№ 142
гр. Разград, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20243300500218 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от С. И. И. и В. А. И.,чрез пълномощник адв.М. Х., с която
обжалват изцяло Решение № 62/25.04.2024г. по гр.д. № 611/2023г. на РС-Кубрат, с искане за
отмяната му, като неправилно. Съдът е признал за установено, по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство на общо
1/2ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори №№ ***, *** по КККР на с.Топчии и е
отменил Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 101, том VI, per. № 5806, дело
№ 803 от 20.11.2015г. на нотариус И.Б.-Й., вх. per. № 4535 от 20.11.2015 год., Акт № 108,
том. 10, дело 3268/2015 год. по описа на Служба по вписванията гр. Кубрат. След смъртта
през 1998г. на общият наследодател И.И.А. до 2015г., когато С. И. се е снабдил е Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, фактическото владение върху процесиите имоти се
осъществявало единствено и само от С. И.. Сестра му Б. никога не се е интересувала от
имотите, не е повдигала въпрос за плащане на рента или каквото и да е друго
възнаграждение, поради това че същите се владеят и стопанисват единствено от брат й,
въпреки, че през годините двамата са поддържали добри отношения, ходели са си на гости
един на друг. С тези негови действия С. И. е превърнал държането на имотите във владение.
Същият е манифестирал поведение, което не оставя никакво съмнение, че имено той
упражнява фактическата власт за себе си, като за тези негови действия, сестра му е знаела.
Дори и да твърди, че не е била информирана за това, то вписването на нотариалният акт е
оповестило това спрямо всички. Молят моли съда да отмени Решение № 62/25.04.2024г. по
1
гр. д. № 611/2023 год. на КРС.
Въззиваемата В. А. И. не е отговорила на жалбата. В съдебно заседание изтъква, че
първоинстанционният съд е установил правилно фактите и е направил съответните правни
изводи. Жалбоподателят не е установил отстраняването на въззиваемата от нейната
съсобствена идеална част. Обсъдил е показанията на едниствения разпитан свидетел,че
въззиваемана никога не е преставала да се интересува от наследството си, поради което и
отношенията между страните били влошени. От обясненията на жалбоподателя става
ясно,че той е тръгнал да се снабдява с нотариален акт поради възникнали имуществени
спорове между страните през 1992г.
Съдът е установил правилно фактите, а именно: Б. Й. и С. И. са деца и наследници по закон
на И.И.А. /И. И. А./, починал на ***г.
Приживе на наследодателя е възстановено с Решение № л0127/21.03.1994 г. на ПК – Кубрат
с плана за земеразделяне правото на собственост върху нива, находяща се в землището на
с.Точилари с площ 11.151 дка, трета категория, м.„Аша екенлик“, съставляваща имот
№101016 по плана за земеразделяне на селото, а понастоящев с идентификатор ***,
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-431/19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК,
находящ се в землището на с.Точилари в м.„***“, с площ 11158 кв.м., с предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, при съседи:
***,***,***,***,***,***,***,***,***..
С Решение № л0150/21.03.1994г. на ПК – Кубрат на наследниците на И.И.А. е възстановно в
стари реални граници правото на собственост на нива от 2.998 дка, трета категория, в
землището на с. Точилари, м.„***“, съставляваща имот № 200002 по плана на селото,а
понастоящем притежаващ идентификатор ***, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-431/19.06.2019 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в землището на с.Точилари в м.
„***“, с площ 2999 кв.м., с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – нива, трета категория, при съседи: ***,***,***,***,***,***,***,***.
С. И. И. представя пълномощно, изходящо от неговия баща, с което същият го
упълномощил да го представлява относно земеделските му земи в землището на с.
Точилари, да получава полагащите му се за тях рента, да подготвя всички документи,
необходими за издаването на нотариален акт за тях, да се разпорежда с тях и с лек
автомобил.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 101, том VI, рег. № 5806, д.№
803/2015г. по описа на Нотариус И.Б.-Й., Акт № 108, том 10, дело № 3268/2015 г. по описа на
СВ при РС– Кубрат, С. И. И. е признат за собственик на процесните наследствени имоти,
придобити на основание наследство и давностно владение.
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и
гледане № 28, том I, рег. № 442,дело № 20/2020 г. по описа на същия нотариус, Акт № 98,
том 1, дело № 92/2020 г. по описа на СВ при РС– Кубрат, С. И. И. прехвърлил на съпругата
си В. И. И. 2/3 ид.ч. от процесните имоти. Съдът е приел за безспорно, че жалбоподателетие
2
са съпрузи.
Изслушан в съдебно заседание ответникът заявява, че през 1992 г. или 1993г. предоставил на
сестра си пари, за да купи дворно място в Република Турция за себе си и за дъщеря му.
Построили къща, но впоследствие сестра му продала нейното дворно място и не му върнала
парите. Твърди, че винаги е обработвал лично нивите. През годините сестра му никога не е
питала за нивите.
Разпитан е един св.Т. С., братовчед на страните, който сочи, че въззиваемата всяка година
идвала в България и се интересувала от наследствените ниви. Не ги е преотстъпвала на брат
си. Посочва, че двамата са във влошени отношения заради нивите.
Разградският окръжен съд, намира, че въз основа на събраните по делото доказателства
правилно е установил релевантните за спора факти, като пространно е изложил мотиви на
база на кои доказателства е приел тази фактическа обстановка, приемайки, че
жалбоподателят С. И. като наследник, упражняващ фактическата власт върху
наследствените имоти /ниви/ не е успял да докаже,че е установил промяна на намерението
от държане на владение на частта на своята сестра и съответно не е могъл да я завладее. Не е
могъл следователно и да прехвърли част от нивите на своята съпруга, над притежаваните от
него на лично основание 1/2 ид.ч. Свидетелските показания, относно доказване на
релевантни факти, както и изслушване на ответника по реда на чл. 176 ГПК съдът е ценил
при съобразяване на останалите събрани доказателства писмени доказателства. Показанията
на свидетеля установяват, че въззиваемата не е имала намерение да се откаже от
наследството, интересувала се е от имотите. Свидетелят и тветникът твърдят влошени
отношения между страните. Обясненията на ответника налагат заключение за неуредени
имуществени отношения по повод продадена част от дворно място в РТурция, закупено със
средства на ответника през 1992г. Оттам тръгнали проблемите им.
Въз основа на така установените факти, изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното: Решението е валидно и
допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява
неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното: Спорен между
страните е подлежащия на доказване от жалбоподателя факт на промяна на намерението на
такова за владение с оглед придобиването на частта на другия наследник по давност.
Константна е съдебната практика, че при наследствено правоприемство всеки наследник е
владелец на своите части и държател на идеални части на останалите наследници, поради
което презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение. Наследникът, който се позовава на
придобивна давност следва да докаже, че е ползвал имота необезпокоявано, като е променил
намерението си завладявайки частта на своята сестра, като тези действия следва да са
доведени до знанието й.
3
С. И. на първо място не ангажира доказателства за началния момент, в който е променил
намерението от държане на владение на частта на своята сестра. Същият е установил
фактическа власт, т.е. обработвал е нивите въз основа на пълномощното, предоставено му от
своя баща, за което негвата сестра е била в известност. Въпреки, че след това е продължил да
обработва нивите липсват доказателства за конкретния момент, от който И. е променил
намерението си и е започнал да владее частта на своята сестра. На следващо място по делото
липсват доказателства този факт е станал известен на неговата сестра. Самият
жалбоподател твърди,че отношенията му със сестра му са влошени от много години, до
степен да не поддържат връзка лично. Следователно липсват доказателства промяната в
намерението да е стигнала до знанието на Б.. Доводът на жалбоподателите, че нотариалният
акт за придобиване на имотите по давностно владение, а след това и втория нотариален акт,
в който е обективиран договора за издръжка и гледане са били вписани и налични в СВ при
РС-Кубрат е ирелевантен, тъй като не е относим към подлежащия на установяване факт на
предхождащо 10-годишно необезпокоявано /несмущавано/ владение на частта на
въззиваемата. Показанията на свидетеля, братовчед на страните са в обратния смисъл, че
въззиваемата винаги се е интересувала от нивите си, че не са уредили наследството, а при
една от срещите е твърдяла,че брат й се разпоредил без нейно знание с тях.
Предвид на гореизложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът не
е доказал промяна в намерението си за владение на частта на своята сестра, както и че това е
стигнало до нейното знание и у еважил установителния иск за собственост. Като последица
от това правилно и законосъобразно е отменил на основание чл.537 ал.2 ГПК нот.акт за
собственост на недвижим имот № 101, том VI, рег. № 5806, д.№ 803/2015г. по описа на
Нотариус И.Б.-Й., Акт № 108, том 10, дело № 3268/2015 г. по описа на СВ при РС– Кубрат до
размера на ½ ид.ч.
В зеключение въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на районния съд, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Изхода от спора не налага изменение на решението в частта за разноските.
Страните не претендират разноски за въззивната инстанция.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на основание чл.272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №62/25.04.2024г. по гр.д. №611/2023 г. по описа на РС-
Кубрат, с което съдът е уважил предявения установителен иск за собственост на 1/2ид.ч. от
имоти с идентификатори №№ *** и *** по КККР на с.Точилари,общ.Кубрат и е отменил
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 101, том VI, рег. № 5806, д.№ 803/2015г.
по описа на Нотариус И.Б.-Й., Акт № 108, том 10, дело № 3268/2015 г. по описа на СВ при
РС– Кубрат до размера на 1/2ид.ч.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му
4
пред Върховния касационен съд на посочените в чл.280 ГПК основания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5