№ 4781
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110158101 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца П. Д. К., ЕГН **********,с адрес ***********, срещу
ответника „С.-К.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от С.Н.Т., осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 35,20 лв.,
представляваща недължимо заплатена сума по нищожен договор за потребителски
кредит № **********/05.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 23.10.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът П. Д. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № ********** от
05.08.2022 г., по силата на който е получил сумата от 800 лв. В договора било
предвидено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителството на едно или две
физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, подробно
посочени в исковата молба. Посочва, че не е предоставил исканите обезпечения,
поради което по договора е начислена неустойка, съгласно чл. 29 от същия по 0,9% от
стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, или
сумата от 108 лв. Договорът бил уговорен при лихва 36%, ГПР 42,95% и обш размер
812 лв. при осигурена гаранция и 920 лв. при неосигурена гаранция. Твърди, че е
погасил цялото задължението по процесния договор за заем, като е заплатил на
ответника сумата от 920 лв. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради
неспазване на предвидената в закона форма с доводи, че настоящият случай касае
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като за действителността
на договора следва да е спазена процедурата в ЗПФУР. Сочи, че процедурата не била
спазена, тъй като ответникът не му представил преддоговорна информация и
съответно не е получил валидно съгласие за сключване на договора и договорът не е
подписан, съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Същевременно твърди, че договорът не
е изготвен на изискуемия законов размер на шрифта и еднаквост. Посочва, че
договорът е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а
именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за
приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са
посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Излага съображения,
1
че уговорената възнаградителна лихва и начислената неустойка образували различен
размер на ГПР, който надвишавал нормативно установения праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което уговорката за ГПР била нищожна и това пораждало нищожност на целия
договор. Сочи, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение е нищожна поради липса на предмет, доколкото
заемателят бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, евентуално с
нея ответникът заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Счита, че договорът за
заем бил нищожен поради нищожност на уговорената лихва – последната поради
противоречие с добрите нрави предвид изключително високият и размер. Поддържа, че
нищожността на неустоечната клаузи води до нищожност на договора за кредит, тъй
като действителният размер на ГПР надвишава максимално предвидени в ЗПК.
Позовава се на чл. 23 ЗПК и претендира сумата от 25 лв., като част от общо дължима
120 лв., представляваща разлика между заплатената сума от 920 лв. и реално
получения заем в размер на 800 лв. Моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски.
С молба от 14.02.2024 г. и във връзка с изготвено заключение по допуснатата
ССчЕ ищецът е направил изявление за увеличаване на цената на предявения иск на
35,20 лв., който е и окончателния размер на предявения иск, което искане за изменение
съдът е допуснал с определение, обективирано в Протокол от съдебно заседание №
3990, проведено на 20.02.2024 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „С.-К.“ АД, който признава, че страните са били обвързани от договор за
потребителски кредит със сочените в исковата молба параметри при спазване на
изискванията на ЗПФУР, като е описал подробно процедурата по кандидатстване,
одобрение и сключване на договора, като на ищеца са изпратени договор за кредит с
погасителен план, преддоговорна информация и общи условия. По отношение на
твърденията на ищеца за нищожност на неустоечната клауза, твърди, че такава не е
начислявана и събирана от ищеца. Същевременно сочи, че неустоечната клауза не
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което е действителна, за което излага подробни съображения. Оспорва
твърденията на ищеца, че осигуряването на обезпечение и било изначално невъзможно
с доводи, че ищецът е бил информиран за това задължение и могъл да откаже
сключването на договора. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните
е сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 05.08.2022 г., по силата
на който ответникът предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на
800 лв.
В чл. 19, ал. 1 от договора за паричен заем е уговореното задължение за
кредитополучателя да предостави едно от следните обезпечения в срок от 3 дни от
подписване на договора – поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените),
като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия, предвидени
в Общите условия към договора да кредит: дееспособно физическо лице, навършило 21
години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с
непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди датата на подаване
на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по
безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на
трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит,
както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди
датата на подаване на заявката за кредит. Също така е предвидено, че поръчителят
следва да са отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи следните
документи: минимален осигурителен доход 1500 лв., валидно трудово правоотношение
при последния работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно
просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в
2
която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител
на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца. По
отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 30 дни
след крайния срок на плащане на задълженията по договора.
В чл. 29, ал. 1 от договора за потребителски кредит е предвидена неустойка при
непредоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя в указания 3-дневен
срок от подписването на договора в размер на 0,9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорното обезпечение.
По делото е представен и погасителен план, в който са посочени дължимите
вноски за главница, лихва и неустойка, както и стандартен европейски формуляр и
общи условия по кредита.
В раздел IV „Кандидатстване за кредит“ е описана процедурата по сключване на
договор за кредит от разстояние.
Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, ищецът е
заплатил в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния
договор сума в общ размер на 835,20 лв. С платената от ищеца сума е погасена
главница в размер на 800 лв., възнаградителна лихва в размер на 6,40 лв. и неустойка в
размер на 28,80 лв. Вещото лице е установило, че при размер на кредита 800 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 12 лв. и неустойка в размер на 108 лв. и срока за
погасяване на кредита, размерът на ГПР е 360 %, а съобразявайки извършеното
предсрочно погасяване, което е преди края на срока на договор – ГПР би бил 198,05 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е докаже, че между страните е бил сключен договор за паричен заем
със сочените в исковата молба нищожни клаузи и параметри; че договорът или
посочените клаузи са нищожни, както и че е заплатил на ответника претендираните
суми на основание съответните уговорки в договора за паричен заем.
В тежест на ответника е докаже, че е получил претендираните суми на валидно
правно основание, както и наведените с отговора възражения.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за
свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за потребителски кредит е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на
правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит
е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1
от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е
3
всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние -
по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) –
арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на
определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на
потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да
предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2
на чл. 5 от ЗПК.
Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на
чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на
авторството му.
Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде
инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на
понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ
автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.
В случая, по делото е представен в писмен вид договорът, сключен между
страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му
(арг. от чл. 184, ал. 1 ГПК). Преписът има значението на носител, обективиращ частни,
подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на
документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). Същият съдържа електронно
изявление (попълнен електронен формуляр), като доколкото не съдържа
характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на
чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с
обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с
установяване на авторството на документа, като съдържат информация за
самоличността на лицето, от което изхождат изявленията – трите имена на ответника,
адрес, телефон, ЕГН, месторабота и други. Действително значение на подписан
саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е
прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ
допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, уговорка между
страните, с която на обикновения електронен подпис е придадена стойност на
саморъчен, се съдържа в чл. 11, ал. 2 от ОУ, представляващи неразделна част от
договора за кредит, с приемането им.
Съгласно приложимите за спорното правоотношение общи условия на
търговеца, представляващи неразделна част от договора за кредит, преддоговорната
информация при кандидатстване чрез електронна заявка (според твърденията на
ответника), се предоставя на потребителя, на електронната страница на кредитора след
4
попълване на електронната заявка за кредит, чрез натискане на бутон „Кандидатствай“,
който стандартен европейски формуляр може да бъде изтеглен. В чл. 6 от ОУ изрично
е посочено, че след натискане на бутон „Вземи парите“ на потребителя се предоставя
на уеб сайта проект на договор за заем, а с натискането на бутон „Подпиши“
потребителят декларира, че приема така предоставените му условия. Доколкото по
делото е представен договор за потребителски кредит като приложение към исковата
молба и доколкото той е генериран след спазване на процедурата и приемане на ОУ и
представяне на преддоговорна информация, то чрез представянето му се доказва по
делото, че са спазени преддоговорните задължения на кредитодателя. Съдът намира
също така, че е спазено изискването на чл. 5 от ЗПК за представяне на преддоговорна
информация, доколкото с отговора на исковата молба е представен стандартен
европейски формуляр за посочения кредит на хартиен носител, който не е оспорен от
ответника в първото по селото заседание и последният не е поискал представянето на
електронния документ на електронен носител. Доказателствената сила на електорнния
документ е такава, каквато законът признава с чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не
поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание, както
беше изяснено и по-горе.
Съдът намира, че по делото не бяха доказани доводите на ищеца за пороци в
договора за кредит, в това число несъобразяване с императивните норми на ЗПК,
обуславящи нищожност на договора на специалните основания, предвидени в ЗПК.
Процесният договор отговаря на изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал. 1
ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, което в случая е изпълнено. Целта на законовото изискване за
еднаквост на шрифта и минимален негов размер е договорът да бъде лесно четим и да
не се прикриват някои негови параметри чрез малък шрифт. В случая всички елементи
на договора са с еднакъв шрифт и размер, позволяващ лесен промит на съдържанието.
По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
размера на ГПР, съдът съобрази, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в годишния процент
на разходите се включват както дължимите лихви, така и други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са посочени
изключенията и те са свързани с разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, разходите,
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва
в брой или чрез кредит; и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита,
както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и
отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. В този
смисъл уговорената в чл. 29, ал.1 неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение не представлява разход, който следва да
намери отражение при изчисляването на ГПР, тъй като по съществото си е разход,
който кредитополучателят заплаща при неизпълнение на свое задължение.
Следователно следва да се приеме, че процесният договор за кредит отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото доводите на ищеца за нищожност на
договора по отношение на размера на ГПР се свежда до доводите му, че при
посочването му следва да се включи размера на дължимата неустойка.
Съдът намира обаче, че клаузата от договора за кредит, предвиждаща
заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна поради
5
противоречието й с добрите нрави. Предоставянето на обезпечение само по себе си
обезпечава изпълнението на главното задължение на кредитополучателя, а именно да
върне заетата сума в уговорените срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от
предоставеното обезпечение, кредиторът да може да предприеме принудително
изпълнение срещу поръчителите. В общия случай, предоставянето на обезпечение е
условие за сключване на договора, респективно при непредоставянето му от страна на
кредитополучателят, кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я
предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва – към повишаването й.
Освен това, изхождайки от характера на неустойката – да обезщети изправната страна
за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат установявани по размер, на
практика от непредоставянето на обезпечение не може да настъпи вреда, доколкото
обезпечението представлява допълнителна гаранция за изпълнение на едно парично
задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението на главното задължение на
кредитополучателя да върне заетата сума. Липсата на обезпечение не представлява
вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това непредставянето на обезпечение не
може да се санкционира с неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането
на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В същото решение като критерии при
преценката на съда дали дадена неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие
на добрите нрави, са заложени: 1) естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
4) съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е примерно. В този смисъл,
уговорената в чл. 5.6. от договора неустойка не обезпечава парично задължение, а
както бе посочено по-горе представлява цената, която кредитополучателят следва да
плати поради повишения кредитен риск за кредитополучателя. И по-горе бе изложено,
че вреди от непредоставянето на обезпечението не може да има, още повече към
момента на сключване на договора (към този момент съдът дължи преценка на
посочените критерии), когато кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното
задължение на кредитора. Съобразявайки размера на уговорената неустойка размера на
предоставения кредит, както и с условията по кредита, а именно размера на ГПР,
следва, че кредиторът във всички случаи ще се обогати неоснователно с размера на
уговорената неустойка.
Нищожността на неустоечната клауза не влече след себе си нищожност на целия
договор, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна и от друга страна, договорът би бил действителен дори да не беше
предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение.
Предвид извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка, престираното
въз основа на тази клауза подлежи на връщане при начална липса на основание. От
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза беше доказано, че
ответникът е заплатил за погасяване на задълженията си по посочения договор за
кредит общо сумата от 835,20 лв. С така извършеното плащане, според заключението
са погасени следните компоненти на задълженията по договора за кредит - 800 лв.
главница, 6,40 лв. договорна лихва и 28,80 лв. неустойка. С оглед доказаното по делото
плащане от страна на ищеца на неустойка в посочения размер, предявеният иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен до размера на платената сума по нищожната
неустоечна клауза, а именно до размера на 28,80 лв. В останалата част и предвид
извода на съда за действителност на договора за заем, искът следва да се отхвърли, тъй
като сумите са заплатени по валидно правоотношение.
6
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК в размер на 50 лв. за платена държавна такса и 500 лв. за
платена ССчЕ. От тях, съобразно уважената част на предявените искове в тежест на
ответника следва да се присъди сумата от 450 лв. Процесуалният представител на
ищеца е направил своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
за предоставената на ищеца безплатна правна помощ. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че услугата се предоставя
безплатно, в която хипотеза съдът определя размера на адвокатско възнаграждение,
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Следователно на адв. Г. Г. Ч.,
САК, с адрес на упражняване на дейността: ************ следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ на
ищеца в размер на 400 лв., според материалния интерес на предявения иск и
фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на
предявените искове следва да се присъди сумата от 327,27 лв.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Съдът не споделя възражението на ответника, че в случая, доколкото се касае на иск на
потребител, не намира приложение чл. 78, ал. 3 ГПК. На съдът му е известно Решение
на Съда на ЕС от 16.07.2022 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19, както и
Определение № 366 от 16.08.2022 г. по т.д. № 1085/2022 г. по описа на ВКС, но намира,
че настоящият казус не пропада в приложното поле на даденото тълкуване. Предявен е
иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, с доводи за нищожност на договора за
кредит, като съдът в решението си е приел за нищожна единствено клаузата за
неустойка и то не като неравноправна клауза, а като противоречаща на добрите нрави.
В случая ответникът е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лв., като ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на
уговореното възнаграждение, което съдът намира за основателно. В случая е предявен
един иск с цена на иска 35,20 лв., като делото не представлява фактическа и правна
сложност и предвид конкретната процесуална активност на ответника, съдът намира,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 400 лв. От тях,
съобразно отхвърлената част на предявения иск на ответника следва да се присъди
сумата от 72,73 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.-К.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от С.Н.Т. да заплати на П. Д. К., ЕГН **********,с
адрес ***********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 28,80 лв.,
представляваща недължимо заплатена сума по нищожна клауза на договор за
потребителски кредит № **********/05.08.2022 г., предвиждаща заплащането на
неустойка при непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 23.10.2023 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца П. Д. К., ЕГН **********,с адрес
***********, срещу ответника „С.-К.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: ************, представлявано от С.Н.Т., осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата над
28,80 лв. до пълния предявен размер от 35,20 лв., представляваща недължимо
заплатена сума по нищожен договор за потребителски кредит №
**********/05.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 23.10.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С.-К.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от С.Н.Т. да заплати на П. Д. К., ЕГН **********,с
адрес ***********, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 450 лв. – разноски за
7
производството.
ОСЪЖДА „С.-К.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
************, представлявано от С.Н.Т. да заплати на адв. Г. Г. Ч. , САК, с адрес на
упражняване на дейността: ************, на основание чл.38, ал. 1 от ЗАдв. сумата
от 327,27 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца.
ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН **********,с адрес *********** да заплати на „С.-
К.“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ************,
представлявано от С.Н.Т. на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сумата от 72,73 лв. –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8