Мотиви към НОХД № 171/2019г. по описа на Каварненски
Районен съд.
Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура Каварна обвинителен акт против
подсъдимите М. Б. за престъпления по чл.279 ал.1 и чл.316 във връзка с
чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от НК,М.Б.Б. за престъпления по чл.279 ал.1 и
чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от НК,С.Б.Б. за престъпления
по чл.279 ал.1 и чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от НК,С.Б. Б.
за престъпления по чл.279 ал.1 и чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с
ал.1 от НК,З.Д.Х. за престъпления по чл.279 ал.1 и чл.316 във връзка с чл.308
ал.2 във връзка с ал.1 от НК,Г. Б. за престъпления по чл.279 ал.1 и чл.316 във
връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от НК,Х.А. за престъпления по чл.279
ал.1 и чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от НК и Д.Т. за
престъпления по чл.279 ал.1 и чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1
от НК.
Представителят на РП-Каварна
поддържа предявените обвинения срещу
подсъдимите за престъпления по чл.279 ал.1 и чл.316 във връзка с чл.308 ал.2
във връзка с ал.1 от НК,като счита,че от събраните по делото доказателства може
да бъде направен безспорен и несъмнен за вината на подсъдимите.Намира за
доказани обвиненията от фактическа и правна страна и отчитайки
обстоятелството,че срещу подсъдимите не се водят други досъдебни
производства,същите са неосъждани,т.е. липсват отегчаващи вината
обстоятелства,счита че на същите следва да бъдат наложени наказания,ориентирани
към минималните размери,а именно досежно престъплението по чл.279 ал.1от НК
„Лишаване от свобода“ за срок от три месеца,а за престъплението по чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,като и за двете наказания според
представителя на обвинението са налице
условията за прилагане института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1
от НК.Същевременно с оглед разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК да бъде наложено
най-тежкото измежду определените наказания,а именно шест месеца „лишаване от
свобода“ за всички подсъдими,доколкото те имат еднакъв принос за престъпната
дейност и така наложените наказания да бъдат отложени с изпитателен срок от три
години.Относно кумулативно предвиденото в инкриминирания текст на закона
наказание „глоба“ да бъде наложено в минимален размер,а именно 100 лева,като на
основание чл.23 ал.3 от НК посоченото наказание да бъде присъединено към наказанието
„лишаване от свобода“.
С оглед обстоятелството, че
обвиняемите М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х.
(***) и Х.А. (***) се намират извън пределите на Република България и точното
им местоживеене в *** не е известно, поради което не могат да бъдат призовани,
а обвиняемият Д.Т. (***) е с неизвестно местоживеене в страната и след щателно
издирване не е установен, досъдебното производство и съдебното следствие са
проведени в тяхно отсъствие на основание чл.206 във връзка с чл.269, ал.3, т.4,
б.“а“ и „б“ от НПК за първите седем, а за последния на основание чл.206 във
връзка с чл.269, ал.3, т.2 от НПК. Поради това същите не са разпитвани.
Подсъдимите се представляват от
назначения по ДП № 43/2018г. по описа на ГПУ гр.Ген.Тошево служебен защитник
адв.Г.Г.,който пледира по отношение на подзащитните му да бъде постановена
оправдателна присъда по обвинението по чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 във
връзка с ал.1 от НК с мотив,че липсата в доказателствения материал на
оригиналния документ и от друга страна представянето на незаверени копия на
чуждестранните документи за самоличност прави преценката за вярност на този
документ невъзможна и изпълването на обвинението с такъв доказателствен
материал,според процесуалния представител на подсъдимите не може да доведе до
извода,че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин,както изисква
закона.Що се отнася до обвинението по чл.279 ал.1 от НК процесуалния
представител на подсъдимите приема същото за доказано,като приема събраните по
делото доказателства за безспорни,като пледира наказанието да бъде наложено към
минимума предвиден в инкриминирания текст на закона.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и 18
от НПК приема за установено следното:
На неустановени дати през месец
декември 2018 г. иранските граждани М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б.
(***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***), Х.А. (***) и Д.Т. (***) отишли от *** в гр. ***,
Република ***. В гр. *** се снабдили с неистински паспорти и национални лични
карти, за които някои от тях заплатили на неустановено лице по 6200 евро, а
други по 11000 евро на човек. М.Б.Б. ***) получил словенски паспорт с № ***на
името на ***, род. на *** г., С.Б.Б. (***) – словенски паспорт с № *** на името
на ***, род. на *** г., С.Б.Б. (***) – словенски паспорт с № *** на името на ***,
род. на *** г., а М.Б. (***) – словенски
паспорт № *** на името на ***, род. на *** г.,
Г.Б. (***) – словашки паспорт № *** на името на ***, род. на *** г., З.Д.Х.
(***) – словашки паспорт № *** на името на ***, род. на *** г., Х.А. (***) –
люксембургски паспорт № *** на името на ***, род. на *** г., а Д.Т. (***) –
люксембургски паспорт № *** на името на ***, род. на *** г.
Посредством посочените
неистински паспорти обвиняемите М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***) и М.Б.
(***) влезли в Република България през ГКПП-Малко Търново на 21.12.2018 г. в
21,20-21,22 ч. и напуснали страната за Република Румъния през
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке на 22.12.2019 г. в 3,29-3,30 ч. след полунощ.
Обвиняемите Г.Б. (***), З.Д.Х. (***), Х.А. (***) и Д.Т. (***) си послужили с
неистинските паспорти за влизане в страната през ГКПП-Малко Търново на
22.12.2018 г. в 20,24 ч. и за излизане към Република Румъния през
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке на 23.12.2018 г. в 2,20-2,23 ч. след полунощ. От
българска страна граничната проверка на първите четирима била извършена от
свидетеля Й.Т.П. – старши полицай на ГКПП-Дуранкулак при ГПУ гр. Генерал
Тошево, а на останалите лица от свидетеля Д.В.Х. – също старши полицай на
ГКПП-Дуранкулак при ГПУ гр. Генерал Тошево. Свидетелите П. и Х., както и
техните румънски колеги, не установили, че представените им документи за
самоличност са подправени.
Целта на обвиняемите била да
достигнат до различни държави от Западна Европа. На излизане от Република
Румъния за Република Унгария през ГКПП-Curtici на 24.12.2018 г. се установило,
че паспортите им са неистински. Лицата били задържани и на 25.12.2018 г. били
предадени на българските гранични власти. Неистинските документи за самоличност
останали у румънските власти, които при предаването на обвиняемите, а по-късно
и за нуждите на разследването по досъдебното производство, предоставили
единствено техни копия. Впоследствие обвиняемите били отведени в дом за
временно настаняване на чужденци. Установена била и истинската им самоличност.
На 11.01.2019 г. и 16.01.2019 г.
М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***) и
Х.А. (***) били изведени от страната за *** в изпълнение на заповед за налагане
на принудителни административни мерки. Единствено Д.Т. (***) останал в
Република България и подал молба за международна закрила, но впоследствие му
било отказано представянето на статут на бежанец и от 11.03.2019 г. същият е в
неизвестност.
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите Д.В.Х., Й.Т.П., Н.Н.П. и Г.Г.Х.
(том 2, л.74-83 от досъдебното производство), справки за пътуване на лице –
чужд гражданин (том 1, л.30-39 и том 2, л.88-91, 95-101, 106-118), писмо от
началника на отдел „СДВНЧ – Любимец“ при Дирекция „Миграция“ – МВР (том 1,
л.108-110), Европейска заповед за разследване и отговор от Прокуратурата към
съда в гр. Арад (том 2, л.2-72), копия на документи и други.
От правна страна,Съдът намери за
установено следното:
С оглед на така установената
фактическа обстановка,Съдът намира,че подсъдимите М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б.
(***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А. (***) и Д.Т. (***) от обективна и субективна страна
са осъществили състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимите
М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А.
(***) и Д.Т. (***) са излезли
през границата на страната,без разрешение на надлежните органи на
властта,тъй като си послужили с неистинските паспорти за излизане към Република Румъния през
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке на 23.12.2018 г. в 2,20-2,23 ч. след полунощ. От
българска страна граничната проверка на първите четирима била извършена от
свидетеля Й.Т.П. – старши полицай на ГКПП-Дуранкулак при ГПУ гр. Генерал
Тошево, а на останалите лица от свидетеля Д.В.Х. – също старши полицай на
ГКПП-Дуранкулак при ГПУ гр. Генерал Тошево. Свидетелите П. и Х., както и
техните румънски колеги, не установили, че представените им документи за
самоличност са подправени. На излизане от Република Румъния за Република
Унгария през ГКПП-Curtici на 24.12.2018 г. се установило, че паспортите им са
неистински. Лицата били задържани и на 25.12.2018 г. били предадени на
българските гранични власти.
Съгласно параграф 1/първи/ на
Допълнителните разпоредби към ППЗМВР,държавната граница е линията която огражда
територията на РБългария,като вертикалната повърхност,минаваща по тази
линия,определя грпаниците на въздушното пространство и земните
недра.Преминаването на същата е пресичането на очертаната линия,което с оглед
опазване и укрепване на отбранителната способност и вътрешната сигурност на
държавата се осъществява по нормативно регламентиран начин,през административно
установени гранични зони/гранични ивици/ и на определени за това места-ГКПП,с
оглед упражняване на предписания от закона контрол.При преминаването през
зоната на ГКПП физическите лица и намиращите се в тяхно владение-превозни
средства,стоки и предмети са обект на граничен
паспортен/паспортн-визов/,митнически и ветеринарно-санитарен контрол,след
реализирането на които се получава разрешение за влизане на територията на страната
или за излизане от същата.
Промени в установения
регламент,обезпечаващ охраната на държавната граница,не се констатират и след
влизането на РБългария в Европейския съюз/01.01.2007г./ въпреки фактическото
либерализиране на граничните проверки при преминаване на граждани от
страните-членки на тази общност.Предвидените гранично-пропускателни пунктове
продължават да съществуват и нормативно установената контролна дейност
осъществявана от работещите там длъжностни лица,не противоречи на съвременния
облик и тенденциите в европейското законодателство.В Регламент/ЕО/ № 562/2006г.
на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2006г. за
създаване на Кодекс на общността за режима на движение на лица през
границите/Кодекс на шенгенските граници/ е очертано съдържанието на понятията
гранично-пропускателен пункт,граничен контрол и гранични проверки/чл.2
т.8,9,дял I,Общи разпоредби/ и уредено правоприлагането им.Интерпретацията на
последните категорично обосновава заключението,че и към настоящия момент на
определените от компетентните органи пропускателни пунктове за преминаване
външните граници на държавите от Шенгенското споразумение,съществуват граничен
контрол и проверки,за да се гарантира,че лицата,превозните средства и
предметите в тяхно владение,могат да получат разрешение за влизане или излизане
на територията на държавите-членки.В подкрепа на очертаната позиция са и
преидставените към регламента
нотификации на РБългария към чл.37 от
Регламент 562/2006г. за санкции в съответствие с вътрешното право за незаконно
преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и
извън определеното работно време-чл.4§3 /2008/С18/01/.
Лексическото,логическото и
систематическо тълкуване на материалноправната норма на чл.279 от НК в контекста
на коментираната правна уредба,формира с изискуемата се категоричност вътрешно убеждение,че
подсъдимите М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х.
