Производството е по чл.336 и следващите от ГПК. В исковата си молба ищцата Дора Иванова Стоилова от гр.Кърджали твърди, че на 30.03.2008 г. ответникът Васил Димитров Стоилов, неин съпруг, претърпял тежко пътно транспортно произшествие, при което му били причинени множество телесни увреждания. В резултат на пътно – транспортното произшествие на същия му била причинена черепно – мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа, множество контузни огнища на мозъчното вещество, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, сътресение на мозъка, разкъсноконтузни рани и охлузвания по главата и други травматични увреждания. Съпругът й бил продължително време в кома. Счита, че в резултат на настъпилото ПТП била засегната дееспособността на ответника по делото, като била налице пречка последният сам да се грижи за своите лични и/или имуществени интереси, което налагало поставянето му под запрещение – пълно или ограничено, според степента на недееспособност. Счита, че в интерес на ответника е тя като негова съпруга или синът им Иван Василев Стоилов да бъдат определени за настойник или попечител, тъй като най – добре щели да се грижат за неговите интереси. Моли съда да постанови решение, с което да постави ответника Васил Димитров Стоилов под запрещение – пълно или ограничено, според степента на недееспособност. Назначеният на ответника особен представител не оспорва предявения иск, като изразява становище, че следва Васил Димитров Стоилов да бъде поставен под пълно запрещение. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира молбата за основателна, како счита, че поставянето под запрещение на ответника ще е в изключителен негов интерес. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от заверено копие от удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 291/19.09.1971 г. на Общински народен съвет – Кърджали страните са съпрузи. От представените по делото като доказателства – заверено копие от постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 17.09.2008 г. по досъдебно производство № зм-449/2008 г. по описа на РПУ гр.Стара Загора, заверено копие от комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза по писмени данни № 246/12.11.2008 г., епикриза на Неврохирургично отделение на МБАЛ „Проф. Д – р Ст.Киркович” АД – Стара Загора и епикриза на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД, филиал Момин Проход, се установява, че на 30.03.2008 г. ответникът Васил Димитров Стоилов е претърпял пътно – транспортното произшествие, като му е била причинена черепно – мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа, множество контузиозни огнища на мозъчното вещество и кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, причинило разстройство на здравето. Установява се също, че Стоилов е бил приет на лечение в Неврохирургично отделение на МБАЛ „Проф. Д – р Ст.Киркович” АД – Стара Загора, а по – късно е изпратен на лечение в „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” ЕАД, филиал Момин Проход. От назначената по делото съдебна психиатрично – психологична експертиза № 41/2009г., която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда като компетентна и обоснована, се установява, че ответникът Васил Димитров Стоилов е с дифузен органичен психосиндром и пълна загуба на физическа грижа за себе си, както и загуба на „ядрото” на своята личност, същият е с глобарна деменция и пълна невъзможност да се грижи за себе си и своите работи. В своята констативна част експертизата установява, че глобарната деменция е глобарно и прогресиращо отслабване на психичната дейност, дължащо се на органично увреждане на мозъка, като са засегнати всички функции – интелект, способност за заучаване, памет, лингвистични възможности, способност за справяне с проблемите, ориентация, нарушение в сетивата, вниманието и концентрацията, нарушение във възможността за преценка, нарушено социално функциониране. както и че в случая се касае за психоорганичен синдром с травмено слабоумие. Експертизата установява също, че Стоилов не е в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, като при него е налице трайна промяна на личността, настъпила в резултат на претърпяната след ПТП черепно – мозъчна травма с продължително коматозно състояние. Съгласно заключението на изготвената експертиза, ответникът не е в състояние да се грижи за себе си и за своите работи, да разбира своите и на близките си интереси и не може да ги защитава, както и не е в състояние правилно да се ориентира и да извършва обикновени и полезни за него действия. В съдебно заседание вещите лица поддържат дадената от тях експертиза, като сочат, че е налице трайна личностна промяна и няма надежда за възстановяване. По делото са разпитани като свидетели Иван Стоилов /син на страните/ и Борис Борисов, които установяват, че след настъпилото ПТП настъпила коренна промяна във Васил Стоилов. Свидетелят Иван Стоилов установява, че понастоящем баща му не го познава, както и че не може да се обслужва сам и не може да извършва дори най – елементарни дейности, като поддържане на външния си вид и облеклото, дори храненето не може да извършва сам. Свидетелят Борис Борисов установява, че Васил Стоилов не познава хората, включително него самия, както и че сам не може да се грижи за себе си. При тези доказателства съдът намира, че са налице условията за поставяне на ответника под пълно запрещение. За да се уважи искът за поставяне под запрещение, т.е. за обявяване недееспособност на едно лице, е необходимо от една страна лицето да е душевно болно или слабоумно и от друга – да е налице реална неспособност същия да върши валидни правни действия – да придобива права или да поема задължения. В тази връзка от горецитираните доказателства се установява по един безспорен начин, че при ответникът Васил Стоилов е налице трайна промяна на личността, настъпила в резултат на претърпяната след ПТП черепно – мозъчна травма с продължително коматозно състояние. Същият е с глобарна деменция и загуба на „ядрото” на своята личност, като не е в състояние да се грижи за себе си и за своите работи, да разбира своите и на близките си интереси и не може да ги защитава, както и не е в състояние правилно да се ориентира и да извършва обикновени и полезни за него действия. С оглед така установеното, съдът намира, че са налице предпоставките за поставянето на Васил Димитров Стоилов под запрещение – същият е слабоумен и е реално неспособен да върши валидни правни действия, да придобива права или да поема задължения, като с оглед тежестта на състоянието му следва същия да бъде поставен под пълно запрещение. Следва също така след влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на органа по настойничеството при Община – Кърджали за учредяване на настойничество. Водим от изложеното и на основание чл.338, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Васил Димитров Стоилов от гр. Кърджали, кв.”Възрожденци” бл.39, вх.Б,ет.5, ап.24, с ЕГН **********. След влизане на решението в сила препис от него да се изпрати на органа по настойничеството при Община – Кърджали. Решението може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |