№ 414
гр. Пещера, 23.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Велина Ив. А.а
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. А.а Гражданско дело №
20245240100829 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. С., редовно призован, не се явява. Като процесуален
представител за него се явява адв. Л. Л., редовно упълномощен.
ОТВЕТНИКЪТ Н. Д., редовно призован, се явява лично. Като
процесуален представител за него се явява адв. Х. Х., редовно упълномощен.
АДВ. Л. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Х. – Да се даде ход на делото.
При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Л. - Поддържаме исковата молба. Моля да се приемат
1
представените доказателства. Уточнявам, че тези 600 лв. са разноски за
адвокатски хонорар, направени от пострадалия на досъдебното производство,
продължило в съдебно производство, което се разви без наше участие. Водим
две свидетелки за разпит.
АДВ. Х. – Поддържаме отговора си. Не оспорваме, че има влязло в сила
споразумение, с което ответникът е осъден. Оспорваме размера на
обезщетението. Оспорваме и хонорара в хода на досъдебното производство.
Не възразяваме по настоящия хонорар - по гражданското дело.
Противопоставям се на допускането на експертиза. 3 години след събитието
няма какво да ни каже съдебно-психологическа експертиза. Всичко ще бъде в
сферата на предположенията. Водим един свидетел за разпит.
Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКАНВА страните към спогодба.
АДВ. Л. – Не сме обсъждали вариант.
АДВ. Х. – Безспорен факт е, че искът е допустим и основателен.
Проблемът е размерът на обезщетението. Твърдя, че драстично са нарушени
принципите на справедливостта, имайки предвид принципната постановка на
Постановление № 4 от 1968 г., която има за пряк адресант имуществените и
неимуществените вреди. 10 000 лв. са неоснователно обогатяване.
АДВ. Л. – Явно няма да се спогодим.
Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по
делото:
Предявен е иск по чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ищеца М. З. С. от гр. Пещера, ул. „***“ №
5, чрез адв. Л. Л., против ответника Н. Б. Д. от гр. Пещера, ул. „***“ № 32, в
която се твърди, че на 26.04.2021 г. в 22.52 часа местно испанско време, на
мобилния телефон на ищеца, позвънил ответника от собствения си телефон.
2
Последният явно бил употребил алкохол и без никакъв повод се заканил с
убийство на ищеца и децата му. Заканите, които ответникът Д. отправил
ищеца и семейството му се изразили в следните фрази: „Искаш ли като кайма
да те омета с кромид! Ша та изчиста като риба теб, заклевам се в децата си! И
теб ша та сложа при майка ти в гроба! Теб съм са заклел, твоите деца, аз ша ги
утрепа!“. Заканите били придружени с обиди и псувни не само към ищеца, а и
към покойната му майка. Ищецът бил изключително неприятно изненадан от
случилото се, като едновременно с това се уплашил, както за собствения си
живот, така и за живота на семейството си. Обърнали се към РУ – Пещера и
към РП – Пещера. В хода на разследването било установено, че с деянието си
ответникът Д. е осъществил признаците на престъпление по чл. 144 ал. 3 във
вр. с ал. 1 от НК, каквото обвинение му било и повдигнато.За посоченото
престъпление против ответника в Районен съд - Пещера било било образувано
НОХД № 14/2024 г., което е приключило на 16.01.2024 г. със споразумение,
имащо последиците на влязла в сила присъда, като Н. Б. Д. бил признат за
виновен в извършване спрямо М. З. С. на престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр.
с ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Пробация“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, включваща мерките по чл. 42а ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 3 т. 1 от
НК. Не бил предявен граждански иск, тъй като делото приключило без
участието на ищеца.
Твърди още, че като последица от преживяното, ищецът получил
нарушения на съня си и за продължителен период от време, станал напрегнат
и раздразнителен, като загубил самочувствие, психическо равновесие и
апетит, започнал да пуши цигари и прибягнал към употребата на
успокоителни медикаменти. Твърди, че причинените му неимуществени вреди
са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от ответника Н. Д. и
цитирано по-горе престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което е
налице влязла в законна сила присъда, като за действията си причинителят на
вредите носи гражданска отговорност с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Моли да се постанови решение, с котето се осъди ответника да заплати
на ищеца за причинените му неимуществени и имуществени вреди парично
обезщетение, както следва:
1. В размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в силен моментен и последващ
3
психически стрес и страхови изживявания, по време и след извършване на
деяние квалифицирано като престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК, ведно със
законните лихви, считано от 26.04.2021 г.
2. В размер на 600 лв. /шестстотин лева/ за причинени имуществени
вреди, произтичащи от платено адвокатско възнаграждение по сключен
договор за правна защита и съдействие бланков № 003517/12.05.2021 г., във
връзка с процесуално представителство пред Районна прокуратура - Пещера
по пр. пр. № 2293/2021 г. и д. п. № 13/2022 г. по описа на ОСлОтдел при
Окръжна прокуратура - Пазарджик.
Претендира присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
В указания от съда срок ответникът Н. Д., чрез адв. Х., е депозирал
писмен отговор, с който твърди, че искът е допустим и основателен, тъй като
има влязло в сила определение по постигнато споразумение. Оспорва размера
на предявената претенция и моли същата да бъде уважена в справедлив
размер. Оспорва назначаването на психологична експертиза. Излага подробни
аргументи. Прави доказателствени искания.
Съдът разпределя доказателствената тежест в следния смисъл: ищецът
следва да докаже деяние, причинна връзка с настъпилите вреди и размера на
вредите, като вината е установена.
АДВ. Л. - Нямам възражения по доклада.
АДВ. Х. - Нямам възражения по доклада.
По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с
определение на съда № 523/20.09.2024 г.
ДОПУСКА до разпит свидетелите.
Сне се самоличността на първата свидетелка, както следва:
4
СВ. Г. Г. С.А – 43 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана,
съпруга на ищеца – Искам да съм свидетел.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета самоличност, както
следва:
СВ. С.А – Една вечер, преди 3 г., около 12,30 часа през нощта ми се
обади съпругът ми. Мисля, че беше 2021 г., месец април. Датата не си
спомням точно. Обади ми се в 00,30 часа по телефона, тъй като беше на път -
по длъжност е международен шофьор и извършва превози в чужбина, и ми
каза, че Н. Д. му се е обадил и го е заплашил, че ще го направи на кайма с
кромид, ще го прати при майка му в гроба и се заклева в неговите 2 деца да
убие нашите 2. Това се случва в 00 часа и 30 мин. Тогава ми се обади мъжът
ми. Най-вероятно преди това му се е обадил Д.. Не знам кога точно му се е
обадил. В Испания се намираше съпругът ми по това време - осъществяваше
курс в Кралство Испания. Мъжът ми беше притеснен и ме инструктира да се
обадя на Полицията, и да подам сигнал за посочените обстоятелства. Аз се
обадих на тел. 112, съобщих им и ми казаха, че ще осъществяват патрул около
дома ми през нощта. Съпругът ми е направил запис на разговора с Н. Д..
Препрати ми го по телефона и аз го прослушах. Бяха приятели много години
съпругът ми с Н. Д., имаха дългогодишно приятелство. Полицията минаваше
около дома ни тази нощ. Не помня кога точно се върна съпругът ми, но беше
притеснен, беше изнервен, пропуши цигари, постоянно ми звънеше по
телефона, притесняваше се Н. Д. да не изпълни заканите си. Преди 20 години
пушеше, след това спря, но сега пак пропуши. 20 години не пушеше. Още като
си дойде, същата вечер усетих промяна в него - притеснителност, нервност.
Той продължи да работи същата работа. Още е притеснен, нервен е, не е
нормализирано състоянието му. Говорили сме по тези въпроси, притеснено му
е, че ни оставя сами с децата ни. В чужбина пътува за 20 дни, за месец, месец
и половина - различно. После остава за около един месец в България. След
това отново заминава да работи. Викаха ме в Полицията да ме разпитват по
този въпрос. И съпругът ми го викаха поне 2-3 пъти в Полицията. Той като се
върна, депозира жалба в Полицията и за тези действия ни викаха там, за да
даваме разяснения. Много близки семейства бяхме, постоянно бяхме заедно с
5
Н. Д.. Не само съпругът ми поддържаше връзка с Н. Д., а цялото ни семейство
контактуваше с неговото семейство. Бяхме много близки приятели. Докогато
той се раздели с жена му, бяхме много близки. Преди този случай се раздели
Н. Д. с жена си. Оттогава отношенията ни се влошиха. Не съм разбрала по
какъв повод му се е обадил. Не го е провокирал съпругът ми. Притеснеността
на съпруга ми се изразяваше в това, че ми звънеше постоянно по телефона да
пита ние добре ли сме, как сме, децата как са. Не е търсил съдействие на
психолог или психиатър. Не се стигна до там.
АДВ. Л. - Нямам въпроси.
АДВ. Х. - Нямам въпроси.
Сне се самоличността на следващата свидетелка, както следва:
СВ. Е. Д. Г. – 40 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета самоличност, както
следва:
СВ. Г. – Заявявам, че живеех на семейни начала с ответника Н. Д., но не
сме имали граждански брак. Знам, че Н. Д. се беше обадил на М. С. по
телефона и му се заканваше. Една вечер много късно Г. С.а ми се обади и беше
силно притеснена. Ние сме дългогодишни семейни приятели със С.и - нашето
семейство с Н. Д. и С.и. Събирали сме се, излизали сме, познаваме се, децата
ни раснаха заедно, моето приятелство с това на С.и продължи и след този
случай. Спомням си, че една вечер, преди около 3 г., беше късно вечерта, аз
вече си бях легнала с децата, Г. С.а ми се обади силно притеснена, че мъжът й
- М. С. й е звъннал притеснен, че Н. Д. им е отправил закана. Аз се притесних,
бях в шок - да им се обади и да ги заплашва. Недопустимо за мен беше, че се
заклева в нашите деца, че ще убие техните. Разбрах, че заканата е била
заклеване в нашите деца, че ще убие техните. Не знам какво е провокирало в
него това състояние, такава агресия към С.и. Те са израснали заедно - Н. Д. с
6
М. С., познават се от деца. След като се породи нашето съжителство, ние
продължихме приятелските отношения, а моето продължава с тях и до
момента. М. С. отсъства от страната за около 10 дни - 2 седмици - упражнява
професия международен шофьор. Това е свързано с път в чужбина и курсовете
му по мои виждания са 10-14 дни и се връща в страната. Тогава пак сме се
събирали – те идват у нас, аз ходя у тях с децата. Продължихме си контактите.
Беше видимо разстроен М. като се прибираше, беше изнервен, пропуши
отново, а той беше голям враг на цигарите. Като е на път, ако жена му дойде
вкъщи, той й звънеше по няколко пъти да се прибират, имаше безспокойство и
притеснение. Беше доста продължителен период това негово притеснение. В
момента голямото им дете е студентка, а малкото е 8-9-ти клас. Преди 3 г. са
били по-малки. Голямата на около 16 г., по мои сметки, а другото още по-
малко. По мои наблюдения, този период и състояние на М. С. беше
продължителен. Не пускаше децата да излизат сами, ако ги пуснеше беше
изключение. Тя голямата излизаше с приятелки. След този телефонен
разговор, бащата не й разрешаваше да излиза толкова често. Ние сме семейни
приятели с тях. Безспокойството му се изразяваше в това, че беше изнервен,
ставаше и поглеждаше постоянно през прозореца, изведнъж започна да пуши.
След заканите се срещаме често, поводът е желанието ни да контактуваме.
АДВ. Л. - Нямам въпроси.
АДВ. Х. - Нямам въпроси.
Сне се самоличността на следващата свидетелка, както следва:
СВ. Х. П. Х. – 42 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета самоличност, както
следва:
СВ. Х. – Знам за какво се води процеса. Познавам Н. Д. и М. С.. Аз
живея в гр. Пещера и с Н. Д. сме съседи. Разбрах, че се води дело за
7
обезщетение за обида от Н. Д. към М. С.. Не знам повода за тази обида. Имам
наблюдение към М. – нормално момче е, няма промяна оттогава досега. Не
сме съседи със С.и. Виждала съм го по улиците в града след това. Редовно
излиза, не се е затворил, аз работя в центъра на града, виждам го много често,
никаква промяна не виждам в него, нямам впечатление да е уплашен или
изтерзан човек. 3-4 пъти месечно го виждам в града. Знам, че пътува, такава
му е работата и съм го виждала 3-4 пъти в града. Моите впечатления са, че
няма промяна.
АДВ. Л. - Нямам въпроси.
АДВ. Х. - Нямам въпроси.
АДВ. Л. – Държа на експертизата.
АДВ. Х. – Оспорвам това доказателствено искане за назначаване на
експертиза. Всичко е трябвало да стане в хода на досъдебното производство.
Експертиза след 3 години за психологично състояние на определен субект е
несериозно да се иска. Това ще бъде в теоретичен план.
Реплика АДВ. Л. – На досъдебното производство, което продължи доста
време, господар на процеса е прокурорът. Така е решила прокурор Щ. и така
го е водила, сключено е и споразумение. Ние не сме участвали като страна, не
сме и уведомени. Той се размина в този процес с една пробация. Не сме имали
възможност да направим искане за експертиза. Мисля, че в този процес е
необходимо, с цел доказване на исковата ни претенция, да допуснете
експертиза.
Дуплика АДВ. Х. – Припомням, че се позовавам на съдебно-медицинска
литература. На стр. 376 от енциклопедичния справочник по съдебна медицина
е дадено определение на понятието „стрес“ – състояние на нервно-психическо
напрежение, възникващо под въздействието на необичайни патологични
фактори. Проявява се с адаптационен синдром. Обективните признаци, по
които се съди за наличието на напрежение са физиологични промени –
повишаване на кръвното налягане, промени в сърдечната дейност и дишането.
Как след 3 г. ще констатираме тези факти, които подкрепят тезата за т.нар.
„стрес“? Ако се уважи, то ще има теоретичен, но не и практически характер. 3
8
години след отправената закана да се иска съдебно-психологична експертиза
за състоянието на Х. Допълвам експертизата, като искам да се отговори на
следните въпроси: „Какво е било поведението на М. С. след отправените
закани? Била ли е налице т.нар. агравация- преувеличаване на определени
събития, изразяващо се в нереално описание на възникналите към онзи
момент събития.“ Плюс онова, което съдебните медици дават за определение
на стреса - да има предвид казаното от проф. Раданов и Лисаев в този
съдебно-енциклопедичен труд. Говорим за онзи момент. Уточнявам, че това е
относимо към момента на извършването на деянието - 26.04.2021 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушването на съдебно-психологична експертиза, със
задачата, описана от ищеца в исковата молба и допълнена днес от адв. Х., при
депозит от 300 лв., от които 150 лв., платими от Съда и 150 лв., вносими от
ответника в едноседмичен срок от днес.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Г. С..
За изготвяне на експертиза,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и насрочва делото за 26.11.2024 г. от 10.30 часа, за която дата
страните да се считат уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА се призове вещото лице Г. С..
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.10 часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
9