Решение по дело №14225/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1088
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия: Теменужка Симеонова
Дело: 20211100514225
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1088
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100514225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.08.2021 г. по гр.д. № 61308/20 г., СРС, ІII ГО, 140 с-в е
признал за установено по предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК ****, с
адрес: гр. София, ж.к. „****“ ул. „****, сгр. 2А срещу СЛ. ТР. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София. кв. „****, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД, че СЛ. ТР. Д. дължи на „Софийска вода“ АД на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на 2780,82 лв., представляваща
непогасена стойност на водоснабдителни услуги за периода от 02.09.2017 г.
до 07.06.2020 г., кл. **********, ведно със законната лихва, считано от
02.09.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на
299,93 лв., представляваща лихва за забава за периода от 29.10.2017 г. до
12.03.2020г., като е отхвърлил иска за главница с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД до пълния предявен размер от
5458,78 лв. и за периода от 19.12.2012 г. до 01.09.2017 г. като погасен по
давност, и иска за лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
1
до пълния предявен размер от 1632,47 лв. и за периода от 19.01.2013 г. до
28.10.2017 г. и от 13.03.2020 г. до 06.07.2020г. Осъдил е СЛ. ТР. Д., ЕГН
44
**********, с адрес: гр. София, кв. „Ботунец, бл. **** да заплати на
„Софийска вода“ АД. ЕИК ****, с адрес: гр. София, ж.к. „****“, ул. „****,
сгр. 2А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 362,17 лв.,
представляваща разноски съобразно уважената част от исковете. Осъдил е
„Софийска вода“ АД. ЕИК ****, с адрес: гр. София, ж.к. „****“ ул. ..****,
сгр. 2А да заплати на СЛ. ТР. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 387,16 лв.,
представляваща разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението в частта, в която е прието за установено, че ответникът
дължи посочените суми, е обжалвано от СЛ. ТР. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, кв. „Ботунец“, бл. ****, чрез пълномощника по делото адвокат
В.Т. от САК, със съдебен адрес : гр.София, ул.“****, офис 3 с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди се, че в процесния имот не живее никой, че по
делото не е установено ищцовото дружество да е доставяло услуга
водоснабдяване, а именно доставяне на вода в имота на потребителя, чрез
водопроводни отклонения, съгласно чл.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
съответстваща на претендираните по делото. Съгласно приетата по делото
СТЕ, от създаването на партидата на името на ответника, месечното
таксуване е на база трима потребители, т.е. трима живущи на обекта, като не
са били налице предпоставките за това. Не е налице реално и правилно
отчитане на потребеното количество питейна вода по процесната партида.
Ответникът е оспорил приетите по делото СТЕ и ССЕ с мотиви, че те са
работили и изготвили заключенията си по документи, които не са приложени
по делото и не са приети като доказателства.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивамото дружество „Софийска вода” АД, ЕИК ****, със седалище
в гр. София, ж.к. „****“ ул. ..****, сгр. 2А не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание
чл.79, ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.198, ал.1 ЗВ, вр. чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от
„Софийска вода“ АД срещу СЛ. ТР. Д., ЕГН ********** за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 17.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 42251/2020 г.
по описа на СРС, 140-ти състав.
Ищцовото дружество „Софийска вода“ АД твърди, че е в облигационно
отношение с ответника СЛ. ТР. Д., по силата на което му предоставя
водоснабдителни услуги в имот с адрес: гр. София, кв. „****, с кл. №
**********, като ответникът дължи заплащането на цената на доставените
водоснабдителни услуги. Ответникът не е заплатил в определения в общите
условия срок стойността на доставената му услуга, поради което ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, както следва: 5458,78 лв., представляваща стойността на
водоснабдителни услуги за периода от 19.12.2012 г. до 07.06.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 02.09.2020 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на
вземането; 1632,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 19.01.2013 г. до 07.06.2020 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което
съдът е дал указания за предявяване на искове по чл. 422 ГПК. В изпълнение
на дадените указания ищецът е предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.09.2020 г. по ч.гр.д. № 42251/2020 г. по
описа на СРС, 140 състав.
Ответникът СЛ. ТР. Д. оспорва исковете като неоснователни. Прави
възражение за настъпила погасителна давност.
От приетата по делото СТЕ се установява, че ищецът е предоставил
3
водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот - ап. 8. намиращ
се в гр. София, кв. „****, както следва: задължение от разпределителен
протокол на стойност 760,43 лв., което е записано на 19.12.2012 г.,
фактуриране за период от 20.12.2012 г. до 28.04.2020 г. на база трима
живущи, което е на стойност 4698,35 лв. Съгласно заключението по съдебно-
техническата експертиза, цената на предоставените водоснабдителни и
канализационни услуги за периода от 19.12.2012 г. до 28.04.2020 г. възлиза на
сумата в размер на 5458,78 лв. Същото обстоятелство се установява и от
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена на базата на счетоводните
записвания при ищеца.
От правна страна:
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че ответникът се явява потребител
на водоснабдителни услуги в имот, намиращ се в гр. София. кв. „****, ап. 8, е
кл. № **********. При тези данни, СГС приема че ответникът има качеството
на „потребител“ по смисъла на Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги / ЗРВКУ/ и Наредба № 4. Съгласно §1,т.2 от ЗРВК
по смисъла на този закон: "потребители" са: а) юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи
вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични
нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В
този смисъл е нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004 г.
По силата на чл.8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи (Наредба № 4), получаването на В и К услуги става
чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Ето защо, правоотношенията между страните
са регламентирани от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи (Наредба № 4), както и от
влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода” АД, в сила до
28.08.2016г. и от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от
28.08.2016г. насам. Действащите през процесния период Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийска
вода” АД са общодостъпни на съответните интернет адреси. Ето защо по
силата на тези ОУ е налице облигационна връзка между страните, като
4
ищцовото дружество не сключва индивидуални договори с всеки от
потребителите. По силата и на чл.2 от ОУ ищецът има качеството на
потребител на В и К услуги за имот, находящ се в София,кв. „****, ап.8, кл.
№ **********.
Във връзка с твърдението, че по делото не е установено ищцовото
дружество да е доставяло услуга водоснабдяване, а именно доставяне на вода
в имота на потребителя, чрез водопроводни отклонения, съгласно чл.5 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. съответстваща на претендираните по делото, то
и както бе посочено по-горе, от приетата СТЕ се установява, че ищецът е
предоставил водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот -
ап. 8. намиращ се в гр. София, кв. „****, както следва: задължение от
разпределителен протокол на стойност 760,43 лв., което е записано на
19.12.2012 г., фактуриране за период от 20.12.2012 г. до 28.04.2020 г. на база
трима живущи, което е на стойност 4698,35 лв. като цената на
предоставените водоснабдителни и канализационни услуги за периода от
19.12.2012 г. до 28.04.2020 г. възлиза на сумата в размер на 5458,78 лв. По
делото не налице същинско оспорване на експертизата, тъй като
процесуалният представител на ответника е заявил, че я оспорва, защото
вещото лице е работило по документи, които не се намират по делото, но не е
поискал по реда на чл.201 ГПК допълнително или повторно заключение.
Вещото лице е изготвило заключението си на база на своите знания и опит и
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, като е работило
върху обективни данни. Недоказано, а и ирелевантно за настоящия процес се
явява твърдението, че в процесния имот не живее никой.
Развитите във въззивната жалба доводи, че „евентуално издадените от
ищеца фактури, дори не са доведени до знанието на ответника“, са без
значение за дължимостта на сумите. След като е установена доставката на
вода, ответникът дължи заплащането й, без значение дали ищцовото
дружество е издало фактури за тези доставки, доколкото вземанията на ищеца
не са доказани само чрез счетоводните му записвания; без значение е дали
ответната страна е получавала издаваните от ищеца фактури-задължението за
плащане на потребената вода произтича от доставката й до водоснабдения
имот, а не от фактурирането й.
Предвид гореизложеното, изводът е, че ответникът се явява потребител
5
на предоставените от ищцовото дружество ВиК услуги за периода
19.12.2012 г. до 07.06.2020 г. по смисъла на цитираните ОУ, като дължи
съответната цена за доставена ВиК услуга. При зачитане на възражението за
погасителна давност, законосъобразно районният съд е определил дължимите
суми за главница за периода от 02.09.2017 г. до 07.06.2020 г., както и лихва за
забава за периода от 29.10.2017 г. до 12.03.2020 г.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. В необжалваната, същото е
влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.08.2021 г. по гр.д. № 61308/20 г. на
СРС, ІII ГО, 140 с-в в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6