ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 429, 22.02.2018г., Пловдив
Пловдивски
Окръжен съд VІІ
граждански състав,
На
двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета
година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ : Надежда Дзивкова
Катя Боева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 377 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 274 във вр. с чл.436, ал.4, вр. с чл262, ал.3 от ГПК.
Постъпила е
жалба от адв. М. като пълномощник на Х.Т. и Т.Т., в качеството им на
длъжници по и.д. № 830/2017 по описа на ЧСИ М. О., с рег.№ 758 на КЧСИ, с
район на действие ПОС, против разпореждане за връщане на частна жалба вх.№
17800/04.12.2017г. Жалбоподателите сочат, че от обжалваният акт не се
установява какви са съображенията на ЧСИ, за да върне подадената жалба, като
считат че са изпълнили всички даден им указания. Сочат, че им е указано да
внесат такса и нямат никакви други указания, а те са внесли изискуемата се ДТ.
Молят да се отмени разпореждането и се върне делото за продължаване на
действията по администриране на жалбата. Молят и ако има някакъв пропуснат
срок, жалбата да се счита за молба за възстановяването му.
Взискателите К.Н., А.Н. и Д.К.
оспорват жалбата и считат, че разпореждането за връщане на частната жалба е
правилно, т.к. съдебният изпълнител има задължения за проверка преди
администрирането й, съгл. чл.436 от ГПК. В случай на констатирана нередовност е
длъжен да даде срок за отстраняване на тази нередовност, а при неизпълнение на
указанията му, е длъжен и да върне подадената жалба. Считат, че в изпълнение на
тези задължения, съдебният изпълнител е постановил и обжалваното разпореждане.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е допустима,
но неоснователна, т.к. на жалбоподателите е указано какви са нередовностите на
жалбата и в дадения им срок не са отстранили същите.
След като прегледа материалите по делото и
прецени доказателствата поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че жалбата
е подадена от легитимирани лица, против подлежащ на обжалване акт и в срок,
поради което и се явява допустима.
Разгледана по
същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Обжалва се
Разпореждане от 21.12.2017г., постановено по изп.д.№ 830/2017, по описа на ЧСИ
М. О, с което е върната жалба вх.№ 17800/04.12.2017г. на осн. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, поради
неотстраняване на нередовности, указани със съобщение с изх.№
25381/08.12.2017г.
По изпълнителното дело е постъпила жалба вх.№
17800/04.12.2017г. от Х. и Т. Тоневи против насрочване на въвод във владение на
08.12.2017г. Жалбоподателите са длъжници по изпълнителното дело. С разпореждане
от 07.12.2017г. съдебният изпълнител е оставил жалбата без движение до
отстраняване на констатираните нередовности : - представяне на два броя преписи
от жалбата за ответните страни, заплащане на ДТ, представяне на пълномощно на
адв. М., от което да се установи представителната му власт. Даден е седмичен
срок от съобщението за отстраняване на нередовностите. Това разпореждане е
редовно връчено на жалбоподателите чрез пълномощника им на 08.12.2017г. С молба
от 12.12.2017г. жалбоподателите са заявили, че представят по два преписа от молба
и от искова молба. Към тази молба са приложени молба, в която описват че
представят бордеро за внесена ДТ по сметка на ПОС за водене на дело и искова
молба до ПОС за смутено, евентуално нарушено право на владение. На молбата от
12.12.2017г. е поставено разпореждане, че на страните е указано да представят
преписи от жалбата с вх.№ 17800/04.12.2017г., а не от искова молба и молба до
ЧСИ. След изтичане срока за отстраняване
на нередовности /започнал да тече от
08.12.2017г. и изтекъл на 15.12.2017г./, съдебният изпълнител е постановил
обжалваното разпореждане от 21.12.2017г. за връщане на подадената жалба.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Съгл. чл.436, ал.4 от ГПК при
постъпване на жалба против действията на съдебния изпълнител, последният е
длъжен да я администрира съобразно изискванията на чл.260, 261 и чл.263 от ГПК.
Сочените правни норми регламентират проверката за редовност на постъпили
въззивни жалби, като въвеждат изискванията за редовност на жалбата, за
приложения към нея – чл.261 от ГПК : 1.преписи и приложения според броя на
страните; 2.пълномощно, когато се подават чрез пълномощник; 3.новите
доказателства; 4. документ за внесена ДТ. Нормата на чл.262 от ГПК въвежда
задължения за органа, пред който е подадена жалбата да провери същата за
съответствие с чл.260 и чл.261 от ГПК и при констатиране на нередовности да
даде на страната срок за отстраняването им. При неизпълнение в срок на това
задължение от страна на жалбоподателя, то задължение на проверяващия орган / съд или съдебен изпълнител , в случаите на
приложение на нормата съгл. чл.436 от ГПК/ е да върне жалбата. Именно това е
сторено и в обжалваното разпореждане. Съдебният изпълнител е констатирал
нередовности в подадената жалба / разпореждане от 07.12.2017г./, дал е указания
на жалбоподателите за отстраняването им, като е указал и кой е законният срок
за това/ съобщение редовно връчено на 08.12.2017г./, а предвид неизпълнение на
указанията и непредставяне на преписи от жалбата за другите страни е постановил
и разпореждането за връщането на процесната жалба. Очевидно съдебният
изпълнител е действал в унисон с нормативните си задължения за администриране
на постъпили пред него жалби и в изпълнение на тази си задължения е върнал нередовната
жалба.
Подадената частна жалба против разпореждането за
връщане на жалба вх.№17800/04.12.2017г.
е неоснователна е следва да бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
Оставя без уважение частна жалба на Х.В.Т., ЕГН **********
и Т.Н.Т., ЕГН **********, в качеството им на длъжници по и.д. № 830/2017 по описа на ЧСИ М. О., с рег.№758 на КЧСИ, с
район на действие ПОС, против разпореждане от 21.12.2017г. за връщане на частна
жалба вх.№ 17800/04.12.2017г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС в седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :