МОТИВИ на присъда, постановена по НОХД № 4 826/2018г. по описа на СГС, НО, 23 състав
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт:
І. срещу В.Т.Т., С. В.В. и П.Н.Р. за
това, че на 29.03.2014 г., около 01,30 ч., в гр. София, в ж. к. „*********, в
съучастие помежду си и с още едно неустановено по делото лице, като
съизвършители, са отнели чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Нокиа Лумиа
1200” с прикрепено към него хендсфри на стойност 828 лв., 1 бр. мобилен телефон
„Айфон 3 джи” на стойност 96 лв. и 1 бр. кабел за зареждане на стойност 8,40
лв., всичко на обща стойност 932,40 лв. от владението на Х.Ч.С., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребили за това сила - четиримата
извършители нанасяли удари с ръце и крака в областта на гърба, кръста и главата
на С., а В.Т. бръкнал в заден джоб на дънките на С. и взел от там 1 брой мобилен
телефон марка „Айфон”, модел „3 джи” и 1 брой кабел за зареждане за мобилен телефон
„Айфон”, а неустановеното лице бръкнало във вътрешен джоб на сакото на С. и взел
оттам 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „Лумиа 1020” с прикрепено към
него хендсфри,
явяващо се престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК
ІІ. срещу П.Н.Р. за това, че на
29.03.2014 г., около 01:30ч. в гр. София, в ж.к. „********, е причинил
средна телесна повреда - избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето, на полицейски орган при изпълнение на службата му- П.А. М.- полицай
в 07 РУ-СДВР, като при задържане на лицето и направен опит да му бъдат
поставени белезници на ръцете, Р. нанесъл удар с лакът на лявата си ръка в
областта на устата на М., с който удар му счупил първи горен десен зъб,
явяващо се за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 129, ал. 2,
пр. 3, алт. 2 вр. ал. 1 от НК.
Настоящото разглеждане на
делото е второ по ред първоинстанционно такова. Преди това:
1. С присъда от 20.01.2017 г. по НОХД № 19/ 2015г. 28 с-в при СГС е признал подсъдимия В.Т.Т. за виновен в
това, че на 29.03.2014 г., около 1,30 ч., в гр. София, в ж. к. „********, е
отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Айфон“, модел 3 джи на стойност 96
лв. и кабел за зареждане на стойност 8,40 лв. от владението на Х.Ч.С., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради
което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, като на основание
чл. 66 от НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години, като
го е оправдавал по обвинението, че
деянието е извършено при условията на чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в
съучастие като съизвършител със С. В.В. и П.Н.Р., както и че предмет на
отнемане е бил и мобилен телефон „Нокиа Лумиа 1020“ на стойност 828 лв.;
Признал е подсъдимия П.Н.Р. за виновен в това, че на 29.03.2014 г., около
1,30 ч., в гр. София, в ж. к. „********, причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето, на полицейски орган при изпълнение на службата му - П.А. М.-
полицай в 07 РУ - СДВР, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр.
чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години;
Признал подсъдимия П.Н.Р. за невиновен в това на
29.03.2014 г„ около 1,30 ч. в гр. София, в ж. к. „********, в съучастие като
съизвършител със С. В.В. и В.Т.Т., да е отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон „Нокиа Лумиа 1020“ на стойност 828 лв., мобилен
телефон „Айфон“, модел 3 джи на стойност 96 лв. и кабел за зареждане на
стойност 8,40 лв. от владението на Х.Ч.С., с намерение противозаконно да ги
присвоят, като употребил за това сила и го оправдал по повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК;
Признал подсъдимия С. В.В. за невиновен в това на
29.03.2014 г., около 1,30 ч., в гр. София, в ж. к. „********, в съучастие като
съизвършител с П.Н.Р. и В.Т.Т., да е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
„Нокиа Лумиа 1020“ на стойност 828 лв., мобилен телефон „Айфон“, модел 3 джи на
стойност 96 лв. и кабел за зареждане на стойност 8,40 лв. от владението на Х.Ч.С.,
с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребил за това сила и го
оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;
Осъдил подсъдимите С. В.В., П.Н.Р. и В.Т.Т. да заплатят солидарно на гражданския ищец Х.Ч.С.
сумата от 1 500 ( хиляда и петстотин) лв. - обезщетение за причинени
неимуществени вреди от претърпяни болки и страдания от причинена лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2014 г. до
окончателното й заплащане, като отхвърлил предявеният от Х.С. граждански иск за
разликата до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди ) лева;
Отхвърлил предявеният от Х.Ч.С. граждански иск при
условията на солидарност срещу тримата подсъдими С. В.В., П.Н.Р. и В.Т.Т. за
сумата от 828 ( осемстотин двадесет и
осем)
лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди.
2. Недоволни от постановената първоинстанционна
присъда на СГС, НО, 28 с-в останали прокурор при СГП, подс. В.Т., подс.
П.Р., подс. С.В. и частният обвинител и граждански ищец Х.С.. Прокурорът от СГП протестирал
наказателно оправдателната част на присъдата ; подс. Т. обжалвал осъдителната такава за престъпление по чл.
198, ал.1 от НК; подс. Р. – осъдителната част по обвинението за чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1 от НК, подс. В. – в гражданско осъдителната
част; частният обвинител и граждански ищец С. атакувал първоинстанционната
присъда в наказателно оправдателната част по обвинението за извършен в
условията на съучастие грабеж и в гражданско - отхвърлителната част на
присъдата.
3.Въз основа на така депозираните протест и жалби
било образувано ВНОХД № 1266/2017г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение
№ 17, постановено от САС, НО, 8 с-в от 23.01.2018г. по ВНОХД № 1266/2017г.,
присъдата на СГС, 28 с-в била отменена изцяло и делото върнато за ново
разглеждане от стадия на разпоредително заседание.
При настоящото ( второ) разглеждане, преди проведеното разпоредително заседание, СГС е конституирал повторно Х.С. в
качеството на страна ( частен обвинител и граждански ищец) в съдебната фаза на
процеса : като частен обвинител относно обвинението по чл. 198, ал.1, вр. чл.
20, ал.2 от НК; приети са за съвместно разглеждане предявени от С. граждански
искове при условията на солидарност срещу подсъдимите В.Т.Т., С. В.В. и П.Н.Р.,
съответно за сумата от 828 ( осемстотин двадесет и осем) лева - обезщетение за
причинени имуществени вреди с инкриминираното по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането и за
сумата от 10 000 (десет хиляди) лева - обезщетение за причинени със същото
деяние неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
преживян страх и ужас от нападението, ведно със законната лихва от датата на
увреждането.
В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа обвиненията срещу
тримата подсъдими както за извършен в условията на съизвършителство грабеж,
така и за нанесена от подс. Р. средна телесна повреда на полицейски орган при
изпълнение на службата му. По отношение на извършения от подсъдимите грабеж, прокурорът се позовава на
показанията на пострадалия, разпитаните полицейски служители и протокола за оглед
на местопроизшествие; счита също, че се установява и отнемането на мобилен
телефон м. „Нокиа“, като данните за регистрирано ползване на телефона в 06.02
ч. не противоречат на свидетелстването на пострадалия, тъй като по това време
същият се е намирал в РУ, вещта не е намерена на местопроизшествието, не е
била установена в някой от подсъдимите,
а в същото време са събрани доказателства, че в престъплението е взело участие
и четвърто неустановено и незадържано на мястото лице. Представителят на
държавното обвинение счита, че подсъдимите са действали съгласувано като съизвършители,
като се позовава на едновременното нанасяне на побой върху свидетеля С., послужил
за сломяване на съпротивата му, както и на обстоятелството, че нападателите са
крещели „давай всичко, вади всичко...“, „...давай всичко, вади всичко, няма
смисъл да викаш...“; според прокурорът дори
да се приеме, че подсъдимите първоначално са целели да бъдат отнети
намиращи се в пострадалия наркотични вещества, то е безспорно, че те са
съгласували волите си това да стане посредством използването на сила, която да
сломи каквато и да е евентуална съпротива на пострадалия, което е и станало,
а докато е била упражнявана принудата
върху св. С., всеки един от участниците в нея са възприели и отправяните към
него от други нападатели думи „Давай всичко, вади всичко“, както и
пребъркването на джобовете на пострадалия от двама от тях, съответно и всеки
един от тях най-малкото е допускал отнемането на каквито и да е вещи от
пострадалия, мълчаливо се е съгласил с това отнемане, като е съзнавал, че
реализирането на отнемането на вещите е възможно, поради използваната от всеки
един от тях сила спрямо св. С..
Относно обвинението за извършено от подс. Р. престъпление по чл. 131, ал.
2, пр. 4 от НК, прокурорът намира, че е доказано от обективна и субективна
страна, позовавайки се на показанията на пострадалия М., на останалите полицейски служители – св. Д.
и св. Й., като конкретното увреждане е изводимо от заключението на СМЕ,
установяващо както наличието на средна телесна повреда, така и обстоятелството,
че е била упражнена значителна сила за причиняването й, което и сочи наличието
на умисъл за причиняването.
В заключение прокурорът предлага на съда да постанови осъдителна присъда
като признае подсъдимите за виновни в извършване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. Отчита
като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на тримата подсъдими
тяхното необременено съдебно минало, както
и изтеклият период от време от
извършване на деянието при отчитане на фактическата и правна сложност на
делото. Намира последното обстоятелство за изключително, като в тази насока
счита, че наказанията на тримата подсъдими следва да бъдат определени при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За престъплението по чл. 198, ал.1 от НК пледира да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 2 ( две) години, като същото наказание следва да се
наложи и по отношение на подс. Р. за
осъществено престъпление по чл. 131, ал. 2 от НК, като се определи едно общо
наказание в посочения размер. Намира, че не е необходимо ефективното
изтърпяване на наказанията, като по отношение на подс. Р. пледира за определянето
на максимално предвиденият в закона изпитателен срок от 5 ( пет) години.
Упълномощеният повереник на гражданския ищец и частен
обвинител Х.С. – адв. П. К. пледира за признаването на тримата подсъдими за
виновни по обвинението за извършен от тях грабеж в условията на
съизвършителство и уважаване в пълнен размер на предявените от доверителя й граждански искове.Счита
също, че липсват пречки за приложение на чл. 55 от НК при определянето на
наказанията на всеки от подсъдимите.
Гражданският ищец и частен обвинител Х.С. не се явява в
с.з., в което е даден ход на съдебните прения и съответно не изразява становище
по съществото на обвинението за извършено спрямо него посегателство и относно
основателността на предявените граждански претенции.
Упълномощеният защитник на подс. В.Т. – адв. М. Т. пледира за оправдаването му по обвинението за извършен
грабеж. В подкрепя на тезата си твърди несъставомерност и недоказаност на
обвинението: на първо място същото е за извършено около 01.30ч. на 29.03.2014г.
престъпление, като от заповед за задържане и за личен обиск от с.д. се
установява, че подзащитният й е задържан на с.д. в 00.30ч. поради е невъзможно
да е извършил престъплението; на второ място заявява, че обвинението се
основава единствено на показанията на св. С., което според адв. Т. са
противоречиви и не се подкрепят от друго събрано по делото доказателство, а
самият пострадал не сочи и не разпознава нито един от подсъдимите като
извършител на деянието; по отношение на местонахождението на отнетите му вещи,
пострадалият е непоследователен, а липсват данни подзащитният й да е отнемал от
него вещи. Оспорва и описаният от пострадалия механизъм на отнемане на вещите,
като и обстоятелството, че въобще е отнет мобилен телефон м. „Нокия“ и който
впоследствие му е бил върнат, както и местонахождението на кабела за телефон м.
„ Айфон“. Адв. Т. спира вниманието си върху противоречието между показанията на
пострадалия, на св. Ж. и показанията на полицейските служители относно начина
на задържане на нападателите и на техния брой, като акцентира, че липсват
доказателства установяващи намерената при огледа вещ и нейния подзащитен. Прави
искане за оправдаването на подзащитния й .
Подс. Т. не се възползва от правото си да даде обяснение по повдигнатото му
обвинение, като в хода на съдебните прения изразява съгласие с доводите на
защитника си, без да изтъква свои
такива.
Упълномощеният защитник на подс. С. В. – адв. Г. Г. пледира за
оправдаването му по обвинението за извършен грабеж, подставяйки акцент върху неговата
недоказаност. Твърди както невъзможността на обвинението да отграничи и да
изложи факти по отношение действията на всеки от нападателите, така и относно общността на умисъла им. Адв. Г. също заявява,
че обвинението се основава само на показанията на пострадалия С., които според
нея са противоречиви, недостоверни и се
оборват от обективно установени данни - на 29.03.2014г. в 06,02ч. от твърдения
от пострадалия за отнет телефон м. „Нокиа“ е ползван интернет; относно телефон
м. „Айфон“ според защитника на 29.03.2014г. около 3,30ч. сутринта св.С. е
разговарял по телефона със К.Ж., като от
протокола за огледа на
местопрестъплението, действието е започнало в
3,20 ч. и продължило до 3,50ч., което оборва твърдението му или е
опорочило проведеното действие; в показания от 26.11.2015г. пострадалият е
заявил, че единственото, което е било
поискано от него, е било с репликата: „Давай тревата", а впоследствие, в последващите си разпити, С. надгражда своята версия и обяснява как
освен „давай тревата“ му били казали „давай всичко което имаш“, което според
адв. Г. е основание да се приемат за недостоверни в тази част; счита, че е
установено единствено наличието на конфликт между него и подсъдимите, като
отнемането на вещ е извършено от неустановеното по делото лице при условията на
ексцес на умисъла и категорично заявява,
че според нея по делото не са налице доказателства за предварителни уговорки
между подсъдимите за това да нападнат С. и да отнемат на същия всичко, което се
намира в него. Прави искане за оправдаването на подзащитния й и отхвърляне на
предявения срещу него граждански иск.
Подс. В. не се възползва от правото си да даде обяснение по повдигнатото му
обвинение, като в хода на съдебните прения изразява съгласие с доводите на
защитника си, без да изтъква свои
такива.
Упълномощеният защитник на подс. П. Р.–
адв. С. С. пледира за оправдаването му и по двете повдигнати му обвинения. По
отношение на обвинението за извършен от подзащитния му грабеж, защитникът
излага доводи за неговата недоказаност. В тази насока счита за доказано по
делото единствено присъствието на подзащитния му на мястото на престъпленията, за
което е бил задържан. Адв. С. също се позовава на предхождащия грабежа час на
задържане на подзащитния му, фигуриращ в заповедта за полицейско задържане и
протокола за личен обиск; излага доводи, че обвинението почива на
предположения, тъй като липсват данни подзащитният му да е участвал в който и
да от двата акта на съставното престъпление, а и липсват доказателства на
наличие на общност на умисъла, а напротив – има данни за ексцес от
неустановеното по делото лице. На следващо място защитникът цитира части от
показанията на пострадалия С. и свидетелите Д. , Й. и М., за да приеме за
неустановено по делото и авторството на деянието, поради което прави искане за
оправдаването на подзащитния му обвинението за извършен в условията на
съучастие грабеж.
Касателно второто обвинение – за причинена средна телесна повреда на
полицейски орган при изпълнение на службата му – адв. С. намира,че същото е
недоказано от субективна страна. Позовавайки се на показанията на полицейския
служител М., който сочи, че ръцете на подс. Р., след като е бил застигнат от
него и задържан, са му били над главата,
вдигнати нагоре, подсъдимият е бил облегнат на стена и с гръб към полицейския
служител; тогава, при поставянето на белезниците, св. М.твърди, че подс. Р. рязко се извъртял и удар с лакът е попаднал в
неговата челюст. От това описание на случилото се защитникът заключава, че
е възможна ситуация, при която
полицейският служител е употребил сила, поради което реакцията на подс. Р. е била спонтанна. Счита,
че не са събрани в тази връзка
доказателства, че подс. Р. е действал при условията на пряк умисъл за нанасяне
на телесна повреда. Поради изложеното адв. С. също моли за постановяване на
оправдателна присъда и по това обвинение.Моли за отхвърляне на предявените
граждански искове.
