Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ивайловград, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд, в
открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКО ЯНКОВ
при секретаря МАРА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 6/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид и
съобрази следното:
Производството е във връзка с
предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1
т.2 от ГПК по искова молба, подадена от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД– гр. Пловдив с ЕИК
********* против С.В.М. с настоящ адрес ***, с предмет заплащане на ползвани
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД– гр. Пловдив
моли, страните да бъдат призовани на съд и след като съдът установи
основателността и достоверността на фактите, изложени в исковата молба, да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът С.В.М.,
носейки отговорност по силата на закона за задълженията си, възникнали при
доставка на В и К – услуги, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД– гр.
Пловдив парична сума, представляваща неплатени задължения за консумирана
питейна вода и канална вода за периода 05.03.2015 г. – 15.02.2019 г.
Размерът на иска е 2185.20 лв., главница, както и лихва в р- р
на 290.14 лв, или общ размер 2475.34 лв.
Претендира се и
законова лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, както и
направените в производството разноски – съдебно деловодни и юрисконсултско
възнаграждение.
В молбата
си ищецът твърди, че за периода от 05.03.2015 г. до 15.02.2019 г., С.В.М. има
задължения към „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД– гр. Пловдив за предоставени
от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода в р-р на посочените по– горе главница и лихва. За потребените в
посочения период количества вода са издадени 52 бр. фактури, подробно описани в
табличен вид в исковата молба, на обща ст-ст 2185.20 лв.
В
исковата молба се твърди, че съгласно чл. 31, ал.2 и чл. 45 от Обшите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК операторът в гр. Пловдив,
при неспазване на срока за плащане, който е 30– дневен от датата на
фактуриране, потребителите дължат законна лихва по реда на чл. 86, ал.2 от ЗЗД,
поради което на потребителя С.В.М. са издадени фактури за лихви, подробно
описано в табличен вид в Приложение 1 към исковата молба, на обща ст- ст 290.14
лв.
Съгласно
чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги. С.М. имал качеството на
потребител на В и К услуги и фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № **********. Отношенията между потребителя и експлоатационното
дружество се уреждали по публично известни Общи условия, които били
общодостъпни, публикувани на сайта на дружеството www.vik.bg
.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, която гласи, че „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите
услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в
този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като
предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс независимо от
размера на задължението“.,„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД– гр.
Пловдив е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, срещу С. В.М.. Заявлението е
входирано в РС – Пловдив на 01.03.2019 г. Било е образувано ч.гр.д. № 3509/2019
г. по описа на РС – Пловдив. Същото е приложено по настоящото производство
и видно от което, Заповедта е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Предвид горното е
било образувано гр. дело № 10591/2019 г. по описа на РС – Пловдив, с правно
основание чл. 422 от ГПК. В хода на
производството, ответникът М. не е бил открит, нито на постоянния адрес в гр.
Пловдив, ул. „О.“ № 8а, нито на настоящия адрес в с. Г. Л., общ. Ивайловград,
Хасковска област.
С
Определение от 18.10.2019 г., делото е било изпратено по подсъдност на РС –
Ивайловград и след изтичане на законоустановените срокове по обжалване на определението,
на 27.01.2020 г., делото е било прието в РС – Ивайловград.
С
Разпореждане от 29.01.2020 г., съдът е разпоредил на ищеца да внесе по сметка
на РС – Ивайловград сумата от 403.27 лв. – разноски за назначаване на особен
представител на ответника. Сумата е внесена по сметката на съда на 11.02.2020
г.
С Определение
№ 17/24.02.2020 г., РС – Ивайловград е назначил адв. В.К. *** за особен
представител по гр. дело № 6/2020 г. по описа на РС – Ивайловград, като й е
изпратил препис от исковата молба и с Разпореждане № 21/24.02.2020 г. е указал
възможността да даде писмен отговор в едномесечен срок, съгласно разпоредбите
на чл. 131 и сл. от ГПК. В законоустановения срок, съобразен и със спиране на сроковете по граждански дела със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
С
Определение № 33/08.06.2020 г., настоящият съдебен състав, насрочвайки делото в
открито съдебно заседание е допуснал като доказателства исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД– гр.
Пловдив против С.В.М., ведно с приложените към нея доказателства; Приложените
по делото ч.гр.д. № 3509/2019 г. по описа на РС – Пловдив и гр. дело № 10591/2019 г. по описа на РС –
Пловдив и събраните с тях доказателства. Указал е на страните, че всяка страна
е длъжна да установи спорните факти на които основава твърдените обстоятелства.
Упътил е страните към постигане на спогодба или друг начин за доброволно
уреждане на спора.
В съдебно
заседание ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД– гр.
Пловдив, редовно призован не се явява, не се представлява. Депозирана
е молба от юрк. Гергана Николова – пълномощник на управителя на дружеството,
която изразява становище, че ако назначения особен представител на ответника не
се яви в първото по делото с.з. и не направи възражение, моли да бъде
постановено неприсъствено решение спрямо ответника, като се признае за
установено, че същият дължи всички описани в исковата молба суми и се присъдят
направените в заповедното и исковото производство разноски. Счита, че искът е
основателен поради следните причини: Към исковата молба бил приложен акт за
собственост от който било видно, че ответникът е запазил пожизнено правото на
ползване върху недвижимия имот – т.е. счита, че е налице качеството на
„потребител“ ; представени били копия от карнети за
отчитане на имота, върху които били
положени подписи на потребителя, респ. негов представител. Счита, че е преклудирана
възможността особеният представител да направи провопогасяващи възражения, дори
да се яви в с.з. Ищецът моли да му бъде дадена възможност при оспорване на иска
да ангажира доказателства, като бъде разпитан свидетел при режим на призоваване
– а именно инкасаторът, отчитал водоснабдения имот за обстоятелства, свързани с
това какво представлява имота, дали е водоснабден, от кого се е ползвал през
процесния период, как се е извършвал отчета, имало ли е монтирано измервателно
устройство.
Назначеният особен представител
на ответника С.В.М., в съдебно заседание оспорва иска по основание
и размер. Прави възражение за изтекла давност, тъй като се касаело за
периодично плащане, като счита, че претенцията е погасена по давност за периода
от подаване на заявлението повече от три години назад. Счита, че не е нужна
експертиза, предвид направените изчисления от ищеца и, че назначаването на експертиза само ще предизвика
допълнителни разноски за ответника. Не било необходимо да се правят повече разноски.
Счита, че не е необходимо и разпит на свидетел. Ясно било, че ответника дължи
сума, но счита, че иска в частта за периода за който е настъпила погасителна
давност е неоснователен и недоказан.
Приобщени
доказателства:
Справка
за неплатени задължения на абоната; Справка от водомера на абоната; Копие от
карнети; Опис на фактурите по делото;
Приложение № 1- опис на лихви; Уведомително писмо до С.В.М., получено на
28.05.2013 г.; Нотариален акт за дарение на идеални част от недвижим имот № 4,
том VI, Рег. № 4993, дело № 806 от
2007г.; Списък с разноски на основание чл. 80 от ГПК; Общи условия на ВиК
оператор гр. Пловдив и Пълномощно от
управителя на ВиК ЕООД; Приложеното по делото ч.гр.д. № 3509/2019 г. по описа на
РС – Пловдив и гр. дело № 10591/2019 г. и събраните с тях доказателства.
Установена
фактическа обстановка:
От
представения
от ищеца „Опис на
фактури по делото“ , се установява, че за периода от 01.02.2015 г. до
14.02.2019 г. от ищцовото дружество са издадени 52 бр. фактури на обща стойност
2185.20 лв. Фактурите се издадени въз основа на отчетени показания на водомер с
№ 00101064910. От приложените карнети са видни показания на водомер със същия
номер с изписани показания на конкретна дата и посочено име на собственик С.В.М.. В приложеното копие от нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижим имот № 4, том VI, Рег. № 4993, дело № 806 от 2007 г. е отразено, че дарителят С.В.М. дарява
на дъщеря си 1/3 ид.ч. от имот, намиращ се на адреса в гр. Пловдив, ул. „О.“. В
същият нотариален акт, обаче, е отразено, че дарителят си запазва правото на
ползване върху имота докато е жив.
Правни изводи
От материалите по делото безспорно се устонвява, че ответникът С.В.М., дължи в качеството на потребител на В и К –
оператора - ищец „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД– гр. Пловдив суми за потребена питейна вода и
отвеждане на канална вода. Същите са отчетени по реда на Раздел
втори от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на портебителите от В и
К оператор гр. Пловдив /одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 09/11.08.2014 г.,
т.32/. Не се спори по отношение начина на отчитане, изчисляване на дължимата
сума и нейното фактуриране.
Съдът намира възраженията на ответната страна - особения
представител адв. К. за основателни, що се отнася до аргументите, че част от
вземнията са погасени по давност. Съгласно Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на портебителите от В и К оператор гр. Пловдив – чл. 33, ал.1- В и К – операторът издава
ежемесечни фактури при наличие на консумация и / или служебно начисляване на
количествата и ал.2 – Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 –
дневен срок след датата на фактуриране.Съгласно чл. 44 от същите Общи условия – При
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в р-р на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора.
На осн чл. 111 от ЗЗД, б. „в“ – С изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем за лихви и други периодични плащания. В
настоящия случай се касае за периодично плащане, видно от Общите условия.
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а
именно 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Давността не се прилага
служебно. По делото не са установени данни за прекъсване на давността преди
подаване Заявлението по чл. 410 от ГПК пред РС – Пловдив на 01.03.2019 г.
Поради тази причина, съдът счита,
че сумите по фактурите, издадени в периода 05.03.2015 г. (за отчетен период от
01.02.2015 г. до 01.03.2015 г.) до 22.01.2016 г. (за отчетен период от
17.12.2015 г. до 21.01.2016 г.) представляват вземания, погасени по давност.
Тъй като с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, съдът счита, че и лихвите за този период са погасени по
давност, макар и давността за част от тях да не е изтекла.
Ето
защо, съдът счита, че претенцията на ищеца е основателна по отношение на
фактурираните суми за периода от фактура № 29228806/19.02.2016 г. до фактура №
40255804/15.02.2019 г. в размер на 1736.10 лв., със съответно изчислена лихва
за периода в р-р на 164.56 лв. В останалата част – до пълния размер 2185.20 лв.,
главница и 290.14 лв., лихва, искът се явява неоснователен и
претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на разноските, при
този изход на спора право на разноски имат и двете страни по съразмерност. В
съответствие със задължителните разяснения, дадени по Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски, освен в исковото, така и в
заповедното производство.
В конкретния случай ищецът/заявител
има право на направените от него разноски и в двете производство, съобразно
размера на уважените претенции.
В заповедното производство ищецът е представил
списък с разноски на осн. чл. 80 от ГПК, в който е посочил адвокатско
възнаграждение в размер на 315 лв. и деловодни разноски в р-р на 49.51 лв, или
в общ размер на 364.51 лв. Предвид уважената част му се следват разноски в р-р
на 279.88 лв.
В
исковото производство ищецът е представил списък с разноски на осн. чл. 80 от ГПК, в който е посочил юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и
деловодни разноски в р-р на 75 лв, или в общ размер на 225 лв. С Определение №
64239/04.07.2019 г. на РС – Пловдив е разпоредено да бъде довнесена ДТ в р-р на
87.90 лв. С Платежно нареждане от 18.07.2019 г. определната ДТ е внесена от
ищеца. Отделно от това с Разпореждане № 10/29.01.2020 г., на ищеца е указано да
внесе депозит за назначаването на особен представител на ответника в р-р на
403.27 лв. Сумата е внесена с платежно нареждане от 11.02.2020 г. По такъв
начин общата сума на направените от ищеца разноски в исковото производство е в
р-р на 716.17 лв. Предвид уважената част от иска му се следват разноски в р-р
на 549.90 лв.
Ответникът
не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не му
се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковата молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД–
гр. Пловдив с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против С.В.М. с ЕГН ********** с
настоящ адрес ***, с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, че С.В.М. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД– гр. Пловдив сумата в р-р на 1736.10 лв.,
представляваща неизплатена сума за предоставени от дружеството услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода през
периода от 21.01.2016 г. до 14.02.2019 г. за имот, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „О.“ № 8а, както и сума в р-р на 164.56 лв. – представляваща лихва за
периода от 21.01.2016 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.03.2019 г. до изплащане на
вземането, във връзка с които обстоятелства е било образувано ч.гр.д №
3509/2019 г. по описа на РС – Пловдив, г.о., 16-ти гр. състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
признаване на установено, че С.В.М. с ЕГН ********** с настоящ
адрес ***,
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД– гр. Пловдив
с ЕИК *********, със седалище/адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, в частта над 1736.10 лв. до 2185.20 лв., сума представляваща
неизплатена сума за предоставени от дружеството услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода през
периода от 01.02.2015 г. до 21.01.2016 г., за имот, находящ се в гр. Пловдив,
ул. „О.“ № 8а, както и в частта над 164.56 лв. до 290.14 лв., сума
представляваща лихва за периода от 01.02.2015 г. до 21.01.2016 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.В.М. с
ЕГН ********** с настоящ адрес ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕООД– гр. Пловдив с ЕИК *********, със седалище/адрес
на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 разноски по заповедното производство
в р-р на 279.88 лв., както и сумата от 549.90 лв. – разноски по исковото производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: