Р Е Ш Е Н И Е
№260875/11.3.2021г.
град В.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично
съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от
районния съдия гражданско дело № 18222 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** с която против „Д.З.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, е предявени обективно
съединени искове за заплащането на следните суми: 167 лева - представляваща
обезщетение за имуществени вреди на собствения ѝ л.а. *** нанесени при
застрахователно събитие, настъпило на 04.11.2016 г., в гр. В. и 447 лева - обезщетение за имуществени вреди на
собствения ѝ л.а. *** нанесени при застрахователно събитие, настъпило на
06.11.2016 г., в гр. В.. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът твърди, че страните са
обвързани във валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз основа
сключен между тях договор за застраховка с покритие „Пълно каско“ за л.а. *** обективирано в застрахователна полица № 121515002495/27.11.2015 г. На
04.11.2016 г. и на 06.11.2016 г., в гр. В. настъпили две застрахователни
събития със застрахования лек автомобил, като били нанесени имуществени вреди
общо в размер на 614 лева. Твърди се, че за отстраняване вредите при инцидента
от 04.11.2016 г. била заплатена сумата от 167 лева, а за възстановяване на
вредите от инцидента настъпил на 06.11.2016 г., била заплатена сума в размер на
447 лева. При ответника била заведена щета, но същият отказал да заплати
застрахователно обезщетение за двете застрахователни събития, като не било
дадено обяснение за това становище.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Въвежда възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност от датата на застрахователното събитие.
Оспорва наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество, в т.ч. покритието по застрахователния договор не
обхваща вредите от застрахователните събития. Оспорва фактическите твърдения,
изложени в исковата молба, както по отношение механизма на настъпване на
вредата, така и относно самата вреда. Намира, че отказът да бъде заплатено
застрахователно обезщетение е правилен. Въвежда възражение за прекомерност на
претендирания размер на обезщетение. Не представя доказателства.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Страните не спорят, че ищецът е
собственик на л.а. ***. Ответникът не оспорва, че към датите на двете
застрахователни събития – 04.11.2016 г. и 06.11.2016 г. се намира във
валидно застрахователното правоотношение с ищеца.
Видно от представено по делото
искане за оценка на вреди, на 07.12 /11/.2016 г. ищецът заявява пред ответника
настъпването на двете застрахователни събития. По отношение инцидента от
04.11.2016 г. сочи, че автомобилът е открит на паркинга на ТУ – В. /а не както
е посочено в исковата молба – до Първа ЕГ/ с ударен заден калник, а за този от
06.11.2016 г. – при паркиране на автомобила, същият е ударен в ограда на къща.
Въз основа отправеното искане на
ищеца, застрахователят образува две ликвидационни преписки - по щета №
********* от 07.11.2016 г. и по щета № ********* от 07.11.2016 г.
В опис-заключението по щета №
********* от 07.11.2016 г. са описани следните увреждания по автомобила –
калник заден десен /без степен на увреждане/, с посочен начин на възстановяване
– боядисване и защитна лепенка заден десен калник, с начин на възстановяване – подмяна.
Ищецът представя фактура №
153/13.07.2018 г., издадена от „Р.А.“ ЕООД, ЕИК *********, с получател – ищецът
М. И. И., от която се установява, че за извършени ремонтни дейности по
процесния автомобил, по щета № *********/2016 г. е начислена сумата от 167
лева. От приложена работна карта се установява, че е извършено боядисване на
заден десен калник и е подменено фолио на заден десен калник.
Видно от второ опис-заключение по
щета № ********* от 07.11.2016 г., констатираните вреди по процесното МПС са
следните: облицовка предна броня, калник преден ляв и врата предна лява. Всички
елементи са отбелязани със степен на увреждане – 2, като предвиденият начин на
възстановяване е боядисване. За отстраняване на щетите е извършен ремонт на
автомобила, като изпълнителят „Р.А.“ ЕООД, ЕИК ********* издава фактура № 154/13.07.2018
г. за извършените ремонтни дейности по щета № *********/2016 г., възлизащи на
сумата от 447 лева.
По делото е допусната и е
изготвена съдебно-автотехническа експертиза, от заключението, на която се
установява, че уврежданията по автомобила на ищеца е възможно да са причинени
при описаните застрахователни събития. Описаните от застрахователя детайли за
ремонт са: заден десен калник; фолио; предна броня облицовка; калник преден ляв
и врата лява предна. Вещото лице определя обща стойност на щетите по
автомобила, поотделно и като обща сума, с оглед средните пазарни цени и при
съобразяване разпоредбата на чл.400 КЗ, а именно – 729,21 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ. Същите са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне относно основателността им.
За успешно провеждане на всеки от
исковете, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно
правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока на
застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата.
Ответникът
не оспорва наличието на застрахователно правоотношение и валидността му към
настъпване на двете застрахователни събития – 04.11.2016 г. и 06.11.2016 г. В
искане за оценка на вреди е посочено, че претенцията е по застрахователна
полица №121515002495, а видно от представените 2 бр. опис-заключение за вреди
на МПС - по щета №*********/07.11.2016 г. и по щета №*********/07.11.2016 г.
застрахователят сам е посочил, че същите са изготвени по застраховка „Каско“ на
МПС. При липса на оспорване от страна на ответника, съдът приема, че към 04.11.2016
г. и 06.11.2016 г. страните са се намирали във валидно застрахователно
правоотношение по застрахователен договор „Каско на МПС“ за л.а. ***.
Спорно е покритието по застрахователния договор.
Съгласно
разпоредбата на чл.378, ал.1 КЗ, правата и задълженията по застрахователния
договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна
давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. При
данни, че застрахователните събития са настъпили на 04.11.2016 г. и 06.11.2016
г., а исковата молба е подадена на 04.11.2019 г., то възражението на ответника
за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Независимо
от горното, съдът намира, че ищецът не доказа основателността на претенцията
си, поради което същата следва да бъде отхвърлена. При разпределяне на
доказателствената тежест с доклада по делото, съдът изрично е указал, че в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че застрахователят носи риска от
настъпване на застрахователните събития. Доколкото ответникът оспори да е
настъпил покрит застрахователен иск, ищецът следваше да установи обхвата на
застрахователното покритие, респективно да докаже, че отговорността на
застрахователя следва да бъде ангажирана. В хода на производството по делото ищецът
не представи и не ангажира каквито и да е доказателства, чрез които да установи
твърденията си. Липсата на оспорване от страна на ответника по отношение факта
на сключване на застрахователния договор не е тъждествено на съгласие с
посочената от ищеца клауза на покритие, а в процесния случай дори е налице
оспорване на това твърдение. При тези доводи, съдът намира, че ищецът не доказа,
че всяко от настъпилите на дати 04.11.2016 г. и 06.11.2016 г. застрахователни
събития представлява покрит от застрахователя риск.
Отделно,
ищецът не установи соченият от него и оспорен от застрахователя механизъм на
настъпване на вредите. При заявено от ответника изрично оспорване, че вредите
по автомобила на ищеца са вследствие сочените застрахователни събития, в тежест
на последния бе да докаже съществуване на причинна връзка между всяко от тези събития
и нанесените конкретни увреждания. Като не бе установено наличие на кумулативно
изискуемите и оспорени от ответника елементи на фактическия състав пораждащ
правото на ищеца да претендира обезщетение, предявените искове се явяват неоснователни,
поради което същите подлежат на отхвърляне.
С оглед
изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК, ответникът има право
на сторените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева, при съобразяване разпоредбите на чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с фактическата и правна сложност на делото, и заявения материален
интерес.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, обективно съединени искове за заплащането на следните
суми: 167 лева - обезщетение за имуществени вреди на собствения ѝ л.а***,
вследствие застрахователно събитие, настъпило на 04.11.2016 г., в гр. В. и 447
лева - обезщетение за имуществени вреди
на собствения ѝ л.а***, вследствие застрахователно събитие, настъпило на
06.11.2016 г., в гр. В., на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА М.И.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сторените разноски по делото в
общ размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: