М О
Т И В И
към Решение по НЧД № 3188/2018г. на СГС, НО, 27 с-в
Производството е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА.
Образувано
по постъпила пряко в СГС, Европейска
заповед за арест от 20.06.2018г.
издадена от прокурор при Прокуратура – Хамбург, ФРГ по пр. пр. № 3103 Js 80/18г. въз
основа на заповед за задържане на Районен съд – Хамбург от 27.03.2018г. по дело
№ 161 Gs 181/18 по отношение З.П.Г. гражданин на Република България, с цел наказателно
преследване. В придружаващото ЕЗА искане, прокуратурата в Хамбург сочи, че З.П.Г. е бил предаден на българските съдебни власти на
23.03.2018г. въз основа на издадена от СРС, НО, ЕЗА по НОХД 10722/2016г. Молят на база приложената ЕЗА лицето да бъде
задържано и да бъде предадено на ФРГ след приключване на воденото в РБ
наказателно производство, като бъдат информирани на какъв етап е същото.
В съдебното заседание проведено на 24.07.2018г.
прокурорът, намира че заповедта
отговаря на изискванията на закона, издадена е от компетентен орган, по повод на наказателно преследване за извършено престъпление
на 09.02.2018г.- квалифициран грабеж и опасна телесна повреда, като
предвиденият максимален срок на наказанието е 15 години. Деянието квалифициран
грабеж е в списъка с престъпленията, за които не се изисква двойна наказуемост,
а именно организиран или въоръжен грабеж. Престъплението има аналог и в
българското законодателство - чл.199, ал.3, т.3 от НК, а другото което не
попада в списъка отговоря на чл.129 ал.2
от НК. В ЕЗА подробно са описани
обстоятелствата във връзка с извършените деяния, относно време, място, участие
на търсеното лице, правна квалификация и наказуемост. Счита, че от формална страна са налице
основанията на чл.36 и чл.37от ЗЕЕЗА. Не са налице основанията на чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни заповедта. Не са налице основанията на чл.40 от ЗЕЕЗА. Счита, че са налице основанията
на чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА, за
отложено предаване на исканото лице. С оглед на горното моли за решение , с
което да се допусне предаване на
германските съдебни власти на З.П.Г., което предаване да бъде осъществено след
приключване на наказателното производство по НОХД №10722/2016г. на СРС, НО, 112
състав, или след изтърпяване на наложеното наказание по същото НОХД.
Адв.К. - служебен защитник на поисканото лице,
като се основава на приобщените по делото материали,счита че са налице
основания за допускане изпълнение на ЕЗА, от постъпилия
отговор от СРС, НО е видно, че има висящо наказателно производство по
образуваното в СРС НОХД №10722/2016г., поради което моли да се приложи чл.52 от ЗЕЕЗА до приключване на наказателното
производство в СРС, НО и изтърпяване на наказание, или освобождаването му от
наказателна отговорност.
Поисканото лице, запознато
със съдържанието на Европейската заповед за
арест, не се отказва от принципа на особеността. Няма възражения да бъде предаден веднага, след
като приключи воденото срещу него НОХД в РБ, за което е бил предаден от ФРГ на
Р България през месец март 2018г. В последната си дума няма какво да каже.
Съдът като
взе предвид становището на страните и всички събрани по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
З.П.Г.
е гражданин на Република България, роден на ***г***, постоянен адрес ***,
средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.
По отношение на З.П.Г. е издадена Европейска заповед за
арест от 20.06.2018г. от прокурор при
Прокуратура – Хамбург, ФРГ по пр. пр. №
3103 Js 80/18г. въз
основа на заповед за задържане на Районен съд – Хамбург от 27.03.2018г. по дело
№ 161 Gs 181/18, с цел провеждане на
наказателно производство срещу него във ФРГ за
квалифициран грабеж и опасна телесна повреда - престъпление по чл. 223, чл.224,
ал.1,т.2 и т.5, чл.249, ал.1, чл.250, ал.2, т.1 и чл. 52 от Наказателния кодекс
на ФРГ.
Според описанието в
европейската заповед на 09.02.2018г. около 18. 00 часа Г. в парк Инзелпарк -
гр. Хамбург, нанесъл три силни удара, отзад по главата на пострадалата, с тъп
предмет, от което пострадалата претърпяла силно кървящи зеещи рани по главата,
с намерението да й отнеме дамската чанта, което му се отдало след кратко
боричкане. Той избягал с дамската чанта, пострадалата обаче успяла да го
последва и викала за помощ, на които викове обърнал внимание служител на
охранителна фирма. Г. отпуснал чантата и свои лични вещи, сред които кафяво яке
и раница и избягал като прескочил през ограда.
Съдът
осъществи комуникация с издаващия орган и поиска допълнителна информация от
значение за вземане на решението и която информация постъпи по делото в т. ч. постъпил отговор от издаващата държава членка на 20.07.2018г.
относно образуваното НП във ФРГ и за давността, ведно с гаранция по см. на чл.5,т.3 от РР -л.194 и сл. от нчд и определение на Върховен Ханзейски
Областен Съд от производството по предаване на Г. на българските съдебни власти
по издадена ЕЗА по НОХД 10722/2016г. на
СРС ,НО,112 състав-л.172 и сл. от нчд.
От допълнителните
материали е видно, че давността за наказателно преследване на лицето за
посочените деяния в ЕЗА е 20 години, считано от датата на деянието, т.е. най-малко до м. февруари 2038г. В
случай, че лицето се издирва с ЕЗА
ограничителния период е вероятно 40 години.
В
настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, подлежи
на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл.
41 и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в текстовете на чл.
39 и чл. 40 от същия закон, има ли основания за отлагане на изпълнението или за
условно изпълнение на заповедта по смисъла на чл.52.
Съдът прие, че следва да бъде уважено
искането на съдебните власти на ФРГ, като бъде допуснато изпълнение на ЕЗА и
българския гражданин З.П.Г. да бъде предаден за провеждане на
наказателно преследване в тази държава, като на
основание чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА, бъде отложено фактическото предаване на З.П.Г. ЕГН ********** до приключване на
воденото срещу него наказателно производство в Република България по НОХД №
10722/2016г. по описа на СРС, НО 112 състав, и/или изтърпяване на ефективно
наказание „лишаване от свобода“ по това дело, по следните съображения:
Налице са всички изисквания на българския
закон (ЗЕЕЗА) и на
РР на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице
Европейската заповед за арест отговаря на
формалните изисквания на българския закон и на Рамково решение на Съвета
2002/584/ПВР от 13.06.2002г., като в нея са посочени всички обстоятелства
мотивирали издаването на Европейска заповед
за арест. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи предвидени в
приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейска заповед
за арест. Освен това постъпи и исканата от съда допълнителна информация.
Заповедта е издадена от компетентен орган на
съдебната власт на ФРГ.
По чл. 36 ЗЕЕЗА- в Европейската заповед за арест изрично е
посочено предвиденото в НК на ФРГ наказание за престъпленията, за които се
издирва българския гражданин - 15 години лишаване от свобода за квалифицирания грабеж и от 6 месеца до 10
години лишаване от свобода за опасната телесна повреда, т.е надвишаващи определените от чл. 36, ал.1 от ЗЕЕЗА минимални
срокове.
Деянието
„квалифициран грабеж ”, за което се иска предаване на българския гражданин е включено в каталога по чл.36, ал.3, т.18 от ЗЕЕЗА, което изключва двойната наказуемост. Това от своя страна освобождава
съда от задължението да извършва проверка и по отношение факта дали
престъплението, за което лицето се иска, съставлява престъпление и по
българския наказателен закон. Въпреки
това, следва да се отбележи, че и на този въпрос отговорът е положителен –
основания състав на грабежа се съдържа в чл.198 от НК на РБ, наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 10 години, а
квалифицираните случаи в чл.199, ал.1 от НК на РБ – наказуеми с лишаване от
свобода от 5 до 15 години.
По
чл.36, ал.2 ЗЕЕЗА - Деянието, за което е издадена заповедта /извън
това под т.18 на чл.36 ,ал.3 от ЗЕЕЗА/ може да бъде квалифицирано като такова по чл. 129 от НК, наказуемо с лишаване от свобода до 6 години. Т. е. следва да се заключи, че
условията на чл. 36 ЗЕЕЗА са налице.
По чл. 41 ЗЕЕЗА - ЕЗА не е
издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или
мярка изискваща доживотно задържане по см. на чл.41, ал.2 ЗЕЕЗА. В самата ЕЗА
не са дадени гаранции по см. чл.41,
ал.3 ЗЕЕЗА, допълнителното постъпиха такива
по смисъла на чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА и
чл.5, ал.3 от РР на Съвета 2002 584/ПВР
от 13.06.2002г. от издаващата ЕЗА държава-л.194-195 от нчд.
По чл. 39 ЗЕЕЗА
- визираните от този законов текст абсолютни предпоставки за отказ са три.
Съдът намира, че не са налице абсолютните отрицателни предпоставки за допускане
изпълнението на заповедта за арест визирани в чл.39 от ЗЕЕЗА, тъй като
престъплението, за което е издадена не е амнистирано в Р България и не попада
под нейната юрисдикция. Няма данни исканото лице да е осъдено за същото
престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета
държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието или присъдата не
може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в
която е осъдено. Исканото лице не е малолетно и следователно е
наказателноотговорно.
По чл.
40 ЗЕЕЗА
- тук са предвидени относителните основания за отказ за изпълнение на
Европейската заповед за арест, т. е. хипотезите, при наличието, на които
българският съд може да откаже предаването на лицето. Съдът счита, че не са
налице относителните основания за отказ.
Както вече се спомена, престъпленията, за
които се иска предаване с цел наказателно преследване на българския гражданин са
извършени на територията на издаващата
държава, а не на територията на РБ. Същевременно, за същото престъпление в Р.
Б. не са образувани наказателни производства (съответно и не са прекратявани),
нито то е подсъдно на българския съд, за да се прави преценка за изтекла
законова давност.
Липсват
данни З.П.Г. да е изтърпял (или да
търпи) наказание по влязла в сила присъда за същото престъпление, т. е. не са налице основанията на т. т. 1, 1, а, 2, 3,4 и
5 на чл. 40.
В чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА е предвидено
относително основание за отказ за изпълнение на ЕЗА издадена за изпълнение на
наказание лишаване от свобода или на мярка изискваща задържане, постановени при
съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, освен ако ЕЗА изрично не
съдържа информация за спазване на посочените в този текст условия. В конкретния
случай лицето се иска с цел провеждане на наказателно преследване за
горепосочените деяния, поради което и съдът намира, че не е налице
относителното основание по този текст, за да може да откаже изпълнение ЕЗА.
От
справка от НСлС, справка от УИС на ПРБ, справка за съдимост –л.81-99 от
нчд, справка от ГДИН, извлечение от деловодната система на СГС, касателно
ВНЧД по описа на СГС и най-вече от постъпилата информация от СРС, НО е видно, че
лицето е осъждано включително и на ефективни наказания „лишаване от свобода,
които е изтърпяло през 2013 г., 2015г. и 2016г., в момента не търпи наказание
„лишаване от свобода“ по някое дело-л.193 нчд, а се задържа под стража по НОХД
№ 10722/2016г. по описа на СРС, НО. Делото е образувано по внесен обвинителен
акт срещу Г. по чл.198 НК за деяние извършено на 03.09.2015г. в гр. София.
Делото е насрочено за 07.08.2018г.-л.191от
нчд. Съобразно чл. 80, ал.1, т. 3 и ал.3 от НК абсолютната давност за
наказателно преследване в РБ изтича на 03.09.2030г.
С оглед изложеното съдът прие, че са налице основанията визирани в чл. 52,
ал.1 от ЗЕЕЗА за отлагане фактическото предаване на исканото лице до приключване
на воденото срещу него наказателно производство в Република България по НОХД №
10722/2016г. по описа на СРС, НО, 112 състав, и/или изтърпяване на ефективно
наказание „лишаване от свобода“ по това дело.
Съдът счита, че в случая
това отлагане няма да доведе до изтичане на давността за наказателно
преследване във ФРГ, която изтича през
2038г., респ. и по-късно.
Съобразно чл.44, ал.7, изр.3 Съдът взе мярка
за неотклонение „задържане под стража“
по отношение на българския гражданин З.П.Г.
ЕГН ********** от момента на приключване
на наказателното производство по НОХД №
10722/2016г. по описа на СРС, НО, 112 състав,
и/или след изтърпяване на ефективно наказание „лишаване от свобода“
по това дело до фактическото му
предаване на компетентните власти на ФРГ.
Така мотивиран съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.