МОТИВИ
по ПРИСЪДА № 4 от 10.04.2019
г.
по НОХД № 340/2018 г. по описа на РС Каварна
Районна прокуратура - гр. Каварна е повдигнала обвинение срещу С.Н.А., роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
ЕГН: **********, затова, че на 06.06.2018 г.
около 00,45 ч., по ул. „Баба Тонка”, в гр. Каварна, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил Ф.Г. ***, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 промила, а именно 2,20 промила, установено по надлежния ред чрез
протокол от химическа експертиза № 830/08.06.2018 г. - престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК.
Съдебното производство спрямо подс. С.Н.А., бе проведено в негово отсъствие и по реда на чл.
269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б.”а” от НПК. За да пристъпи към разглеждане на делото
в хипотезата на така нареченото "задочно производство", в отсъствие
на подсъдимия съдът прие, че от представените материали по делото са налице
безспорни доказателства, че А. се
намира извън пределите на страната и местоживеенето му е неизвестно. При тези
обстоятелства, съдът бе възпрепятстван по обективни причини да изпълни
процедурата по чл. 247б от НПК, съобразно която, на подсъдимия следва да се
връчи препис от обвинителния акт и разпореждането за насроченото разпоредително
заседание, като в указания от закона 7- дневен срок, същият да може да подаде
отговор, в който да изложи своето становище по въпросите, предмет на обсъждане
в разпоредителното заседание, както и да изложи своите искания. Съдебното
производство бе проведено по този процесуален ред и с оглед на факта, че в хода
на съдебния процес деецът не бе открит на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес, въпреки многократните посещения на призовкаря. От представените писмени
доказателства става ясно, че подсъдимият се намира извън пределите на страната
и местоживеенето му е неизвестно на съда.
Воден от гореизложените правни
съображения, съдът прие, че провеждането на "задочно производство" в
отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина
по делото. От друга страна съдът прие, че провеждането на съдебното
производство в отсъствието на дееца няма да накърни неговите законни права и
интереси, при условие, че е налице процесуално представителство в хода на
процеса, осъществено от служебно назначен защитник - адв.М.К. определен от председателя на САК Добрич.
Участващият в производството представител на РП
Каварна поддържа предявеното срещу подсъдимия А. обвинение. Сочи, че
от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин е
установено авторството на деянието. Моли, подсъдимият, да бъде признат за виновен.
Предлага на съда да определи наказание в размер на една година лишаване от
свобода, като бъде приложена разпоредбата на чл. 66 от НК,
както и глоба в размер на 500 лева, като на основание чл. 343г от НК същия да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от една
година.
Защитникът на подсъдимия адв. К.
не оспорва установената по делото фактическа обстановка и извършването на
деянието от нейния подзащитен,
квалифицирано от прокуратурата като престъпление по чл. 343б ал.
1 от НК. Счита, че са налице достатъчно доказателства обосноваващи
налагане на наказание в предвидения от закона минимален размер от една година,
както и на кумулативно предвиденото наказание "Глоба" в размер на 200,00
лева. Моли лишаването от право да се управлява МПС да бъде също в минималния
предвиден в закона размер - една година.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни
и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Н.А. е роден на *** ***, неосъждан, същия е правоспособен водач на
МПС, и притежава лек автомобил марка Ф.Г.
***
На 06.06.2018 г. свидетелите Н.Т. и С.С. изпълнявали
задълженията си като полицейски автопатрул и били ситуирани на установъчен
пункт на ул. България и ул. Добротица, в гр. Каварна. Около 00.45 часа
полицаите забелязали светлини на лек автомобил в градската градина, който
започнал движение назад от Бар „Горгона“ към Костницата. Служителите на
полицията незабавно се отправили към парка и застигнали автомобила Ф.Г. *** по
ул. „Баба Тонка”, където водачът на автомобила спрял управлявания от него
автомобил, излязъл от предна лява врата и се опитвал да заключи шофьорската
врата. Свидетелят Т. паркирал служебния автомобил зад спрения автомобил,
излязъл от автомобила, представил се и предупредил водача, че се извършва видео
и аудиозапис на проверката. Водача на спрения автомобил бил в явно нетрезво
състояние, като трудно пазел равновесие и координирал движенията си, и имал
агресивно поведение. Била извършена проверка на самоличността на водача на
спряното МПС, при която свидетелите установили, че това е подсъдимият С.Н.А.. В
процеса на проверката, подсъдимият бил агресивен и пречил на извършването й,
въпреки предупреждението на полицаите да преустанови противоправните си
действия. Това наложило да бъдат използвани помощни средства и на А. били
поставени белезници, които са махнати след успокояването му.
Направени били неколкократни
опити за изпробване с алкотест дрегер – 7410 с № ARSK-0265,
но подсъдимият ги осуетил, като не вкарвал достатъчно количество въздух
необходимо за извършване на пробата. Последното наложило издаването на талон за
изпращане на медицинско изследване, като подс.А. *** от полицейските служители,
където доброволно бил освидетелствуван и дал кръвна проба. На зададените
въпроси от медицинското лице А. отказал да дава отговор, което е отразено в
протокола за медицинско изследване (л. 20
от ДП). На подсъдимия бил съставен акт за установяване на
административни нарушения Серия Д № 452041 от 06.06.2018г., по
чл.40, ал.2, пр.1, чл.123 ал.1, т.1, чл.174 ал.3, пр.1, чл.100 ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата (л. 5 от ДП).
От изготвения протокол за
химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол № 830/08.06.2018 (л.18)
се установява, че подсъдимият А. е управлявал моторното превозно средство с 2,20
промила алкохол в кръвта, към момента на деянието. Последното представлява
средна степен на алкохолно повлияване при която са
налице нарушение в координацията на движенията, концентрацията на вниманието,
еуфория, чувство за надценяване на възможностите, неадекватно възприемане на
околната среда и др. Установяването на алкохолната
концентрация е извършено по надлежния ред, като в протокола е отразено, че
опаковката отговаря на изискванията на наредба № 1 от 2017 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият С.Н.А. с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.
1 от НК.
Съдът намира, че извършването на инкреминираното деяние от подсъдимия безспорно се доказва от събраните в хода на ДП
и в хода на съдебното следствие доказателства. От
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, се
установява по безспорен начин, че подсъдимият А. на 06.06.2018 г. е управлявал
собствения си лек автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство е
установено и от извършената химическа експертиза от компетентно медицинско
лице, резултатите от която не са оспорени от подсъдимия и се приемат за
достоверни от съда.
От обективна страна от
доказателствата по делото се установява, че на 06.06.2018 г. около 00,45 ч., по
ул. „Баба Тонка”, в гр. Каварна, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил Ф.Г. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а
именно 2,20 промила, установено по надлежния ред чрез протокол от химическа
експертиза № 830/08.06.2018 г. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие, изразяващо се в управление на МПС, след употреба на алкохол и при
наличие на концентрация на алкохол в кръвта 2,20 на хиляда, установено по
надлежния ред. Престъплението по чл. 343б, ал.
1 от НК е формално престъпление и за неговата съставомерност и
довършеност е необходимо и достатъчно единствено управлението на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, без да е необходимо да са
настъпили други общественоопасни последици.
Управлението на МПС е съзнателна и волева дейност, като по делото се
установява по несъмнен начин, че подсъдимия А. е осъществил престъплението по чл. 343б, ал.
1 от НК и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл, по
смисъла на чл. 11, ал.
2, пр. 1 от НК, обективиран в конкретните му действия - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието - управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимото, предвиждал е общественоопасните последици, а
именно поставянето в опасност живота, здравето и имуществото на множество хора
и е целял настъпването на престъпния резултат - управлението на лек автомобил,
въпреки употребата на алкохол, като съзнаването на това обстоятелство не го е
мотивирало да не го извърши.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в
заниженото правосъзнание на подсъдимия.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока с оглед вида и
характера на деянието и установените стойности на алкохол в кръвта на
подсъдимия.
Съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл. 78
"А" от НК в конкретния случай е неприложима, тъй като
деянието е извършено в пияно състояние, а съгласно разпоредбата на ал. 6 на чл.
78 "А" от НК, алинеи 1
- 5
на същия член не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда
или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество
престъпления.
При определяне на полагащото се на подсъдимия
наказание се съобрази високата обществена опасност на престъплението и
зачестилите случаи на престъпления от този вид в страната. Наред с това
обстоятелство, при определяне наказанието на подсъдимия съдът отчете и
недобрите характеристични данни на подсъдимия, липсата на съдействие на
правозащитните органи, факта, че същият има наложени и други наказания за
извършени нарушения на ЗДвП, както и, че в случая концентрацията на алкохол в
кръвта му – 2,20 промила, надхвърля значително минимално допустимата граница от
1,2 промила. Всичко това обосновава и извод за по-висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия.
Преценявайки тежестта на извършеното престъпление, както
и необходимостта наказанието да допринесе целените промени в съзнанието на
дееца и да постигне общопревантивен ефект, съдът прие, че справедливо наказание
за подсъдимия е една година лишаване от свобода.
Съдът прецени, че е възможно постигане целите на
генералната и специалната превенция на наказанието, визирани в чл. 36 от НК,
и без ефективно изтърпяване на наказанието. Затова като съобрази, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1
от НК отложи изтърпяването му при изпитателен срок от три години.
Наред с наказанието лишаване от свобода, съдът наложи
на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание глоба - в размер на 500 лв. Съдът
определи същото вземайки предвид възрастта на подсъдимия, липсата на данни за
влошено здравословно състояние или други обстоятелства препятстващи полагане на
труд и придобиване на доходи, както и
липсата на данни за задължения за издръжка на други лица.
Съдът счита, че така наложените
по вид и размер наказания на подсъдимия А. са съобразени с разпоредбата на чл. 36, ал. 1
от НК. Същите ще изиграят своята роля за поправянето и
превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще
въздействат предупредително върху него.
По отношение на предвиденото в
закона (чл. 347г от НК във вр. с чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК) лишаване от правоуправление на МПС, съдът намира че
са налице предпоставки за налагане на наказание към средния размер предвиден в
закона. В хода на делото не се събраха доказателства установяващи,
необходимост, свързана с работата или битието на А., която да налага управление
на МПС. В тази връзка, съдът прие, че наказание в размер на дванадесет месеца
лишаване от права по чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК (Лишаване от право да управлява МПС), би оказало
своята превантивна и превъзпитателна роля по отношение на дееца.
На основание чл. 59, ал. 3
от НК, вр. с чл. 190, ал.
2 от ЗДВП, съдът приспадна времето, през което С.А. е бил лишен от
това право по административен ред, считано датата на отнемане на СУМПС и КТ – 06.06.2018
година.
Съдът счита, че така
наложените по вид и размер наказания ще изиграят своята роля за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия А. и ще окажат предупредително въздействие върху
останалите членове на обществото.
При този изход на делото и на
основание чл. 189, ал.
3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Н.А. да заплати по сметката на
ОДМВР Добрич, сумата от 35.00 лв., представляваща разноски за извършената
съдебно-химическа експертиза, както сумата от 5.00 (пет) лева по сметка на РС
Каварна, за служебно издаване на един изпълнителен лист.
Водим от изложените
съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….