Решение по дело №4211/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1960
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20193110204211
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1960/31.10.2019г.                   Година 2019        Град Варна

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На четиринадесети октомври            Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4211 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                           

                            Р  Е  Ш  И:

 

 

 

 

     ОТМЕНЯ НП №458632/501931/21.08.2019г. на зам. Директор на ТД на НАП- Варна, с което на  ОУ „Христо Ботев“ са наложени административни наказания

 

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО;

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО;

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО;

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО;

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО;

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО;

и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на  представляващ търговеца против НП №458632/501931/21.08.2019г. на зам. Директор на ТД на НАП- Варна, издадено на основание чл.53 ЗАНН.

     Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

С жалбата се счита, че са нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Неправилно е квалифицирано деянието, както и описанието на нарушението е непълно и неточно. При положение, че лицето е обжалвало заповедта, няма как да се подават декларации за всеки месец, тъй като е неясен края на съдебните производства. Изразява се и позиция за наличието на маловажен случай на административно нарушение. Формулира се искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление, изложени с жалбата.

     Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.

     В пледоарията си по съществото на делото моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

     След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

     На 21.05.2019г., след извършена проверка по повод подадена декларация обр.І в ТД НАП Врана, било установено от служител на ТД НАП Варна, че ОУ „Христо Ботев“ , в качеството си на осигурител, не е подало в законоустановения срок декларация обр.№1 – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Декларациите за наетото лице П. А. И. за месеци от 05.2018г. до м.11.2018г.  били подадени на 18.04.2019г.

     За констатираното, на 25.07.2019г. данъчен служител съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството. В обстоятелствената част на същия подробно били описани обстоятелствата на извършване на нарушението. Била дадена и правна квалификация по КСО и Наредба Н-8/2005г.  Така съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. Срещу АУАН  били подадени възражения в тридневния срок за такива , но били преценени като неоснователни.

     Впоследствие, на 21.08.2019г. било издадено НП, с което  дружеството, в качеството на осигурител било санкционирано за извършени 7 броя нарушения по чл.3 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба Н-8/29.12.2005г.  вр. чл.5 ал.4 от КСО. На осн. чл.355 ал.1 от КСО били определени административни наказания имуществена санкция в минимално предвидения размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, а  и подаването на декларации извън срока е безспорно между страните.

     При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в  срок, съобразно изискването на чл.34 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

     Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по административнонаказателната преписка  събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Наредбата и КСО.

Съдът намери, че административно наказващият орган неправилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.

     В настоящия казус се касае за установяване на извършеното нарушение посредством проверка след подадена декларация. Действително, декларацията е била подадена със закъснение - на 18.04.2019г. , но  доколкото е бил налице висящ спор по отношение на заповед за уволнение №РД-06-756/20.06.2016г., както и  не са налице произтекли вредни последици за фиска или за работници или служители , то следва да се отчете като занижаващо степента на обществена опасност на деянието  обстоятелство. Степента на обществена опасност на деянието в значителна степен е занижена и от проявеното активно поведение от страна на санкционираното ОУ да установи дали лицето П. И. е работило през периода 23.06.2016г. – 06.11.2018г. по трудово или служебно правоотношение Безспорно, това не представлява изпълнение на задължението за ежемесечно деклариране, но в значителна степен понижава степента на обществена опасност на нарушението. Следва да се отчете и обстоятелството , че при имуществено санкциониране на ОУ със сума с общ размер от 3500 лева допълнително би затруднила функционирането му .

Поради горното се сформира извод, че в сравнение с обичайните случаи от този вид деянието показва изключително ниска степен на обществена опасност и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение.

Що се отнася до останалите доводи за отмяна на наказателното постановление ,наведени с жалбата и поддържани в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното :

Счита се, че са нарушени чл.42 и чл.57 ал.1 т.6 и  т.5 от ЗАНН

 

Съдът не кредитира подобна позиция, доколкото в съдържанието на АУАН и НП изрично е посочено мястото на нарушението – НАП гр. Варна, посочено е конкретното неизпълнено задължение, както и последната възможна дата на изпълнение на задължението, след която започва осъществяването на продълженото административно нарушение. Липсата на изрично визиране на буква от чл.3 ал.1 т.1 от Наредбата не представлява съществено нарушаване на правото на защита на санкционираното дружество, доколкото нарушението е било описано словом.

 

 

     След като обсъди възраженията на въззивното дружество и намери част от същите за основателни, съдът отмени НП като необосновано.

 

     Водим от горното съдът постанови решението си.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: