РЕШЕНИЕ
№ 18115
гр. София, 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110145649 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „З... срещу С... обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл.
49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на сума в размер на 1 094,49 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско и злополука“ обезщетение във
връзка с щета № ... за застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 24.10.2017 г., в град София, на ул. „М...”, включващо и
ликвидационни разноски в размер на 10 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за сума
в размер на 333,52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
23.08.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба – 24.08.2022 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско и злополука” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на
застрахования автомобил марка ..... Твърди, че причина за настъпване на ПТП е
попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че
отговорност за вредите носи ответника – С..., който в качеството на собственик на
общинските пътища, е длъжен да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка на
пътното платно. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не е платил, поради което е изпаднал в
забава в плащането и дължи мораторна лихва в претендирания размер. Съобразно
изложеното е направено искане предявеният осъдителен иск да бъде уважен.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор, с който е заявено становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва осъществяването на процесното пътно-транспортно
1
произшествие, включително и твърдения механизъм на осъществяването му.
Поддържа, че застрахователното обезщетение е изплатено без да е налице валидно
правно основание. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на увредения лек автомобил. Релевира и
възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно изложеното е направено искане
предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Депозира и писмена защита, в която поддържа
становището в депозирания писмен отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са главен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД за плащане на сума, претендирана от ответника, в качеството му на
стопанин на пътя, на който е реализирано процесното пътно-транспортно
произшествие, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка водач, и акцесорен осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на начислена законна лихва върху
претендираната главница за периода след датата на получаване на покана за плащане
на претендираното обезщетение до датата на депозиране на исковата молба.
По аргумент от чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата –
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е
посочено, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато са налице
основанията за това. В конкретния случай исковете са насочени срещу С... във връзка с
твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на общински път и
отстраняване и сигнализиране на препятствия по него, във връзка с което се твърди да
са настъпили твърдените имуществени вреди.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод възложена нему работа, е необходимо в
обективната действителност да бъдат осъществени кумулативно следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е положило
дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
От представените по делото писмени доказателства – комбинирана
застрахователна полица „Каско и злополуки” № ... /л. 8 от делото/, съдът намира за
установено по делото наличието на валидно възникнало правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения
автомобил към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие –
2
24.10.2017 г. Застрахователният договор е формален, като писмената форма е
предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата
действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт/. В случая, процесната застрахователна
полица по застраховка „Каско +“ е подписана от застрахователя и от застрахования,
поради което изискуемата писмена форма за действителност е спазена.
Противно на доводите на ответника в депозираните писмен отговор и писмена
защита, съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на
процесното пътно-транспортно произшествие. Същото съдът намира за установено при
съвкупната преценка на следните доказателства: уведомление-декларация по щета по
застраховка „Каско на МПС” от 24.10.2017 г. /л. 12 от делото/, декларация на водач на
застраховано МПС /л. 13 от делото/, справка от МВР – Дирекция „Национална система
112”, неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебна-
автотехническа експертиза /л. 66 и сл. от делото/ и показанията на свидетеля С. В. В.
/л. 97 л. от делото/.
Съдът кредитира показания на посочения свидетел, като последователни,
вътрешно непротиворечиви и логични. От същите съдът намира за безспорно
установен механизма на ПТП. Съществено е и че същите се потвърждават от
приобщената към доказателствената съвкупност по делото справка от МВР –Дирекция
„Национална система 112”. По данни от последната на 24.10.2017 г. – датата на
инцидента, от С. В. Михайлов на телефон 112 е постъпил сигнал относно
самостоятелно ПТП в дупка, настъпило в град София, на ул. „М...” в посока булевард
„Цар Борис III” с участието на процесния лек автомобил. Във връзка с показанията на
свидетеля е необходимо да се посочи, че в действителност в началото на разпита
същият заяви, че няма спомен за конкретния инцидент. Този факт съдът намира за
обясним и логичен предвид продължителния период от време между датата на
инцидента и датата на проведения на разпит пред съда, включително предвид факта, че
свидетелят твърди, че няколко пъти е имал инциденти, свързани с попадане в
необезопасена дупка. Съществено в случая е, че след предявяване на част от
материалите по делото, свидетелят си спомни конкретния инцидент и потвърди, че
подписите, положени от неговор име на документите, представени пред
застрахователя, са негови. Съществено е и че дадените от неговите показания се
подкрепят от останалите доказателства по делото.
Във връзка с механизма на ПТП и наличието на пряка причинно-
следстведствена връзка между него и твърдените имуществени вреди съдът взе
предвид неоспореното от страните по делото заключение на съдебна-автотехническа
експертиза, което кредитира катокомпетентно и обективно изготвено /л. 66 и сл. от
делото/. Вещото лице е посочило, че анализирайки документите по делото, от
техническа гледна точка възможен механизъм на настъпване на произшествието е
следният:
На 24.10.2017 г., в град София водачът на МПС Б... се е движил по ул. „М...” в
посока на движение към бул. „Ц... и по време на движение преминава през
несигнализирана и необезопасена дупка, находяща се на пътното платно, вследствие на
което се увреждат предна и задна десни гуми. Посочено е, че от техническа гледна
точка и при представените по делото документи и снимков материал, уврежданията по
процесното МПС се намират в причинно-следствена връзка с механизма на
осъществяване на застрахователното събитие. По средни пазарни цени към датата на
настъпилото застрахователно събитие - 24.10.2017 г. размерът на щетите нанесени на
процесното възлиза на 1 130,45 лв., а с включени 10,00 лв. ликвидационни разноски - 1
140,45 лв.
3
Посочено е, че обичайните разноски на застрахователя се определят от вида и
степента на застрахователното обезщетение. Това могат да бъдат разноски направени
за пътна помощ, изготвяне на снимков материал по щетата, заплащане хонорар за труда
на вещото лице, допълнителни огледи в сервизни условия, ангажиране на определени
експерти и др. Разноските са различни за застрахователните компании в зависимост от
методиката на работата във всяка от тях, като варират от 10.00 лв. до 25.00 лв. В
конкретния случай вещото лице е констатирано, че застрахователят е начислил
разноски на застрахователя в размер на 10,00 лв.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира за неоснователни
релевираните възражения от ответника за липса на причинно-следствена връзка между
процесното пътно-траспортно произшествие и твърдените имуществени вреди, за
недоказаност на механизма на осъществяването му и за липса на наличието на виновно
противоправно поведение на ответника във връзка със стопанисването на процесния
общински път.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
град София, като мястото на настъпване на произшествието се установи от
свидетелските показания, то съдът приема за установено, че същият е част от
общинската пътна мрежа, което обосновава материалноправната легитимация на
ответника. По аргумент от чл. 31 от Закона за пътищата ответникът – С..., е длъжен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително до извършването на
ремонтните дейности, да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с
оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП
и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди. Това обуславя ангажиране на отговорността
за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
Изплащането от страна на ищцовото дружество в полза на собственика на
увредения автомобил на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и
злополука” в размера, посочен в исковата молба, не е спорно между страните и се
установява от част от приетите по делото писмени доказателства – описа на претенция
от 24.10.2017 г. /л. 14 и л. 16 от делото/, фактура № ... /л. 19 от делото/, дебитно
известие от 15.03.2017 г. /л. 21 от делото/.
В обобщение, по делото е безспорно установено, че увреденият има срещу
ответника вземане по смисъла на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. С плащането на обезщетение за
причинените с деликта вреди застрахователят по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ е встъпил в
правата на увреденото лице и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира по гореизложените съображения, към датата на ПТП – 24.10.2017 г.,
размерът на щетите, нанесени на процесното моторно правозно средство размерът на
щетите нанесени на процесното възлиза на 1 130,45 лв., а с включени 10,00 лв.
ликвидационни разноски - 1 140,45 лв. От ищеца се претендира сума в размер на общо
1094,49 лв., като с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес,
предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен до претендирания размер.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
4
което е разпределена на него. По аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди
от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно, необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
В процесния случай ответникът не е ангажирал доказателства за установяване
твърдението си, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната
пътна обстановка съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нещо повече, наличието на дупка на
пътното платно, както е в случая, не представлява предвидимо за водача на моторно
превозно средство препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което той да е
длъжен да съобразява поведението си, включително да избира скоростта си на
движение или да спре. Ето защо съдът приема, че пътно-транспортното произшествие е
настъпило единствено поради наличието на необезопасена дупка.
За неоснователно съдът намира и релевираното възражение за погасяване на
вземането по давност. Давността за същото е петгодишна, като при съпоставка между
датата на инцидента и датата на депозиране на исковата молба, че установява, че към
датата на предявяване на разглежданата искова претенция петгодишната погасителна
давност не е изтекла.
В обобщение, по изложените съображения, предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД срещу С... е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За ищцовото дружество е възникнало и акцесорно вземане за мораторна лихва за
периода от настъпване на забавата на ответника. За да постави ответника в забава за
плащане, е необходимо последният да бъде поканен да изпълни, тъй като за
удовлетворяване на регресното право на застрахователя няма определен ден – арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От представената покана за плащане /л. 21 от делото/ с входящ
номер на ответника СОА17-ТД26-13845, регистрирана в неговото деловодство на
29.11.2017 г., се установява, че същата е получена от адресата най-късно на датата на
регистрирането й – 29.11.2017 г. При това положение, считано от изтичане на указания
в нея седемдневен срок, длъжникът е изпаднал в забава. Възражението на ответника за
изтекла погасителна давност за претенцията за мораторна лихва се явява
неоснователно, доколкото тригодишният срок за предявяване на претенцията за
мораторна лихва спрямо датата, от която се претендира – 23.08.2019 г., не е изтекъл
към датата на депозиране на исковата молба.
В конкретния случай се претендира лихва за забава върху главницата от
1094,49 лева, и ищецът я претендира в размер на 333,52 лева за периода от 23.08.2019 г.
до 24.08.2022 г. Използвайки лихвен калкулатор, съдът – по реда на чл. 162 ГПК,
5
изчисли лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за претендирания период, като изключи
периода на извънредното положение, въведено в страната, а именно от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г., през който период съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците – лихви за забава върху суми, дължими
от частноправни субекти, не се начисляват. При изчисляване на лихвата съдът
съобрази и че възобновяването на течението на спрените срокове е извършено
с параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020
г.
В обобщение, дължимият размер на претендираната лихва за процесния период
съдът изчисли в размер на 311,93 лева. До този размер претенцията за лихва за забава
следва да бъде уважена. За горницата до пълния предявен размер от 333,52 лева, или за
сумата от 21,59 лева искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, право на
разноски с оглед уважения размер на иска има ищеца. От същия са сторени разноски,
както следва: 57,12 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за вещо лице, 40 лв. –
депозит за свидетел, 5 лв. – такса за издаване на съдебно удостоверение. Претендира се
и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 100 лв. С оглед размера на уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да плати на ищеца сума в общ размер на 445, 28 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право
на разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове. От последния се
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 100 лв. С оглед размера на отхвърлена част от исковете, ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищеца сума в размер на 1,51 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С..., с Булстат: ...., с адрес: ....., да заплати на „З..., с ЕИК ..., със
седалище в град София и адрес на управление: ул. „С..., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД, сума в размер на 1094,49 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, на основание
сключен договор за застраховка „Каско и злополуки", обективиран в застрахователна
полица № .../2016 г., за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на
24.10.2017 г., в град София, пътно-транспортно произшествие, за което е образувана
щета № ..., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА С..., с Булстат: ...., с адрес: град София, ул. „М....., да заплати на „З...,
с ЕИК ..., със седалище в град София и адрес на управление: ул. „С..., на основание чл.
6
86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 311,93 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено върху претендираната главница в размер на 1094,49 лв . за периода от
23.08.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения осъдителен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за горницата над 311,93 лв. до пълния предявен размер от 333,52 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, С..., с Булстат: ...., с адрес:
град София, ул. „М.... да заплати на „З..., с ЕИК ..., със седалище в град София и адрес
на управление: ул. „С..., сума в размер на 445,28 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, „З..., с ЕИК ..., със
седалище в град София и адрес на управление: ул. „С..., да заплати на С..., с Булстат:
...., с адрес: град София, ул. „М.... сума в размер на 1,51 лв., представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7