В предоставената му
последна дума подс. Т. моли да бъде оправдан, заявявайки че не е извършил
деянието.
В предоставената му
последна дума подс. В. моля съда да вземе справедливо решение, като заявява, че
не е правил нищо нередно.
В предоставената му
последна дума подс. Р. моли съда да бъде оправдан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
В.Т.Т. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование,
неженен, неосъждан, работи като „инспектор по приходите“ в НАП , живущ ***, ЕГН
**********.
Подсъдимият
П.Н.Р. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, работи като водач на таксиметров автомобил в „Йелоу такси“,
живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият С.В.В.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
работи в курортен комплекс „Боровец“, хотел „Роял“ като сервитьор, живущ ***, ЕГН
**********.
Към
месец март на 2014 г. подс. В.Т. ***, ж. к. „********,
като той бил бивш съквартирант и към онзи момент поддържал
приятелски отношения със св. К.Ж..
Св. К.Ж.
се познавал със св. Х.С. от един от летните сезони преди 2014 г., през който и
двамата работили в к.к. „Слънчев бряг“; там св.
Х.С. бил уличен в разпространяване на марихуана и бил изгонен от студиото за татуировки, в което
работил.
На 28.03.2014
г. през деня свидетелите Х.С. и К.Ж.
провели разговор по телефоните си, при който св. Ж. поканил св. С.
вечерта да ходят заедно на купон в бл. **в гр.София, ж.к. „********Г,
в стая 813, в която казал, че живее негов приятел на име Т.. В действителност в
тази стая не бил настанен студент на име Т., а студентката М.И.Д..
В 23,23
ч. на 28.03.2014 г. св. К.Ж. от мобилния телефон, който тогава ползвал - с №*********,
се обадил на мобилния телефон на подс. В.Т. с №*********и
двамата разговаряли около 15 секунди.
След
1,00 ч. на 29.03.2014 г., по предварителна уговорка със св. К.Ж.,
св. Х.С. се придвижил с колелото си от заведение на ул. „Оборище” до ж.к. „Студентски
град“, до заведение на име „Флора Бургер”, където двамата
се срещнали. След това тръгнали към 61- ви блок на квартала, като св. Х.С.
вървял, бутайки велосипеда си. Към 1,30 ч. в
момента, в който свидетелите К.Ж. и Х.С. достигнали до бл. **на
ж. к. „Студентски град” и завили покрай ъгъла на
блока, насочвайки се към входа му, внезапно св. С. бил заобиколен от
подсъдимите В.Т., П.Р. и С. В. и
четвърто останало неустановено по делото лице с прякор
„В.”, които предварително били решили да ограбят св.С..
Тримата
подсъдими и неустановеното лице започнали да нанасят удари с крака и ръце по
главата и тялото на св. Х.С.. В това време св. К.Ж. избягал от
местопроизшествието. Докато подсъдимите В.Т., П.Р. и С. В. и четвъртото
неустановено лице нанасяли удари на св. Х.С., някои от тях викали към него
„Давай всичко, вади всичко!”, както и „Давай тревата!”.
Преди да
бъде нападнат от тримата подсъдими и от четвъртото неустановено лице, св. Х.С.
носил в себе си два мобилни телефона. Във вътрешния джоб на сакото си св. С.
имал мобилен телефон „Нокиа Лумиа 1020” на стойност 828 лв. с ИМЕЙ номер ( уникален номер за идентифициране на мобилно устройство, което се свързва
в мобилна мрежа) ********* и с поставена сим-карта с абонатен
номер********, а в задния джоб на дънките си бил поставил апарат „Айфон 3 джи”
на стойност 96 лв. с ИМЕЙ номер 011614003262560 и 1 бр. кабел за зареждане на
стойност 8,40 лв.
В хода
на нанасяния на св. Х.С. побой
неустановеното по делото лице с прякор „В.” успяло
да вземе от св. С. мобилния телефон „Нокиа Лумия 1020”, а подс.
В.Т. взел мобилния телефон „Айфон 3 джи” и закачения към него кабел за
зареждане.
Междувременно
покрай 61-ви блок на ж. к. „Студентски град” преминавал полицейски автопатрул,
в чийто състав били служителите на 07-мо РУП на СДВР - свидетелите
П. М., О.Й. и Б.Д.. Полицейските служители от автопатрула забелязали падналия
на земята св. Х.С., около който се намирали нанасящите му удари трима подсъдими
и четвъртото неустановено по делото лице. Свидетелите П. М.и Б.Д. слезли от
полицейския автомобил и с викове „Стой, полиция!” се затичали към мястото на
побоя, като четиримата нападатели се разбягали, а св. О.Й. със служебния
автомобил продължил, за да заобиколи блока и пресече пътя им
на бягство.
Свидетелите
П. М.и Б.Д. настигнали и задържали подсъдимите П.Р. и С. В. при един от ъглите
на бл. 61, като им разпоредили да се изправят с лице към стената на блока и да
вдигнат ръцете си. Св. П. М.пристъпил към поставяне на белезници на подс.
П.Р. зад гърба му, като първо закопчал към белезниците дясната му ръка и в
момента, в който разпоредил на подс. Р. да
си подаде и другата ръка, същият вместо да стори това, нанесъл удар с лакътя на
дясната си ръка в областта на устата на св. М..
От така нанесения от подс. П. Р. удар бил счупен първия горен десен зъб на
св. П. М.до степен, в която повече същият зъб не можел да функционира,
участвайки в дъвченето и говореното от страна на пострадалия.
Св. Б.Д.,
който след паркирането на служебния автомобил отишъл до мястото, на което се
намирали другите двама негови колеги - задържаните
подсъдими С. В. и П.Р., и св. Х.С., решил да потърси в околността някой от
останалите нападатели и между паркирани наблизо автомобили видял криещият се
подс. В.Т.. Св. Б.Д. започнал да води подс.
В.Т. към мястото, на което са намирали другите полицейски служители и
останалите двама подсъдими, като при приближаване на това място подс.
Т. се опитал незабелязано да изхвърли взетите преди това от св. Х.С. мобилен
телефон „Айфон 3 джи” и включения в него кабел за зареждане.
Шумът от
падането на изхвърлените от подс. В.Т. мобилен
телефон „Айфон 3 джи” и кабела за зареждане бил чут от полицейските служители П.
М., О.Й. и Б.Д., като св. Й. осветил с фенер мястото на шума и видял
телефона и кабела, които били разпознати и от св. Х.С. като отнети му при
побоя.
Мобилният
телефон „Нокиа Лумия 1020” не бил намерен у тримата задържани подсъдими В.Т., С.
В. и П.Р., нито на местопроизшествието, като неустановено по делото лице
сутринта в 6,02 ч. на 29.03.2014 г. използвало същия телефон за достъп до
мобилен интернет от клетка, намираща се в гр. София, ж.к. „Студентски
град“.
През
деня на 29.03.2014 г. св. К.Ж. от мобилния телефон, който тогава ползвал - с №*********
провел множество телефонни разговори с подс. В.Т.,
чрез обаждания до и от мобилния му телефон с №*********- за
времето от 5,38 ч. до 15,00 ч. - общо 13 разговора, с продължителност от
2 до 247 секунди.
От
нанесения му от тримата подсъдими и четвъртото неустановено лице побой, на св. Х.С.
били причинени групирани подкожни хематоми в тилната област на главата;
множество кръвонасядания на челото срединно, както и охлузване в същата област;
кръвонасядания на клепачите на дясното око във външния им край; кръвонасядане с
подлежащ подкожен хематом в областта на долния ръб на дясната очница;
кръвонасядане по гърба на носа в средната му част, леко вляво от срединната
линия; множество червеникаво морави кръвонасядания двустранно на шията,
по-добре изразени вдясно; групирани червеникаво синкави кръвонасядания по
външно-страничната повърхност на лявото рамо и горната трета на лявата мишница.
В своята съвкупност, посочените увреждания довели до временно разстройство на
здравето на св. Х.С., неопасно за живота му.
След като
бил отведен, заедно със задържаните трима подсъдими в 07 РУП - СДВР, където му
били снети обяснения, св. Х.С. се прибрал в дома си в кв. „Разсадника”. В
последвалия инцидента близо едномесечен период от време св. Х.С. се страхувал да
излиза от дома си, да контактува с околните, продължавал да
се чувства неприятно от спомена за случилото се с него, като общувал предимно с
майка си - св. Р.С. - С. и своята приятелка - св. Л.Ж..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства:
-показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: Х.С. ( вкл. и показанията му, дадени пред предходния съдебен състав по НОХД №
19/2015г. по описа на СГС в о.с.з. от 26.11.2015 г., приобщени на основание чл. чл. 281,
ал.1, т.2, пр. 2 от НПК ), показанията на
св. П.
М.(вкл. и показанията му, дадени пред предходния съдебен състав по НОХД № 19/2015г. по описа на СГС в
о.с.з. от 26.11.2015
г., приобщени на
основание чл. чл. 281, ал.1, т.2, пр. 2 от НПК и дадените
на досъдебното производство от от 01.04.2014
г., от 29.03.2014 г. и от 08.10.2014 г.
на л.л. 56, 66 и 69 от д.п.,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), на св. О.Й. (вкл.
и показанията му, и показанията му, дадени пред
предходния съдебен състав по НОХД № 19/2015г. по описа на СГС в о.с.з. от 26.11.2015
г., приобщени на
основание чл. чл. 281, ал.1, т.2, пр. 2 от НПК и дадените
на досъдебното производство от 29.03.2014 г. на
л. 65 от д.п. и от
01.04.2014 г.на л. 57 от д.п. ,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК),
на св. К.Ж. (вкл. и
показанията му, и показанията му, дадени пред
предходния съдебен състав по НОХД № 19/2015г. по описа на СГС в о.с.з. от 22.06.2016
г. , приобщени на
основание чл. чл. 281, ал.1, т.2, пр. 2 от НПК и дадените
на досъдебното производство от 29.03.2014
г. на л. 63 от д.п.,
дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК), на св. Б.Д. (вкл. и показанията
му, и показанията му, дадени пред предходния съдебен състав по НОХД № 19/2015г.
по описа на СГС в о.с.з. от 20.01.2016
г. , приобщени на
основание чл. чл. 281, ал.1, т.2, пр. 2 от НПК), на св.
Г.Д., дадени в хода на съдебното
следствие, на св. Р.С. - С., дадени в хода на
съдебното следствие, на Л.Ж.,дадени в хода на
съдебното следствие;
- заключенията
на назначените в хода на наказателното производство: съдебно-оценителна
експертиза (л.л. 89 - 93 от д.
п.), приета по реда на чл. 282, ал.3
от НПК; на съдебномедицинска
експертиза относно причинени увреждания на св. Х.С. (л.л.
72 - 75 от д. п.), потвърдена при разпита на
експертите в с.з., ведно с допълненията при разпита им; на съдебно-медицинска
експертиза относно причинени увреждания на св. П. М.(л.л.
80 - 84 от д. п.), потвърдена при разпита на
експертите в с.з., ведно с допълненията при разпита им; на съдебно-
техническа експертиза (л.л. 100
- 102 от съд. дело), потвърдена при разпита на експерта в о.с.з., на допълнителна
техническа експертиза по протокол №2019/ИКУ-229 ( л.л. ( 173-178 от съд. дело),
потвърдена при разпита на експерта в о.с.з.;
-протоколите
за извършени процесуални действия и писмените доказателства, приобщени по
досъдебното и съдебното дела.
Относно
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото съгласно
разпоредбата на чл.102, т.т.1-3 от НПК и значими за
правилния изход на делото, съдът не констатира съществени противоречия в
събрания по делото доказателствен материал относно наличието на престъпления,
насочеността и механизма на извършването им, както и участието на привлечените
към наказателна отговорност лица. Пред скоби
следва да бъде посочено,че показанията на пострадалите от двете престъпления
лица – С., съответно М.– са основен информационен източник за посочените
правнорелевантни обстоятелства, като данните в показанията им не само не се
оборват от друго събрано по делото доказателство, а напротив – намират подкрепя
в показанията на останалите полицейски служители ( Д. и Й.), от показанията на
св. Ж. ( с уговорката за наличие на данни за съпричастност на този свидетел към
извършения грабеж и следващата от това заинтересуваност на свидетеля от изхода
на наказателното производство), както и от обективните данни ( нараняванията на
пострадалите С.М., проведените телефонни комуникации) и тяхното научно
интерпретиране в заключенията на
изготвените по делото СМЕ и СТЕ.
Поради оспорването
от страна на защитата на всички съставомерни признаци от обективната и
субективната страна на престъпленията ( най – вече на осъществения грабеж),
съдът намира за необходимо въпреки липсата на задължение за това ( по арг. за
противното от чл. 305, ал.3, изр.2 от НПК) да изложи съображения относно доказателствената
опора на приетите за установени фактически положения по делото.
Датата и мястото на инкриминираните деяния се
установяват по еднопосочен начин от данните в гласните доказателствени средства
( показанията на св. С., на св. Ж. и на разпитаните полицейски служители М., Й.
и Д.), както и от данните, съдържащите в справките от мобилните оператори и от протокола за оглед на местопроизшествие;
налично е действително противоречие ( върху което защитата акцентира,
придавайки му значимост, която обективно не е налична) относно часа на
извършения грабеж, съответно телесна повреда – така в гласните доказателствени
средства като час на престъпленията е отразен 01.30ч., докато в протоколите за
личен обиск и за задържане на тримата подсъдими ( л.л. 25-27, 29-30 и 33-34 от
д.п.) като час на извършване на съответните действия по извършване на обиск по
ЗМВР и съответно по извършването на обиск е посочен 00.30ч. Според защитата
противоречието е съществено и рефлектира върху доказаността на обвиненията и за
двете престъпления, тъй като по време на твърдения час на посегателствата,
привлечените към наказателна отговорност лица са се намирали в 07 РУ-СДВР. Този
довод не се споделя от съда, който приема противоречието за несъществено –
касае се от една страна на споделени от свидетели - очевидци,
възпроизвеждащи в изключително близък
интервал от време ( първоначалните разпити на полицейските служители са
извършени на датата на деянието) възприятията си от часа на престъпленията и
които са напълно последователни и еднопосочни, че интересуващите делото събития
са се развили около 01.30ч., а от друга – административни документи ( срв. чл.
63 и чл. 64 от ППЗМВР от 2006г. ( отм.), изготвени по време (след) и на място (
РУ), различни от обективираните в тях фактическите действия. В тази смисъл
административните (по ЗМВР) документи за обиск и задържане не представляват
протоколи за извършени действия по разследване съгласно чл. 128 от НПК и не се
ползват със доказателствената сила по чл. 131 от НПК, поради което и
обективирания в тях час на действията не може да се противопостави на
непосредствените възприятия за часа на деянията, съдържащи се в свидетелските
показания на очевидците на събитията. Ето защо и съдът, доверявайки се на
данните в гласните доказателствени средства, прие за несъмнено установен по
делото като час на извършване на деянията 01.30ч. , който е инкриминиран по
делото.
Съдът прие за установено, че към месец март на
2014 г. подс. В.Т. ***, ж. к. „********, както и
че е бил бивш съквартирант и приятел със
св. К.Ж., като тези обстоятелства се установяват по еднопосочен начин от показанията
на свидетелите К.Ж. и Г.Д., както и от данните за самоличността на подс. Т.,
посочени в протоколите за извършени спрямо него процесуални действия по
досъдебното производство. Възприетите от съда обстоятелства за проведени
телефонни разговори преди и след инцидента между св. К.Ж. и подс. В.Т. също са
установени по категоричен и обективен начин от приложената по досъдебното
производство на л. 133 разпечатка от мобилния оператор „ К.Б.М.„ ЕАД ( Глобул),
съпоставена с данните от показанията на св. Ж. в хода на предходното съдебно
следствие, че към инкриминираната дата той е ползвал мобилен телефон с номер*********
и данните, че телефонният номер*********е бил ползван именно от подс. Т.,
съдържащи се в писмото от Глобул на л. 132 от досъдебното производство.
Еднопосочни и безпротиворечиви са показанията на свидетелите К.Ж. и Х.С.
относно обстоятелствата, че те са се познавали от един от летните сезони преди
2014 г., когато и двамата работили в Слънчев бряг; че по това време св. Х.С.
бил уличен в разпространяване на марихуана и по този повод бил изгонен от
студиото за татуировки, в което работил; че на 28.03.2014 г. двамата се чули по
телефона и св. Ж. поканил св. С. вечерта да ходят заедно на празненство
в бл. **на Студентски град, вх. Г, в стая 813, в която казал, че живее негов
приятел на име Т.. От приложената
на л. 250 от съдебното дело по НОХД № 19/2015г. на СГС справка
от РС „Студентски общежития“ към НСА се установява, че в
действителност в тази стая не бил настанен студент на име Т., а студентката М.И.Д..
Съдът
намери за категорично установен факта на осъществено върху св. Х.С. внезапно и координирано нападение от четири лица в момент, в който след
осъществената му среща със св. К.Ж. двамата са достигнали до бл. **на
Студентски град около 1,30 ч. на 29.03.2014 г. Освен от безпротиворечивите за
тези обстоятелства показания на свидетелите Х.С. и К.Ж., фактът на нападението
и участието на четири лица, нанасяли удари на св. Х.С., се установява и от
показанията на свидетелите - полицейски служители П. М., О.Й. и Б.Д., чието
внимание е било привлечено от инцидента, при премиването покрай мястото на нападението с полицейския автомобил, с който са патрулирали.
Обективно доказателство за факта на нападението и за причинените на св. Х.С.
увреждания е заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на съдебно-медицинското
удостоверение, приложено на л. 105 от досъдебното производство. Съдът цени изцяло заключението
на посочената експертиза и данните в съдебно-медицинското удостоверение, за да
приеме за установени вида и характера на причинените увреждания на св. Х.С. при
нанесения му по време на инкриминираното нападение побой.
Съдът кредитира
показанията на св. Х.С., че след като са се нахвърлили върху него и започнали
да му нанасят удари в главата и тялото, четиримата нападатели викали „Давай
всичко, вади всичко!”, както и „Давай тревата!”, доколкото тези показания са
логични, последователни и неопровергани от други доказателства по делото.
Напротив, данните по делото, съдържащи се в показанията на самия св. С., както
и на св. Ж. за предходна съпричастност на пострадалия към разпространение на
марихуана допълнително подкрепят показанията му, че в хода на нанасяния му
побой, извършителите се интересували и в частност дали той носи марихуана (трева).
Именно въз основа на данните в показанията на св. Х.С. и тези на св. К.Ж.,
съдът прие, че нападението срещу пострадалия С. е било предварително съгласувано и координирано
и като жертвата е бил „набелязан“ именно С. – в тази насока е обективираното
поведение на нападателите, които след като са се появили на близко ( около 5-6
метра) разстояние от свидетелите С. и Ж., без каквото и да е колебание и
провокация са предприели нападението; въпреки че нападателите са били 4-ма, а
свидетелите – 2-ма, всички нападатели са се насочили именно към св. С.,
игнорирайки напълно св. Ж. и предоставяйки му възможност да напусне необезпокоявано
местопрестъплението; отправените към св.С. искания за предаване освен на
намиращите се у него вещи, а и на
наркотични вещества също са индикатор за наличие на предварително намерение да
бъде ограбен. От друга страна фактите на съществуващи приятелски отношения
между подс. Т. и св. Ж.; че св.С. е бил в отношения на познанство със св. Ж.,
въпреки присъствието на който подс.Т. е предприел нападение към спътника му; на
проведен в близък времеви интервал преди срещата между С. и Ж. ( в 23,23
ч. на 28.03.2014 г. с продължителност 15 секунди ) телефонен разговор между
св. Ж. и подс.Т., съпоставен с предварително уговорената среща между С. и Ж. за
празненство в блока, до който е извършено нападението и установеното
обстоятелство, че посоченото от Ж. жилище в блока не било обитавано от посоченото от него лице с лично
име „Т.“, сочат на възможна съпричастност на св. Ж. с извършеното срещу С.
нападение. Комплексният анализ на установените по делото обстоятелства
категорично изключва наличието на „ексцес“ от страна на неустановеното по делото лице и също нападател, каквито доводи
навежда защитата – поведението на нападателите непосредствено преди и по време
на нападението срещу С. е обективен индикатор за намеренията им и именно то не
сочи за наличие на действие от страна на неустановеното по делото лице, излизащо извън
рамките на първоначалното намерение на четиримата за упражняване на принуда под
формата на сила спрямо св.С. и отнемане на намиращите се у него вещи, вкл. и
наркотични вещества. Напротив – установените по делото действия на нападателите
еднозначно обективират общото им намерение посредством сила да отнемат
движимостите, намиращи се у св. С..
На следващо място съдът счита за установено по категоричен начин, че
трима от нападателите на св. Х.С. са били подсъдимите В.Т., П.Р. и С. В.. За да
формира този извод, съдът кредитира показанията на свидетелите - полицейски
служители П. М., О.Й. и Б.Д., както и показанията на св. Х.С.. По
безпротиворечив, еднопосочен и взаимно съответстващ си начин тримата свидетели
- полицейски служители сочат, че трите задържани от тях на местопроизшествието
лица, а именно подсъдимите Т., Р. и В., са били именно лицата, които заедно с
четвъртото избягало и неустановено по делото лице, са
участвали в побоя, който е довел до намесата на патрулиращите полицаи. По
категоричен начин свидетелите М.и Д. сочат, че в резултат на предприетото от
тях преследване на нападателите, са задържали двама от тях - подсъдимите Р. и В.,
а същите двама полицейски служители и св. Й. дават еднопосочни и последователни
показания и за задържането на подс. Т. в
близост до местопроизшествието, криейки се между два паркирани наблизо
автомобила. Отчетените обстоятелства за липса на спомен или за противоречия на
показанията на свидетелите В.Т., П.Р. и С. В., дадени в хода на съдебното
следствие с показанията им от досъдебното производство, дали основания за
прочитане на показанията им от досъдебното производство, не дават основания да
не бъдат кредитирани показанията на тези трима свидетели. Липсата на спомен за
някои обстоятелства е напълно обяснима с оглед изтеклия период от време от
деянието до провеждането на разпитите, а констатираните противоречия не са с
характера да дискредитират показанията, доколкото също са функция от изминалото
време и същите бяха отстранени след прочитането на показанията от досъдебното
производство и потвърждаването им от всеки един от свидетелите. Неоснователни
са поддържаните от защитата на подс. Р.
доводи за съществени противоречия между показанията на свидетелите - полицейски
служители относно броя на лицата, нанасяли побой над св. С.. Цялостната
обстановка около нападението, установена по категоричен разпит от показанията
на свидетелите Х.С., К.Ж., П. М., О.Й.
и Б.Д., изключват по категоричен начин възможността тримата подсъдими, без да
са съпричастни към безспорно установения факт на нападението, да са се намирали
в района на местопроизшествието и да са били задържани там, просто поради факта
на присъствието им. Както се установи от показанията на посочените свидетели,
нападението е извършено около 01,30 ч., през нощта, на място, на което е нямало други хора, нито то е станало
достояние на някой друг, освен на нападнатия С., придружавалия го св. Ж. и
тримата патрулиращи полицаи - свидетелите М., Й. и Д., преминаващи със своя
автомобил покрай бл. **на ж. к. „Студентски град“. Съпричастността на
подсъдимите В.Т., П.Р. и С. В. към инкриминираното нападение над св. Х.С.
допълнително се установява и от сочените обстоятелства по еднопосочен начин в
показанията на свидетелите - полицейски служители М.и Д., според които след
задържането им, подсъдимите са признали своето и на четвъртото
неустановено лице с прякор „В.“ участие в извършването на нападението. Допълнително участието на подс.
В.Т. в извършването на нападението се установява и от установения от
показанията на свидетелите М., Д. и Й. факт на опит за изхвърляне, след
задържането му, от страна на подс. Т. на
мобилния телефон „Айфон 3 джи“, който телефон и прикаченият към него кабел са
били разпознати впоследствие от св. С. като отнети му в хода на побоя вещи.
Наличието на същите вещи у подс. В.Т. в момента
на задържането му, станало в рамките на минути след инцидента, изключва
допускане на всякакъв възможен друг извод, освен, че именно подс.
Т. е отнел тези вещи от св. Х.С., в хода на нанасяните му от същия подсъдим и
подсъдимите В. и Р., и неустановеното лице с прякор „В.“ удари в главата и
тялото на св. С.. Неоснователни са доводите на защитата на подс.
В.Т., според които по делото не било доказано у св. Х.С. да се намирал мобилен
телефон „Айфон“, който да му е бил отнеман при извършеното нападение. От
показанията на свидетелите - полицейски служители М., О. и Й. по еднопосочен
начин се установява, че още на местопроизшествието св. Х.С. е разказал как е
установил липсата след побоя на носените у него мобилни телефони и е разпознал
единия от тях като изхвърления от подс. В.Т.
след неговото задържане и водене към местопроизшествието. В показанията си по
последователен начин св. Х.С. разказва къде се е намирал този телефон преди да
бъде нападнат и по какво го е разпознал след това в изхвърления от подс. Т., като липсват други
противоречащи на изнесената от пострадалия източници на информация.
Съдът прие, че неустановеното по делото лице с прякор „В.“ е отнело другия,
намиращ се у св. Х.С. мобилен телефон - „Нокиа Лумиа 1020”. Този извод несъмнено
следва от комплекса положителни и отрицателни факти, установени по делото –
мобилният телефон е бил отнет от владението на С. по време на нападението;
същият не е установен у подсъдимите ( задържани непосредствено след
нападението) или в района на местопрестъплението ( на което е извършен оглед); сутринта
в 6,02 ч. на 29.03.2014 г. мобилният телефон е бил ползван за достъп до мобилен интернет от клетка, намираща се в гр. София, ж.к. „Студентски град“, т.е. в района
на престъплението. Изложените факти изключват друг извод освен направения от
съда, че мобилният телефон се е намирал у четвъртия нападател - останалото
неустановено по делото лице с прякор „В.“, когато същият е избягал при появата
на полицейските служители. Съдът намира за неоснователни доводите
на защитниците на подсъдимите, според които по делото е останало недоказано
самото наличие на такъв телефон у св. С. при инкриминирания инцидент. По
досъдебното производство, на л. 106 и л. 107, са приложени документи, които
установяват, че такъв телефон е бил закупен от св. С.. Приложеното на л. 124 от
досъдебното производство писмо от Виваком, както и справката от същия мобилен
оператор на л. 125 от досъдебното производство установяват по категоричен
начин, че до 23,57 ч. на 28.03.2014 г. с този телефон са провеждани разговори
именно с мобилния телефонен номер, ползван от св. Х.С.. От заключенията
на назначените в хода на съдебното производство основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза беше
установено, че разликата в последния посочен в справката на л. 125 от
досъдебното производство ИМЕЙ номер касае един и същ мобилен апарат. Отчетеното
ползване на мобилен интернет със същия мобилен апарат в 6,02 ч. на 29.03.2014
г. по никакъв начин не опровергава показанията на св. Х.С., че този апарат му е
бил отнет по време на нападението. Това е така, защото самото ползване на
телефона в посочения час не обуславя и извод, че ползвалото го лице е св. С.,
тъй като всяко едно лице, в което телефонът се е намирал няколко часа след
нападението, включително и участник в него, би могъл да го ползва. По делото
беше установено, че четвъртият участник в побоя е успял да избяга и не е бил
задържан, поради което същото лице е разполагало с
възможност да
използва телефона, останал в него. От справката на л. 125 от досъдебното
производство се установява и че на 29.03.2014 г., в 12,58 ч. сим-картата с
телефонния номер, ползван от св. Х.С. вече е била използвана в друг мобилен
апарат, с различен ИМЕЙ номер от този на мобилния телефон „Нокиа Лумия“, което
съответства и на показанията на св. С., че още през деня на 29.03.2014г. той си
е извадил дубликат на сим-картата, останала в отнетата му „Нокиа“.
Стойността на движимите вещи, предмет на посегателство, се установява от
заключението на СОЕ, неоспорено от страните по делото.
Съдът прие за
установени обстоятелствата по нанасянето на удар с лакът от страна на подс.
П. Р. в хода на задържането му в областта на устата на св. П. М., в резултат на
който удар и е бил счупен първия горен десен зъб на П. М.до степен, в която
повече същият зъб не можел да функционира, участвайки в дъвченето и говореното
от страна на пострадалия. Пряко за тези обстоятелства свидетелства пострадалият
П. М.при разпита му в хода на проведените две съдебни
следствия, като показанията му са логични, последователни и
неопровергани от други доказателства по делото, като същевременно показанията
на св. М.допълнително са подкрепени от
други доказателства. Соченият в показанията на св. П. М.механизъм за
нанасянето на удара и счупването на зъба му, се явява напълно достоверен,
съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза за уврежданията на М..
Всички свидетели, намиращи се на местопроизшествието - свидетелите С., Д. и Й.
потвърждават, че са възприели нараняването в областта на устата и счупения зъб
на св. П. М., като по еднопосочен начин показанията на тези свидетели изключват
това нараняване да е било причинено преди започването на действията на М.по
поставяне на белезници на задържания от него и изправен с лице към стената
подсъдим П.Р.. Съдът прие, че ударът е бил силен и следователно
целенасочен ( не се касае до случайно телодвижение на подс.Р.), основавайки се
на допълненията, направени при разпита на експертите, изготвили СМЕ, които са
категорични, че силата на удара е голяма – „…За да се счупи
една от най-здравите тъкани в човешкото тяло, каквато е тъканта на зъбите,
е необходимо прилагане на значителна сила на удара. Ударът трябва да е много
силен. Дентина на зъба е най-здравата тъкан в човешкото тяло. Няма по - здрава
тъкан….“.
От
показанията на св. св. Р.С. – С. ( майка на св. С.)
и на св. Л.Ж.( намираща се в приятелски отношения със св. С.) се установи наличието на
силен стрес у пострадалия в резултат на нападението, изразен в нежелание да
напуска жилището си и да контактува с околните, състояние на страх и затваряне
в себе си.
В заключение, както
бе посочено и по-горе в изложението, доказателствените
материали, събрани по делото, са еднопосочни и еднозначни, без съществени
противоречия, съдът ги цени в тяхната цялост и въз основа на тях прие за
установени фактите, включени в предмета на доказване по делото.
Приетата за установена въз основа на доказателствения
материал фактическа обстановка, мотивира съдът да изведе следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
І. по отношение на
обвинението за извършено от подсъдимите Т., В. и Р. престъпление по чл. 198,
ал.1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК:
Съдът прие, че тримата подсъдими, в съучастие помежду си и с четвърто
неустановено по делото лице като съизвършители са осъществили състава на чл. 198, ал.1, пр. 1 от НК от обективна и субективна страна.
От обективна страна: на инкриминираната по делото дата ( 29.03.2014г., около 01.30ч.) предмет на
посегателството са чужди движими вещи : 1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа”, модел „Лумиа 1020” с прикрепено към него хендсфри на
стойност 828,00 лева, 1 брой мобилен
телефон марка „Айфон”, модел „3 джи” на стойност 96,00 лева и 1 брой кабел за зареждане за мобилен
телефон „Айфон” на стойност 8,40 лева,
всичко на обща стойност 932,40 лева ( деветстотин тридесет и два лева и 40
стотинки) - собственост на
друго лице, в случая на св. Х.С., отнети
от владението на последния, като подсъдимите Т., В., Р. и неустановеното по
делото лице при отнемането са употребили
за това принуда под формата на сила. Изпълнителното деяние на престъплението грабеж го определя като съставно такова,
тъй като включва два акта, взаимно свързани, които поотделно осъществяват
съставите на престъплението кражба и принуда. Отнемането е осъществено като е
прекъсната фактическата власт на собственика върху вещите с факта на вземането
им и установяване на собствена власт с цел разпореждане с тях. Дейците са
установили власт върху вещите ( подс. Т. върху 1 брой мобилен
телефон марка „Айфон”, модел „3 джи” и 1 брой кабел за зареждане за мобилен
телефон „Айфон”, а неустановеното по делото лице – върху 1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа”, модел „Лумиа 1020” с прикрепено към него хендсфри ) и са имали обективната възможност да се разпоредят с тях.
Другият акт от изпълнителното деяние - употребата на сила - е изпълнен чрез
действията и на четимата нападатели , изразяващи се в употребата на
физическо въздействие върху личността на
владелеца на вещта св. С. чрез нанасянето на множество удари с ръце и крака в областта на гърба, кръста и главата на С..
Упражнената от подсъдимите принуда в по-тежката
й форма на сила е с интензитет и насоченост, далеч надвишаващи нужното за
сломяване съпротивата на владелеца на вещите, тъй като на С. са били причинени групирани
подкожни хематоми в тилната област на главата; множество кръвонасядания на
челото срединно, както и охлузване в същата област; кръвонасядания на клепачите
на дясното око във външния им край; кръвонасядане с подлежащ подкожен хематом в
областта на долния ръб на дясната очница; кръвонасядане по гърба на носа в
средната му част, леко вляво от срединната линия; множество червеникаво морави
кръвонасядания двустранно на шията, по-добре изразени вдясно; групирани червеникаво
синкави кръвонасядания по външно-страничната повърхност на лявото рамо и
горната трета на лявата мишница.
Предвид съществуващата между двата акта - употребата на принуда и
отнемането - функционална връзка, като силата
е употребена за сломяване
съпротивата на владелеца на вещите с
оглед отнемането на последните, се налице елементите на съставното престъпление
грабеж.
Както бе посочено, по делото не се установи наличие на правен ексцес, т.е. действие, излизащо извън
рамките на първоначалното намерение на съизвършителите било от страна на подс.Т. ( отнел единият
мобилен телефон м. „Айфон“ и кабел ), било от неустановеното по делото лице (
отнело другия мобилен телефон м. „Нокия“ и хендсфри от пострадалия); действията им не са били самоволни и резултат от внезапно възникнал у някой от
нападателите пряк умисъл, излизащ от параметрите на общото решение и за което
останалите съучастници да не следва да отговарят. Обективираното поведение ( непровокирано, но
координирано общо нападение и вербализирано желание да вземат вещите на С.) еднозначно
показват, че всички нападатели са имали намерение именно посредством сила да
отнемат движимите вещи, намиращи се у пострадалия. В този смисъл и липсват
основания за ескулпиране на някой от
дейците ( не е налице хипотеза, при която един от съизвършителите да е извършил
повече от това, което е уговорено или предприето, като всеки от подсъдимите
отговаря за това, което лично е извършил). В този
аспект и съдът в настоящия си състав прие, че всеки от тримата подсъдими следва
да отговаря за извършеното спрямо пострадалия С. съставно престъпление „грабеж“.
Налице е и престъпният резултат –
вещите - предмет на посегателство са преминали във владение на подсъдимите, които
са осъществили трайна фактическа власт върху тях ( включително ползвайки мобилния телефон м. „Нокиа“).
Деянието е извършено от тримата подсъдими и неустановеното по делото лице в
условията на съучастие. Установи се по делото, че формата на съучастие между
подсъдимите и неустановеното по делото лице е съизвършителство, тъй като и четиримата дейци
са участвали в упражняването на принуда под формата на сила по отношение на
владелеца на вещите, като подс. Т. и неустановеното по делото лице са отнели
съответните инкриминирани по делото движимости, т.е. всеки от четиримата е участвал
в самото изпълнение на престъплението по см. на чл.20, ал.2 от НК съвместно останалите.
От субективна страна всеки от подсъдимите Т., В. и Р. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като всеки от тях е имал
намерение противозаконно да присвои вещите от
пострадалия, за да се разпореди с тях, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал те да настъпят. Подсъдимите са съзнавали, че вещите не са негови, а
чужди, че се намират във владението на другиго, както и че последният не е
съгласен да бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез употребата на
сила от тяхна страна, като е искал настъпването
на престъпния резултат. Налице е общност на умисъла /и в интелектуалния и във
волевия момент/ - подсъдимите Т., В. и Р. са осъзнавали, че не действат сами, а в условията на
съвместна престъпна дейност помежду си и с неустановеното по делото лице, като и тримата са искали настъпването на общественоопасните
последици.
Предвид изложеното
подсъдимите Т., В. и Р. следва да бъдат признати за виновни по обвинението за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК.
ІІ. по отношение
на обвинението за извършено от подсъдимия Р. престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.
4, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1 от НК:
Съдът прие, че
подсъдимият П.Р. е осъществил състава на чл. 131, ал. 2, пр.
4, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1
от НК от обективна и субективна страна. Същият на инкриминираните
дата и място е причинил на св. П. М.средна телесна повреда, като
му е нанесъл увреждане, което по своята медико-биологична характеристика
представлява избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
От обективна страна св. П. М.се е явявал полицейски орган, изпълняващ възложени
му по служба функции, като полицай в 07 РУ на СДВР. Телесната повреда е
нанесена на пострадалия при изпълнение на службата му - по време на носене на
дежурство и предприети от него действия по задържане на подс.
Р., чрез поставяне на белезници.
От субективна
страна телесната повреда е причинена умишлено, доколкото категорично и от
показанията на пострадалия св. М., и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза за уврежданията му се установява, че ударът с лакът от страна подс.
Р. е нанесен със значителна сила. От субективна страна поде. Р. е съзнавал, че
с нанасянето на силен удар с лакътя си в областта на устата на св. П. М.му
причинява увреждане, което е достатъчно да счупи негов зъб, като действията на
подсъдимия еднозначно сочат, че той е целял причиняване на увреждане на
предприелия задържането му полицейски служител, който преди това се е
легитимирал като такъв.
Предвид изложеното
подсъдимия Р. следва да бъде признат за виновен по обвинението за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. ал.
1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
І.
относно престъплението по чл. 198, ал.1 от НК:
За
престъплението, за което подсъдимите Т., В. и Р. бяха признати за виновни,
видно от разпоредбата на чл. 198, ал. 1
от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 (три) до 10 (десет)
години.
Настоящият
съдебен състав прецени, че спрямо тримата подсъдими са налице
предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне на следващите
им се наказания. Като смекчаващи отговорността им обстоятелства съдът прецени
младата им възраст, трудова ангажираност, необремененото съдебно минало,
невисоката стойност на предмета на престъплението и не на последно по значение
място – голямата продължителност на воденото спрямо тях наказателно производство,
несъответно на фактическата сложност на обвинението.
Отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелство се
явява наличието на съучастие и интензивността на използваната принуда при
употребата по – тежката форма на сила.
В този
смисъл и след преценка на относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите
отговорността на дейците обстоятелства, съдът
прие, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55,
ал. 1 от НК, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което и определи на всеки от подсъдимите наказание под
установения в закона минимум, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 1 ( една)
година. Съдът счете, че са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за
отлагане на изтърпяването на така наложеното на тримата подсъдими наказания, както предвид неговия размер и необремененото
им съдебно минало, така и поради липсата на основания да се приеме, че само
ефективно изтърпяване на наказанието би осигурило целите по чл. 36 от НК и най-
вече личната превенция. По тези съображения съдът отложи изтърпяването на
наложените наказания лишаване от свобода за минималния, предвиден в закона
изпитателен срок от 3 (три) години.
ІІ.
относно престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3,
алт. 2, вр. ал. 1 от НК:
За
извършеното от поде. П.Р. престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. чл. 129, ал.
2, пр. 3, алт. 2, вр. ал. 1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 (три) до 10 (десет) години.
Съдът отчете като отегчаващо отговорността на подс. Р. обстоятелство, че е
извършил престъплението след като е извършил друго такова и при задържането му
по този повод.
Смекчаващи обстоятелства се явяват чистото съдебно минало на подс.
П.Р.; младата му възраст и при извършване на деянието, и към момента на
постановяване на присъдата, както и трудовата му
ангажираност.
Като съобрази и за смекчаващо обстоятелство изтеклият период от време от
извършването на деянието, съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, при които и най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което и съдът
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определи наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 ( една) година и 6 ( шест)
месеца.
Съдът
счете, че са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на
изтърпяването на така наложеното на подс. Р.
наказание, както предвид неговия размер и чистото съдебно минало на подсъдимия,
така и поради липсата на основания да се приеме, че само ефективно изтърпяване
на наказанието би осигурило целите по чл. 36 от НК и най-вече личната
превенция. По тези съображения съдът отложи изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода за средния,
предвиден в закона изпитателен срок от 4 ( четири) години.
По отношение на
подс. Р. в настоящия случай са налице
предпоставките на чл.23,ал.1 от НК за налагане на едно общо най-тежко
наказание между така определените му по
настоящото дело, а именно 1 (една) година и 6( шест) месеца „лишаване от
свобода“. Същото не следва да бъде
изтърпяно ефективно, в случая освен
формалното наличие на предпоставките на чл.66,ал.1 НК и изразени в липсата на
предходни осъждания на дееца и размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“, следва да бъдат отчетени младата възраст и трудова ангажираност на
дееца. Съдът не счита, че целите на
наказанието биха се осъществили единствено чрез ефективното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода и изолирането на подс. Р. от обществото, което
би засилило асоциалната насоченост на бъдещите му действия, а следва с оглед
постигането най-вече на поправително и възпитателно въздействие на наказанието
върху дееца, същото да бъде с насоченост към неговото ресоциализиране. Ето защо
и настоящата инстанция намира, че и отлагане изпълнението на наложеното
наказание би довело до възпиращ, поправителен и превъзпитателен ефект върху
осъдения. Съобразявайки изложеното дотук, съдът прие, че на основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подс. Р. общо наказание от 1 година и
6 месеца „лишаване от свобода“ следва да бъде отложено за срок от 4 (четири)
години, определяйки средната продължителност на изпитателния срок именно поради
спецификите, разкриващи завишена обществена опасност и поредността при
извършване на деянията.
Съдът не счете, че
следва да увеличи така определеното общо най –тежко наказание на осн. чл.24 от НК, тъй като личността на дееца не разкрива
завишена степен на обществена опасност от една страна, а от друга –
целите на наказанието биха се реализирали и посредством така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 ( една) година и 6 ( шест) месеца,
който срок се явява достатъчен според мнението на съдебния състав да въздейства
предупредително върху дееца, като същевременно се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
ПО ПРИЕТИТЕ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
І. по отношение на гражданския иск за имуществени вреди:
Пострадалият С. в условията на солидарност е предявил срещу подс. В.Т., подс. П. Р. и подс. С.В. иск
за обезщетяване на причинените му от престъплението по чл. 198, ал.1 от НК
имуществени вреди – за сумата от 828 (осемстотин двадесет и осем) лева,
представляваща стойността на отнетия му мобилен телефон „Нокиа Лумиа 1200” с
прикрепено към него хендсфри. По делото
се установи наличието на извършен от тримата подсъдими деликт, като безспорно деянието, имащо характер на престъпление, е
виновно и противоправно извършено.Установено е по категоричен начин и наличието
на вредоносен резултат, конкретната стойност на претърпяната загуба ( вреда) от
страна на св.С., както и причинната
връзка между нея и поведението на подсъдимите. Ето защо са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на тримата подсъдими в
условията на солидарност, като предвид изричното искане в тази насока на
гражданския ищец следва да му бъде присъдена и
законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането / тъй като тогава делинквентът е изпаднал в забава –
чл.84,ал.3 вр. ал.1 от ЗЗД/ до
окончателното заплащане на сумата. В този смисъл гражданският иск следва да бъде уважен в неговата цялост
ІІ. по отношение на гражданския иск за неимуществени вреди:
Гражданската
отговорност на подс. В.Т., подс. П. Р. и
подс. С.В. спрямо пострадалия С. отново е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на
непозволеното увреждане за възмездяване на причинените му от
престъплението по чл. 198, ал.1 от НК неимуществени вреди. Несъмнено е, че
деянието, имащо характер на престъпление, е виновно и противоправно
извършено.Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат,
както и причинната връзка между него и поведението на подсъдимите. Ето защо са
налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимите
в условията на солидарност. За определяне на размера на дължимата от подсъдимите
обезвреда за причинените на пострадалия неимуществени вреди е приложима
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. ВКС
изтъква в т.2 на ПП №4/1968 г., че понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при
определянето му следва да изхожда от
конкретните обстоятелства като характерът и начинът на извършване на
увреждането, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Настоящият съдебен състав, изхождайки от установените по делото негативни изживявания
на пострадалия С., техните проявления в ежедневието му, интензитетът и
продължителността им, намери, че адекватното (справедливото) им обезщетяване
възлиза на сумата от 5 000 ( пет хиляди) лева, за която част гражданският иск следва да бъде уважен. За
разликата до пълния му предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева,
гражданският иск се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ето защо са налице предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност
на тримата подсъдими в условията на солидарност за сумата от 5 000 лева, като
предвид изричното искане в тази насока на гражданския ищец следва да му бъде
присъдена и законната лихва върху тази
сума от датата на увреждането / тъй като тогава делинквентът е изпаднал в забава
– чл.84,ал.3 вр. ал.1 от ЗЗД/ до
окончателното заплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на всеки
от подсъдимите В.Т.Т., П.Н.Р. и С.В.В. бяха възложени съразмерно направените по
делото разноски - в полза на републиканския бюджет и по сметка на СДВР сумата
от по 173.33 лв. (сто седемдесет и три
лева и 33 стотинки), представляваща
направените в д.п. разноски и по 575.77 лв. ( петстотин седемдесет и пет лева и
77 стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, представляваща направените в съдебното
производство разноски, както и сумата от по 233.12 ( двеста тридесет и три лева
и 12 стотинки) – държавна такса върху уважените граждански искове.
С оглед направеното от частния обвинител и граждански ищец искане и на
основание чл.189, ал.3 от НПК всеки от подсъдимите В.Т.Т., П.Н.Р. и С.В.В. бе
осъден да му заплати сума в размер на по
320лв. ( триста и двадесет лева), представляваща направени разноски (
възнаграждение за повереник ) в производството.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Приобщените по
делото веществени доказателства 1 брой мобилен телефон марка „Айфон”, модел „3
джи” и 1 брой кабел за зареждане за мобилен телефон „Айфон”бяха върнати на
собственика им Х.Ч.С..
Съдът постанови да
бъдат отнети в полза на Държавата веществени доказателства 1 бр. черна шапка и
опаковка от презервативи, тъй като собствеността им остана неустановена по
делото, а и същите че нямат стойност извън рамките на наказателното
производство, като след неговото приключване постанови да се унищожат.
Мотивиран от изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: