Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                                        №.......

                        

                                            гр.ЛОВЕЧ, …………….2019 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        граждански състав   в     публично съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:     

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                                 ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ГАЛИНА АВРАМОВА, с участието на прокурора ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА, като разгледа докладваното от съдия  КОНСТАНТИНОВА

в.гр. дело № 395 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл.  от ГПК.

           

   С решение № 295/20.06.2019  година, постановено по гр.дело № 897 по описа за 2019 година, Ловешкият районен съд е  отхвърлил молбата на К.М.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, за промяна на фамилното ѝ име, като то за в бъдеще се изписва С., вместо Т..

Против решението е подадена въззивна жалба от на К.М.Т., чрез адвокат М.В., която го обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Изтъква, че първоинстанционният съд е тълкуват строго и ограничено разпоредбите на ЗГР и е отхвърлил като неоснователни някои от посочените основания за исканата промяна. Подчертава, че  правото на име е субективно, лично и неотчуждимо, което се урежда с императивни правила, а промяната на името възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден ред. Подчертава, че в закона няма легално определение за „важни обстоятелства”, които обуславят извод за промяна на името и че преценката за това е конкретна, като значимостта на обстоятелството се определя в контекста на всеки отделен случай. Акцентира, че в случая мотивите за исканата промяна са изключително лични, навлизат в много лична сфера и са свързани с предишното и семейство, които факти са спестени.

Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде уважена подадената молба.

Заинтересованата страна- Община Ловеч не е взела становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат М.В. ***, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Община Ловеч не се представлява.

Окръжна прокуратура- Ловеч се представлява от Окр.прокурор П.Кръстинова, която изразява становище за основателност на жалбата.

От представените доказателства по гр.дело № 897/2019 година на Ловешкия районен съд, събраните във въззивното производство гласни доказателства, като съобрази и становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема:

Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК. С оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният състав счита, че решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, обаче, че е неправилно.

            К.М.Т. е поискала с молба до Ловешкия районен съд да бъде допусната промяна на фамилното и име от Т. на С.. Твърди, че за нея съществуват важни обстоятелства, които я мотивират да поиска промяна на фамилното и име и връщане на бащината фамилия.

От фактическа страна се  установява следното:

            Според удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 181 от 10.ІV.1965 година на Община Ловеч, въззивницата е родена на ***година и записана с имената К.М. С.. На това име е издаденото Свидетелство за зрелост от Математическа гимназия „Юрий Гагарин, гр.Ловеч” от 30 юни 1983 година.

            С решение № 838 от 28.11.2002 година, постановено по гр.дело № 618/2002 година на Ловешкия районен съд,  е прекратен бракът на К.М.Т., сключен на 08.10.1985 г. с В.В.Т., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и е утвърдено споразумението между тях, на основание чл.99, ал.3 СК. С него страните са уредили своите лични и имуществени отношения досежно родителските права по отношение на малолетните им деца, ползването на семейното жилище, както и че след прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име Т..

            Разпитан като свидетел по делото бившият съпруг на ищцата не възразява срещу желанието на молителката да върне бащината си фамилия. Твърди, че има друго семейство и още две деца, като голямата му дъщеря от втория му брак е вече на 12 години, а дъщеря му от първия брат е омъжена и от нея имат внучка, която е на 9 години. Децата им нямат притеснения относно фамилията на майка им.

Разпитаната във въззивното производство свидетелка Й.Н.твърди, че К. е пожелала да запази фамилията на бившия си съпруг заради децата, които са останали при нея. През 2005 година свидетелката е заминала на работа в Гърция и след разговор с нея молителката е решила също да отиде да работи, поради това, че в България заплащането е било много ниско. Свидетелката се завърнала в България през 2013 г., а К. останала, защото е изпращала средства за издръжка на сина си като студент. Прибрала се е в България преди около година и половина и живее в гр.София.Има и приятел, който се противопоставя тя да носи името на бившия си съпруг. Пред свидетелката К. е споделяла желанието си да върне бащината си фамилия, но е забавила този процес поради това, че работейки в чужбина, си е идвала в България за кратко време през лятото и времето е било недостатъчно. В Гърция е била позната със собственото си име- К.. Свидетелката потвърждава, че с бившия си съпруг К. поддържа добри отношения заради децата им, но той има  друга съпруга и две деца.

При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:

Промяната на името е потестативно право, което се упражнява по предвиден в ГПК ред и при определени от закона основания. Според чл.19, ал.1 Закона за гражданска регистрация, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

В случая молителката се позовава на настъпването на важни обстоятелства. Законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява от съда във всеки отделен случай.

Изхождайки от основните принципи на гражданското право и обществения морал, част от който е гражданският морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца носеното на името в частта, в която се иска промяната.

Настоящият въззивен състав приема, че в случая са установени такива обстоятелства. Свидетелите сочат, че при развода молителката се е съгласила да запази фамилията на бившия си съпруг –Т., предвид обстоятелството, че е упражнявала родителските права по отношение на двете малолетни деца от брака, носещи фамилията на своя баща и за еднаквост с фамилиите. Наред с това, е била известна с тази фамилия и в службата си. Изминалият продължителен период от време, обаче,  е довел до настъпване на други обстоятелства, които правят лично за молителкта неподходящо ползването на тази фамилия. От свидетелските показания става ясно, че тя е напуснала гр.Ловеч след 2005 година и е работела продължително време в Гърция, където с оглед естеството на работата си е била известна със собственото си име. Завърнала се е в България преди около година и половина, като се е установила в гр.София. През това време децата са навършили пълнолетие и са започнали свой самостоятелен живот, дъщерята е създала семейство и има дете, което е на 9 години. От показанията на бившия съпруг на молителката се потвърждава, че той има деца и съпруга, които носят неговата фамилия и с която семейството е известно в обществото. Това определено създава неяснота в социалния статус на молителката, както и лично и обществено неудобство, предвид променения начин на живот и връзка с друг мъж.

Желанието на ищцата да върне фамилното име на своя баща, което е носела преди сключване на брак, не противоречи на закона и морала и е житейски и морално оправдано. Искането не противоречи и на императивните изисквания на чл.14 ЗГР.

Поради несъвпадане на мотивите на настоящата инстанция с тези на Ловешкия районен съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.271 ГПК  –постановено друго, с което предявената молба за промяна на фамилното име се уважи, като се допусне промяна на фамилното име на К.М. от Т. на С..

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И :

           

ОТМЕНЯ Решение № 295/20.06.2019  година, постановено по гр.дело № 897 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд,  и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА, на основание чл.19, ал.1 ЗГР, промяна във фамилното име на К.М.Т., с ЕГН **********, с адрес *** ***, от „Т.” на „С.”.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението да се изпрати служебно на общинската администрация по постоянния адрес на молителя за отбелязване в актовете за гражданско състояние.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: