Решение по дело №484/2023 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 154
Дата: 8 декември 2023 г. (в сила от 8 декември 2023 г.)
Съдия: Светослав Иванов Иванов
Дело: 20234150100484
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Свищов, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20234150100484 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ,
ЕИК: *********, гр. София, р-н „Витоша“, ж. к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, срещу П. Н. З., ЕГН: **********, *****; с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. с чл. 9 и сл. ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД се твърди, че на 14.04.2022 г.
бил сключен Договор за стоков кредит № 5018256 между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД като кредитори (кредитодател) и П. Н. З., като потребител
(кредитополучател), по силата на който ищецът е отпуснал на ответника стоков кредит в
размер на 2 789 лв. за закупуване на мобилен телефон. Твърди се, че ответникът се задължил
да погаси задължението до 14.04.2024 г., както и че същият не е платил нито една вноска.
Заявява, че поради неплащане на две последователни вноски, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, за което ответникът бил уведомен на 14.02.2023 г. с нарочно
уведомление. Твърди се, че на 16.12.2022 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, като цедент, и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като цесионер, бил сключен Договор за
цесия, по силата на който вземането от договора за кредит било прехвърлено „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. Ответникът, съгласно разпоредби на чл. 99 ЗЗД, бил уведомен за
прехвърлянето на 14.02.2023 г. „ЕОС МАТРИКС” ЕООД счита, че ответникът е надлежно
уведомен втори път и с връчването на уведомлението, изходящо от цедента, като
приложение към ИМ.
Поради това че задълженията по договора за кредит не били погасени, ищецът е
подал заявление по реда на чл. 410 ГПК в Районен съд – гр. Ихтиман, препратено по
компетентност на РС – гр. Свищов. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. №
233/2023 г., по което e и Заповед за изпълнение № 129/19.04.2023 г. Длъжникът З. получил
съобщението за издадената Заповед за изпълнение на 28.04.2023 г. и в едномесечния срок,
на 5.05.2023 г., е подал възражение. Свищовския районен съд (СвРС) е указал на ищеца да
предяви установителен иск в едномесечен срок от получаването на съобщението за
доказване на вземането по заповедното производство. С оглед на изложеното „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД моли СвРС да признае в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца претендираните суми. Претендират се и разноски.
1

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор
на ИМ (ОИМ). Същият възразява срещу дължимостта на вземанията, защото сумата, която
получил в заем, му била отнета от непознати за него лица.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията
на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:
На 14.04.2022 г. бил сключен Договор за стоков кредит № 5018256 между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор (кредитодател) и П. Н. З., като
потребител (кредитополучател), по силата на който ищецът е отпуснал на ответника стоков
кредит в размер на 2 789 лв. за закупуване на мобилен телефон – Apple, iPhone 13 на същ.
стойност. Кредитът е трябвало да бъде върнат на 24 анюитетни вноски (които за главницата
са увеличаващи всеки месец, а за главницата – намаляващи) от по 153.08 лв. всяка на 14-то
число всеки месец за периода от 14.05.2022 г. до 14.04.2024 г. Телефонът бил закупен от
„БМ Дистрибюшън“ ЕООД, видно Фактура № 3698/14.04.2022 г. и бил доставен на П. Н. З..
От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) на вещото
лице (ВЛ) Ж. Д. се установява още и че: към датата на твърдяната предсрочна изискуемост –
14.02.2022 г. – дължимата (т. е. неплатена) сума възлизала на 2 789 лв. за главница, 552.36
лв. за възнаградителна лихва, 75.56 лв. за лихвата за забава. Ответникът/кредитополучател
не бил погасил нито едно свое задължението до 14.04.2024 г., съгласно ССчЕ и предвид на
това че не е ангажирал нито едно доказателство за плащане или погасяване на дълга, нито
пък дори твърди, че го е погаси.
На 16.12.2022 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като цедент, и
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като цесионер, бил сключен Договор за цесия от 16.12.2022 г., по
силата на който вземането от договора за кредит било прехвърлено „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, като последното дружество било овластено от първото да съобщи на длъжника за
цесията (чл. 3.1 от договора за цесия). ЕАД е потвърдило цесията на ЕООД с нарочен акт,
приложен по делото, а вземането е било индивидуализирано с Протокол № 1 към договора
за цесия, който също е приложен по делото.
По силата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Общите условия (ОУ) към процесния договор за
кредит при неплащане на две последователни вноски, кредиторът (цесионерът) е упражнил
правото си да обяви за предсрочно изискуем целия кредит, за което ответникът бил
уведомен на 14.02.2023 г. с нарочно уведомление, като му е бил предоставен 15-дневен срок,
за да плати всички изискуеми вноски, но така или иначе, длъжникът не отново не е платил
нищо на кредитора си.
На З. били изпратени две писма от 09.02.2023 г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, за да
бъде уведомен от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД относно прехвърлянето на вземането на ЕООД и
упражняването от ЕООД на правото да направи кредитът предсрочно изискуем. Първото
писмо е било изпратено до *****, с обратна разписка от 09.02.2023 г., но не е било
потърсено от З. и е било върнато по-късно. Второто писмо е изпратено до него на адрес в
*****, който адрес З. е посочил като адрес за кореспонденция при сключването на договора,
но го е бил напуснал, без да съобщи новия си адрес на ЕООД, при което писмото отново е
било върнато.
Поради това че задълженията по договора за кредит не били погасени, ищецът е
подал заявление по реда на чл. 410 ГПК в Районен съд – гр. Ихтиман, препратено по
компетентност на РС – гр. Свищов. Въз основа на заявлението било образувано ч. гр. д. №
233/2023 г., по което e и Заповед за изпълнение № 129/19.04.2023 г. Длъжникът З. получил
съобщението за издадената Заповед за изпълнение на 28.04.2023 г. и в едномесечния срок,
на 05.05.2023 г., е подал възражение. Свищовския районен съд (СвРС) е указал на ищеца да
предяви установителен иск (УИ) в едномесечен срок от получаването на съобщението за
доказване на вземането по заповедното производство, по който е било образувано
настоящето дело.

2
По правото:
СвРС намира, че е сезиран с УИ с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 9 и сл.
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иска да бъде установено със сила
на пресъдено нещо по отношение на ответника П. Н. З., че същият дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД следните суми от Договор за стоков кредит № 5018256/14.04.2022 г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор (кредитодател), и
П. Н. З., като потребител (кредитополучател), вземанията по който договор били
прехвърлени (цедирани) от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като цедент, на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, като цесионер, за прехвърлянето на вземането било съобщено на
длъжника (чл. 99, ал. 4 ЗЗД) на 14.02.2023 г., на която дата той (длъжникът) бил и уведомен,
че кредитът е станал предсрочно изискуем, общата сума от 3 413.93 лв., от които: 1.
главница – 2 789 лв., 2. договорна лихва – 552.36 лв. за периода от 14.05.2022г. до
14.02.2023г., 3. лихва за забава – 72.57 лв. за периода от 14.05.2022 г. до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът възразява
срещу иска, като твърди, че сумата, предмет на заема, му е била отнета от неизвестни лица.

Съдът намира, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло
уважен.
Първо, между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор
(кредитодател), и П. Н. З., като потребител (кредитополучател), е било постигнато съгласие,
обективизирано в Договор за стоков кредит № 5018256, по силата на което съгласие банката
е предоставила в кредит на потребителя сумата от 2 789 лв. срещу задължение за плащане
на лихви и такси, която сума е била усвоена (т. е. получена) от потребителя (чл. 9 и сл.
ЗПК), чрез закупването на телефон – Apple, iPhone 13, от „БМ Дистрибюшън“ ЕООД, видно
Фактура № 3698/14.04.2022 г.
Второ, между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като цедент, и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, като цесионер, е било постигнато съгласие, видно от Договор за цесия
от 16.12.2022 г., вземането, предмет на договора за кредит, индивидуализирано в Протокол
№ 1 към дог. за цесия, да бъде прехвърлено от стария (ЕАД) на новия (ЕООД) кредитор (чл.
99 и сл. ЗЗД), което обстоятелство е било съобщено на длъжника (З.) и прочее
прехвърлянето на вземането е породило действие за него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Уведомяването
(денунциацията) до длъжника (З.) е била извършен от новия кредитор (ЕООД), овластен за
това стария кредитор (ЕАД) – чл. 3.1 от договора за цесия.
Трето, кредитът е станал предсрочно изискуем поради неизпълнение от страна на
длъжника на (поне) две последователни вноски, като „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е уведомило
длъжника П. Н. З. за това обстоятелство (чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ към договора за кредит).

От една страна, не е потърсил изпратеното му писмо в *****, с обратна разписка от
09.02.2023 г., за да бъде уведомен от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД относно прехвърлянето на
вземането на ЕООД и упражняването от ЕООД на правото да направи кредитът предсрочно
изискуем. От друга страна, З. не е бил намерен на адрес в *****, който адрес той, З., е
посочил като адрес за кореспонденция при сключването на договора и го е напуснал, без да
съобщи новия си адрес на ЕООД, за да му бъде връчено същ. писмо със същ. съдържание от
09.02.2023 г.
Поради това съдът намира, че с оглед на добросъвестността при упражняването на
права и изпълнение на задължения в гражданското право (чл. 63 ЗЗД) З. като кредитор на
правото да бъде уведомен досежно последните две обстоятелства е изпаднал в забава (чл.
95-96 ЗЗД), защото не е дал необходимото съдействие на длъжника, „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, с оглед на получаването на изявленията, при което следва да се приеме, че З. е бил
надлежно уведомен за тези факти, макар и реално да не е получил въпросните писма,
поради собствено долозно поведение.
Противното би означавало З. да бъде поставен в по-благоприятно положение, защото
е бил недобросъвестен (чл. 8, ал. 2 ЗЗД): не е потърсил изпратеното му писмо, респ.
напуснал е адресът, който е завил за кореспонденция с ЕООД. Впрочем за тези два факта (на
уведомяването за цесията и на упражняването на правото на предсрочна изискуемост) З. е
бил информиран, както с с връзването му на заповедта за изпълнение на 05.05.2023 г. по чл.
3
410 ГПК, така и с връчването му на препис от ИМ, ведно с приложенията й, във вр. с която
ИМ е подал отговор от 25.10.2023 г., без да обаче да е оспорвал, че същите факти са му били
известни. Най-сетен, З. не е възразил за тези обстоятелства и в о. с. з. на 05.12.2023 г.

Четвърто. Вземането за законна лихва е обусловено от установяването на изискуемо
главно вземане, което не е платено (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). По делото няма никакви
доказателства, че З. или някой друг (трето лице) е платил дълга от процесния договор за
кредит, при което съдът приема, че липсва каквото и да било плащане.

С оглед на изложеното СвРС намира, че следва да бъде установено по отношение на
З., че същият дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД общата сумата от 3 413.93 лв., от които: 1.
главница – 2 789 лв., 2. договорна лихва – 552.36 лв. за периода от 14.05.2022г. до
14.02.2023г., 3. лихва за забава – 72.57 лв. за периода от 14.05.2022 г. до датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, по силата на договор за
кредит между З. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, което вземане е било
прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като последното дружество упражнил правото си
да счита кредита за предсрочно изискуем поради виновно неизпълнение на длъжника.

По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищцовото дружество срещу ответника: а) 68.28 лв. за държавна такса в заповедното
производство, б) 240 лв. за адвокатско възнаграждение, в) 136.56 лв. за държавна такса в
исковия процес, г) 200 лв. за депозит за ВЛ; или всичко в общ размер на 644.84 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Свищовският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
9 и сл. ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. София, р-
н „Витоша“, ж. к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, срещу П. Н.
З., ЕГН: **********, *****, че П. Н. З. дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД общата сума от
3 413 (ТРИ ХИЛЯДИ ЧЕТИРИСТОТИН И ТРИНАДЕСЕТ) ЛЕВА И 93 СТ. , от които:
2 789 (ДВЕ ХИЛЯДИ СЕДЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТ) ЛЕВА за главница; 552
(ПЕТСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ДВА) ЛЕВА И 36 СТ. за договорна лихва за периода от
14.05.2022 г. до 14.02.2023 г.; 72 (СЕДЕМДЕСЕТ И ДВА) ЛЕВА И 57 СТ. за лихва за
забава за периода от 14.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 14.03.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; по силата на Договор за стоков кредит №
5018256/14.04.2022 г., сключен между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“
ЕАД, като кредитор (кредитодател), и П. Н. З., като потребител (кредитополучател),
вземанията по който договор били прехвърлени (цедирани) от „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, като цедент, на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , като
цесионер, за прехвърлянето на вземането било съобщено на длъжника П. Н. З. (чл. 99, ал. 4
ЗЗД) на 14.02.2023 г., на която дата П. Н. З. бил и уведомен, че кредитът е станал
предсрочно изискуем поради виновно неизпълнение.
ОСЪЖДА П. Н. З. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД съдебно-деловодни
разноски 644 (ШЕСТСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ) ЛЕВА И 84 СТ.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
4
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5