№ 616
гр. Ловеч, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500390 по описа за 2021 година
Образувано е по частна жалба от „Мъни плюс мениджмънт“ ООД
против разпореждане № 810/10.02.2020 г., по ч.гр.д. № 320/2021 г. на РС
Тетевен в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против Д. М.
СТ. е отхвърлено за сумата от 896,35 лв. – вземане за възнаградителна лихва
за периода от 20.0.52020 г. до 20.02.2021 г.
В частната жалба са направени оплаквания за материална
незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при
нарушение на съдопроизводствните правила. В частната жалба е изложено
несъгласие в решаващия мотив на районния съд да откаже издаване на
заповед за изпълнение и за тази сума е противоречие с императивна норма на
уговорката, установяваща размер на лихвата от 31,15 %, надхвърлящ
трикратния размер на законната лихва. Поставя се акцент върху довода, че
възнаградителната лихва е определена при фиксиран лихвен процент и че
общият размер на ГПР по кредита е 48,77 % и не надвишава установения в чл.
19, ал. 4 ЗПК максимум. В частната жалба е направено искане за отмяна на
обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за
изпълнение и за сумата от 896,35 лв. – вземане за възнаградителна лихва за
периода от 20.0.52020 г. до 20.02.2021 г.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното
разпореждане е връчено на 28.06.2021 г., а частната жалба е подадена на
05.07.2021 г., видно от датата на приемане на пощенската пратка от куриера.
За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в
атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК частично и да откаже
издаване на заповед за изпълнение и за вземането за възнаградителна лихва за
периода от 20.0.52020 г. до 20.02.2021 г., районният съд е счел, че уговорката,
установяваща размер на лихвата от 31,15 %, надхвърлящ трикратния размер
на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Решаващият извод на
районния съд е правилен и в съответствие с цитираната съдебна практика,
според която, максималният размер на възнаградителната лихва следва да е
ограничен, като уговорка, предвиждаща възнаградителна лихванад
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния
размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави и с оглед на това се
явява нищожна (чл. 26 ЗЗД).
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че установеният в
договора размер на годишния лихвен процент на възнаградителната лихва от
31,15 пункта е в рамките на общия годишен процент на разходите по кредите
от 48,77 %, непревишаващ допустимия от закона лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Възнаградителната лихва е само една от компонентите на общите разходи по
кредита, към които се включват още и други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид и т.н. С разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК се ограничава не възнаградителната лихва, а общите разходи по
кредита, които могат многократно да надвишават договорената лихва. В този
смисъл със законовото ограничение не се въвежда по-висок лимит на
договорната лихва от обществено приемливия такъв - до трикратния размер
на законната лихва, възприет в съдебната практика.
По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно
и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 810/10.02.2020 г., по ч.гр.д. №
320/2021 г. на РС Тетевен в обжалваната му част, с която заявлението на
частния жалбоподател против Д. М. СТ. е отхвърлено за сумата от 896,35 лв.
– вземане за възнаградителна лихва за периода от 20.0.52020 г. до 20.02.2021
г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2