Р Е Ш
Е Н И Е
№ /02.07.2020 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Г.а и прокурор АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ при
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 723 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Я.Ж.Ж., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв.Й.А. ***, против Областна дирекция на МВР- Варна, с
претенция за присъждане на сумата 104.55лв. – остатък от сумата 204.55лв,
останалата част от която му е присъдена с решение №209/12.02.2020г по адм.д. №
3128/2019г на АС – Варна, ІV с-в, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца в
производството по АНД № 1402/2019г на ВРС, по което с решение №
1257/21.06.2019г, оставено в сила с решение № 1787/03.10.2019г по кАНД №
2312/2019г на АС – Варна, е изменено НП №19-0819-000112/31.01.2019г на началник
на група в Сектор ПП при ОДМВР-Варна, и наложените на жалбоподателя
административни наказания на осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП: глоба – чрез
намаляване на размер ай от 200лв. на 50лв, и лишаване от правоуправление на МПС
– чрез редуциране на срока му от 3 (три) месеца на 1 (един) месец. Ищецът
твърди, че в случая са налице и трите кумулативно предвидени предпоставки по
чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ. Излага, че с решението по адм.д.№3128/2019г на АС –
Варна, ІV с-в, е прието, че размерът на общо дължимото му обезщетение от
ОДМВР-Варна е 204.55лв., като са му присъдени 100лв. от тях, заявени като
частична претенция от цялата претендирана сума от 300лв., и моли съдът да осъди
ответника да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер
на остатъка от 104.55лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила
на изменителния акт 03.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски. В
съдебно заседание по същество ищецът се представлява от адв.К.К. от АК – Варна,
която поддържа изцяло така предвения иск.
Ответникът ОДМВР- Варна чрез
процесуалния си представител гл.ю.к.Г.Г. оспорва така предявения иск като
неоснователен и недоказан. Сочи, че в края на 2019г приложимият ЗАНН е изменен
и предвижда присъждане на адвокатско възнаграждение в производството по
обжалване на НП, и че именно от този ред е следвало да се възползва ищецът в
настоящото производство.
Участващият в производството
представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност
на така предявения иск, като сочи, че в случая производството по ЗАНН е
приключило преди цитираното от ответника изменение на ЗАНН.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
С НП №19-0819-000112/31.01.2019г на
началника на група в Сектор ПП при ОДМВР – Варна на Я.Ж. са наложени следните
административни наказания: 1. Глоба в размер на 20лв. на осн.чл.183 ал.2 т.11
от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 200лв. и Лишаване от правоуправление на МПС на
осн.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП. С решение №1257/21.06.2019г по АНД №1402/2019г на
ВРС, ХХІХ с-в, НП е потвърдено в пункт 1, и изменено в пункт 2 чрез редуциране
размера на наложената глоба от 200лв. на 50лв. и на срока на лишаване от
правоуправление на МПС от 3 месеца на 1 месец. Това решение е оставено в сила с
решение №1787/03.10.2019г по кАНД №2312/2019г на АС – Варна, І кас.с-в.
Видно от приобщеното като доказателство в
настоящото производство АНД, в хода му пред РС- Варна е представено заверено
копие на договор за правна защита и съдействие по него от Я.Ж. в полза на Адвокатско
дружество „А. – П.”, с характер на разписка относно заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. (л.18 по делото), удостоверено с подписите на
ищеца и пълномощника му. Адв.А. е участвал във всички проведени по делото
открити съдебни заседания.
С решение №209/12.02.2020г по
адм.д.№3128/2019г на АС – Варна, ІV с-в, ОДМВР – Варна е осъдена да заплати на Я.Ж.
сумата 100лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени врези –
платено адвокатско възнаграждание по АНД №1402/2019г на ВРС, ведно със
законната лихва от 17.07.2019г (датата на предявяване на исковата молба) до
окончателното погасяване на задължението. Видно от мотивите на решението,
ищецът е предявил частичен иск в размер на 100лв. от цялата стойност на
заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., а съдът е
приел, че с оглед частичното потвърждаване и частичното изменение на НП,
дължимия размер на адвокатското възнаграждение в производството по ЗАНН е в
размер на 204.55лв., като е присъдил в полза на ищеца частично претендираната
сума от 100лв.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в рамките на общия
5-годишен срок след влизане в сила на решението за отмяна на НП през м.10.2019г.
съгл.изискването на чл.204 ал.1 от АПК, от легитимиран субект, и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество,
искът се преценява като основателен.
Приложимият ЗОДОВ доразвива
принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на
държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на
администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност.
За да ангажира отговорността на ответника на осн.чл.1 от ЗОДОВ, ищецът следва
да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
посочената норма, които в конкретния казус с оглед предхождащото изменение на
НП като незаконосъобразно се свеждат само до две - претърпяна от Я.Ж.
имуществена вреда и причинно-следствена връзка между нея и отмененото
незаконосъобразно наказателно постановление.
На първо място следва да бъде
посочено, че съгл.задължителните мотиви по т.1 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015г по т.д.№2/2014г на ВКС и ВАС, макар че НП не е административен акт
по см.чл.21 ал.1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на
нормативно възложени задължения, от упражняването на административна
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаването на НП, се отличава от правозащитната дейност, вредите от
която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената
от административните органи изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на НП,
при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди при отмяна на
незаконосъобразни НП като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
На следващо място принципно
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в производството по ЗАНН,
несъмнено представлява отрицателно засягане на патримониума му, тъй като с
неговия размер е намалено имуществото й. Поради тази причина то следва да бъде
квалифицирано като претърпяна имуществена вреда. В случая е ангажирано едно, но
достатъчно и достоверно според настоящия съдебен състав доказателство за
сторени такива разноски, а именно – горецитираният договор за правна защита и
съдействие, в който изявлението за заплатено изцяло и във брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. за процесуално представителство по АНД № 1402/2019г
на ВРС е удостоверено с подписите на настоящия ищец и неговия пълномощник,
които не са оспорени от ответната страна в хода на настоящото съдебно дирене.
Поради това съдът приема, че това изявление валидно доказва действително
заплатена сума от ищеца на неговия пълномощник, т.е. настъпването на твърдяната
от него в настоящото производство имуществена вреда.
Същата подлежи на репарация с оглед
установеното кумулативно наличие на трите предпоставки за основателност на
предявения иск по чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – изменен като
незаконосъобразен административен акт, претърпени имуществени вреди под формата
на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за процесуална защита
и представителство в производството, в което НП е изменено, т.е. доказана е и
причинно-следствената връзка между тях. С влязлото в сила решение по
адм.д.3128/2019г на АС – Варна, ІV с-в, на ищеца е присъдена сумата 100лв,
поради което претендираната понастоящем сума от 104.55лв. е доказана изцяло. В
този смисъл административният съд преценява така предявеният иск като
основателен и доказан изцяло – и по основание, и по размер, което
безалтернативно налага уважаването му.
От изхода на предявения главен иск
произтича и основателността на акцесорния такъв – за лихви, дължими във всички
случаи на непозволено увреждане, какъвто е и настоящият. Такива следва да бъдат
присъдени на ищеца както са поискани – в законоустановения им размер от датата
на влизане в сила на изменителното решение на ВРС 03.10.2019г до окончателното
им изплащане съгл. Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. №
3/2004 г.
В заключение на изложеното следва да бъде
посочена неоснователността на възражението на ответната страна относно
недопустимостта на настоящото производство поради изменението на ЗАНН и
възможността разноските да бъдат претендирани при обжалването на НП – съдебното
дирене пред касационната инстанция, което е последният възможен момент за
претендиране на разноски, е приключило на 26.09.2019г, а цитираното изменение
на ЗАНН е в сила от 03.12.2019г, т.е. тази възможност не е съществувала за
настоящия ответник при приключване на производството по ЗАНН, което квалифицира
настоящата му претенция като допустима.
При този изход на делото претенцията на ищеца
за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в доказания им
размер от 370 лв. (10лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.203 и
сл. от АПК и чл.4 от ЗОДОВ съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР- Варна да заплати на Я.Ж.Ж., ЕГН **********,***, сумата 104.55 лв. (сто и четири лева и 55
ст.), представляващи остатък от адвокатско възнаграждение, заплатено от него
в производството по АНД № 1402/2019г на ВРС, ХХІХ с-в, частично присъдено му с
решение №209/12.02.2020г по адм.д.№3128/2019г на АС – Варна, ІV с-в, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на съдебното
решение 03.10.2019г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Варна да
заплати на Я.Ж.Ж., ЕГН **********,***, сторените в производството разноски в
размер на 370 (триста
и седемдесет) лв..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
На страните да се връчат преписи от
решението.