№ 791
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
в присъствието на прокурора Б. К. М.
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20225300100581 по описа за 2022 година
Производство по чл.336 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Н. Д., ЕГН
**********, ****, против Р. С.. Р., ЕГН **********, с адрес ****, с която е
предявен иск за поставяне под запрещение на ответника.
Ищцата твърди, че ответникът е неин син, който по рождение страда от
*** със силно смутена комуникация и говорни нарушения, като същият е с
призната 100 % инвалидност, с чужда помощ, с дата на инвалидизация датата
на неговото раждане. Твърди, че ответникът не може да се самообслужва и да
се самоогрижва, не може да контролира физиологичните си нужди, не може
да се храни самостоятелно, не може да говори, изцяло е зависим от чужда
помощ, без такава помощ е напълно неспособен да извършва дори
елементарни дейности. Ищцата твърди, че тя полага основни грижи за
ответника, като разчита на помощта на своите родители. Твърди, че в
резултат от заболяването си ответникът не е може да се грижи за своите
интереси, не е в състояние да разбира предписанията на правните норми и
съответно да съобразява поведението си с тях, не е в състояние да се
ориентира в социалната среда, не може да ръководи постъпките си и да
преценява последиците им.
1
Въз основа на изложените обстоятелства е формулирано искане да бъде
постановено съдебно решение, по силата на което ответникът да бъде
поставен под запрещение.
Осъществена е размяна на съдебните книжа, като в срока по чл. 131 от
ГПК ответникът Р. С.. Р., чрез назначен особен представител адв. С.В., със
съдебен адрес ***, е подал отговор на исковата молба. С отговора на исковата
молба особеният представител счита иска за допустим, като не взима
становище по неговата основателност. По същество, в о.с.з. от 23.05.2022г.
излага становище за основателност на предявения иск, като е в интерес на
ответника да бъде поставен под запрещение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив счита, че искът е
основателен и доказан и следва да се уважи, като се постави ответника под
запрещение, с оглед охраняване на неговите интересите.
Съдът, след като прецени съгласно чл. 235 от ГПК събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Установява се от представеното по делото Удостоверение за раждане
/л.8/, че ищцата е майка на ответника, при което ищцата се явява
легитимирано лице по смисъла на разпоредбата на чл.336, ал.1 ГПК да
предяви иск по чл.5 ЗЛС, с оглед на което предявеният иск е процесуално
допустим.
Разгледан по същество предявеният иск се явява и основателен.
От приетата по делото медицинска документация /л.18-л.36/се
установява, че ответникът е с поставена диагноза „***; Други генерализирани
разстройства в развитието“. Приети са по делото като писмени доказателства
експертни решения на ТЕЛК /л.12-л.17/, актуалното е от дата 08.03.2021г., от
което се установява, че ответникът е с поставена диагноза „***, със силно
смутена комуникация и говорни нарушения“, с призната 100 %
нетрудоспособност, с чужда помощ.
От личния разпит на ответника по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК се
установи, че с ответника не може да се осъществи комуникация, същият не
осъществява очен и словесен контакт, психомоторно неспокоен и с
неадекватни емоционални реакции – неконцентриран, върти глава и ръце в
различни посоки, усмихва се безпричинно.
2
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на
свидетеля Н.Н. /баща на ищцата и дядо на ответника/ се установява, че
ответникът не може да се обслужва сам, дори и по нужда да ходи; не може да
говори, понякога, когато започне да нервничи, го пробват за какво става
въпрос – дали иска вода или е гладен, но той по абсолютно никакъв начин не
може да каже, че иска да отиде до тоалетната. Понякога ответникът реагира,
ако се обърнат към него по име, а понякога не, защото повечето време си
живее в някакъв негов свят. По принцип е спокоен, но в пубертета е започнал
да буйства и е пиел лекарства за успокоение. Ответникът не може да излиза
сам на улицата, не може без придружител да се справи въобще никъде, като
излизат навън, го държат постоянно за ръка. Според свидетеля ответникът
разпознава членовете на семейството си, към непознати е доверчив, ако някой
го хване за ръка, ще тръгне с него.
При така установите по делото факти и обстоятелства, съдът намира, че
са налице предпоставките по чл.5, ал.1 ЗЛС, които дават основание за
уважаване на предявения иск.
Съгласно цитираната норма пълнолетните лица, които поради
слабоумие и душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се
поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
В конкретния случай се установи от събраните писмени и гласни
доказателства , че ответникът страда от ***, което заболяване пречи на
ответника да се ориентира в сложността на нещата, ставащи около него, да
полага грижи за себе си и за личната си хигиена. Заболяването на ответника
му пречи да разбира свойството и значението на извършваното от него, в
резултат от заболяването ответникът не може да ръководи постъпките си,
както и не може да се грижи пълноценно за интересите си.
По време на проведения личен разпит на ответника се установява, че със
същия е невъзможно да бъде осъществена комуникация.
От показанията на разпитания по делото св. Н., които се кредитират от
съда напълно, тъй като се основават на непосредствените впечатления на
свидетеля от състоянието на ответника, стана ясно, че последният не може да
говори, не може да каже дали е гладен, жаден или има физиологични нужди,
не може да се обслужва в ежедневието без чужда помощ и е изцяло зависим
от грижите на близките си, не може да излиза сам от дома си, защото е
напълно дезориентиран, неуправен и объркан, същевременно е абсолютно
доверчив към непознати.
При тези данни се налага извод за доказаност на критериите, визирани от
нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС за признаване на ответника Р. С.. Р. за
3
недееспособен– медицински и юридически.
Предвид събраните в настоящото производство доказателства,
отчитайки характера на заболяването, както и с оглед придобитите лични
впечатления от ответника по реда на чл.337, ал.1 ГПК, съдът приема, че
състоянието на последния е тежко, поради което следва да бъде поставен под
пълно запрещение. Заболяването, от което страда ответникът е нарушило
изцяло психичната му годност да се грижи сам за себе си и за своите
интереси. Интелектът на ответника е силно засегнат в резултат на неговата
болест, до степен да не е в състояние да разбира случващото се около него, да
възприема правилно и да се ориентира в сложността на нещата, ставащи
около него, да взема разумни решения и да поема отговорност за тях, да може
да защитава пълноценно правата си.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да се уважи, като ответникът бъде поставен
под пълно запрещение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Р. С.. Р., ЕГН **********,
с адрес ****.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК препис от
решението след влизането му в сила на Органа по настойничеството и
попечителството при община Пловдив за учредяване на настойничество.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4