
действие PC- Благоевград.
Сочи се, че не отговаря на обективната действителност, изложеното във
въззивната жалба, че съдът не е преценил всички относими доказателства и не
е обсъдил въведените от страните доводи и възражения.
Поддържа се, че районен съд - Благоевград е извършил цялостна
преценка на събрания в хода на производството, доказателствен
материал, обсъдил е подробно в своето решение същият и е изтъкнал
собствените си съображения относно дадените факти, поради което е спазил
задължението си да изрази мотиви, като в последните са коментирани
абсолютно всички релевантни по делото факти и са обсъдени всички
възражения и правни доводи на страните.
Оспорва се и тезата на А. И., че в хода на първоинстанционното
производство се е доказало по несъмнен начин, че същата е осъществявала
владение върху процесния имот, като никой, по какъвто и да било начин не е
оспорвал нейното фактическо владение върху имота. Поддържа се, че по
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че А. И. от 2010 година до настоящия момент преимуществено пребивава
в Германия. В показанията на свидетелите К., Г. и К. (живеещи в съседство)
се установявало, че същите не познават и никога не са виждали А., което е
в явно противоречие с твърденията на последната, че е посещавала имота
почти всеки месец. Прави се довод, че житейски нелогично е лицата, живеещи
в съседство, в продължение на над 20 години, да не са виждали поне веднъж в
и около апартамента човек, твърдящ, че посещава имота почти ежемесечно.
Поддържа се, че дори и да се приеме, че в някакъв момент ответника А.
И. е упражнявала владение върху претендираните идеални части от
апартамента, то следва да бъде съобразено, че владението е било прекъснато
през лятото на 2023 г., с оглед което е невъзможно същата да е придобила
правото на собственост, на основание изтекла в нейна полза придобивна
5
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от Закона за собствеността, с
изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността
се прекъсва.
Поддържа се, че през лятото на 2023 г. А. И. е загубила владението
върху имота, за което самата тя признава, като в законоустановения
шестмесечен срок обаче същата не е предявила иск за защита на отнетото
си владение срещу К. и Д. И.и. Прави се довод, че дори и да се приеме, че
А. е владяла имота преди лятото на 2023 г., то правното значение на
миналия период е заличено и към настоящия момент не е изтекъл
законоустановения 10- годишен срок.
Поддържа се, че А. И. е депозирала на 13.10.2023 г. искова молба
против М. И., а не - против К. И. и Д. И., които реално са й отнели владението
(според твърденията й). Последната е заявила собствеността си и съответно
придобиването й, спрямо К. и Д. И.и едва с депозирането на отговора на
исковата молба, на 02.08.2024 г. - година по-късно.
Прави се искане за оставане в сила решението на първата инстанция.
Претендират сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Предвид , че както във въззивната жалба, така и в писмени отговор по
нея от страните не се правят искания за събиране на нови доказателства, както
и въззивната инстанция не констатира необходимостта от събиране на такива
във връзка защита на интересите на лица или за приложение на императивна
правна норма, за които следва да следи служебно, не са налице, поради което
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд -
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в. гражданско дело № 280/ 2025 г. по описа на ОС -
Благоевград в открито съдебно заседание за 24.04.2025 г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
6
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7