О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1540 19.08.2019 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав
На
деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.ДИАНА АСЕНИКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Белева
частно
гражданско дело № 1102 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.275 и сл. ГПК, вр. чл.83, ал.2 ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба,
подадена от М.А.М., ЕГН ********** от ***, чрез адв.Ангел Ангелов, съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Поп Грую“ № 13, ап.6, против определение №577 от
12.07.2019 г., постановено по гр.д.№651/2019 г. по описа на РС- Айтос, с което
е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна
такса и разноски по делото.
Изложени са оплаквания, че определението е неправилно. Изтъква се, че целта на разпоредбата на чл.83,
ал.2 ГПК е да се даде възможност на лица, чийто материално положение не
позволява да поемат изцяло или частично разходите по съдебното производство да
защитят своите лични или имуществени права, като в този смисъл е и практиката
на ВКС. Сочи, че преценката на материалното състояние следва да се извършва
според посочените в разпоредбата критерии, което обаче не е изчерпателно. Изтъква,
че получената сума от 10000 лв. не е доход, а средства, които се предполага, че
са предварително изразходвани за лечение, което продължава и в момента, поради
което счита, че от приложените доказателства се доказва липсата на възможност
пострадалият и неговата съпруга да осигурят средства за заплащане на
необходимите такси за водене на делото. Цитираната е съдебна практика. Моли за
отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което
жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски по
делото. Ангажира доказателства – декларация от Е. М. от 17.07.2019г., в която
същата декларира, че има сключен брак с ищеца по делото и че пенсионер по
болест и няма доходи и средства, чрез които да се издържа, както и експертно
решение от ТЕЛК от 18.08.2015г.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд намира следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно упълномощен процесуален
представител на лице, което има правен интерес от обжалването. Същата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата съображения, при
съобразяване данните по делото и разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят М.А.М., ЕГН ********** е предявил иск против „Гаранционен
фонд“ АД за сумата от 10000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие виновно причиняване на телесни увреждания от незастрахован по
задължителна застраховка „ГО“ водач Г. Н.
и представляващи разлика между признатата от ответника сума в размер на 20000
лв. и изплатената по сметка на ищеца сума в размер на 10000 лв., ведно с лихва
за забава в размер на 1261 лв., считано от 09.04.2018г. до 09.07.2019г., ведно
с лихвата от 10.07.2019г. до
окончателното плащане. Претендира се и сумата от 600 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, виновно причинени на мотопед „Хонда“ с рег.№ А 5668 М от незастрахован
по задължителна застраховка „ГО“ водач Г. Н., както и сумата от 75,67 лв. - лихва
за забава, считано от 09.04.2018г. до 09.07.2019г., ведно с лихвата от
10.07.2019г. до окончателното плащане.
С исковата молба е направено искане за
освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски по делото на
основание чл.83, ал.2 ГПК.
Ищецът
е представил декларация от 14.06.2019г. /л.13 от делото на АРС/, в която е
декларирал следните обстоятелства: че не разполага с достатъчно парични
средства за заплащане на разноските по производството, не разполага с имоти и
вещи, от които да реализира доходи, пенсионер е, не упражнява трудова и
търговска дейност, притежава наследствено семейно жилище в село Т., което не
отдава под наем. Представил е още декларация от 14.06.2019г. в която е посочил,
че има сключен граждански брак с лицето Е. М., родена през ****г., която е
пенсионерка по болест, както и документ от извършен очен преглед.
С
обжалваното определение, районният съд е приел, че молбата за освобождаване от
държавна такса и разноски е неоснователна, въпреки, че по делото има данни ищецът
да е с влошено здравословно състояние предвид уврежданията, получени от
процесното ПТП, че е пенсионер, със съпруга – пенсионер по болест. Съдът е
приел, че дължимата държавна такса, която е в приблизителен размер 400 лв., няма да затрудни ищеца, който
с исковата молба е признал факта на получаване на сумата от 10000 лв.,
изплатени от ответника по делото за претъпени от него неимуществени вреди в
резултат на ПТП, причинено от незастрахован водач на МПС. Отчел е и факта, че ищецът има доходи от
получаваната от него пенсия /макар да не е посочен нейния размер/. Относно
искането за освобождаване от разноски съдът е посочил, че същите ще зависят от
позицията на ответната страна, която ще се изясни едва след постъпването на
отговора, но същите ще са в размер, многократно по-малък от получената като
обезщетение сума.
Настоящата инстанция намира така
постановеното определение за правилно.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК такси
и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Освобождаването
от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е
привилегия, предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския
процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние
не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти
дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие
на основанието по чл. 83, ал. 2 от ГПК е винаги конкретна и обусловена от
съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал.2, т. 1 – т. 6 от ГПК законови
критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество,
семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и
други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с
оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати
без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за
задоволяване на нормалните житейски потребности. Предходната
инстанция е изследвала имущественото и здравословното състояние на молителя в
съответствие с представените от него доказателства. Действително се установява,
че молителят и неговата съпруга са пенсионери /не са посочени размерите на
пенсиите им/, че нямат други доходи, че ищецът не разполага с недвижими
имоти, с изключение на наследствено
семейно жилище. Тези изводи не се променят, напротив- съответстват и на
приложените пред настоящата инстанция доказателства. Установява се, че и
молителят и съпругата му са с влошено здравословно състояние. От решаващо
значение в случая обаче е обстоятелството, че ищецът разполага със сумата от
10000 лв., представляваща изплатено му от страна на Гаранционния фонд
обезщетение, която не е декларирана от него в декларацията по чл.83, ал.2, т.2 ГПК, която не е доход, както се сочи в жалбата, но не може да бъде
пренебрегната, понеже е част от активите на имуществото на жалбоподателя. Не
може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че се предполага същата
предварително /т.е. преди получаването ѝ/ да е била изразходвана за
лечението му, а и доказателства в тази насока по делото липсват.
При това положение настоящият съдебен
състав споделя доводите на АРС, че така установеното имущественото състояние на
ищеца му позволява да заплати дължимата за водене на иска държавна такса, както
и разноските по делото, без да бъде поставен в затруднено положение и без да
бъде лишен от средства за съществуване. Ето защо частната жалба е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№4033/19.7.2019г. по описа на АРС, подадена от М.А.М.,
ЕГН **********, чрез Ангел Ангелов, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Поп Грую“ №
13, ап.6, против определение №577 от 12.07.2019 г., постановено по гр.д.№651/
2019 г. по описа на РС- Айтос, с което е оставена без уважение молбата му за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Определението подлежи на
обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.