№ 1021
гр. Плевен, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430100163 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, срещу И. Ц. М., ЕГН **********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
449,11 лева, представляваща стойността на предоставената топлинна енергия
за отопление, за периода от 01.03.2021 г. до 31.01.2023 г. за обект, находящ се в
гр. ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 37,88 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 10.05.2021 г.
до 06.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 757/ 14.03.2023 г. по ч. гр. д. № 1351 по
описа за 2023 г. на Районен съд Плевен, IV граждански състав. Претендира се
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът основава претенцията си на твърденията, че ответникът в
качеството му на собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в
гр. Плевен, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
осъществявала при публично известни общи условия. За исковия период
ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия до топлоснабдения имот в гр.
Плевен, като ответникът използвал доставената енергия, но не е погасил
задълженията си. Цената на топлинната енергия била начислена и се състояла
от следните компоненти: сума за отопление без ИРУ в размер на 204,21 лв.,
сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 275,26
лв., суми за услуга дялово разпределение в общ размер на 10,60 лв. В обекта
нямало водомери и ИРУ, но имало щранг лира в баня.. За начислената цена за
1
топлинна енергия ищецът сочи, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, както
и че е издадена заповед за изпълнение по чл. чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
1351 по описа за 2023 г. на Районен съд Плевен. Заповедта била връчена на
длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, респ. му били дадени указания,
които обосновавали правния му интерес от предявяване на настоящите
искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
А.В.П..
В с. з. ищецът, претендира уважаване на предявените искове и
сторените по делото разноски, както и постановяване на неприсъствено
решение.
В с. з. ответникът, редовно призован, не се явява и представлява.
Съдът констатира, че ответникът е получил редовно препис от исковата
молба, тъй като му е връчена лично. На основание чл. 41, ал. 2 от ГПК
ответникът е получил препис и от протоколно Определение №
1088/17.05.2024 г. г. съдържащо разяснение и предупреждение за последиците
от неподаване на отговор на исковата молба, неявяване в съдебно заседание и
липсата искане за гледане на делото в негово отсъствие. Макар редовно
призован на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител и не е направил искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си,
изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице, регламентирани в чл. 238, ал. 1 от ГПК. От
писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Доколкото
предпоставките са налице, следва да се постанови решение по реда на чл. 239
ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът следва
да понесе отговорността за разноски, които са доказани по основание размер,
поради което следва да заплати на ищеца – 100 лв., от които 25,00 лв.
държавна такса за заповедно производство и 75,00 лв. за исковото, както и 150
лв. юрк. възнаграждение за двете производства.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.
Ц. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ***, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от изпълнителен директор инж. Й.В.В.,
2
на основание чл. 422 вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, следните суми: 449,11 лева,
представляваща стойността на предоставената топлинна енергия за
отопление, за периода от 01.03.2021 г. до 31.01.2023 г. за обект, находящ се в
гр. ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 37,88 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 10.05.2021 г.
до 06.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 757/ 14.03.2023 г. по ч. гр. д. № 1351 по
описа за 2023 г. на Районен съд Плевен, IV граждански състав.
ОСЪЖДА И. Ц. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. ***, да
заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителен директор инж.
Й.В.В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от общо 250,00 лева,
представляваща съдебноделоводни разноски от които 75 лв. сторени в
заповедното производство и 175,00 лв. сторени в исковото производства.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Плевен в едномесечен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3