(***),Х.А. (***) и Д.Т. (***) са консумирали състава на
престъпление,насочено против установения ред на управление,тъй като си
послужили с неистинските паспорти за излизане към Република Румъния през
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке на 23.12.2018 г. в 2,20-2,23 ч. след полунощ. От
българска страна граничната проверка на първите четирима била извършена от
свидетеля Й.Т.П. – старши полицай на ГКПП-Дуранкулак при ГПУ гр. Генерал
Тошево, а на останалите лица от свидетеля Д.В.Х. – също старши полицай на
ГКПП-Дуранкулак при ГПУ гр. Генерал Тошево. Свидетелите П. и Х., както и
техните румънски колеги, не установили, че представените им документи за
самоличност са подправени. На излизане от Република Румъния за Република
Унгария през ГКПП-Curtici на 24.12.2018 г. се установило, че паспортите им са
неистински. Лицата били задържани и на 25.12.2018 г. били предадени на
българските гранични власти.
Очертаното в обвинителния акт
инкриминирано поведение,възпрепятствува специално натоварените с контролни
функции служби да установят субектите,влизащи или излизащи през националната
граница,целите на осъщественото преминаване,което води до невъзможност за
преценка на намиращите се на територията на страната и несъмнено обосновава
опасност за обществения и правов ред на съответната държава.В аспекта на
подобно юридическо заключение,изведено при съблюдаване конкретиката от факти и
с оглед актуалната законова база на правна релевантност за престъпната
съставомерност на неправомерния акт,сочат доводите на обвинението.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл-подсъдимите М.Б.Б. ***), С.Б.Б.
(***), С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А. (***) и Д.Т. (***) са съзнавали общественоопасния
характер на деянието,предвиждали са неговите общественоопасни последици и са
искали тяхното настъпване.Подсъдимите М.Б.Б.
***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А. (***)
и Д.Т. (***) са пълнолетни и вменяеми лица и са съзнавали,че
излизат през границата на страната без
разрешението на българските власти.Безспорна индиция за наличието на пряк
умисъл у подсъдимите за извършване на състава на инкриминираното деяние е
факта,че си послужили с неистинските паспорти
за излизане към Република Румъния през ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке на
23.12.2018 г. в 2,20-2,23 ч. след полунощ.
Обект на посегателство са
обществените отношения,свързани с реда на управлението и дейността на
държавните органи и в частност-обществените отношения относно реда за
преминаване на държавната граница.
По отношение на повдигнатото на
подсъдимите М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х.
(***),Х.А. (***) и Д.Т. (***) обвинение
по чл.316 ал.1 във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
При така установеното от
фактическа страна,съдът намира,че подсъдимите М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б.
(***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А. (***) и Д.Т. (***) са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От деянието по чл.316 във
връзка с чл.308 от НК са засегнати обществени отношения свързани с реда за
ползване на различни документи.Това престъпление е от категорията на формалните
престъпления,които са довършени с факта на осъществяване на изпълнителното
деяние без да е необходимо да има настъпил резултат.
От обективна страна за да е
налице наказателна отговорност е необходимо да бъде установено използуването на
посочените в чл.316 от НК документи.В случая е установено,че подсъдимите са
се ползвали от преправен чуждестранен
документ за самоличност като редовен с оглед претендираното негово правно значение.Касае
се за чуждестранен документ за самоличност/паспорт/-вид официален документ по
смисъла на чл.93 т.5 от НК,който е преправен,тъй като представлява съществуващ
истински и автентичен документ,в чието съдържание са внесени промени,които
засягат съществени елементи на изразеното в него мисловно съдържание и правно
значение.Последното обстоятелство е било добре известно на подсъдимите М.Б.Б. ***),
С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А. (***)
и Д.Т. (***) и въпреки това те са се ползвали от
него.Налице е както обективния,така и субективния състав на престъплението по
чл.316 във връзка с чл.308 от НК.В хода на проведеното разследване не е
установено кога,къде и от кого е бил съставен неистинският документ,поради
което и от подсъдимите не може да се търси отговорност за самото съставяне.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл.Подсъдимите-пълнолетни вменяеми лица,ясно са
съзнавали,че се ползват по престъпен начин с официален документ,който е
преправен; съзнавали са общественоопасния характер на деянието,предвиждали
са настъпването на общественоопасните
последици и видно от действията им,водени от користни мотиви са искали
настъпването на тези последици.
Що се отнася до становището на
назначения служебен защитник на подсъдимите,че следва да бъде постановена
оправдателна присъда по обвинението по чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 във
връзка с ал.1 от НК с мотив,че липсата в доказателствения материал на
оригиналния документ и от друга страна представянето на незаверени копия на
чуждестранните документи за самоличност прави преценката за вярност на този
документ невъзможна и изпълването на обвинението с такъв доказателствен
материал,според процесуалния представител на подсъдимите не може да доведе до
извода,че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин,както изисква
закона,настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно по следните
съображения:
Представителят на обвинението
дава подробни разяснения,защо в материалите на делото не се намират оригиналите
на чуждестранните неистински документи за
самоличност-паспорти,словашки,словенски и люксембургски.,като изтъква логични
аргументи,че в конкретния случай е обекстивно невъзможно чуждестранните
неистински документи за самоличност да бъдат изследвани,тъй като не са
предадени на компетентните правораздавателни органи в Р.България от румънските
гранични власти,респ. румънските съдебни власти,но към копията на тези
документи има съпроводителен документ,в който пише „Заверено за вярност с
оригинала“.Съдът отбелязва този факт с оглед решение на Върховния съд,съгласно
което е недопустимо да се постанови
осъдителна присъда за документно престъпление ,когато съответния документ
липсва сред доказателствата по делото.Настоящия състав счита,че цитираното
съдебно решение е неприложимо в конкретния случай,тъй като към материалите по
делото е приложен този документ,макар и като копие,но към копията на тези
документи има съпроводителен документ,в който пише „Заверено за вярност с
оригинала“.Този документ е протокол от 11.04.2019г. изготвен от Прокуратурата
към съда на гр.Арад в отговор на молбата на Европейската заповед за
разследване,като най-достоверно в случай звучи цитирането му:“Долуподписаната
Пънзаруе Адина Оана,главен съдебен секретар в Прокуратурата към към съда в гр.Арад,процедирах към отваряне на
плика,съдържащ следните документи-документи за самоличност и паспорти на името
на осем чуждестранни граждани,приложени към преписка № 6215/P/2018 и направих копия на всички
документи,които заверих,че са верни с
оригинала в резултат на Европейска заповед за разследване №
2436/II/2019,издадена от Районна прокуратура Каварна,България с която се
изисква изпращането на документи в оригинал и в заверено
копие.Попдпис,печат,Главен съдебен секретар към Прокуратурата към съда в гр.Арад“.Горецитирания
текст води до извода,че посочените в протокол от 11.04.2019г. изготвен от
Прокуратурата към съда на гр.Арад
документи са предадени на Районна прокуратура Каварна от румънските
съдебни власти и по надлежния ред са приобщени към доказателствения материал по
делото под формата на заверени копия.Безспорно е,че протокол от 11.04.2019г.
изготвен от Прокуратурата към съда на гр.Арад е официален документ издаден от
длъжностно лице в кръга на неговата компетентност по установените в закона ред
и форма,с него се установява факта,че са направени копия на всички
документи,които са заверени,че са верни
с оригинала в резултат на Европейска заповед за разследване №
2436/II/2019,издадена от Районна прокуратура Каварна,България с която се
изисква изпращането на документи в оригинал и в заверено копие.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите Д.В.Х., Й.Т.П., Н.Н.П. и Г.Г.Х.
(том 2, л.74-83 от досъдебното производство), справки за пътуване на лице –
чужд гражданин (том 1, л.30-39 и том 2, л.88-91, 95-101, 106-118), писмо от
началника на отдел „СДВНЧ – Любимец“ при Дирекция „Миграция“ – МВР (том 1,
л.108-110), Европейска заповед за разследване и отговор от Прокуратурата към
съда в гр. Арад (том 2, л.2-72),протокол за приемане-предаване на лица/ том
2,л.84-85/,справки за пътувания/том 2 л.86-118/, копия на документи и други.
Фактическата обстановка по делото е
установена по безспорен и категоричен начин,след внимателен анализ на
всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени
материали,както и приобщените към делото,по предвидения процесуален ред и при
спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им писмени
доказателства имащи значение за изхода на делото и разкриващи релевантни за
делото факти.Събраните по делото доказателствени материали са
безпротиворечиви,взаимно допълващи се и установяват по несъмнен начин
релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Фактическата обстановка по
делото е установена по безспорен и
категоричен начин,след внимателен анализ на всички събрани и проверени по
надлежния процесуален ред доказателствени материали,както и приобщените към делото,по
предвидения процесуален ред и при спазване на процесуалните изисквания за
събирането и проверката им писмени доказателства имащи значение за изхода на
делото и разкриващи релевантни за делото факти.Събраните по делото
доказателствени материали са безпротиворечиви,взаимно допълващи се и
установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимите М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б.
(***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А. (***) и
Д.Т. (***) обстоятелства.
Показанията на свидетелите Д.В.Х.,
Й.Т.П., Н.Н.П. и Г.Г.Х. дадени в хода на съдебното следствие,съдът възприе
непосредствено и им дава вяра,като прецени,че същите са единни и
логични,кореспондират с останалите събрани по делото доказателствени материали
и са относими към предмета на доказване в производството.Между свидетелските
показания не са открити противоречия,които да изключват достоверността им в
тяхната цялост.Всички показания депозирани в настоящия процес са единни и
напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с
извършването на инкриминираното деяние от подсъдимите М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***),
С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А. (***) и Д.Т. (***).
Останалите събрани в процеса
доказателства- справки за пътуване на лице – чужд гражданин (том 1, л.30-39 и
том 2, л.88-91, 95-101, 106-118), писмо от началника на отдел „СДВНЧ – Любимец“
при Дирекция „Миграция“ – МВР (том 1, л.108-110), Европейска заповед за
разследване и отговор от Прокуратурата към съда в гр. Арад (том 2,
л.2-72),протокол за приемане-предаване на лица/ том 2,л.84-85/,справки за
пътувания/том 2 л.86-118/, копия на документи,съдът кредитира изцяло,като
прие,че са единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния
факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки горепосочените
писмени и гласни доказателства,Съдът
намира,че те съставляват в своята съвкупност система от факти,свързани помежду
си с основния факт,представляват отделни доброкачествени звена от
веригата,намират се в хармония и водят до извод,който е единствено
възможен,изключващ всички останали относно авторството на деянието и виновността
на дейците.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на наказанието
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието по чл.279 ал.1 от НК и по чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК,като първото от тях
съобразно критерия на чл.93 т.7 от НК не се явява тежко и е с относително
невисока степен на обществена опасност. При определяне на наказанието съдът взе
предвид и вида и пределите на наказанието визирани в чл.279 ал.1 от НК и чл.308
ал.2 от НК.При определяне на наказанието
Съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и
дейците,подбудите за извършване на деянието,както и другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Причина за извършване на
деянието е незачитане установения законов ред в страната и в частност реда
относно граничния режим.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимите и липсата на други
досъдебни производства срещу тях,отегчаващи вината обстоятелства липсват.
Предвид изложеното съдът определи
наказанието при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства на минимума на
предвиденото в чл.279 ал.1 от НК наказание и малко над минимума на предвиденото
в текста на чл.308 ал.2 от НК наказание.
По отношение на предвиденото в
инкриминирания текст на чл.279 ал.1 от НК наказание,съдът наложи наказание в
минималния предвиден размер от 100 лева
предвид наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства.
По отношение на
подсъдимите М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б.
(***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А. (***) и Д.Т. (***) са налице предпоставките за
прилагане института на „условното осъждане” 1/наложеното наказание е под три
години лишаване от свобода 2/към момента на извършване на деянието подсъдимите
не са осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер с влязла
в сила присъда и 3/Съдът намира,че за
действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимите не е необходимо да
изтърпят ефективно наложеното им наказание.
Съдът намира,че самият факт на
обвинението и наказателния процес,на осъждането и налагането на определено
наказание са от естество да окажат върху подсъдимите М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***),
С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А. (***) и Д.Т. (***) и върху останалите граждани
достатъчно интензивно репресивно наказателно-поправително въздействие.При това
„условното осъждане” притежава и специфичен предупредителен момент,в смисъл,че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието,в случай,че
подсъдимите в изпитателния срок извършат друго престъпление-нещо което ще окаже
безспорно върху подсъдимите съществено положително мотивационно въздействие.
По отношение на подсъдимите М.Б.Б.
***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х. (***),Х.А. (***)
и Д.Т. (***),съдът наложи
наказания,както следва:
ПРИЗНАВА подсъдимия М.Б.Б. ***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
средно образование, женен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 22.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке е излязъл през границата на страната без разрешение
на надлежните органи на властта,поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК
във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3/три/ години,като му налага и кумулативно предвиденото в
инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия М.Б.Б. ***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
средно образование, женен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 22.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке съзнателно е използвал неистински чуждестранен
документ за самоличност – словенски паспорт № ***на името на ***, род. на ***
г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност,поради което и на основание
чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с
чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест/
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК/,след като е определено наказание за всяко престъпление отделно ОПРЕДЕЛЯ
едно общо най-тежко наказание,а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева към
определеното общо най-тежко наказание.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.Б.Б. (***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
висше образование, неженен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 22.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке е излязъл през границата на страната без разрешение
на надлежните органи на властта,поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК
във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3/три/ години,като му налага и кумулативно предвиденото в
инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.Б.Б. (***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
висше образование, неженен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 22.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке съзнателно е използвал неистински чуждестранен
документ за самоличност – словенски паспорт № *** на името на ***, род. на ***
г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност,поради което и на основание
чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с
чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест/
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК/,след като е определено наказание за всяко престъпление отделно ОПРЕДЕЛЯ
едно общо най-тежко наказание,а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева към
определеното общо най-тежко наказание.
ПРИЗНАВА подсъдимата С.Б.Б. (***)
– родена на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република
България, средно образование, неомъжена, неосъждана,за ВИНОВНА в това,че на
22.12.2018 г. на ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке е излязла през границата на страната
без разрешение на надлежните органи на властта,поради което и на основание
чл.279, ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК я ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 3/три/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на наложеното наказание за срок от 3/три/ години,като и налага и кумулативно
предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на
100/сто/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимата С.Б.Б. (***)
– родена на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република
България, средно образование, неомъжена, неосъждана,за ВИНОВНА в това,че на
22.12.2018 г. на ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке съзнателно е използвала неистински
чуждестранен документ за самоличност – словенски паспорт № *** на името на ***,
род. на *** г., като от нея за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност,поради което и на
основание чл.316 във връзка с чл.308,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК я ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК/,след като е определено наказание за всяко престъпление отделно ОПРЕДЕЛЯ
едно общо най-тежко наказание,а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева към
определеното общо най-тежко наказание.
ПРИЗНАВА подсъдимия М.Б. (***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
висше образование, неженен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 22.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке е излязъл през границата на страната без разрешение
на надлежните органи на властта,поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК
във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3/три/ години,като му налага и кумулативно предвиденото в
инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия М.Б. (***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
висше образование, неженен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 22.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке съзнателно е използвал неистински чуждестранен
документ за самоличност – словенски паспорт № *** на името на ***, род. на ***
г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност,поради което и на основание
чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с
чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест/ месеца,като
на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за
срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК/,след като е определено наказание за всяко престъпление отделно ОПРЕДЕЛЯ
едно общо най-тежко наказание,а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева към
определеното общо най-тежко наказание.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Б. (***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
средно образование, женен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 23.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке е излязъл през границата на страната без разрешение
на надлежните органи на властта,поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК
във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3/три/ години,като му налага и кумулативно предвиденото в
инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Б. (***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
средно образование, женен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 23.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке съзнателно е използвал неистински чуждестранен
документ за самоличност словашки паспорт № *** на името на ***, род. на *** г.,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност,поради което и на основание
чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с
чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК/,след
като е определено наказание за всяко престъпление отделно ОПРЕДЕЛЯ едно общо
най-тежко наказание,а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест/
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева към
определеното общо най-тежко наказание.
ПРИЗНАВА подсъдимата З.Д.Х. (***)
– родена на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република
България, средно образование, омъжена, неосъждана,за ВИНОВНА в това,че на
23.12.2018 г. на ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке е излязла през границата на страната
без разрешение на надлежните органи на властта,поради което и на основание
чл.279, ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК я ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 3/три/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на наложеното наказание за срок от 3/три/ години,като и налага и кумулативно
предвиденото в инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на
100/сто/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимата З.Д.Х. (***)
– родена на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република
България, средно образование, омъжена, неосъждана,за ВИНОВНА в това,че на
22.12.2018 г. на ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке съзнателно е използвала неистински
чуждестранен документ за самоличност– словашки паспорт № *** на името на ***,
род. на *** г., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност,поради което и на основание чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с
ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК я ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК/,след като е определено наказание за всяко престъпление отделно ОПРЕДЕЛЯ
едно общо най-тежко наказание,а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева към
определеното общо най-тежко наказание.
ПРИЗНАВА подсъдимия Х.А. (***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
средно образование, неженен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 23.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке е излязъл през границата на страната без разрешение
на надлежните органи на властта,поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК
във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3/три/ години,като му налага и кумулативно предвиденото в
инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Х.А. (***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
средно образование, неженен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 23.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке съзнателно е използвал неистински чуждестранен
документ за самоличност самоличност – люксембургски паспорт № *** на името на ***,
род. на *** г., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност,поради което и на основание чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с
ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК/,след като е определено наказание за всяко престъпление отделно ОПРЕДЕЛЯ
едно общо най-тежко наказание,а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева към
определеното общо най-тежко наказание.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Т. (***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
средно образование, неженен, неосъждан,за ВИНОВЕН в това,че на 23.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке е излязъл през границата на страната без разрешение
на надлежните органи на властта,поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК
във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3/три/
месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3/три/ години,като му налага и кумулативно предвиденото в
инкриминирания текст на закона наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Т. (***)
– роден на *** г. в ***, ***, гражданин на ***, без адрес в Република България,
средно образование, неженен, неосъждан за ВИНОВЕН в това,че на 23.12.2018 г. на
ГКПП-Дуранкулак-Вама Веке съзнателно е използвал неистински чуждестранен
документ за самоличност самоличност– люксембургски паспорт № *** на името на ***,
род. на *** г., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност,поради което и на основание чл.316 във връзка с чл.308, ал.2 във връзка с
ал.1 от НК във връзка с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК/,след като е определено наказание за всяко престъпление отделно ОПРЕДЕЛЯ
едно общо най-тежко наказание,а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
6/шест/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
На основание чл.23 ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/ лева към
определеното общо най-тежко наказание.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
в тежест на М.Б.Б. ***), С.Б.Б. (***), С.Б.Б. (***), М.Б. (***), Г.Б. (***), З.Д.Х.
(***),Х.А. (***) и Д.Т. (***) са
направените по делото разноски в размер на 375,00/триста седемдесет и пет/
лева/за преводи/.
Съдът намира,че с така
наложените наказания биха били постигнати целите на наказателната политика
визирани в чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната,така и по отношение
на генералната превенция.
Така мотивиран,Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: