№ 3029
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110141436 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 вр. ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Д.З.”АД е предявил срещу ответника А.П.И. кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 8520,97 лв., представляваща изплатеното по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 17.10.2018 г. от
виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване на пътното платно на
длъжностни лица, които са служители на ответника, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на
сумата и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2100 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.03.2021 г. до 24.07.2023г. Претендира
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско”, на 17.10.2018 г. е настъпило застрахователно събитие
– застрахованият лек автомобил с марка „Пежо“, модел 301, с рег. № ***. Същото е
реализирано на автомагистрала „Струма“ и е причинено от внезапно излязло на платното
куче. Твърди, се че ПТП-то е настъпило поради неизпълнение от страна на служители на
ответника на задължението им по чл. 3, ал.7,т.6 от ЗП – да изградят, поддържат и
стопансиват надеждни оградни съоръжения, диги, мрежи и други средства за пропускателен
контрол, които да ограничат достъпа и внезапното преминаване на животни по пътищата в
това число и по скоростните такива. Твърди, че щетите са на претендираната стойност.
Ответникът ***“ не депозира писмен отговор в указания от съда едномесечен срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, в това число и Застрахователна полица № 0313180300001027, се установява,
че ищецът е застраховател по застраховка "Автокаско" на процесното моторно превозно
средство "Пежо 301" с рег. № ***, със срок на застраховката от 02.04.2018 г. до 01.04.2019 г.
1
От представените по делото писмени доказателства, в това число - протокол за ПТП
№ 1679617 от 17.10.2018 г.,опис на щета, опис заключение на щета, възлагателно писмо,
доклад по щета, приемо-предавателен протокол, преводно нареждане за кредитен превод,
както и от показанията на свидетеля Е. С. С. , се установява, че на 17.10.2018 г. на
автомагистрала "Струма", водачът Е. С. управлявал лек автомобил марка ""Пежо 301" с рег.
№ ***, като се движел с посока към г София и в района на км 20+600 пред автомобила от
дясната страна изскочило безстопанствено куче, при което настъпил удар с предната дясна
част на бронята на автомобила, вследствие на което били причинени щети на процесното
МПС.
От представените писмени доказателства се установява, че застрахователят е приел
щетата за обезщетяване. По изготвените калкулация по претенция и ликвидационен акт е
прието да се изплати на собственика на увреденото МПС сумата в общ размер на 8276,77 лв.
От преводни нареждания за кредитен превод от 16.01.2019 г. се установява, че в полза
на дружеството, предоставило авточастите, и сервиза, отремонтирал процесното МПС, била
платена сумата в общ размер на 8276,77 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че всички увреждания "Пежо 301" с рег. № ***,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно- следствена връзка с
механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за възстановяване на щетите
по лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер
на 8276,78 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, приема, че ищецът е доказал и спорните обстоятелства по делото, а именно
механизма на ПТП, както и вредите и размера на същите, до който размер има право на
регрес спрямо ответника.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. и представената
застрахователна полица се установява наличие на застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателства чрез разпита на свидетеля Е. С., които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както
и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че процесното произшествие е настъпило на посочените по - горе дата
и място, като причина за настъпване на същото е необезопасяване на пътното платно. От
допуснатата и приета САТЕ се установява също и причинно-следствената връзка.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
2
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е
имал задължение да поддържа и обезопаси пътя и дали процесните вреди са в причинна
връзка с това неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, ***" осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Ответникът не е оспорил своевременно с отговора на исковата молба обстоятелството, че
пътят, на който е реализираното процесното ПТП, е републикански път по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП
е задължен да осъществява дейностите по поддържането му. ***" като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които
е възложила изпълнението. Така съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, поради което задължение на ***" е полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. В
конкретния случай именно бездействието да поддържа в изправност преградата,
препятстваща преминаването на животни през магистралата, е довело до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители (в този смисъл е и Решение №
265733 от 9.09.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4948/2020 г. и др.). Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата на застрахования при него собственик на
увреденото МПС срещу ответника.
В конкретния случай действителните вреди, в пряка причинна връзка с описания в
протокола за ПТП и установен от свидетеля механизъм на настъпване на пътно -
транспортното произшествие, възлизат според приетото заключение на САТЕ на 8276,78 лв.
Тъй като този размер е по-голям от заплатеното и претендирано от ищеца обезщетение по
застраховката "Автокаско" – 8276,78 лв., то вземането му по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу ответника възлиза именно на 8276,78 лв., към която сума
следва да бъдат добавени и 25 лв. ликвидационни разноски. Доколкото е установено по
делото, че автомобилът е имал увреждания, поради които не е можел да се придвижва на
собствен ход, на репариране полежат и направените разходи за репатрирането му, които
възлизат на 229,20лв., за които е представен и ликвидационен акт, т.е. искът е основателен
до пълния предявен размер от 8520,97лева., ведно с претендираната законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
С оглед основателността на лихва за главница, основателна се явява и претенцията на
ищеца с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД. Видно от представената по делото покана за
доброволно изпълнение от 18.02.2021г. ищецът е поискал изплащането на процесната сума,
поставяйки ответника в забава за периода от 23.032021г. до 24.07.2023г. Размерът на
лихвата за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД изчислен по реда на чл.162 ГПК е в размер на 2100лв.,
което прави иска основателен до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход от спора с правна възможност да претендира разноски разполага
ищецът, който е поискал присъждането им и е представил списък по чл.80 ГПК, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
3
му бъдат присъдени: 424,84 лв. за държавна такса, 400 лв. депозит за САТЕ, 100 лв. депозит
за свидетел, както и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение или общо 1124,84лева.
Така мотивиран,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***", ЕИК: *** да заплати на „Д.З.“АД, с ЕИК *** на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 8520,97лв. представляваща
изплатено по застраховка "Автокаско" обезщетение за вреди, настъпили на 17.10.2018 г. от
виновно поведение на служители на ответника, изразяващо се в необезопасяване на пътното
платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 25.07.2023 г., до окончателното й изплащане, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от
2100лв – лихва за забава изтекла за периода от 23.032021г. до 24.07.2023г. , както и на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1124,84лева – разноски по делото. .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4