М О Т И В И
към Присъда № 154 от 14.09.2017 год. по
НОХД № 803/2017 год. на СлРС
изготвени на 25.09.2017
год.
РП – Сливен е внесла
обвинителен акт против подсъдимите Г.Г.К. за извършено от него престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК и Р.И.Р. за извършено от него престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитниците на подсъдимите и на самите подсъдими, и след като установи, че
техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено
спрямо подсъдимите, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира,
предвид самопризнанията на подсъдимите и проведеното съкратено съдебно
следствие, да им бъдат наложени наказания при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, както следва: на подс. Г.Г.К. - наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
години, което да се намали с една трета и така намаленото наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две години да се изтърпи при първоначален строг режим; на
подс. Р.И.Р. - наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да
се намали с една трета и така намаленото наказание „Лишаване от свобода” за
срок от осем месеца да се изтърпи при първоначален строг режим. По отношение на
веществените доказателства, пледира същите да бъдат унищожени като вещи без
стойност.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият Г.Г.К. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият Р.И.Р. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест –
седем месеца.
Адв.
Б. П. от АК – Сливен, надлежно преупълномощен от адв. М. Д. *** – служебен
защитник на подсъдимия Г.Г.К., не оспорва фактическата обстановка по
обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото
да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. К.
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което да
бъде редуцирано с една трета. По отношение на веществените доказателства – предоставя
на съда.
Адв.
Н. П. *** – служебен защитник на подсъдимия Р.И.Р., не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява
съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да наложи
на подс. Р. най – ниското наказание, което да бъде редуцирано съгласно закона.
По отношение на веществените доказателства – предоставя на съда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Г.Г.К. е с начално образование, неженен, не работи, осъждан.
Подсъдимият
Р.И.Р. е с начално образование, неженен, не работи, осъждан.
Фирма
„П.П.-С.” ЕООД притежавала складова база в гр. Сливен, на *****. В базата се
съхранявали строителни материали, както и две дървени макари с навит на тях
телефонен кабел. Свид. С.С.С., работещ като експерт „Здравословни и безопасни
условия на труд” за последен път посетил складовата база на 13.01.2017 год.,
като не установил липси. На 18.01.2017 год. свид. С. отново влязъл в склада,
като отключил входните врати. При влизането си свид. С. забелязал, че липсва
част от телефонния кабел, навит на една от макарите. Тъй като складът попадал
извън зоната на видеонаблюдение, на видеокамерите не са били засечени лица.
След извършени ОИМ били установени извършителите на деянието – подс. Г.Г.К., по
прякор „Геге” и подс. Р.И.Р. – по прякор „УУ” и „Рамо”. Двамата се разбрали да
извършат кражба от складовата база на „П.П.-С.” ЕООД. Подс. К. и друг път бил
ходил до този обект и знаел, че в складовата база се съхранява телефонен кабел.
Подс. Р. взел от дома си нож и около 18,00 часа, на неустановена дата в периода
13.01.2017 год. – 18.01.2017 год. двамата подсъдими тръгнали за складовата
база. След като прескочили металната ограда, се насочили към склада, намиращ се
на около 20 м.
от оградата. Подсъдимите забелязали, че един от прозорците на склада не е
затворен добре и през него проникнали в помещението, като си светели със
запалка. След като намерили една от макарите с телефонен кабел, подс. К. с ножа
отрязал парче от него. След това подсъдимите прехвърлили кабела през прозореца
и отишли в дома на подс. Р.. На поляна до дома на подс. Р., двамата подсъдими
изгорили кабела и извадили медта. На следващия ден подс. К. продал медта на
непознато лице в квартал „Надежда”, за което получил сумата от 4,50 лева, която
разделил с подс. Р..
След
установяване на престъплението и разкриване на извършителите на деянието, с
протокол за доброволно предаване подс. Р. предал ножа, с който подс. К. отрязал
инкриминирания телефонен кабел, както и 10 метра спираловидна
навита ламаринена обвивка от телефонния кабел.
Видно
от заключението на изготвената съдебно - оценителна експертиза, стойността на
вещите, предмет на престъплението възлиза на общата сума от 282,85 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанията на подсъдимите и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетените по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило
съдебно - оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в
компетентността и безпристрастността му.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си и изразиха
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Г.Г.К. е осъществил от
субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и
„б” от НК, а подсъдимият Р.И.Р. е осъществил от субективна и обективна страна
състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 28 от НК, тъй като на неустановена дата в периода от 13.01.2017 год. до
18.01.2017 год. в гр. Сливен, в условията на повторност за подс. Р.И.Р. и в
условията на опасен рецидив за подс. Г.Г.К., след предварителен сговор помежду
си, чрез използване на техническо средство – нож, извършили кражба на чужди
движими вещи – 10 л.м.
телефонен кабел, 100 чифта, на стойност 282,85 лева (двеста осемдесет и два
лева и осемдесет и пет стотинки), собственост на „П.П.-С.” ЕООД гр. София с
управител Г.Д.Г. и упълномощен представител С.С.С. ***, като случаят е
немаловажен.
Безспорно
е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението,
а именно деянието си подсъдимият Г.Г.К. е извършил в условията на опасен
рецидив. Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. Г.Г.К.,
същият е многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени престъпления
против собствеността, по които е търпял ефективни наказания, в това число и по
НОХД № 1753/2013 год. по описа на СлРС (влязла в сила присъда на 26.02.2014
год.), с което е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор
(л. 27 - 40 от делото).
Безспорно
е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението,
а именно деянието си подсъдимият Р.И.Р. е извършил в условията на повторност.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. Р.И.Р., същият е
извършил деянието по настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление против собствеността – по НОХД № 1088/2015
год. по описа на СлРС (влязла в сила присъда на 29.10.2015 год.), с което му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим в затвор (л. 42 - 54 от делото).
Безспорно
е установено, че са налице квалифициращите елементи от състава на
престъплението, а именно: предварителен сговор между подсъдимите за
осъществяване на деянието и използване на техническо средство (нож).
Безспорно
е установено, че случаят е немаловажен, с оглед начина на извършване на
престъплението – чрез използване на техническо средство и с участието на двамата
подсъдими.
Деянието
подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния
му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждали са и са
искали настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично
облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимите и същите са се
разпоредили с тях. Имуществените вреди не са възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени изразеното от тях
съжаление за извършеното.
Като
отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, съдът отчете негативните им
характеристични данни.
Предишните
осъждания на подсъдимия Г.Г.К. за престъпления по глава V, раздел І от НК,
съдът не прецени като отегчаващи вината му обстоятелства, тъй като те са взети
в предвид от законодателя при квалифициране на деянието му по чл. 196, ал. 1,
т. 2 от НК.
Предишните
осъждания на подсъдимия Р.И.Р., съдът не прецени като отегчаващи вината му
обстоятелства, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране
на деянието му по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината им
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
всеки един от подсъдимите, причинения престъпен резултат и целите на
генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимите Г.Г.К.
и Р.И.Р. при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от
06.04.2010 год.), предвид изказаното от тях самопризнание и императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на
разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимите в
периода от 13.01.2017 год. до 18.01.2017 год., т.е. след влизане в сила на
посоченото изменение на НК.
С
оглед гореизложеното, съдът наложи следните наказания на подсъдимите:
На
подсъдимия Г.Г.К. за извършеното от него деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.
195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК – определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, като
подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две
години, при първоначален строг режим.
На
подсъдимия Р.И.Р. за извършеното от него деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28 от НК– определи наказание „Лишаване от свобода”
за срок от една година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така
определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, при първоначален строг режим.
Така
определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
те ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат
възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата
веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой нож със силно замърсена
пластмасова дръжка с жълтеникав цвят и острие с дължина около 20 см. и дебелина около 3 см
и 10
метра спираловидно навита ламаринена обвивка от
телефонен кабел със следи от нагар по нея, които след влизане в сила на
присъдата, следва да се унищожат, като вещи без стойност.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Г.Г.К. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 26,45 лева (двадесет и шест лева
и четиридесет и пет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР
– Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Р.И.Р. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 26,45 лева (двадесет и шест лева
и четиридесет и пет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на
ОДМВР – Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: