Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033
гр. Първомай, 13.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесет година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 611 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по
реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Т.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана
по пълномощие от адв. В.В.В., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Варна, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът Д.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Я.И.Т.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, й дължи сумата от 6 960, 00 (шест хиляди деветстотин
и шестдесет) лева, подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание
продажна цена по Договор за покупко-продажба на 50 пчелни отводки от 23.04.2018
г., а при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск
поради обстоятелството, че договорът не е подписан от страна на ответника – като
получена без основание, за принудителното изпълнение на което вземане е
издадена Заповед № 289/27.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело № 494/2018 г.
по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
Главната искова претенция
се обосновава с фактически твърдения, че на 23.04.2018 г. страните сключили
Договор за покупко-продажба на 50 броя пчелни отводки при продажна цена от
6 960, 00 лева (с начислен ДДС), която ищцата в качеството си на „Купувач“
заплатила изцяло на ответника в качеството му на „Продавач“ чрез три банкови
превода. Доколкото последният не изпълнил договорното си задължение в срок до
25.06.2018 г., но не по-късно от 10.07.2018 г., да предаде стоката на ищцата,
като я предизвести писмено за деня и мястото на доставката, същата с писмена
покана го уведомила, че разваля съглашението и че претендира връщане на
платената по него сума, а с оглед липсата на доброволно издължаване
впоследствие пристъпила и към принудително удовлетворяване на процесното
притезание по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в нейна полза
Заповед № 289/27.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 494/2018 г. по
описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която ответникът депозирал
възражение.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 1354/01.03.2019 г., с който
ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва предявените искове и
пледира за тяхното отхвърляне с доводи, че разполага с годно правно основание
да задържи процесната сума.
Признава, че е сключил с ищцата твърдения
покупко-продажбен договор и че е получил от нея уговорената продажна цена в
размер на 6 960, 00 лева, както и писмена покана за разваляне на контракта
и за връщане на платената сума.
Релевира, че е изпълнил своевременно и точно
договорните си задължения, като е произвел в срок предмета на сделката, за
който е издал фактури и сертификати и е начислил ДДС, и многократно е поканил
купувача да го получи, което изключва правото му едностранно да прекрати
договорната връзка.
Страните
претендират и присъждане на сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът лично и с Молби вх. № № 4552/16.07.2019 г. и
6211/02.10.2019 г., депозирани от довереника му, поддържа предявените искове, а
ответникът лично и чрез пълномощника си, както и с Писмено становище вх. №
5988/20.09.2019 г., пледира за отхвърлянето им, като подробни съображения в
подкрепа на процесуалната си позиция излага и в Писмена защита вх. № 7958/11.12.2019
г.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните доводи,
приема от фактическа страна следното:
В хода на съдебното дирене чрез
разпит на свидетеля М. Г. М. – майка на ответника, която от лятото на 2017 г.
до 22.09.2019 г. била трудово заета в предприятието му, а от началото на
процесния период до момента в качеството си на квалифициран специалист по
пчеларство изпълнявала и консултантски услуги по майкопроизводство, са
изслушани свидетелски показания.
Преценяйки ги по предписанието
на чл. 172 от ГПК предвид възможната й заинтересованост от изхода на делото,
съмнения за която пораждат близките й родствени и служебни отношения с
ответната страна, съдът намира, че следва да ги кредитира изцяло, тъй като с
удовлетворителна конкретика, последователност, логичност и правдоподобност
възпроизвеждат непосредствени впечатления относно релевантните обстоятелства и
кореспондират с останалите ценени доказателствени източници.
Въз
основа на обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение
във фактическите твърдения на спорещите,
свидетелския разказ, извънсъдебното признание на факти, съдържащо се в Уведомление
вх. № 02-031-6500/363/31.07.2018 г. на ищцата до Директора на Областна дирекция
(ОД) на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) – Варна (л. 66 – л. 68), и сведенията,
отразени в извлечение от електронния Регистър БУЛСТАТ от 19.09.2018 г. (л. 8 от
ч. гр. дело № 494/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), се установява,
че като земеделски производител, регистриран на 22.06.2015 г. с БУЛСТАТ **********,
а по Закона за данъка върху добавената стойност – на 30.01.2018 г., ответникът
реализирал в пчелини на територията на с. Буково, общ. Първомай, обл. Пловдив,
частна стопанска дейност по производство на племенни пчелни майки и изкуствени
отводки (рояци), картотекирано в ОД „Земеделие“ – Пловдив, съгласно Закона за
пчеларството (ЗП) и Наредба № 47/11.11.2003 г. за производство и предлагане на
пазара на елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) и реда за водене на
регистър (Наредба № 47/11.11.2003 г.), отглеждане на пчелни семейства и добив и
продажба на пчелен мед, като служебната си електронна кореспонденция
осъществявал чрез електронна поща ***, обявена за контакт с него и пред
контролните органи. Според утвърдената в стопанството му организация с
клиентите комуникирала преимуществено майка му, която приемала поръчки и
договаряла параметри на сделки. В търговската си практика стопанинът обичайно
предварително съгласувал със сътветния контрагент деня, часа, мястото и начина
на приемо-предаването на живата продукция и в частност на отводки (рояци) така,
че да бъдат съобразени с наличието на подходящи метеорологични условия,
изключващи дъждовна, ветровита и топла атмосфера, с необходимото време за
подготовка на стоката за превоз при спазване на въведените нормативни
изисквания чрез преместването и разпределянето й в пригодени за целта рамки,
подреждани в специални правоъгълни кашони с капак, държачи и мрежички,
позволяващи проникване на въздух, както и с жизнеспособността й от не повече от
два дни в транспортната опаковка.
През месец април 2018 г. със
свид. М. се свързал непознатият й Н.С.Н. и пожелал да закупи от ответника 50
пчелни майки, а от името на своя близка в лицето на ищцата, която междувременно
била одобрена за подпомагане по „Национална програма по пчеларство за периода
2017-2019 г.“ (НПП) – и 50 пчелни отводки (рояци).
С посредничеството на Н.Н. страните сключили Договор за покупко-продажба от
23.04.2018 г. (л. 6), по силата на който ответникът се задължил да продаде на
ищцата 50 броя пчелни отводки и след плащането им да й ги предаде до 25.06.2018
г., но не по-късно от 10.07.2018 г., с осигурена надеждна опаковка за нормално
транспортиране и придружени от първичен счетоводен и платежен документ,
приемо-предавателен протокол и изискуемите се от горецитираните нормативни актове
книжа, като я предизвести за деня, месеца и мястото на предоставянето им, а
купувачът следвало да му заплати за тях по разплащателната му сметка с IBAN: *** „Българска
банка за развитие” сумата от 6 960, 00 лева с начислен ДДС, уговорена франко неговия склад, както следва: 3 480, 00 лева (с
ДДС) – в 10-дневен срок от подписване на контракта, и 3 480, 00 лева (с
ДДС) – не по-късно от 10 дни преди датата на експедицията, както и да ги получи
във времето и на мястото, посочени от продавача.
В чл. 15.1 от съглашението страните
се споразумели да отправят съобщенията и уведомленията помежду си само в
писмена форма, която според ал. 2 от клаузата смятали за спазена при ползване
на факс или други техническо средство, изключващо възможността за неточно
възпроизвеждане на изявлението, а в чл. 16 – да изменят и допълват договора с
допълнително писмено споразумение.
В Отчет № 11/12.05.2018 г. по
сметка (л. 7), изготвен към 11.05.2018 г. от „Първа инвестиционна банка АД“, е
удостоверено, че на 11.05.2018 г. ищцата наредила от разплащателната си сметка
с IBAN: ***а банкова
институция превод по тази на ответника с IBAN: *** „Българска
банка за развитие” на сумата от 1 392, 00 лева, представляваща аванс от
уговорената продажна стойност с начислен ДДС, за осчетоводяването на която
последният издал Фактура № **********/11.05.2018 г. (л. 69).
Впоследствие наредителката
представила в ОД на ДФЗ – Варна доказателства за покупко-продажбата и за предприетото
авансово плащане, въз основа на които, съгласно Договор № 3509/15.05.2018 г.
(л. 13 – л. 17), Фондът се ангажирал да й осигури безвъзмездна финансова помощ
при параметрите на НПП в първоначално одобрен размер от 6 477, 60 лева за
дейностите, описани в съставляващата неразделно Приложение І към договора
Таблица за одобрените инвестиционни разходи, сред които и покупка на 50 броя
отводки на стойност 6 960, 00 лева с ДДС, при положение че ги извърши в
периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2018 г.
За
финансиране на въпросната инвенстиция с Договор за кредит № 66-НПП/25.05.2018
г. (л. 10 – л. 11) Разплащателната агенция й отпуснала и инвестиционен кредит
по Схемата за кредитиране на лица с одоборени проекти по НПП в размер на
5 568, 00 лева, прехвърлени по сметката й с IBAN: ***
Нареждане на кредитодателя от 28.05.2018 г. (л. 12) и
подлежащи на погасяване чрез прихващане със средствата, гарантирани по Договор
№ 3509/15.05.2018 г.
На
09.06.2018 г. ответникът приключил с производството и бил в готовност да
предаде на приобретателката 50 броя пчелни отводки, съхранявани в стопанисвания
от него пчелин в с. Буково в специални оплодни сандъчета, за което свид. М.
уведомила Н.Н. по телефона, като го помолила да я информира
за номера и адреса на животновъдния обект, където трябва да бъдат доставени с
автомобилен превоз, който в съответствие с първоначалните уговорки между
страните продавачът приел да извърши за сметка на купувача, както и други
данни, необходими за съставяне на придружаващата артикулите документация –
ветеринарномедицински пътен лист, сертификат от пчеларската асоциация и др.
Напомнила му и за дължимото се доплащане. Макар да обещал, същият не
удовлетворил молбата на свидетелката, вместо което на 12.06.2018 г. й съобщил,
че предпочита закупените
от него пчелни майки да му бъдат изпратени по куриер и че датата и мястото на
доставката на поръчаните от ищцата отводки ще уточни допълнително.
За доказано е обявено от съда,
а и се потвърждава от Отчети по сметка № № 20/14.06.2018 г. (л. 7) и
21/16.06.2018 г. (л. 8), изготвени съответно към 13.06.2018 г. и 15.06.2018 г.
от „Първа инвестиционна банка АД“, и Платежни нареждания за кредитен превод с
уникален регистрационен номер 014Р8164341 (л. 9) и 014Р816636РR (л. 9), издадени на 13.06.2018 г. и на 15.06.2018 г. от същата банка, че
с инициирани на 13.06.2018 г. и на 15.06.2018 г. два банкови трансфера на
сумите съответно от 5 558, 00 лева и 10, 00 лева ищцата престирала
остатъка от продажната цена на ответника, който документирал стопанската
операция с Фактура № **********/13.06.2018 г. (л. 70) на стойност 5 568,
00 лева с начислен ДДС.
На 15.06.2018 г., известена от
Н.Н., че оттегля заявката си, свид. М. му заявила, че
при този развой на отношенията ищцата следва да се яви лично за приемане на
готовите отводки от пчелина в с. Буково. На указаната дата получила от същия по
вайбър снимка на предпочитан кашон за опаковането им за извозване, но не и
координатите на неговата близка, за които многократно го запитвала. На
19.06.2018 г. го осведомила, че следващият ден е последен срок за взимането на
рояците и че поддържането на годността им коствало време и разноски. Когато в
телефонен разговор на 21.06.2018 г. узнала от него, че клиентката се отказва от
отводките, понеже не разполага с възможност да ги отнесе, а и се съмнява в
качеството им, отново изискала телефонния й номер и настояла да се пристъпи към
предаване на стоката.
На 29.06.2018 г. самата ищца
позвънила на свид. М. с искане за незабавно връщане на платената цена, като
репликирала призивите на последната към приемо-предаване на закупеното с
некомпетентността си да го окачестви. Служителката й предложила да размисли и
да избере измежду вариантите да се яви в пчелина в с. Буково да получи рояците в
съгласуван помежду им ден или да посочи причина за разтрогване на съглашението,
която да послужи на продавача за счетоводно основание за възстановяване на
престираната сума.
Сред доказателствените
материали фигурира електронно писмо, адресирано на 03.07.2018 г. в 17:15 часа
от електронна поща с адрес *** до
електрона поща с адрес ***,
представено от ответната страна като заверен от нея препис (л. 46), а след
задължаването й по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК – и на електронен
оптичен носител тип DVD (л. 122).
Във връзка с оспорване от ищеца на
авторството на визираното електронно изявление, което носи белезите на частен
неподписан електронен документ, при съблюдаване на чл. 193, ал. 2 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 184, ал. 2, изр. 2 от ГПК е допусната проверка на
автентичността му по правилата на чл. 193 от ГПК. В отговор на въпроси,
поставени по регламента на чл. 176, ал. 1 от ГПК, оспорващият признава, че е
автор и адресант на процесния имейл, което се подкрепя от другите гласни и
писмени доказателства и мотивира съда да зачете истинността му и респективно на
основание чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 2, изр. 1 от ГПК да произнесе решение (в този смисъл Решение № 66/25.04.2013
г. на ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о.) за отхвърляне на оспорването.
С обсъжданото известие, чието съдържание, съгласно
Констативен протокол акт № 165, Том І, общ рег. № 3387/01.10.2019 г. по описа
на Нотариус Д.Р. с район на действие Районен съд – Велико Търново и с рег. №
430 по регистъра на Нотариалната камара (л. 121), е нотариално верифицирано
посредством достъп до първообраза му в архива на електронната поща адресат ***, ищцата обявила на ответника, че след консултация
с юрист счита за най-приемливо и взаимноизгодно прекратяването на сделката по
съгласие на страните.
Продавачът чрез майка си
информирал купувача по телефона, че одобрява предложения изход от ситуацията, и
го подканил да подготви за целта споразумение, но поради бездействието му на
12.07.2018 г. в 19:21 часа изпратил до електронния му адрес *** електронно писмо (л. 46) с прикачен файл тип docx, съдържащ проект на Споразумение от
12.07.2018 г. за прекратяване на договор за покупко-продажба на пчелни
отводки/рояци и майки от 23.04.2018 г. (л. 88). Упоменатите документи са
приложени по делото и в електронен формат (л. 122).
Макар да уверила свид. М. за намерението
си да подпише и върне спогодбата по куриер, ищцата, след като спряла да
отговаря на телефонните й повиквания, на 13.07.2018 г. адресирала до ответника
Съобщение-телепоща изх. № 41 (л. 12), получено видно от Известие за доставяне
(л. 12) от първата като негов пълномощник на 16.07.2018 г., че прекратява
процесното съглашение поради продължаващо към 13.07.2018 г. неизпълнение на
договорното му задължение за доставяне в срок до 10.07.2018 г. на закупените
вещи и че го кани в 7-дневен срок от съобщаването да й възстанови продажната
цена по упоменатата банкова сметка ***, че в противен случай ще предприеме
удовлетворяване по съдебен ред.
На 31.07.2018 г. с Уведомление
вх. № 02-031-6500/363/31.07.2018 г. (л. 66 – л. 68) сигнализирала Директора на
ОД на ДФЗ – Варна за невъзможността си да изпълни одобрената покупка на 50
пчелни отводки поради некоректност на доставчика, за некачествената му
продукция и за обидно, арогантно и агресивно отношение на свид. М., апелирайки
за разглеждане на поведението й и за оказване на съдействие по връщане на
платените средства.
Във връзка с така подадения
сигнал, постъпил по компетеност с Писмо изх. № 02-031-6500/363/03.08.2018 г.
(л. 65) от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в което се отбелязва, че на
жалбоподателката е разяснено отсъствието на нормативни предпоставки за
изменение на договорните й ангажименти освен при форсмажорни събития по чл. 40,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 15/31.10.2016 г., Директорът на Дирекция
„Животновъдство“ при Министерството на земеделието, храните и горите с Писмо
изх. № 10-1147/09.08.2018 г. (л. 64) изискал становище по възникналия казус от
г-н Р.С.М. в позицията му на Председател на Управителния съвет на Сдружение
„Българска пчеларска развъдна асоциация” (БПРА) – Габрово, ЕИК: *********, в
който членувала и свид. М., както е отразено в електронна справка-извлечение
към 19.06.2018 г. от фирмено досие от 15.07.2019 г. (л. 86).
След запознаване с писменото
Обяснение на ответника (л. 61 – л. 63) и с обобщените в Доклад от 10.08.2018 г.
(л. 47 – л. 60) констатации от внезапна проверка в стопанисвания от него пчелин
№ 4295-0168 в с. Буково, намиращ се под селекционен контрол на асоциацията,
извършена на 08.08.2018 г. от комисията на БПРА по чл. 21, ал. 2 от Наредба №
47/11.11.2003 г., че подготвените за предстояща експедиция пчелни отводки
отговарят на изисквания на цитираната наредба, зооинженер Р.М. изготвил
Становище от 14.08.2018 г. (л. 44 – л. 45) до Заместник-министъра на
замеделието, храните и горите, че изложената в оплакването фактология е
недостоверна и че се касае за търговски спор, по който организацията не е
оторизирана да изразява мнение.
Сезиран от
ищцата с подадено на
26.09.2018 г. Заявление вх. № 5956/26.09.2018 г. (л. 2 от ч. гр. дело №
494/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай),
Районен съд – Първомай издал Заповед № 289/27.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 494/2018 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав (л. 10 от ч. гр. дело № 494/2018 г. по описа
на Районен съд – Първомай), връчена на
длъжника на 08.09.2018 г., с която му разпоредил да
заплати на заявителя процесната сума от 6 960, 00 лева, ведно със законната лихва за просрочието й, считано от
26.09.2018 г. до окончатеното й издължаване. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът депозирал срещу
изпълнителния титул Възражение
вх. № 6453/12.10.2018 г. (л. 13 – л. 15 от ч. гр. дело № 494/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай). След като на 23.10.2018 г. кредиторът бил осведомен от заповедния съд на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за възможността да предяви иск
за установяване на оспореното вземане, на
13.11.2018 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК подал по пощата исковата молба (л. 2 – л. 3).
При така установените фактически положения
съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Претенцията, заявена по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, концентрира спора върху съществуването на
подлежащо на принудително удовлетворяване задължение на ответника към ищеца,
основано на института на неоснователното обогатяване.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало такова, е длъжен да го върне. В
съответствие с постановките на Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. дело №
1/1979 г. на Пленум на ВС разпоредбата
разграничава три фактически състава на неоправдано имуществено
разместване. Първият визира даване на съответната ценност при начална липса на кауза,
когато е сторено без настъпил юридически факт или въз основа на нищожен такъв.
При втория преминаването на блага от едно в друго имущество се предприема с
оглед на очаквана в бъдеще причина, която обаче остава нереализирана – и в
частност при сделки под отлагателно условие, което не се сбъдва, и при
двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение. Чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД регулира положенията,
при които основание за престирането е налице при неговото извършване, но
впоследствие отпада с обратна сила поради унищожаемост, разваляне или сбъдване
на прекратително условие на договорното правоотношение.
В казуса ищецът претендира
възстановяване на продажната цена от 6 960, 00 лева, която като купувач е заплатил на продавача
по сключен помежду им Договор за покупко-продажба на 50 броя пчелни отводки от
23.04.2018 г., който е развалил с едностранно извънсъдебно писмено известие
поради неспазване на задължението на последния да предаде продаденото. Ответникът
противопоставя възражение, че договорната връзка не е успешно разтрогната и
съставлява годно основание да задържи сумата, тъй като правото на купувача да я
прекрати не е възникнало.
Изхождайки от наведените факти
и търсената защита, съдът намира, че главната кондикция се субсумира в нормата
на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Основателността й е предопределена от пълно
доказване от претендиращия реституцията на даването на материалната ценност в
изпълнение на двустранен договор и на елементите от фактическия състав на неговото
разваляне.
Страните еднопосочно твърдят и от приобщените
доказателствени материали категорично се потвърждава, че са сключили писмен
Договор за покупко-продажба на 50 броя пчелни отводки от 23.04.2018 г., който следва
да се квалифицира като търговска продажба по разума на чл. 318, ал. 1 във вр. с
чл. 286, ал. 1 от от Търговския закон ТЗ), по съображения че продавачът е
договарял в профила си на търговец във
връзка с упражняваното от него занятие, а предметът й не е за лично
потребление, в каквато хипотеза търговското й естество
се отрича от чл. 318, ал. 2 от ТЗ.
Ответникът е извършил сделката в битността си на земеделски производител,
който по дефиницията на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) произвежда непреработена
и/или преработена растителна и/или животинска продукция, и макар чл. 2, т. 1 от ТЗ да изключва селските стопани от числото на търговците, се е сдобил с
търговски статут при режима на чл. 1, ал. 3 от ТЗ, образувайки предприятие, което по същина и обем е изисквало делата
му да се водят по търговски начин. Данните сочат, че към датата на договорното обвързване
субектът е осъществявал дейност по производство и реализация на пазара на елитни
и племенни пчелни майки и отводки (рояци) в
стопанисвани от него пчелини на територията на с. Буково, представляващи
според § 1, т. 7 от ДР на ЗП места, върху които са настанени пчелни семейства
заедно с наличното оборудване, ангажирал е работна сила на служител по трудово
правоотношение в лицето на свид. М., ползвал е банкова сметка ***ументи. Казаното е достатъчно да се заключи, че е
организирал и ръководел самостоятелна стопанска единица със собствен материален
и персонален субстрат по разбирането на чл. 1,
ал. 3 от ТЗ (в този смисъл Определение №
638/25.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 575/2012 г., I т. о., и Определение № 18/22.01.2013 г. на ВКС по т.
д. № 88/2012 г., I т. о.).
Разискваното съглашение се явява търговско
единствено за продавача, но със своя чл.
287 разпростира приложимостта на уредбата си за търговските сделки и в частност
на тази за търговската покупко-продажба, поместена в Глава двадесет и втора на
ТЗ, спрямо двете страни, а с чл. 288 при
празноти препраща към гражданското законодателство.
Договорът за търговска продажба на движимости, с
който по разбирането на
чл. 183 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ продавачът
се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху тях срещу цена, която
последният се обременява да му заплати, се характеризира като
консенсуален, неформален, комутативен, двустранен и възмезден, тъй като от момента
на постигане на съгласие относно насрещните конкретизирани престации и без за действителността
му законът да изисква специално оформяне, поражда задължения и за двете страни.
Съществените такива на продавача, систематизирани в чл. 183, ал. 1 и чл. 187,
изр. 1 от ЗЗД, са да прехвърли на контрагента си правото на собственост върху
стоките и да му ги предаде, а на купувача, както гласи чл. 200 от ЗЗД – да му
заплати уговорената за тях продажна цена и да ги получи.
Според чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД договорите обвързват страните със силата на закон и могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по споразумение помежду им или на легални основания.
Чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД повелява
всеки от договарящите да изпълнява поетите задължения точно и добросъвестно,
съобразно законовите указания, и с грижата на добър стопанин или съгласно чл.
302 от ТЗ, ако за него сделката е търговска – на добър търговец, както и да не
пречи на отсрещния да спазва своите по същия начин.
Поради отсъствие на специален регламент в ТЗ, когато страните не са уговорили друго, а ЗЗД не предоставя особени разрешения, развалянето на търговската продажба се подчинява на общите за всички двустранни договори начала на чл. 87 и чл. 88 от ЗЗД, какъвто е и настоящият случай.
Правото на разваляне се
определя като акцесорно и потестативно, тъй като предполага съществуващо договорно
правоотношение, а надлежното му упражняване води до правна промяна, уредена в чл. 88, изр. 1 от ЗЗД – прекратяване на
облигационната връзка с обратна сила или занапред при договорите за
продължително или периодично изпълнение. Освен при сделките, изброени в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, се реализира извънсъдебно при генералните предпоставки
на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата предвижда, че, когато поради причина, за която
отговаря, длъжникът не изпълни задължението си по двустранен договор,
кредиторът може да го развали, като му даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение
в писмена форма, ако такава е тази на договора, че след изтичането му ще го смята
за развален. Чл. 87, ал. 2 от ЗЗД разрешава на прекратяващия да не предоставя срок
в следните изключения, които при спор носи тежестта да установи пълно (в този
смисъл Решение № 51/10.09.2010 г. на ВКС по т. д. №
32/2009 г., II т. о., Решение № 52/01.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 538/2014 г., ІІ т.
о., Решение № 203/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., ІІ т. о., и
Решение № 100/03.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 307/2011 г., ІІ т. о.): допусната
по вина на задълженото лице частична или пълна невъзможност за изпълнение;
настъпила в причинна връзка с неговата забава безполезност на престацията за
кредитора или дължимост на същата непременно в уговореното време (фикс сделки).
Следователно при виновно неизпълнение на
едната страна – пълно, забавено, лошо или частично, освен ако е незначително,
когато чл. 87, ал. 4 от ЗЗД забранява прекратяване, другата се сдобива с
възможността да ликвидира обвързаността, но само
ако е изправна, т.е. изпълнила своите задължения или готова и предложила
да ги изпълни и оказала на длъжника необходимото съдействие за осъществяване на
дължимия резултат (в този смисъл Решение № 203/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
116/2011 г., II т. о.). За целта правоимащият следва да отправи до неизправния
си контрагент волеизявление, което извън положенията на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД задължително
трябва да интегрира покана да престира в рамките на съответен период и предупреждение,
че ако бездейства до края му, ще счита договора за развален (в този смисъл Решение №
203/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., Решение №
4/23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о., Решение
№ 178/12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о., Решение №
51/10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 32/2009 г., II т. о., Решение №
235/13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 490/2015 г., III г. о., Решение №
240/09.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 8838/2017 г., ІІ т. о.). Намерението за разтрогване следва да е недвусмислено
изразено, като константната съдебна практика поддържа, че такава воля
имплицитно се съдържа в извънсъдебното искане или в исковата молба, с които се
претендират последиците от развалянето. В хипотезата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
ефектът му по чл. 88, изр. 1 от ЗЗД се проявява с достигане на безусловното уведомление
на кредитора до длъжника, а в останалите случаи – в момента на безрезултатното
изтичане на дадения срок, когато е подходящ, а ако такъв не е фиксиран
или е недостатъчен – на този, чиято продължителност през призмата на
добросъвестността е обективно адекватна при конкретната фактическа обстановка
(в този смисъл Решение № 37/22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г.,
IV г. о., Решение № 4/23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о.,
Решение № 81/03.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1591/2014 г., II т. о.).
Анализът на приобщените доказателства обслужва съждение,
че процесният писмен договор, за чиято валидност не е въведено изискване за
форма, включително и в текстовете на ЗП и Наредба № 47/11.11.2003 г., е създал
за ответника ангажиментите по чл. 183, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 288
от ТЗ да отстъпи на ищцата собствеността върху 50, отговарящи на повелите на
цитираните нормативни актове, пчелни отводки (рояци), които според § 1, т. 5 от ДР на ЗП представляват
част от пчелното семейство, състояща се от една пчелна майка, пчели-работнички
и търтеи (сезонно), и след плащането им да й ги предаде до 10.07.2018 г. с
осигурена надеждна опаковка за нормално транспортиране и придружени от първичен
счетоводен и платежен документ, приемо-предавателен протокол и нормативно изискуемите
се книжа, като я предизвести за деня, месеца и мястото на предоставянето им, а за
купувача – обязаностите по чл. 200 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ – да заплати на
доставчика по разплащателната му сметка с IBAN:
*** „Българска банка за развитие” цена от 6 960,
00 лева с начислен ДДС, както следва: 3 480, 00 лева (с ДДС) – в 10-дневен
срок от подписване на контракта, и 3 480, 00 лева (с ДДС) – не по-късно от
10 дни преди датата на експедицията, както и във времето и на мястото, посочени
от него, да получи закупеното.
Коректното изпълнение на първото от
задълженията на продаващия се постига с преминаването на собствеността върху
родово определените вещи, което, съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ, настъпва в момента на
тяхната индивидуализация. Предвид неизбиране от страните на нарочен способ за
извършването й (напр. едностранно или двустранно отделяне, маркиране, уведомление
и др.) същата се реализира със самото предаване на единиците от рода, което
същевременно изпълнява и втората главна задача на прехвърлителя и по същността
си е материално действие по поставянето им на разположение на купувача чрез
физическото им връчване или предоставянето на издадената за тях товарителница,
коносамент или друг подобен документ или превръщането на досегашното им
владение в държане. Едва тогава за приобретателя възниква насрещната тежест да
ги получи, като установи върху тях фактическа власт.
По
разбирателство на договарящите предвидената в чл. 327, ал. 1 от ТЗ
едновременност на престациите е дерогирана
и ищцата е следвало да изпълни първа, което е и сторила, като е заплатила на
ответника уговорената цена чрез три банкови превода на сумите съответно от
1 392, 00 лева, 5 558, 00 лева и 10, 00 лева, които на 11.05.2018 г.,
13.06.2018 г. и
15.06.2018 г. е наредила от разплащателната си сметка с IBAN: *** „Първа
инвестиционна банка” АД по неговата с IBAN: *** „Българска банка за развитие”.
За да процедира в унисон с чл. 63 от ЗЗД и чл. 302
от ТЗ, след последния трансфер на 15.06.2018 г. продавачът на свой ред е
следвало да предаде на купувача отводките в договореното количество, качество,
пакетаж и документална окомплектовка за предстоящ транспорт при съблюдаване на
ЗП и Наредба № 47/11.11.2003 г. в ден до 10.07.2018 г. и на място, които, видно
от чл. 4, предл. 4 и чл. 10, предл. 2 от договора, е трябвало, след като
определи допълнително, да съобщи на насрещната страна, с което се конкретизира време-
и местоизпълнението и на нейния дълг за получаване. Доколкото друго не е
уточнено, диспозитивната норма на чл. 320
от ТЗ е налагала на ответника грижата, при положение че реши стоката да се
приеме в неговия склад, да предупреди контрагента си, че е готова за предаване,
поне три дни преди това, а при местонамирането им в различни населени места – минимум
пет дни по-рано.
С оглед спецификата на продаваната жива продукция изрядното
й традиране е предполагало наличие на благоприятни метеорологични условия,
изключващи дъждовна, ветровита и топла атмосфера, поставянето й в специални
транспортни опаковки, в които жизнеспособността й не надхвърля два дни, и спазване
на чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗП и чл. 19, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от
Наредба № 47/11.11.2003 г. при продажба и превозване да е съпътствана от
сертификат с данни за нейния произход (линия №), година на производство, № на
партидата, дата на експедицията и производител, издаден от развъдна организация,
получила разрешение, съгласно чл. 29а от Закона за животновъдството, и от ветеринарномедицинско свидетелство за
придвижване/транспортиране на животни, в което се вписват местоназначението на
товара, получателя и превозното средство.
За обезпечаване на собствената
си изправност в търговската си дейност ответникът е утвърдил практика предварително
да съгласува с купувача конкретния ден, час, място и начин на доставката.
Възприятията
на разпитания свидетел убеждават, че на 09.06.2018 г. продавачът е бил в
готовност да предаде на ищцата 50 броя произведени от него пчелни отводки,
които е съхранявал в нарочни оплодни сандъчета в репродуктивния си пчелин в с.
Буково. В периода от 09.06.2018 г. до 21.06.2018 г. свид. М. неколкократно, но
безрезултатно е приканвала лицето Н.Н., с когото е преговаряла
за сключването на процесния договор, да се пристъпи към предоставяне на
готовите рояци на купувача, както и да й даде координати за директен контакт с
него.
По делото не
е изяснено дали свидетелката е била оправомощена да представлява своя
работодател във взаимоотношенията му с контрагентите, но по аргумент от чл. 42,
ал. 2, изр. 1 от ЗЗД следва да се приеме, че всички направени от и към нея
изявления във връзка с обсъжданата покупко-продажба са ангажирали пряко правната му сфера, тъй като,
интерпретирайки ги като свои в писменото си Обяснение до Председателя на Управителния съвет на БПРА
(л. 61 – л. 63), както и в депозирания отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, същият
ги е потвърдил. Комуникацията на свид. М. с Н.Н.
обаче не попада сред алтернативите на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, за да се счете, че
обвързва ищцата. Не са събрани сведения да е била доведена до знанието й или одобрена
от нея или да е протекла в условията на учредено представителство. Още по-малко
изказванията на свид. М. пред Н.Н. биха могли да се
свържат с правните последици по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, тъй като не е възприеман
от нея за легитимирано да получи изпълнение лице. Тъкмо за обратното говорят
усилията й за общуване с истинския кредитор и именно на разговора, който е
провела с него на 29.06.2018 г., съдът отдава значимост.
На споменатата дата по повод лично
заявеното от ищцата искане за връщане на платената цена свид. М. й е предложила
или да получи стоката в съгласуван помежду им ден по местонахождението й в
пчелина в с. Буково, или да назове причина за разтрогване на съглашението,
която да послужи на продавача за счетоводно оправдание да й възстанови
престираната сума.
Въпросната
устна оферта се отклонява от закрепения в чл. 15.1 от договора писмен формат на
кореспондиране между страните, което чл. 293, ал.
2 от ТЗ въздига в основание за нейната нищожност. Намира приложение обаче ал. 3
на чл. 293 от ТЗ, която отнема правото на ищцата да се позовава на порока, щом
като не е оспорила действителността на изявлението. Дори още повече – конклудентно
е зачела валидността му, пращайки на 03.07.2018 г. до електронната поща на
ответника електронно писмо (л. 46), автентичността на което е доказана в
процеса и с което изразява предпочитание за разваляне на договора по взаимно
съгласие. Информиран за позицията й, на 12.07.2018 г. адресатът е изпратил до
електронния й адрес *** имейл (л.
46) с прикачен файл, инкорпориращ проект на Споразумение от 12.07.2018 г. за
прекратяване на покупко-продажбения договор (л. 88). Макар да е обещала да го
подпише и върне по куриер, със Съобщение-телепоща изх. № 41 от 13.07.2018 г.
(л. 12), връчено на ответника на 16.07.2018 г., ищцата е предприела едностранно
безусловно прекратяване на сделката поради пропуска му да й достави отводките
до 10.07.2018 г.
Услугата „телепоща”, предлагана от пощенския оператор „Български пощи” ЕАД,
включва приемане на известие от подателя в пощенска станция чрез попълване на
служебен формуляр, предаването му по факс на тази по местополучаването и
доставянето му по реда на препоръчаните кореспондентски пратки на получателя на
адреса му срещу подпис. От изложеното следва, че телесъобщението
е записано технически по начин, който позволява да бъде възпроизведено, и
формата му се приравнява от фикцията на чл. 293, ал. 4 от ТЗ на писмена,
каквато се изисква от чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Същевременно доказателственият
масив не оставя съмнение, че негов автор е ищцата.
Независимо дали е изрично или
имплицитно обективирано в извънсъдебна покана, както е в случая, или в исковата
молба за редхибиторните последици, и дали с него е определен или не подходящ
срок, волеизявлението за разваляне на договора поражда правно действие само при
кумулативната даденост на признаците от фактическия състав чл. 87, ал. 1 от ЗЗД – виновно неизпълнение на длъжника и изправност на развалящия
кредитор (в този смисъл Решение № 12/23.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №
834/2017 г., III г. о., Решение № 235/13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
490/2015 г., III г. о.,
Решение № 75/01.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 3723/2013 г., II т. о., Решение №
203/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., Решение № 4/23.06.2017
г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о., Решение № 203/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
116/2011 г., II т. о.,
Решение № 186/15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о.).
Безспорно до
приключване на съдебното дирене ответникът не е изпълнил падежиралите си на
10.07.2018 г. задължения за прехвърляне на собствеността върху стоката и
предаването й, но по причина, за която не отговаря – забавата на кредитора.
Произтичащият
от добрите нрави принцип на сътрудничество между договарящите очаква от носителя
на вземането активно поведение, ако такова е нужно за осъществяване на дължимия
му се резултат, а съгласно чл. 95 от ЗЗД, когато не даде необходимото съдействие
или неоправдано не приеме предложеното му изпълнение, изпада в забава. Важно е
да се отбележи, че ако спомоществователството
му е уредено от законодателя като негово задължение (напр. чл. 200 от ЗЗД), каквото
по правило не е, въздържанието му се третира като неизправност на длъжник.
Поради
особеностите на предмета на разглежданата продажба точното изпълнение на
задълженията на продавача, които са търсими по своя характер, неминуемо е предпоставяло
партньорството на купувача за определяне на подходящ ден за предаване, за
оформяне на придружаващата документация и най-вече за същинския акт по
връчването на пчелните рояци.
От свидетелските
показания и констатациите, отразени в Доклада на комисията на БПРА по чл. 21,
ал. 2 от Наредба № 47/11.11.2003 г. от 10.08.2018 г. (л. 47 – л. 60), се
установява, че на 29.06.2018 г., т. е. преди крайния срок, бидейки в готовност,
ответникът чрез служителката си е предложил на ищцата да й предаде пчелните
отводки в уговореното количество и качество на посочено от него място – пчелина
му в с. Буково, и я е призовал да сътрудничи за насрочване на конкретен за
целта ден или да изяви категорична воля за прекратяване на контракта.
С електронния си отговор от 03.07.2018
г., с който е пожелала второто, ищцата недвусмислено е манифестирала отказ да спомогне
за надлежното извършване на предаването, без към този момент да е разполагала с
основателен мотив. Критиките й срещу качеството на стоката в оплакването й до Директора
на ОД на ДФЗ – Варна не почиват на преките й наблюдения, а и са доказателствено
необезпечени. Загубата й на интерес към отводките не е провокирана и от
невъзможност за спазване на ангажиментите й към Фонда по Договор № 3509/15.05.2018
г. (л. 13 – л. 17), тъй като срокът им е изтичал на 31.07.2018 г.
Като възпрепятства постигането на целения облигационен
резултат, поведението й напълно извинява бездействието на ответника да престира
до и след падежа, още повече че същият добросъвестно се е съобразил с желанието
й и е пристъпил към преговори за документално оформяне на спогодбата за разтрогване
на договора в съответствие с клаузата по чл. 16. Този извод не се променя, дори
комуникацията между страните до 03.07.2018 г. да се игнорира като недостоверна
или недействителна поради липса на форма, тъй като към тази дата продавачът все
още е бил изправен, а изпълнението му е било обективно възможно при
благоразположението на насрещната страна, която обаче отнапред е демонстрирала
нежелание правоотношението да се развие до законосъобразния си финал.
В обобщение, кредиторът се е поставил
в забава по чл.
95 от ЗЗД, която до приключване на съдебното дирене не
е преустановена, за да има смисъл да се изследва дали от тогава е започнал да
тече и е изтекъл достатъчен срок за изпълнение, и която не освобождава длъжника от задълженията му, но
според чл. 96, ал. 1 от ЗЗД го освобождава
занапред от отговорността за собственото му неизпълнение и респективно лишава първия
от потестативното му право да развали
договора (в този смисъл Решение № 203/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011
г., II т. о., Решение № 1159/30.12.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 3834/2007 г., III г. о., Определение № 515/11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
716/2010 г., IV г. о.).
Заключава се,
че каузата за имуществено облагодетелстване с процесната сума не е отпаднала,
поради което искът за реституцията й по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД следва
да се отхвърли като неоснователен. Произнасянето не се основава на
обстоятелството, че договорът не е подписан от ответника, поради което предявеният
при условията на евентуалност иск не следва да се разглежда.
Гореизложеното обуславя предпоставките на чл. 78, ал. 3 от ГПК за уважаване молбата на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но единствено за понесените по настоящото дело такива за адвокатско възнаграждение от 800, 00 лева.
С приложения Списък по чл. 80 от ГПК (л. 116) страната сочи разходи от общо 1 450, 00 лева, които, съгласно представения Договор за правно съдействие и защита от 31.01.2019 г. (л. 117), кумулират заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в заповедния и исковия процес в размер съответно на 650, 00 лева и 800, 00 лева.
Правна помощ за процесуално представителство от адвокат обаче в заповедната процедура длъжникът не е ползвал и платеното за нея не подлежи на репариране.
От друга страна, разноските за оказаната такава в исковото производство не следва да се редуцират като прекомерни, за което ищецът настоява по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като не само се доближават до минимума от 778, 00 лева, изчислен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно защитавания материален интерес от 6 960, 00 лева и броя на редовно проведените открити съдебни заседания, за третото от които се дължи допълнително възнаграждение от 100, 00 лева, но и са адекватни на предоставените адвокатски услуги, още повече че спорът е фактически и правно усложнен от въведеното оспорване на електронен документ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО
оспорването от страна на Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. В.В.В.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Варна, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, на истинността на представения от Д.Й.М., ЕГН: **********, с адрес:
***, процесуално представляван по пълномощие
от адв. Я.И.Т., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, електронен документ – електронно писмо,
адресирано на 03.07.2018 г. в 17:15 часа от електронна поща ***
до електронна поща ***.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т.В.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв.
В.В.В., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Варна, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Д.Й.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Я.И.Т., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 960, 00 (шест хиляди деветстотин
и шестдесет) лева, подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание
продажна цена по Договор за покупко-продажба на 50 пчелни отводки от 23.04.2018
г., за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед №
289/27.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 494/2018 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав.
ОСЪЖДА Т.В.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от адв. В.В.В., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Варна, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, да
заплати на Д.Й.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Я.И.Т., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Велико Търново, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, сумата от 800, 00
(осемстотин) лева – съдебно-деловодни разноски в исковото производство за
квалифицирана процесуална защита от един адвокат.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на
състава досието на ч. гр. дело
№ 494/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със заверен
препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