Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 69,
29.10.2019
г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 18.09.2019 година, в публично
съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЧЕНКОВ
секретар Савка Панова, прокурор ……………, като разгледа
докладваното от Председателя Иван Ченков гражданско
дело № 194 по описа на РС Котел за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 28 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Закона за закрила на детето. Образувано е по молба на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Котел, с искане спрямо детето М.А.Г., ЕГН**********
да бъде предприета мярка за закрила „настаняване в семейство на роднини“, а
именно в семейството на М.Н.Г. и Г.А.Г. – баба и дядо на детето по бащина
линия, от село Градец, община Котел, за срок до навършване на пълнолетие на
детето, или до настъпване на законова причина за промяна или прекратяване на
мярката за закрила.
В молбата се твърди, че със заповед
№ ЗД/Д-СН-К-001/05.03.2019
г. на директора на ДСП – гр. Котел, детето М.А.Г. е настанено временно в
дома на своите
баба и дядо по бащина линия поради това, че детето от
26.01.2016 г. е останало без грижите на своята майка. От тогава до смъртта си
на 30.03.2018 г. грижи за детето полагал бащата с подкрепата на родителите си М.
и Г. Г., а след неговата смърт за детето се грижили единствено бабата и дядото
Г., живущи в с. Г., община К., кв. З. **. Майката и нейните родители не живеели на
адреса си в селото (кв. Изток
480) и никой от тях не се интересувал от детето.
В съдебно заседание Директорът на
Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Котел поддържайки молбата за настаняване,
но моли детето да бъде настанено за срок от шест месеца, за да могат след този
период да осъществят реинтеграцията на детето при
майката.
Конституираната като заинтересована
страна З.А.Б. – майка на детето М., се явява лично и заедно с адвокат Ж. С. от
АК Бургас и молят съда да отхвърли молбата на ДСП Котел и да реинтегрира детето при семейството на своята майка. Пълномощникът
на заинтересованите страни М. и Г. Г.– адвокат Т. Р. пледира детето да бъде
настанено в тяхното семейство за срок от 18 месеца.
Съдът, след като се запозна подробно
със събраните по делото доказателства, доводите на молителя и заинтересованите
страни и като съобрази приложимите законови разпоредби, намира за установено от
фактическа страна следното:
Отдела за закрила на детето при Д СП -
Котел бил открил работа по постъпил при тях сигнал от М. и Г. Г.чеви - баба и дядо
по бащина линия на детето М.А.Г.. В заявлението си те изразили желание детето М.
да бъде настанено в тяхното семейство тъй, като майката не била полагала грижи
за него и от 26.01.2016г. го оставила на тях. От тогава до 30.03.2018 г. грижи
за детето е полагал баща му с помощта и подкрепата на своите родители. След
неговата смърт на 30.03.2018 год. и до настоящият момент грижи за детето М.
полагали бабата и дядото по бащина линия - семейство Г.. При посещение на
служителите на ОДЗ при ДСП Котел на адреса на майката нямало никого и от съседи
разбрали, че майката от много време не живеела там и се била установила с друг
мъж. Същото заявили и бабата и дядото М. и Г. Г.. От извършеното проучване се
установило, че бабата и дядото по бащина линия, полагали адекватни грижи за
него, живеели в едноетажна масивна постройка, с добри хигиенно - битови
условия. Детето имало личен лекар. Това е дало основание със Заповед №
ЗД/Д-СН-К-001/05.03.2019г. на Директора на ДСП Котел В. П. детето М. да бъде
временно настанено в семейството на бабата и дядото по бащина линия – семейство
Г..
Междувременно, на основание чл. 182, ал.
2 , вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в РП Котел е образувано
ДП 121/2019 на РУ на МВР Котел, като същото е приключило със спиране до
произнасянето на съда с решение по чл. 28, вр. чл.
25, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗДет.
Видно и от представените писмени
доказателства, майката З.Б. многократно е правила постъпки за връщането на
детето си при нея, в това число до директора на РД СП Сливен, до директора на
ДСП Царево, тъй като към настоящия момент е живеела в с. Граматиково, имала е и
заведена жалба и до РУП Малко Търново, а
също така и до директора на Д СП Царево, тъй като бабата и дядото са отказвали
достъп до детето, което всъщност се случвало и много често.
Покойният съпруг на З.Б. и баща на детето
М. – А. Г., бил с установени пороци – хазарт, злоупотреба с алкохол и системно нанасял
побои и психически тормоз над майката. Многократно тя пускала жалби до
полицията в село Градец и в гр. Котел. Когато детето било на една година и
половина, при поредния побой я изгонил от къщи и тя за да се спаси, отишла в
дома на родителите си. Веднага след това тя и родителите ú се обадили в
полицията, отишли да вземат детето, тъй като го кърмела, но не успели. През
това време бабата и дядото били прехранили детето с изкуствена храна и то получило
алергичен пристъп. Наложило се да постъпят в болница в гр. Сливен, ведно с
майката З.Б.. След излизане от болницата, семейството на съпруга ú я
принудили да подпише декларация, че предава доброволно детето си на бащата, за
да може той да го води на лекар при нужда. Тъй като майка не била особено
грамотна, не била запозната със съдържанието на декларацията. Изразява категорично
несъгласие със заповедта на директора на Д СП Котел, ЗД/Д-СН-К-001 от
05.03.2019 г. и с описаните в нея обстоятелства, а именно че била изоставила
детето си. След като се стабилизирала психически и физически понастоящем З.Б. ***.
Сключила и граждански брак с лицето М. Г. Д., с когото си осигурили топъл и
уютен дом за семейството, в двустаен апартамент, обзаведен с всичко необходимо
за домакинството им и с обзаведена стая за детето. Също така били си закупили и
собствена къща, като предстояло оформянето ú с нотариална сделка.
Към настоящия момент майката З.Б. работи
на трудов договор № 205/23.04.2019 г. в „Айди 555“ ,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ц., ул. В. Л. **, а
нейният съпруг М. Г. Д. - като извозвач на дървен материал в същата фирма.
В хода на производството е открита
процедура по медиация, с цел реинтегриране на детето
в семейството на неговата майка по доброволен начин. В тази връзка от страна на Отдела за закрила на детето били
организирани периодични срещи между страните, в присъствието на детето М. и бил
изготвен съответен график на свижданията, тъй като с оглед възрастта му и
обстоятелствата, то не било общувало с нея и не я познавало.
С оглед възрастта на детето, същото не бе
възможно да бъде изслушано
пред съда по реда на чл. 15 ал.1 от ЗЗдет.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Настоящото производство е допустимо,
тъй като съдът е сезиран от компетентен за това орган. Подадената молба е с
правно основание чл. 28 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на
детето. Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде
отгледано в неговата семейна среда, като в изключителни случаи то може да бъде
настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и такива причини
законът изрично е уредил в хипотезата на чл. 25 от същия. Според чл. 25, т. 1 и
т. 2 от Закона за закрила на детето може да бъде настанено извън семейството
дете, чиито родители са неизвестни или трайно не полагат грижи за него без
основателна причина. От събраните по делото доказателства се установи, майката желае
да отглежда и възпитава своето дете при себе си и прави всичко възможно да
осигури нужния комфорт на детето като условия, медицинско обслужване и обгрижване.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДет
настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за
закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията
за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет.
Действително детето М. е настанено по административен ред в
семейството на своите баба и дядо по бащина линия, по преценка на закрилящия
детето орган, които се грижат за него към настоящия момент. Същевременно
майката З.Б. от своя страна в хода на съдебното следствие изяви ясно желание да
отглежда детето в семейството, което е създала с новия си съпруг М. Г. Д.,
разпитан по делото като свидетел и за който съда доби и лични впечатления.
Същият недвусмислено заяви, че желае да се грижат заедно с майката за детето и
в тази връзка му били обзавели стая с всичко необходимо в село Граматиково,
където живеят сега поради работата си. Свидетелят Д. каза: „Искам за в бъдеще
да се грижим за детето и в Г., и в Г..“ Както и: „Можем да се справим със съпругата
ми с детето, макар и да не съм му биологичен баща“ и също: „При срещите, които се провеждаха, съм бил
плътно до сена си. Веднъж дори г-н Б. (социалният работник) беше принуден да извика полиция.“
Наведе се пред съда, че от страна на бабата и дядото, където
понастоящем е настанено със заповедта на Директора на Д СП Котел, е имало
осуетяване на срещите, като не са осигурявали присъствието на детето или пък
безпричинно е присъствала и лелята. Свидетелката Г. К., майка на З.Б., каза:
„Те много я биеха и тормозеха (З.). Още като беше жив мъжа ú я биха – и М. и Г. я биха
пред мен. Тя се принуди да остави детето, защото много я биеха. Мъжа ú
пиянстваше, имаше и приятелка – една българка от Жеравна. Дъщеря ми отиваше при
тях да си види детето, но те я посрещаха с камъни и бой“. Става ясно, че отношенията в семейството са
били крайно обтегнати. Също така свидетелката допълни: „Сега си живеят добре с
новия си съпруг, имат си дом, в Граматиково живеят в блок, живеят с хубаво, на
работа са и двамата. Вече няма никакъв тормоз. Имат условия да отглеждат детето
– и в Г., и в Г..“ Това показва, че
майката не е изоставила доброволно детето си, а е била принудена поради
налагания ú тормоз от страна на съпруга и неговото семейство и когато и
да се е връщала заради детето си, е била малтретирана.
Доказа се желанието на майката и нейния съпруг да отглеждат
детето в тяхното семейство, респ. семейството на майката и наличието на
родителския ú капацитет за това – дом, работа, семейство, доходи и
движим имот. Това се потвърждава и от
социалния доклад, изготвен от Д СП – Царево. Въз основа на желанието на майката
да върне детето при себе си, е стартирала процедура по реинтеграция,
чийто режим стриктно следва, макар и семейство Гочеви многократно да са възпрепятствали
срещите. Същите са вече на възраст и са регистрирани в Бюро по труда и не
реализират трайно постоянни доходи.
Съдът взе предвид и основния принцип в законодателството в
областта на закрилата на детето в Р България децата да се отглеждат
препоръчително в семейна среда и в близост до майката и че най-добрият интерес
по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, е детето да
остане при своята биологична майка, както и разпоредбата на чл. 25, ал. 1т. 2 и
3 от ЗЗДет, едно дете може да бъде настанено извън
семейството си при негови роднини, настойници,
попечители, когато има важна причина за това или майката е в трайна
невъзможност да го отглежда. В настоящия случай майката доказа възможност да
отглежда детето. На нито една от срещите не е отсъствала. Интересът ú
към детето е явен, тя е в състояние да полага адекватни грижи а него, още
повече крехката му възраст и това, че е момиченце, имащо особена нужда от
майчината любов, независимо, че живее в семейната среда на баба си и дядо си по бащина линия,
които също го обгрижват.
След внимателен анализ на изложените обстоятелства, съдът стигна
до извода, че би било удачно в случая да бъде определен срок от осемнадесет
месеца, с оглед стартиралата процедура по реинтеграция
в семейството на биологичната майка, в която връзка е и работата на Отдела за
закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“ – Котел, които следва
стриктно да следят за осъществяване на срещите между майката и детето в
присъствието на социален работник, чиято цел в крайна сметка е връщане на детето
при биологичната му майка и сближването му с нея.
С оглед на гореизложеното исковата
молба се явява основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 28, ал. 3, вр.
чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДет.
мярка
за закрила по отношение на детето М.А.Г., с ЕГН **********, настаняване в
семейството на роднини – баба и дядо на детето по бащина линия – М.Н.Г., ЕГН **********
и Г.А.Г., ЕГН ********** *** за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
настаняването на детето със Заповед на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Котел – 05.03.2019 г., след което детето ДА БЪДЕ ВЪРНАТО на
биологичната му майка З.А.Б., ЕГН **********,***.
УКАЗВА на Отдела за закрила на детето, че следва да следят
стриктно осъществяване на срещите между детето и биологичната му майка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 -
дневен срок от връчването му на молителя и заинтересованите страни пред Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: