Решение по дело №2563/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 390

гр. Г.О., 15.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

при секретаря СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 2563 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 49, вр. 45 ЗЗД.

М.И.Д. твърди, че на 14.02.2018г., около 10, 30 ч., излизайки от сградата на пощата в гр. Г. О., находяща се на пл.***се спънала в забито на площадката на стълбището и стърчащо от нея квадратно парче метал с размер около 5 см. Същото било в обхвата на входната врата и служело за застопоряването й.  След спъването паднала на земята и си счупила петия пръст на лявата длан, получила оток и хематом на дланта. Посочва, че в следствие на удара търпи болки и страдания, продължаващи и към момента на предявяване на исковата молба, не можела да извършва ежедневната си работа, да се обслужва. Всичко това ѝ създавало особени трудности в ежедневието. Претендира обезщетение от ответника в размер на 4 800 лв. за неимуществени вреди и 200 лв. имуществени. Претендира разноски. 

Ответникът „Български пощи“ ЕАД гр. София счита, че искът е недопустим, поради неправилно посочване на отговорния правен субект. Оспорва иска по основание и размер, считайки, че причина за увреждането е непридружаването на ищцата, която била инвалид с 97, 5% с чужда помощ. Посочва, че площадката пред входа на сградата се стопанисва от „БТК“ ЕАД, съгласно разпределителен протокол от 01.09.1997 г. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между противоправно поведение на служители на „ Български пощи“ ЕАД и настъпилата вреда. Претендира разноски. 

Третото лице-помагач „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София счита иска за недопустим и неоснователен. Счита, че ищецът не е посочил достатъчно ясно начина по който е определил размера на дължимото обезщетение, недоизяснил обстоятелствата, които са довели до вредоносния резултат, поради което намира, че не е налице причинно-следствена връзка между описаното в ИМ увреждане и ограничителя на вратата, водеща към пощенската станция. Счита, че не следва да носи отговорност, т.к. съгласно Заповед № РД-08-94/29.06.1992 г. и РД 08-135/01.09.1992 г. на председателя на БПД-ООД, „Български пощи“ ЕАД и „ БТК“ ЕАД са си разпределили ползването на сградата, като видно от разделителния протокол от 01.09.1997 г. било, че „БТК“ ЕАД не ползва входа на сградата и първият етаж от същата. Намира, че след като на служител на дружеството не е възлагано да монтира метално парче-стопер на входа на сградата, то не следва да носи отговорност за настъпили имуществени или неимуществени вреди. Въвежда се и възражение за съпричиняване от страна на ищцата по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 49 ЗЗД: За да е налице непозволено увреждане следва да се установи кумулативната даденост на няколко елемента: деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между тях и противоправност на деянието, като вината се презумира. С оглед правната характеристика на понятието „вина”, което не може да се приложи към други субекти, освен физически лица, от общата хипотеза е изведена специалната норма на чл.49 ЗЗД, която урежда отговорността на ЮЛ. Фактическият й състав е идентичен с общия по чл.45 ЗЗД, като отклонението е единствено относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект извършването на определена работа, при или по повод на която са били причинени вредите.

Съдът приема за установено по несъмнен начин, че ответното дружество ползва Обект „ПТТС“ гр. Г. О., който се състои от първи етаж и сутерен /стр. 37 от делото/, на основание протокол от 01.09.1997 г., издаден в изпълнение на заповед № РД-08-94 от 29. 06. 1992 г. и заповед № РД 08-135/01.09.1992 г. на председателя на БПД-ООД за разделянето на дружеството на две нови дружества.   

Спорни са между страните обстоятелствата, свързани с механизма на падане на ищцата - дали падането й се дължи на спъване в ограничителя на входната врата на Пощенската станция /т. нар. стопер/, осигуряваща достъп до търговския обект на ответника или на нещастна случайност, причинена от неправилно стъпване. Водения от ищцата свидетел  К. К., посочва, че на 14. 02. 2018 г. я придружавал, като на излизане от пощенската станция в гр. Г. О. възприел как тя докоснала земята, но се намесил и веднага я вдигнал. Описва, че в резултат на падането получила, отток, болки, подувания, но на дясната ръка. Свидетелят посочва, че ищцата си е правила снимка, вероятно рентгенова, но такава не беше представена по делото. Противоречиви са свидетелските му показания с издадените болнични листове за ръката на която са получени уврежданията, както и характера на същите. Свидетелят сочи, че ищцата е счупила кутрето на дясната си ръка, а видно от амбулаторните листи / амб. лист № 504/14.02.2018 г. и амб. лист от 15.02.2018 г. – направена е мека имобилизация на четвърти и пети пръст на лява длан/  е, че е налице деформация в областта на петия пръст на лявата ръка. По делото не беше поискана съдебно медицинска експертиза, която с категоричност да установи, че получените телесни увреждания са резултат именно от описаното в исковата молба и от свидетеля падане на ищцата. Не бяха представени и доказателства за провеждането на физиотерапевтично или рехабилитационно лечение. Непопълването на делото с доказателства в тази насока, въпреки указанията дадени на ищцата с доклада по делото, води до извод за недоказаност на увреждането ѝ. Следва да се отбележи, че от показанията на св. Д.У. се установява, че към входа на Пощенската станция в град Г.О. е изградена пътека за ползване от инвалиди, която видно от показанията на свидетеля К. ищцата не е ползвала. Отделно от това св. К. не посочва точно как е паднала ищцата, дали като се е спънала в предпазителя на вратата или на входа към сградата, дали се е подлъзнала, както и не може да посочи, какво е предизвикало това, въпреки, че ищцата се държала здраво в него. Противоречивостта в показанията му, недоизясняване на релевантните факти описващи начина на получаване на травматичното увреждане на ищцата, препятства съда да направи извод за доказаност на механизма на деянието, а от там и за причинно-следствена връзка между него и настъпилото увреждане на пострадалата. Свидетелят К. посочва, че не е възприел „спъването“, а същевременно излага пред съда извода си, че „всеки можел да се спъне в това желязо“. Имайки предвид, че ищцата живее на семейни начала със свидетеля, съдът намира, че показанията му са неточни, противоречащи на писмените доказателства приети по делото – амбулаторните листи описани по – горе, и съответно същият е заинтересован от изхода на делото, поради което и на основание чл. 172 ГПК не ги цени като годно доказателствено средство.  Ето защо след като са представените писмени доказателства, че ищцата е увредила лявата си ръка, свидетелят К. сочи, че си е наранила дясната ръка и се е възстановявала дясната ръка, както и липсата на съдебно медицинска експертиза която да докаже причинно-следствената връзка между падането на ищцата и твърдените от нея вредоносни резултати, съдът намира, че ищцата не успя да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата вменени в нейна доказателствена тежест, поради което искът следва да се отхвърли. На следващо място следва да се отбележи, че в исковата молба, изготвена от процесуалния представител на ищцата, никъде не се споменава, че Д. е била с придружител по време на инцидента от 14. 02. 2018 г. Фактическите твърдения, че същата е била с придружител – свидетеля К., се въведоха едва в първото по делото съдебно заседание. С оглед принципа на диспозитивното начало, съдът е длъжен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения, изложени в исковата молба и основаването на други, които не са релевирани по надлежния ред, води до недопустимост на съдебното решение. Ето защо съдът намира, че и на това основание изнесеното от свидетеля не следва да се взема в предвид при решаване на делото.

Безспорно е между страните, че на площадката пред входната врата на сградата е бил монтиран ограничител /стопер/, но освен показанията на св. К., от нито едно друго доказателство не с установи, че той представлява опасност за преминаващите през този вход за търговския обект. Установява се, че същият е фиксиран, позволява на вратата да се отвори изцяло, но от друга страна няма нито едно доказателство, че към датата на инцидента този стопер е бил в състоянието, описано от ищцата и второ, че именно поради това се е спънала, вследствие на което е изгубила равновесие, паднала е и е получила установеното увреждане. С оглед на това не може да се приеме за доказано, че ищцата е загубила равновесие, „докоснала е земята“, поради неполагането на дължимата грижа от страна на ответното дружество – обезопасяване на въпросния ограничител, и наличието на причинна връзка между това противоправно бездействие и вредата. Обратният извод не би намерил опора в събраните по делото доказателства и би почивал изключително на предположения и показания на заинтересован свидетел. С оглед изложеното съдът намира за ненужно да се произнася по останалите предпоставки на предявения иск, а същия да се отхвърли като недоказан.  

По разноските:

С оглед изхода на спора и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да понесе сторените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.  На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски.

Така мотивиран, Горнооряховски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д., ЕГН **********, адрес *** срещу „Български пощи“ ЕАД, ЕИК121396123, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Студентски“, ул. „Акад. Стефан Младенов“№ 1, бл. 31 иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 4 800  лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на инцидент на 14.02.2018 г., настъпил около 10, 30 часа пред сградата на Пощенска станция град Г. О., пл. ***, както и сумата от 200 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, в резултат на инцидента от 14. 02. 2019 г., както и искането за присъждане на разноските по делото.

ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „Български пощи“ ЕАД, ЕИК121396123 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Студентски“, ул. „Акад. Стефан Младенов“№ 1, бл. 31, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 8 ГПК сумата от 300 лв. разноски за юристконсулско възнаграждение.

Решението постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: