О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
1211 09.10.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 268 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба с посочено правно основания чл.493, във връзка с чл. 432 от КЗ от Й.В.В., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Ц.В. ***, със съдебен адрес:***, офис 5 против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез адв. С.К., да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 35 000 лв, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинено телесно увреждане в резултат на настъпило на 11.05.2018 г. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил - Стефан Димитров Димитров, ЕГН **********, сумата от 1 400 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на изтичане на законоустановения срок за определяне и изплащане на обезщетение – 05.12.2018г., до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното. За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на част III от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищците, като им е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в указания срок, като препис от нея беше връчен на ответната страна. В предоставения срок, ответникът е депозирал допълнителен отговор. При това положение книжата по делото до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното. Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищцата е възникнало изискуемо вземане за обезщетение на претърпени неимуществени и имуществени вреди от причинено от лицето Стефан Димитров Димитров пътно-транспортно произшествие. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност по чл. 104, т. 4 и чл. 115 ал. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на застрахователното събитие. На основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, съдът с нарочно определение освободи ищцата от внасяне на държавна такса и разноски в производството.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки и не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374 ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че на 11.05.2018 г.*** и улицата към паркинга между жилищен блок № 130 и жилищен блок № 150, водачът Стефан Димитров Димитров, при управление на лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № А 3997 МА, поради движение с несъобразена с пътния участък скорост и недостатъчно внимание към пешеходците, отнема предимството, не пропуска и блъска правилно пресичащата по продължението на тротоара между блок № 115 и блок № 130 на ул. „Оборище“ пешеходка Й.В.В.. В резултат на настъпилото ПТП е пострадала ищцата Й.В., която е получила сериозни травматични увреждания. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р-5037/ 14.05.2018 г. и е образувано досъдебно производство № 1399/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас. Наказателното производство е прекратено с Постановление за прекратяване от 26.03.2019 г.*** на основание чл. 243 ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24 ал. 1, т. 9 от НПК по искане на пострадалата В.. В резултат на настъпилото ПТП, на ищцата е причинено телесно увреждане, изразяващо се във фрактура на дясна подколенница в долната й част (фрактура крурис декстри ин партис дисталис), довела до трайно затруднение на движенията на крайника за период по-дълъг от 30 дни, в случая около 7-8 месеца. Непосредствено след настъпване на процесното произшествие, ищцата е била настанена за болнично лечение за периода 11.05.2018-17.05.2018г., като на 11.05.2018 г. е извършена кръвна репозиция на фрактурата и поставяне на метална остеосинтеза. Последвала е медикаментозна терапия в продължение на 20 дни. Ищцата приемала изключително тежко последиците от настъпилото произшествие, което оказало негативен ефект не само върху физическото й състояние, а така също и върху психиката й – изпитвала притеснения, страдала от безсъние и кошмари. Налице са и остатъчни последици за В. – груби оперативни оперативни белези, които й причиняват дискомфорт и притеснения и нови болки при резки климатични промени и физическо натоварване. Освен претърпените неимуществени вреди, ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 1 400 лв. за заплащане на имплант за операцията, за което прилага разходно-оправдателни документи.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № BG/02/117003302848, валидна от 21.12.2017 г. до 20.12.2018 г. на лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“, с държавен рег. № А 3997 МА. Позовава се на чл. 432, във връзка с чл. 498 ал. 3 от КЗ и се твърди, че пасивно материално правен легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗД „Бул Инс“ АД.
На основание чл.380 ал. 1 от Кодекса за застраховането, на 05.09.2018 г. е предявена извънсъдебна претенция пред ЗД „Бул Инс“ АД, като в законоустановения срок са входирани всички необходими и изискуеми документи, но ответното дружество не се е произнасяло по преписката и не е провеждало кореспонденция с ищцата. Предвид липсата на активно поведение на ответното дружество относно определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховката „Гражданска отговорност“ се счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на иска по съдебен ред.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Твърди се, че обезщетението, което се претендира е прекомерно, следователно несправедливо и се цели не реално репариране на вредата, а обогатяване от възникналото ПТП.
На второ място, ответникът твърди, че представените в исковата молба доказателства не доказват застрахованият водач да е виновен за настъпилото ПТП. Обосновава се с това, че досъдебното производство е прекратено по искане на пострадалата В. и назначените в това производство автотехническа и съдебномедицинска експертизи са без доказателствена тежест в настоящото производство. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, причинените на ищцата телесни увреждания, психически страдания и причинно-следствената връзка с деянието.
Оспорва се констативния протокол за ПТП, като се излага становище, че служителят на МВР само е възпроизвел заявеното пред него от участниците в произшествието и въобще не е анализирал обективните находки на мястото на произшествието относно това спазвали ли са пешеходците, в това число и ищцата императивните правила на чл. 113 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 2 от ЗДвП. Заявява се, че при евентуално доказване на виновното поведение от страна на застрахования водач и наличие на причинно-следствена връзка между деяние и резултат, е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради нарушение правилата за движение на пешеходци, посочени по-горе.
Оспорва се размерът на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че той е силно завишен и се отбелязва, че вредата се определя към момента на настъпването й, т.е. размерът на обезщетението не е съобразен със съдебната практика, определяща обезщетения през 2018 г. Претендира се присъждане на разноските по делото. В случай на постановяване на осъдително решение, ответникът моли да се отчете съпричиняването от страна на ищцата на вредоносния резултат и да се осъди да заплати адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. Прави се възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението, в случай, че адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата е по-голямо от предвидения минимум в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Постъпилата в срока по чл. 372 от ГПК допълнителна искова молба съдържа доводи за неоснователност на наведените от ответника възражения. Неоснователно е твърдението, че процесното ПТП не е настъпило по вина на водача на автомобила с държ. рег. № А 3997 МА. Заявява се, че оспорването на констативния протокол за ПТП с пострадали лица е неоснователно и недопустимо, като се цитира съдебна практика. Твърди се, че неоснователно е и твърдението на ответника относно наличието на съпричиняване, предвид това, че ищцата е предприела правилно пресичане на пътното платно, на пешеходна пътека, както е очертана от определението в параграф 6, т. 54 от ДР, а водачът е бил длъжен да съобрази наличието на пешеходна пътека и възможността върху нея да има пресичащи пешеходци. Заявява се, че липсват данни ищцата да е нарушила императивните правила на чл. 113 ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 2 от ЗДвП. Неоснователно е и оспорването наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и психическите травми на ищцата, както и че са напълно неоснователни твърденията на ответника относно твърдяното завишаване на размера на претендираното обезщетение.
Подаденият в срока по чл. 373 от ГПК отговор на допълнителна искова молба съдържа уточнения във връзка с твърденията за съпричиняване от страна на пострадалата, поддържа се искането за оспорването на констативния протокол и отново се твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено.
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, с оглед изразените от страните становища, счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.
Съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищцата носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, неимущественото и имущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени и имуществени вреди, в това число да проведе пълно и главно доказване на възражението си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.
На основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, следва да бъдат приети представените с исковата молба и в отговорите на ответната страна писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания – за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установят твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Съдът приема за основателно направеното от ответника с отговора на исковата молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на водача на автомобила Стефан Димитров Димитров. Основателно се явява и искането на ищцата в допълнителната искова молба с цел установяване на механизма на произшествието, за допускане на разпит на непосредствения очевидец на произшествието Георги Стоянов Василев.
Допустимо на основание чл.186 от ГПК е искането на ищцата да бъдат изискани от „УМБАЛ-Бургас“ АД заверени преписи от всички медицински документи, съдържащи се в История на заболяването № 11788/2018 г. на ищцата Й.В.В..
Съдът приема във връзка с отправеното от ищцата искане, че по делото трябва да бъдат допуснати и назначени две самостоятелни експертизи, едната от които автотехническа, а другата съдебно-медицинска. Но същите следва да бъдат допуснати след изслушване на допуснатите до разпит свидетели.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ПРИЕМА на основание чл. 146 ал. 1, т. 4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие към 11.05.2018 г. на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на настъпилото ПТП.
ПРЕДСТАВЯ на страните т.дело № 268/2019 г. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА до разпит при режим на призоваване свидетеля на ищцовата страна Георги Стоянов Василев, ЕГН: **********, който да бъде призован по местоживеене:***.
ДОПУСКА до разпит свидетеля от страна на ответната страна Стефан Димитров Димитров с ЕГН **********, който да бъде призован на адрес: гр.Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.36, вх.6, ет.2, ап.3.
ДА СЕ изискат и приложат от „УМБАЛ-Бургас“ АД в 14 – дневен срок заверени преписи от всички медицински документи, съдържащи се в История на заболяването № 11788/2018г на ищцата Й.В.В..
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.12.2019 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните и свидетелите.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, вкл.от изготвения проект за доклад, а на ищцовата страна и препис от отговора на допълнителната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: