Р Е Ш Е Н И Е
№ 636
гр.Плевен, 16 октомври 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 1086 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП),
във вр. с чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. /по-долу Наредба №7/.
Делото е образувано по жалба от „ТОН ГРУП“ ЕООД
/наименованието на дружеството е уточнено по искане на съда – л.295/, ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Данаил Попов“ №17, вх.Б, ап.10,
представлявано от Л.М.С., чрез адв. В.П., срещу Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. за кампания
2016 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” /ДФЗ/.
Твърди се, че със същия се прекратява ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление „възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност“ /ВПС-1/, който акт е издаден на
основание чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.1, буква „в“ от Регламент (ЕС) №1306 и на
основание чл.18, ал.3, т.1 от Наредба №
7. Не е съгласен с акта, поради което го обжалва. Твърди се, че оспореният акт
е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и е в несъответствие с целта на закона. Прави се искане да
бъде отменен. Претендират се деловодни разноски. Излагат се доводи, че липсва
посочване на органа, издал акта, дата и място на издаването му, фактически и правни
основния, разпоредителна част, начин и срок на изпълнение. Не е посочен и
конкретния административен съд, пред който актът може да се обжалва.
Сочи се, че дружеството е
имало 5 договора, с които са му били отдадени под наем на общински пасища –
мера от 07.05 и 09.05.2014 г., като земята, собственост на община Долни Дъбник,
е била в размер на 2396,506 дка. Дружеството е участвало по мярка 10
„Агроекология и климат“ с направление „възстановяване и поддържане на затревени
площи с висока природна стойност“ /ВПС-1/ за периода 2014-2020 г. Тъй като с
ДВ, бр.14 от 2015 г. е променен ЗСПЗЗ, и дружеството не е отговаряло на изискванията
за поддържане на определена бройка животни, община Долни Дъбник е прекратила
договорите, поради което жалбоподателят не е подавал заявление за плащане по мярка
10 „Агроекология и климат“ с направление „възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност“ /ВПС-1/ за 2016 г. Налице е било
основание за прекратяване на мярката, но ДФЗ е дължал плащане за предходната
година. По заявлението от 2015 г. на дружеството не е извършено плащане. За
2016 г. дружеството не е имало задължение да подава заявление, тъй като
договорите за ползването на земеделските земи са прекратени, за което ДФЗ е бил
своевременно уведомен. При проверката административният орган неправилно е
приел, че след прекратяването на договорите с общината, дружеството е ползвало
още 1,44 ха. От ИАА не става ясно въз основа на какви доказателства е прието,
че тази площ е ползвана.
Жалбата е била оставена без движение за внасяне да
държавна такса и уточняване на наименованието на дружеството, което е извършено
в срок – ДТ е внесена, видно от документа на л.293, гръб, наименованието е
уточнено – л.295, което е в съгласие с приобщеното УАС на л.14.
С определение № 2133/24.10.2019 /л.296/ са конституирани
страните. Зам.изпълнителният директор на ДФЗ не е депозирал по делото писмен
отговор, въпреки дадената му възможност за това определението на съда.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В.П. с пълномощно по
делото. Прави искане да се постанови решение, с което да се уважи
подадената жалба относно основанието за прекратяване на Мярка № 10, по която
дружеството е участвало, като се присъдят направените в хода на делото
разноски. В представена в срок писмена защита подробно описва одобряването на
дружеството по мярка 10 и прекратяването на договорите за наем на земеделска
земя, като сочи, че според ответника дружеството е следвало да заяви за участие
референтни площи, за които няма правно основание. Освен това, дори ако се
приеме, че е следвало да се подаде заявление за плащане за тези 1,44 ха, същите
са в рамките на 10% намаление съгласно чл.20, ал.4 от Наредба №7. Твърди, че
разпоредбата на чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7 не е свързана със задължение за
подаване на заявление за плащане, а с неизпълнение на поети агроекологични
задължения, каквито неизпълнения не се сочат от ответника.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрк. Л.Х.
с пълномощно по делото. Прави искане за отхвърляне на жалбата
като неоснователна. Твърди, че оспореният административен акт е правилен и
законосъобразен, издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
съответствие с целта на закона и при спазване на административно
производствените правила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, както и разноски за депозит за вещо лице.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя. В представена в срок писмена защита, след като подробно описва
фактите по одобрение за участие в мярката, че след прекратяването на договорите
за наем на земеделска земя допълнително сочи, е налице площ от 1,44 ха, за
която дружеството не е доказало невъзможност да спази поетия ангажимент. Твърди,
че горната площ е потвърдена от назначената СТЕ. Подробно описва регистрацията
на земеделските площи, като сочи, че дали тази процедура е спазена, не е
предмет на спора, тъй като в нито един предходен момент заявителят не е
твърдял, че неправилно са му очертани площите. В заключение прави искане да
бъде отхвърлена жалбата и претенида присъждане на разноски.
Административен съд - Плевен,
втори състав, като съобрази представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
През 2014 г. между
дружеството и община Долни Дъбник са сключени 5 договора за наем на земеделски
земи пасище, мера, като договорите и предавателно-приемателните протоколи за
същите земи са приобщени на л.л. 23-43 от делото, като съгласно първоначалната
СТЕ става въпрос за общо 22 имота.
Дружеството е регистриран земеделски
производител с УРН: 626171. Същото е депозирало пред Държавен фонд
"Земеделие" (ДФЗ) Общо заявление за подпомагане с вх.№
18012166/12.05.2015 г. /л.л.147-286/. Видно от същото, с него се кандидатства и
по мярка 10 – Агроекология и климат. Въз основа на заявлението, е постановено
уведомително писмо /УП/ за одобрение и неодобрение за участието по мярката
/л.л.54-60/, издадено от ДФЗ. Част от същото е таблица с одобрените и
неодобрените площи /л.л.57-58/, видно от която са одобрени парцели с размер
79,78 ха, общо 12 парцела.
За кампания 2016 г. дружеството
е подало Общо заявление за подпомагане с вх.№ 18291772/10.05.2016 г. /л.л.65-146/.
В Заявлението за подпомагане 2016 е посочено, че се кандидатства и по мярка 10
/л.83/, като при проверката на заявлението е посочено, че не са декларирани
същите площи по направление ВПС-1, спрямо декларираните от предходната година
/л.77/. От листа за проверката на л.76 от делото е видно, че на заявлението на
кандидата е посочена грешка – „заявената площ надвишава допустимата площ с
правно основание /слой правно основание ОПФ/ДПФ-ПЗП/“, като надвишава с площ
246,75 ха. Видно от приобщеното към заявлението обяснение на служителя в ОСЗ - Долни
Дъбник, приел заявлението - л.81 от делото, „Тон груп“ ЕООД е с фатална грешка-
заявената площ превишава максимално допустимата площ с правно основание /слой
“Правно основание за ОПФ/ДПФ-ПЗП/“, с 246,75 ха, която е цялата площ в
заявлението на кандидата.
С приложените по делото пет
писма от 10.06.2016 г. /л.л.20, гръб-л.22/ община Долни Дъбник е прекратила сключените
договори за наем на земи от ОПФ – пасища, мери, на основание чл.37м, ал.1 вр.
чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, съгласно изискването на чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ.
Доказателствата за прекратяването са представени на ДФЗ след негово искане с УП
от 07.12.2016 г., в което писмо се сочи, че ако не се представят доказателства,
ще се прекрати агроекологичният ангажимент /л.л.18-19/. ДФЗ е искал становище
от МЗХГ по така представените документи /л.л.47-48/, като в отговор е получено
писмо /л.49/, съгласно което договорите за наем са прекратени, като това е
регистрирано в ОСЗ. Счита се, че размерът на правното основание в заявлението
на кандидата е коректно формиран. Посочено е, че през 2016 г. за земи от ОПФ,
представляващи пасища, кандидатът може да включи в заявлението си 0,00 ха.
Постановен е процесният Акт
за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата
за развитие на селските райони 2014-2020
г. за кампания 2016, с изх.№ 01-2600/7415 от 19.07.2019 г., подписан от заместник
изпълнителния директор на ДФЗ П. Славчева /л.л.50-52/. Посочено е, че в
резултат на административни проверки на основание чл.52, ал.1 от Наредба №7 е
установено, че не е подадено заявление за плащане през 2016 г. Посочено е
изискването на чл. 8 от същата наредба, съгласно което агроекологичните
дейности по направленията се прилагат за период от пет последователни години,
като срокът започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение
на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване
е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на
срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за
плащане". След изтичане на срока по ал. 1 прилагането на агроекологичните
дейности може да бъде ежегодно удължавано при спазване на изискванията по тази
наредба. Посочена е разпоредбата на чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7, съгласно
която земеделски стопани, които не са подали заявление за плащане по време на
агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или
част от нея съгласно чл.18, ал.4. Посочено е, че не е подадено заявление за
плащане през 2016 г. по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление
„възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“.
ДФЗ приема, че с оглед прекратените договори за наем на пасища - мери, дружеството
е доказало невъзможност да спази поетия ангажимент вследствие изменението на
§15 и чл.37, ал.1 от ЗСПЗЗ. Референтната площ, за която не е доказана невъзможност
да се спази ангажимента, е 1,44 ха. Посочени са съответни части /в десети и
стотни от ха/ на 5 референтни парцела, 15 имота със съответни кадастрални номера.
Посочено е, че на основание чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, буква „в“ от
Регламент (ЕС) № 1306 и на основание чл.18, ал.3, т.1 и чл.52, ал.1 от
Наредба № 7, ДФЗ-РА прекратява поетия
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление „възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“.
Актът е получен от
дружеството на 16.08.2019 г., видно от обратната разписка на л.53. Жалбата е
подадена на 30.08.2019 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на
л.17.
Приобщена е заповед № 03-92/715
от 27.06.2017 г. /л.л.8-9/, съгласно която изп.директор на ДФЗ делегира на
зам.изп.директор П. С.правомощия, включително /т.7/ да издава и подписва актове
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“.
По делото са назначени
съдебно техническа експертиза /СТЕ/ и повторна СТЕ. Съгласно първоначалната СТЕ
/заключение на л.л.371-378/, по петте договора с община Долни Дъбник са наети
22 отделни имота, като от ДФЗ са одобрени 79,76 ха. Посочени е в кои кадастрални
имоти попадат границите на референтните имоти. С прекратяването на петте
договора са реално прекратени всички отдадени под наем земеделски земи –
пасища. С това прекратяване жалбоподателят не разполага с никаква площ пасища.
Следователно невъзможността да се изпълни поетия ангажимент се отнася до цялата
площ, наета под наем.
Съгласно повторната СТЕ
/заключение на л.л.402-415/, по заявлението от 2015 г. от ДФЗ са одобрени 12
парцела с обща площ 79,78 ха. В границите на заявените и очертани от жалбоподателя
БЗС парцели попадат кадастрални имоти и част от имоти от КВС. Посочено е, че в БЗС
попадат кадастрални имоти с документ, с площ в размер 78,18 ха, и кадастрални
имоти без документ с площ 1,60 ха. За кадастралните имоти с документ жалбоподателят
е представил доказателства за прекратяване на договорите с общината, същите са
с площ 79,18 ха, като са изключени от поетия ангажимент. В отделна таблица са
посочени частите от имоти, които попадат в границите на заявените/референтни
парцели, за които не са представени доказателства за прекратяване на договорите
за наем, като същите са с площ 1,60 ха. Сочи се, че съгласно изготвени от ДФЗ указания в Правилник за Процедура за
извършване на пълно или частично адаптиране на ангажиментите по мярка 214 от
ПРСР 200-2013г., мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 са указани нормативните
основания, въз основа на които следва да се приложи процедура по адаптиране,
кои са поетите ангажименти, които са засегнати от изменението и какви документи
ще се считат за съотносими по адаптирането, като след одобрение /получаване на
положителна резолюция/ се стартира въвеждането на документите в регистъра. ВЛ излага
доводи, че съгласно тези указания, новата референтна площ е 1,44 ха, като
посочва 14 кадастрални имота, за които дружеството няма документ, в които
попадат отделните части от тези 1,44 ха. От приложената таблица на същите
/л.409/ е видно, че номерата на БЗС съвпадат с номера на БЗС, одобрени през
2015 г.
По делото е изслушано обяснение
на представляващия дружеството, в което същият сочи, че при кандидатстване по
мярка 10 задължително се изисква правно основание, и без такова не може да се
кандидатства. Тези площи, след като са без правно основание, не е следвало ДФЗ
да ги одобри. След прекратяване на договорите за наем, не е имало как да знае,
че трябва да продължи с 1,44 ха. При заявяване всеки бенефициент отива при
служител на ОСЗ и си заявява имотите. След въвеждане на номер излиза цялата
информация за правното основание на бенефициента. Физически бенефициента не
чертае. Служителят в ОСЗ извършва очертаването. Заявителят посочва землище,
номера на имота, и в рамката на самия имот се чертае. Когато няма правно основание,
не може да се чертае, излиза като грешка. Не е показвал да се чертае извън границите
на имотите. Очертал е по-малка площ, защото е имало някои имоти, които са
недопустими.
Така установеното от фактическа
страна води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
степен орган, а именно от заместник-изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие". В изпълнение на правомощията по чл. 20а, ал.
4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ
"Земеделие" Директорът на ДФ "Земеделие" е издал
приложената по делото заповед № 03-92/715 от 27.06.2017 г., с която е делегирал
на издателя на акта - заместник-изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" правомощия да издава и подписва да издава и подписва
актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“ /т. 7 от заповедта/, в чиито предметен обхват се вмества и процесният
акт.
Актът е писмен, като са
изложени мотиви, а именно неподаване на заявление за плащане през 2016 г. и
съответни правни норми. С оглед това твърденията за липса на фактически и
правни основания за издаването му са неоснователни.
Спазени са съществените
административно производствени правила. Дружеството е било уведомено с писмо
/л.л.18-19/, да представи доказателства за прекратените договори и за другите
констатации в писмото, а именно, че не е подало заявление за плащане през 2016
г.
По
отношение спазването на материалния закон съдът съобразява следното:
Не
отговаря на действителното положение посоченото в акта, че не е подадено
заявление за плащане през 2016 г. От приобщеното заявление за 2016 на
дружеството е видно, че е подадено такова, като се кандидатства и по мярка 10. От
справката на л.64 е видно, че на същото са правени многобройни опити за
въвеждане и проверки. От листа за проверката на л.76 от делото е видно, че на
заявлението на кандидата е посочена грешка – „заявената площ надвишава
допустимата площ с правно основание /слой правно основание ОПФ/ДПФ-ПЗП/“, като
надвишава с площ 246,75 ха. Видно от приобщеното към заявлението обяснение на
служителя в ОСЗ-Долни Дъбник, който го е приел и обработва - л.81 от делото,
„Тон груп“ ЕООД е с фатална грешка - заявената площ превишава максимално
допустимата площ с правно основание /слой “Правно основание за ОПФ/ДПФ-ПЗП/“, с
246,75 ха, която е цялата площ в заявлението на кандидата. Следователно
дружеството надлежно е опитало да заяви площта пред приемащия административен
орган - ОСЗ, но това не е било възможно по причини, за които не може да му се
търси отговорност. Освен това представляващият дружеството е подал заявлението
на дата, предхождаща прекратяването на договорите от община Долни Дъбник. По
тази причина съдът счита, че заявлението не е могло да се подаде с искане за
плащане по мярка 10, защото в съответната програма е била заложена невъзможност
за това, както се сочи в писмото на МЗХГ.
Но дори да се приеме, че дружеството не е
подало заявление за плащане, следва да се съобрази следното:
В
случай, че не е подадено заявление за плащане за 2016 г., следва да се приложи
предходна на приетата като приложима редакция на чл. 18, ал.
3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. – ДВ, бр. 18, в сила от
01.03.2019 г. Това е така, тъй като с оспорения акт за прекратяване на
ангажимента са разпоредени неблагоприятни правни последици за неговия адресат,
имащи характер на административна санкция по смисъла на чл. 63, т. 1,
вр. с чл. 77, т. 4,
б. "в" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013. Основополагащ
принцип в правото е, че за да се наложи санкция за определено поведение, е
необходимо към момента на обективирането му да е налице действаща правна норма,
която изрично да урежда произтичащите от това поведение неблагоприятни прави
последици. В конкретния случай, не са изпълнени посочените задължителни
изисквания, за да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 18, ал.
3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. в редакцията – ДВ, бр. 18, в
сила от 01.03.2019 г. Неподаването на заявление за плащане по чл. 8, ал. 2
е въведено в чл. 18, ал.
3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. като отделно и самостоятелно
основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент едва с влизане в сила
на допълнението към Наредбата – ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.
До този момент, в това число и в течение на цялата 2016 г., разпоредбата на чл. 18, ал.
3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. не е предвиждала подобно
основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент – ДВ, бр. 16 от 2015 г.,
в сила от 27.02.2015 г.
С
приетото допълнение – ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г., е
въведено ново материалноправно основание за прекратяване, на което обаче не е
придадено изрично обратно действие, поради което прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. на това основание е допустимо единствено занапред, т. е. при
констатирано неподаване на заявление за плащане за кампания 2018 г. и
следващите в рамките на поетия петгодишен ангажимент. Действително задължението
по чл. 8, ал. 2
от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. следва да се изпълнява за всяка
година от периода на поетия агроекологичен ангажимент, но през кампания 2016
г., за която е издаден процесният акт, неизпълнението на това задължение не е
било скрепено със санкцията, изразяваща се в прекратяване на ангажимента.
Правните последици от неподаването на заявление за плащане за кампания 2016 г.
следователно се уреждат съобразно закона, действал към 2016 г., а не съобразно
последващите негови редакции. По тези съображения, оспореният акт, в който като
единствено фактическо основание за прекратяване на ангажимента е посочено
неподаването на заявление за плащане за кампания 2016, се явява
незаконосъобразен поради издаването му в противоречие с материалноправните
разпоредби – основание за отмяна по чл. 146, т. 4
от АПК. В този смисъл е Решение № 11950 от 28.09.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 4673/2020 г.
Неприложими в процесния
случай са и сочените от органа основания по чл. 63 "Неправомерни плащания
и административни санкции", § 1 от Регламент (ЕС) № 1306 вр. чл. 77
"Налагане на административни санкции", § 4 б. "в" от същия.
Според чл. 63, § 1 от
Регламента, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013 не
се предоставят или се отменят.
Налагането на административни
санкции според § 4 на чл. 77 обаче е обвързано и се прилага само в случай на
неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения,
произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането по член 67,
параграф 2.
Не се установява от приетите
по делото доказателства в процесния случай земеделския производител да не е
спазил критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения по см. на
цитираната разпоредба. В този смисъл е Решение № 12230 от 5.10.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 748/2020 г.
Видно от приложеното писмо от
МЗХГ /л.49/, не могат да се заявяват през 2016 г. земи от ОПФ с начин на трайно
ползване „пасища, мери“, за които са налице прекратени договори. Следователно
дружеството не е могло да посочи същите по номера и площ имоти, както е
посочено и по-горе, доколкото заявяването им не се допуска. Същото е и служебно
известно на съда по отношение на други заявители.
По повторната СТЕ съдът
съобразява следното:
По отношение на посоченото от
ВЛ по повторната СТЕ, че в изготвени от ДФЗ указания в Правилник за Процедура за извършване на пълно или частично
адаптиране на ангажиментите по мярка 214 от ПРСР 200-2013г., мярка 10 и мярка
11 от ПРСР 2014-2020 са указани нормативните основания, въз основа на които
следва да се приложи процедура по адаптиране, кои са поетите ангажименти, които
са засегнати от изменението и какви документи ще се считат за съотносими по
адаптирането, като след одобрение /получаване на положителна резолюция/ се
стартира въвеждането на документите в регистъра, съдът счита същите за
неприложими. Според заключението на ВЛ по допълнителната СТЕ,
извършените изчисления въз основа на същите указания са правилни. Липсва обаче правно основание за приложение на тези указания.
По тази причина извършените въз основа на тях изчисления са незаконосъобразни. На
интернет страницата на ДФЗ е достъпен правилник на дирекция „Директни
плащания“, с многобройни приложения, които обаче не са публикувани на интернет страницата.
Но дори да бяха публикувани, същите не представляват влязъл в сила нормативен
акт, както счита ВЛ по повторната СТЕ, доколкото не са обнародвани в ДВ.
Посочените процедури не са и общ административен акт, доколкото не са с
еднократно действие – приложими са за заявления, подадени в последващи една
след друга ежегодни кампании. В случая дружеството е кандидатствало по мярка 10
само със земи, наети от ОПФ, договорите за които не представляват вече правно
основание за участие по мярка 10 според МЗХГ, не е допуснато да бъдат заявени от
ОСЗ през 2016 г. и които са прекратени от общината по-късно през 2016 г. При
кандидатстването през 2015 г. са одобрени по мярка 10 само такива парцели. При
подаването на заявление през 2016 г. представляващият дружеството не е можел да
въведе имотите по прекратените договори, поради което никакво очертаване на
същите не е могло да бъде извършено, включително и такова, излизащо от рамките
на имотите.
Затова по отношение на повторната
СТЕ съдът счита, че същата точно е установила фактите, но заключението и е
основано на указания на ДФЗ, които не са нормативен акт, с оглед на което СТЕ е
стигнала до неправилни изводи, основани на несъществуващи правни норми.
Актът е и в противоречие с
целта на закона. С прекратяването на агроекологичния ангажимент ДФЗ няма да
изплати съответните средства за 2015 г. Въпреки че от подаване на
първоначалното заявление до постановяването на процесния акт са изминали около 4
години, по преписката няма данни ДФЗ не се е произнесъл с УП, с което да одобри
плащане за 2015 г. по мярка 10.
По останалите твърдения на
страните съдът съобразява следното:
Не
са основателни възраженията, че не е посочен органа, издал акта, дата и място
на издаване. Същият акт е подписан от зам.изп.директор на ДФЗ, има изх.№ и
дата, посочен е адреса в гр.София на ДФЗ, с което тези изисквания са спазени.
Изложени са фактически и правни основния за издаването му, отделен е въпросът,
че твърдените факти не са налице, а правната норма е в неприложима редакция.
Доколкото актът е за прекратяване, не е необходимо да се посочва изрично
разпоредителна част, начин и срок на изпълнение. Фактът, че не е посочен
конкретният административен съд, пред който актът може да се обжалва, не е
съществено нарушение. Дори да се приеме, че е приложим чл.140 от АПК,
единствената последица ще е удължаване на срока за обжалване.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.20, ал.4 от Наредба №7. Същата
е приложима за случаите по чл.3, т.2 и т.7 от Наредба №7, а направлението по
мярка 10 на дружеството е по чл.3, т.1.
С оглед на изложеното,
въпреки че е постановен от компетентен орган, в предвидената форма и при липса
на съществено нарушение на административно производствените правила, актът е
постановен в противоречие с материалния закон и целта на закона и следва да се
отмени.
По делото е направено искане
за присъждане на разноски от двете страни в процеса. Като съобрази нормата на чл. 143, ал.
1 от АПК и изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят поисканите още с жалбата разноски. Същите са 50 лева за държавна
такса /л.293, гръб/, и 400 лева договорено и заплатено възнаграждение на един
адвокат, видно от пълномощното на л.15, общо 450 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.
за кампания 2016 с изх.№ 01-2600/7415 от 19.07.2019 г., подписан от заместник
изпълнителния директор на ДФЗ П. Славчева.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, Разплащателна агенция
–гр.София да заплати на „ТОН ГРУП“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“Данаил Попов“ №17, вх.Б, ап.10, деловодни разноски
общо в размер на 450,00 лв. (четиристотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14- дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/