РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. Плевен, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430104460 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В Плевенски районен съд е постъпила молба от К. В. Б. от ***, ЕГН
********** като непълнолетен, със съгласието на неговия баща и законен
представител В. В. Б. от ***, ЕГН ********** и от В. В. Б., ЕГН ********** в
качеството му на баща и законен представител на малолетното дете В. В. Б.,
ЕГН ********** против К.С. Б. от гр. П., ЕГН **********.
Твърди се, че с решение № ***/*** г. сключеният между В. В. Б. и К.
СТ. М. граждански брак е бил прекратен като родителските права по
отношение на децата К. В. Б., ЕГН ********** и В. В. Б., ЕГН**********, са
били предоставени на майката К. СТ. М., с ЕГН **********, ответница по
делото. Твърди се, че от около година между детето К. и майката започнали
разногласия, повод за които било несъгласието на детето, когато се връщало
от училище изморено да й помага в домакинството, за което тя настоявала
независимо от състоянието му. Твърди се, че в случаите, когато К. отказвал
да помага на ответницата тя му се карала и демонстративно спирала да му
говори за известно време. Твърди се, че още от най-ранна детска възраст
ответницата е отправяла заплахи към децата, че ако не й казват истината или
я лъжат, ще им отреже езиците. Твърди се, че два –три дни преди *** г.
децата решили да отидат на фризьор и поискали от майка си 15 лева, но тя
отказала да им ги даде. Твърди се, че винаги, когато детето К. имало събрани
пари от различни поводи същото ги давало на ответницата, за да помогне за
1
разходите по празниците. Твърди се, че децата ходели до училище пеша и се
връщали обратно пеша, за да не затрудняват ответницата финансово, но това
също не било оценявано от нея. Твърди се, че преди време след пореден спор
с детето К. ответницата претърсила раницата му и му взела намерените в нея
15 лв., които К. бил получил от баща си, без да дава обяснения на детето.
Твърди се, че тъй като майката отказала да даде пари на децата за фризьор, К.
решил да вземе пари от портмонето й и с тези пари отишли да се подстрижат.
Впоследствие, когато ответницата узнала за постъпката на К. последната се
ядосала и започнала да го обижда, наричайки го „***“ и за наказание взела
всичките му дрехи от гардероба му и ги заключила в нейната спалня с
обяснението, че тя ги е купила и затова не били негови. Твърди се, че на *** г.
преди да тръгне за практика молителят К. отключил спалнята и взел дрехите
си, сложил ги в чанта и ги скрил в мазата, тъй като нямал други дрехи и там
ответницата нямало да може да ги открие.
Твърди се, че когато се прибрал вкъщи ответницата била в кухнята със
своя приятелка и К. отишъл в детската стая. Твърди се, че около 16:00 часа
ответницата влязла при него и като видяла, че той се занимава с телефона си
го дръпнала от ръцете му и му казала, че до 10 секунди трябва да й даде
ключа от спалнята й, след което излязла от стаята. Тогава К. я последвал и
няколко пъти настоятелно поискал да му върне телефона, но тя отказвала и
затова той се пресегнал да го вземе от ръцете й. Пред очите на по-малкото
дете В. и приятелката на майката молителят К. и ответницата запонали да се
боричкат, при което майката започнала да го удря с юмруци и шамари по
тялото, лицето и главата, драскала го и когато накрая той успял да вземе
телофона си от ръката й го захапала силно по ръката. Твърди се, че след
случилото се непълнолетният молител К. се върнал в стаята си и седнал на
леглото, когато майката отново влязла при него и му разпоредила да се маха
при баща си, след което внезапно започнала да го удря с шамари и юмруци по
лицето и тялото, при което той само се отбранявал. По едно време
ответницата излязла в коридора и казала на по-малкото дете В., което гледало
от коридора уплашено, да отиде до колата и да й донесе бухалката. След като
взела бухалката от детето В. ответницата продължила да се кара на детето К.
и да му крещи да напусне дома й. В този момент непълнолетният молител К.
се страхувал, че майка му ще го удари с бухалката, заради което решил да
издърпа бухалката от ръката й. Твърди се, че всичко това станало в
присъствието на приятелката на майката и детето В., които гледали от
коридора. В един момент приятелката на майката започнала да говори с
детето К. и поискала той да й даде бухалката, но детето обяснило, че настоява
тя да остане при него, тъй като ако майката я вземе може започне да го удря,
тъй като е ядосана. Твърди се, че след известно време ответницата отново
влязла при тях и за пореден път казала на непълнолетния молител К., че не
иска повече да живее с него и веднага да се маха при баща си, след което К.
се обадил на баща си и когато той пристигнал детето успяло да вземе със себе
си само раницата за стажа, телефона и зарядното за него и въпреки
2
настояванията му да си вземе и останалите вещи ответницата отказала да му
ги даде. Твърди се, че няколко дни след това и по-малкото дете В. отишло
при баща си и оттогава двете деца живеят с него в неговия дом в ***. Твърди
се, че на *** г. непълнолетният молител К. е бил прегледан от лекар, за което
е била издадена Карта изх.№***/*** г. от д-р Д., в която е отразено, че при
прегледа на гърба на лявата му предмишница са установени следи от зъби-
ухапване - мястото е зачервено и болезнено и по лявата част на главата, врата
и ухото- по кожата са установени следи от нокти-одраскване - мястото е
зачервено и болезнено. Твърди се, че към датата на подаване на молбата – ***
г. на лявата предмишница на непълнолетния К. все още има видими следи от
захапването, извършено от ответницата на *** г. Твърди се, че след тази
случка децата категорично не желаят да се върнат при майката, тъй като тя ги
е прогонила, изпитват страх, че ако се върнат там спрямо тях ще бъдат
извършат нови актове на домашно насилие от нея, чувстват се спокойни и
защитени в дома на бащата и желаят да останат при него. Твърди се, че
няколко дни преди *** г. и на *** г. ответницата К. СТ. М., с ЕГН **********
с постоянен адрес: гр.П., ***, е извършила спрямо непълнолетното дете К. В.
Б., с ЕГН **********, поредица от актове на домашно насилие по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН, под формата на физическо и психическо насилие, изразяващи
се в удари с юмруци и шамари по тялото, лицето и главата, одраскване по
главата, врата и ухото, захапване по ръката, отправянето на обиди и
заплашителни ултиматуми, въоръжена с бухалка в ръка, емоционално или
икономическо насилие, изразяващо се в отказване да предостави средства за
фризьор, в изгонване на детето от дома й през нощта, без да му даде да вземе
личните си вещи, дрехи, учебници и помагала, тъй като са били закупени от
нея.
Твърди се, че няколко дни преди *** г. и на *** г. ответницата К. СТ.
М., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.П., ***, е извършила спрямо
малолетното дете В. В. Б., с ЕГН **********, акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН, тъй като физическото, психическо, емоционано и
икономическо насилие спрямо непълнолетното дете К. В. Б., ЕГН**********,
са извършени в присъствието на детето В. В. Б., ЕГН**********.
В заключение молителите молят съда да приложи следните мерки за
закрила, а именно:
1/ Ответницата К. СТ. М. от гр. П., ЕГН **********, да бъде задължена
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
молителите К. В. Б., ЕГН**********, и В. В. Б., ЕГН**********;
2/На ответницата К. СТ. М. от гр. П., ЕГН ********** да бъде
забранено да приближава молителите К. В. Б., ЕГН**********, и В. В. Б.,
ЕГН**********, „***“ гр. П., ***, и *** гр. П., ***, и местата за социални
контакти и отдих на молителите за срок от осемнадесет месеца;
3/ Да бъде оппределено местоживеенето на децата К. В. Б., ЕГН
**********, и В. В. Б., ЕГН********** при техния баща В. В. Б., ЕГН
3
**********, на адрес: ***, за срок от осемнадесет месеца;
4/ Да бъде задължена ответницата К. СТ. М. от гр. П., ЕГН **********
да посещава специализирани програми за срок от осемнадесет месеца.
Претендират присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че молбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 4 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
възходящ. По делото е безспорно, че ответницата К. СТ. М. е майка на
ненавършилите пълнолетие деца К. В. Б. и В. В. Б.. При това положение съдът
счита, че молбата за защита от домашно насилие се явява подадена срещу
надлежно пасивно легитимирана страна при спазване на установения в закона
едномесечен преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По делото е
приложена декларация от К. В. Б. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителят
декларира, че спрямо него са били извършени актове на насилие от
ответницата К. СТ. М. на посочените в декларацията дати – *** г. и няколко
дни преди това, изразяващи се във физическо и психическо насилие /удари с
юмруци и шамари по тялото, лицето и главата, одраскване по главата, врата и
ухото, захапване по ръката, отправянето на обиди и заплахи и т. н./, както и
емоционално и икономическо насилие /отказ да се предоставят средства на
детето, включително и за фризьор и изгонването му през нощта без
възможност същото да вземе личните си вещи/. По делото е приложена и
декларация от В. В. Б. като баща на малолетното дете В. В. Б., в която е
декларирано извършването на *** г. и няколко дни преди това на акт на
физическо, психическо, емоционално и икономическо насилие спрямо детето
В., доколкото всички описани в предходната декларация актове на насилие са
извършени в негово присъствие. От приложената към делото карта за
предварителен медицински преглед с дата *** г. се установява, че при
преглед на детето К. В. Б. са установени следи от зъби – ухапване на лява
предмишница като мястото е зачервено и болезнено. Отразено е наличието и
на следи от нокти – одраскване по лявата част на главата, врата и ухото. В
обясненията си пред съда по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето
непълнолетният К. заявява, че на процесната дата - *** г. при опит да вземе
телефона си от ръцете на майка си от страна на последната са били нанесени
удари с юмруци и шамари, същата го е одраскала, а при отнемането на
4
телефона го е ухапала по ръката. Детето посочва, че след това майка му е
накарала брат му В. да слезе до колата и да донесе дървена бухалка. Майка му
го е заплашила с бухалката, но К. успял да я отнеме от ръцете й. След този
инцидент К. напуснал дома си и оттогава живее при баща си. Горните
обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания в проведеното
публично заседание свидетел В. Г. Б., който е възприел белезите по тялото на
непълнолетния К. вечерта в деня непосредствено след инцидента. При тези
доказателства съдът приема, че действително на посочената в депозираната
молба дата – *** г. от страна на ответницата К. СТ. М. са били извършени
поредица актове на физическо и психическо насилие спрямо детето К.,
изразяващи се в нанасянето на удари, одрасквания и ухапване, както и в
отправянето на обидни и заплашителни думи. Особеното в случая е, че пряк
свидетел на това поведение на ответницата е станало и другото ненавършило
пълнолетие дете на страните В.. Потвърждение в тази насока са както
обясненията на детето К.Б. по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на
детето, показанията на разпитаните свидетели В. Б. и К.М., така и
приложените към делото писмени доказателства. Така например в изготвения
от *** социален доклад при разговор с малолетния В.Б. същият споделил, че е
видял как майка му удря батко му с юмрук в носа, както и че поради страх е
бил принуден да донесе бухалката от колата. В изготвената психологична
оценка на детето В.Б. същото е споделило, че по време на процесния
инцидент и по-точно по време на заплахата с бухалката е било в другата стая,
но е чуло всичко. Следователно в настоящия случай следва да се приеме, че е
осъществена хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, т. е. касае се за психическо и
емоционално насилие върху дете.
При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът
счита, че в конкретния случай следва да бъдат приложени предвидените в
чл.5 ал.1 т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а
именно: задължаване на ответницата да се въздържа от домашно насилие,
забрана ответницата да приближава пострадалите лица, учебните заведения, в
които те учат и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица за
срок от 7 месеца, както и временно определяне на местоживеенето на
пострадалите лица при баща им за същия срок. Съдът счита, че така
определения срок би изпълнил целите, поставени с въвеждането на мерките
за закрила и определянето на по-дълъг такъв би довело до отчуждение на
децата от тяхната майка, което не би било в интерес на децата и не би
съдействало за тяхното пълноценно и хармонично развитие и израстване.
Предвид установените в хода на съдебното дирене отношения между
ответницата и нейните ненавършили пълнолетие деца съдът счита, че е
безпредметно определянето на мярка за закрила по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, а
именно задължаване на ответницата да посещава специализирани програми.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на молителите направените деловодни разноски в размер на 300 лв.
съобразно уважената част от молбата.
5
Отделно от това ответницата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на
Плевенския районен съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА К. СТ. М. от гр. П., ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителите К. В. Б., ЕГН
**********, и В. В. Б., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на К. СТ. М. от гр. П., ЕГН **********, да приближава
молителите К. В. Б., ЕГН**********, и В. В. Б., ЕГН**********, „***“ гр. П.,
***, и *** гр. П., ***, и местата за социални контакти и отдих на молителите
за срок от седем месеца, считано от 12.09.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата К. В. Б., ЕГН **********, и В.
В. Б., ЕГН********** при техния баща В. В. Б., ЕГН **********, на адрес:
***, за срок от седем месеца, считано от 12.09.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на молителите в останалата й
част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за закрила, която на
основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
местоживеене на ответницата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. СТ. М. от гр. П., ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържана на основание чл.21 ал.3 от
ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА К. СТ. М. от гр. П., ЕГН ********** да заплати на К. В. Б.,
като непълнолетен, ЕГН **********, със съгласието на неговия баща и
законен представител В. В. Б., ЕГН ********** и на В. В. Б., ЕГН **********
в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете В. В. Б.,
ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 300 лв.
съобразно уважената част от молбата.
ОСЪЖДА К. СТ. М. от гр. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. и глоба в размер
на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6