№ 229
гр. Самоков, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20241870100663 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.
В. С. Д. е предявил срещу М. С. Д. и Д. И. Д. иск за делба на 1/2 идеална част от
поземлен имот, находящ се в гр. ******* и на построени в него сгради, подробно
индивидуализирани в исковата молба.
В уточняваща молба, постъпила на 01.11.2024 г., ищецът сочи, че поисканата до
делба 1/2 идеална част от поземления имот е прилежаща обща част към поисканите до
делба сгради.
С оглед изявленията на пълномощника на ищеца в с. з. на 19.05.2025 г.
производството по съдебна делба е прекратено по отношение на сграда с
идентификатор ************** по КККР на гр. Самоков поради оттегляне на иска за
делбата й, а сграда с идентификатор ************* по КККР е изключена от делбата.
Така предмет на иска за делба са сграда с идентификатор ************ и сграда
с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР) на гр. Самоков, ведно с прилежащата към тези сгради 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. Самоков.
Наред с това с исковата молба ищецът е поискал на основание чл. 344, ал. 2 от
ГПК съдът да постанови ответниците да продължат да ползват делбените имоти,
срещу което да му заплащат сумата 200 лв. месечно, считано от предявяване на иска
до прекратяване на съсобствеността, ведно със законната лихва за забава върху всяка
1
дължима месечна вноска до окончателното й изплащане.
С протоколно определение, постановено в с. з. на 07.07.2025 г., е допуснато
изменение на искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК чрез увеличението му по размер до
сумата *** лв. месечно, претендирана срещу ползването на делбените имоти.
Твърдения за обстоятелствата, на които се основава искът за делба и искането по
чл. 344, ал. 2 от ГПК, са изложени в исковата молба.
Ответницата М. Д. не оспорва иска за делба. Оспорва искането по чл. 344, ал. 2 от
ГПК.
Ответникът Д. Д. счита, че делбата на 1/2 идеална част от поземления имот е
недопустима. Не оспорва иска за делба на сградите, уточнени като предмет на иска.
Оспорва искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, вр. чл. 69 от ЗН – за делба на
недвижим имот.
Макар и формулирано относително общо, искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК е
допустимо. То се основава на твърдения за факти, които могат да породят право на
съсобственик да иска постановяване на т. нар. „привременни мерки“ в делбеното
производство, а именно – твърдения на този съсобственик, че той е лишен от достъп
до поисканите до делба имоти и затова не ги ползва съобразно правата си, както и че
всички тези имоти се ползват само от останалите съсобственици. В тази хипотеза
съсобствениците, които ползват имотите, биха дължали на съсобственика, който не ги
ползва, парична сума, еквивалентна на част от пазарния наем за имотите,
съответстваща на твърдяния му дял в съсобствеността върху тях – в случая 1/4. Щом
пък в конкретния случай се твърди, че и двамата съсобственици-ответници
осъществяват в хода на делбеното производство фактическа власт върху тези имоти, то
конкретният размер на претенцията на предявилия това искане съсобственик срещу
всеки от ответниците поотделно, е обективно предопределен от съотношението между
техните (на ответниците) твърдяни дялове в съсобствеността. С оглед горните
съображения и при тези твърдения в исковата молба, поддържани от пълномощника на
ищеца и пред съда, съдът приема, че срещу ответника Д. Д. се претендира сумата
***** лв. месечно срещу ползването на поисканите до делба имоти, а срещу
ответницата М. Д. се претендира такава сума в размер **** лв. месечно – защото
твърдяният дял на ответника Д. Д. в съсобствеността върху имотите е 1/2 идеална част
и поради това е 2 пъти по-голям от твърдяния дял на ответницата М. Д. в тази
съсобственост (1/4 идеална част).
Искът за делба е допустим и основателен.
2
И. Д. Т. и М.И. Т.а са общи наследодатели на страните. Приживе на основание
договор за доброволна делба, сключен на ********* г. те са станали собственици на
1/2 идеална част от процесния поземлен имот, представляващ понастоящем поземлен
имот с идентификатор ************ по КККР на гр. Самоков, ведно със сграда –
целия източен близнак на 118 кв. м. на два етажа, за която не е спорно, че
понастоящем представлява сграда с идентификатор ************ по КККР на гр.
Самоков, със застроена площ 60 кв. м. По силата на същия договор Г.Л.Н. и Н.К.Н.
станали собственици на другата 1/2 идеална част от процесния поземлен имот, ведно
със сграда – целия западен близнак на 118 кв. м. на два етажа, за която не е спорно, че
понастоящем представлява сграда с идентификатор ************.5 по КККР на гр.
Самоков. Така на основание договора за доброволна делба двете самостоятелни
построени в имота сгради – понастоящем с идентификатори ************ и
************.5 – са станали собственост на различни лица. Поради това по отношение
на сградите по аргумент от чл. 37 от ЗС е възникнало правно положение, сходно с
етажната собственост – т. нар. „хоризонтална етажна собственост“ и затова съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗС поземленият имот, върху който тези сгради са построени,
представлява тяхна обща част. Предвид неоспореното обстоятелство, че към момента
на възникване на етажната собственост стойностите на двете сгради са били равни,
делът на И. и М. Т.и – тогава собственици на процесната двуетажна жилищна сграда с
идентификатор ************ в съсобствеността върху поземления имот с
идентификатор ************ като обща част на тази сграда, е 1/2 идеална част, както
е посочено и в договора за доброволна делба. Последващото построяване в
поземления имот на две сгради с идентификатори понастоящем ************* и
************ не може да промени това съотношение, защото независимо от
записаното в скицата предназначение на сграда с идентификатор ************, със
застроена площ ***** м., като еднофамилна жилищна сграда, се установява от
писмени и гласни доказателства по делото, че тази сграда се ползва като гараж, т. е.
това е сграда на допълващото застрояване. Не е спорно между ищеца и ответниците по
настоящото дело, че този гараж е бил изключителна собственост на общите им
наследодатели на основание придобивна давност.
Така със смъртта на И. Т. на 23.08.2020 г. и впоследствие на М.И. Т.а на
22.02.2023 г., правото на собственост върху сгради с идентификатори ************ и
************ ведно с общите им части, включващи в себе си и 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор ************ като краен резултат е преминало на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН в равни дялове – по 1/2 идеална част в имуществата на
наследниците им по закон – децата им С. И. Д. и Д. И. Д.. Със смъртта на С. И. Д. на
05.12.2023 г. неговият дял в обем 1/2 идеална част от делбените сгради, ведно с
упоменатите им общи части, е преминал на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН в равни дялове
в имуществата на наследниците му по закон – децата му М. С. Д. и В. С. Д.. Така
3
ищецът В. Д. и ответницата М. Д. са станали собственици на по 1/4 идеална част от
делбените сгради, ведно с общите им части.
Ето защо процесните ******************************************** с
идентификатор ************, със застроена площ 60 кв. м. и
*********************************************** с идентификатор
************, със застроена площ ***** м., ползвана като гараж, ведно с общите им
части, включващи в себе си и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
************, следва да бъдат допуснати до делба между страните по делото при
следните дялове: 1/2 идеална част за ответника Д. И. Д. и по 1/4 идеална част за ищеца
В. С. Д. и за ответницата М. С. Д..
Не следва по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК в настоящото производство да бъдат
постановени т. нар. „привременни мерки“ в делбеното производство относно
ползването на делбените сгради. Определение в този смисъл може да бъде
инкорпорирано в решението по допускане на делбата или да бъде постановено
самостоятелно по-късно, но във всички случаи има действие занапред. В случая
ответникът Д. Д. ползва втория етаж на двуетажната жилищна сграда с идентификатор
************ съобразно обема на правата си в съсобствеността. В открито с. з. на
07.07.2025 г. ответницата М. Д. е предоставила на пълномощника на ищеца ключове от
имота, а в с. з. на 20.10.2025 г. пълномощникът на ответника Д. Д. е предоставил на
пълномощника на ищеца и ключ от главната входна врата на делбената жилищна
сграда, независимо че от гласните доказателства се установява, че влизането в цялата
тази сграда обичайно се осъществява от друг, спомагателен вход. В с. з. на 20.10.2025
г. пълномощникът на ищеца заявява, че предоставените в предходното съдебно
заседание от ответницата М. Д. ключове са осигурили достъпа на ищеца до първия
етаж на жилищната сграда, но пред гаража имало вещи, а и в двора имало куче и
затова ищецът се притеснявал да отиде до гаража. Изтъкнатите от пълномощника на
ищеца обстоятелства не са сериозни обективни причини, поради които той
продължава да е лишен от достъп до ползване на гаража. Така по делото се
установява, че към момента на приключване на устните състезания в настоящата фаза
на делбата всяка от страните има възможност да ползва делбените имоти според обема
на правата си в съсобствеността, следователно няма фактическо и правно основание
съдът да застави против волята му който и да е от съсобствениците фактически да
ползва имота в повече от правата си, само и само за да го задължи да заплаща парична
сума срещу това ползване. Събраните по делото доказателства за ползването на имота
до приключване на устните състезания в настоящата фаза на делбата биха могли да са
от значение за иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, но той може да се предяви по реда на чл. 346
от ГПК в следващата фаза на производството. Затова искането на ищеца съдът на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да постанови ответниците да продължат да ползват
делбените имоти, срещу което да му заплащат обезщетение в размер общо *** лв.
4
месечно съобразно правата си в съсобствеността, от които ответникът Д. Д. да му
заплаща ***** лв. месечно, а ответницата М. Д. да му заплаща **** лв. месечно, е
неоснователно и следва да бъде изцяло отхвърлено.
Съдът не се произнася по разноските, доколкото във фазата по допускане на
делбата страните не са направили искания в тази насока, а и те не подлежат на
разглеждане в тази фаза на производството с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК.
Искането за привременни мерки в делбата по чл. 344, ал. 2 от ГПК не е иск, а молба за
осъществяване на спорна съдебна администрация, но и не се установява ответниците
по това искане да са сторили отделни разноски във връзка с него. Поради това и
независимо от отхвърляне на искането разноски на страните по него не им се следват.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА МЕЖДУ В. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
***********************************, М. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
********************** и Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
**************************, на следния недвижим имот, находящ се в гр. ******* и
представляващ ******************************************** с идентификатор
************ по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр.
Самоков, със застроена площ 60 кв. м. и
*********************************************** с идентификатор ************
по КККР на гр. Самоков, със застроена площ ***** м., ползвана като гараж, ведно с
общите части на сградите, включващи в себе си и 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ************ по КККР на гр. Самоков, по скица целият с
площ 686 кв. м., при съседи на целия поземлен имот: поземлени имоти с
идентификатори: ************, ************, ***********, ************,
************ и ************, при дялове на съделителите в съсобствеността върху
всяка от гореописаните сгради и общите им части, както следва:
- за В. С. Д. – 1/4 /една четвърт/ идеална част;
- за М. С. Д. – 1/4 /една четвърт/ идеална част;
- за Д. И. Д. – 1/2 /една втора/ идеална част.
ОТХВЪРЛЯ изцяло искането на В. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
***********************************, съдът на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да
постанови ответниците М. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
********************** и Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
**************************, ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА ПОЛЗВАТ
5
******************************************** с идентификатор ************ по
КККР на гр. Самоков, със застроена площ 60 кв. м. и
*********************************************** с идентификатор ************
по КККР на гр. Самоков, със застроена площ ***** м., ползвана като гараж, ведно с
общите части на сградите, включващи в себе си и 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ************ по КККР на гр. Самоков, по скица целият с площ 686 кв.
м. и срещу това ползване ДА ЗАПЛАЩАТ на В. С. Д. общо *** лв. месечно, от които
М. С. Д. да заплаща на В. С. Д. сумата **** лв. месечно, а Д. И. Д. да заплаща на В. С.
Д. сумата ***** лв. месечно, всяка от които суми, претендирани считано от
предявяване на иска до прекратяване на съсобствеността, ведно със законната лихва за
забава върху всяка дължима месечна вноска до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО, в частта му по допускане на делбата, може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис, а в частта му с характер на определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК, може да се
обжалва с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
6