№ 912
гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Веселина Д. Джонева
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500567 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.415 ал.5 от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на „**********************************“
АД (с предишно наименование „***************************“ АД), с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1784, бул.„Цариградско шосе“ №159,
БенчМарк Бизнес Център, подадена чрез пълномощника ю.к.Ил.Попова, против
определение №820 от 09.08.2022г., постановено по ч.гр.д.№813/2022г. по описа на Районен
съд – Кюстендил, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №381/17.05.2022г., издадена по ч.гр.д.№813/2022г. и е прекратено
производството по делото.
В частната жалба се сочи, че определението е неправилно, като се твърди, че в
предоставения от съда едномесечен срок за предявяване на иска, указанието е било
изпълнено и заявителят е подал искова молба с вх.№6158/11.07.2022г., която поради това, че
седалището му е извън района на КнРС, е изпратил по куриер, комуто е било възложено да
върне екземпляр от входирания документ, ведно с поставения входящ номер върху него.
Твърди, че в изпратените документи е бил приложен и препис от исковата молба, който да
се представи по заповедното производство по ч.гр.д.№813/2022г., за да послужи като
доказателство за предявяване на иска, но след справка в съда се установило, че такъв препис
липсва, както по образуваното исково производство, така и по заповедното. Сочи се, че
заповедното производство било приложено и присъединено към исковото и се счита, че
следва да се приложи института на служебното начало.
Към частната жалба е приложен препис от искова молба и бял лист с поставен върху
него печат „6158/11.07.2022“. Претендира се отмяна на определението.
Насрещната страна „Кюстендилска вода“ ЕООД не е изразила становище.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази
оплакванията в жалбата, намира за установено следното:
Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№813/2022г. е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №381/17.05.2022г., съгласно която длъжникът
1
„Кюстендилска вода“ ЕООД, с ЕИК *********, гр.Кюстендил, да заплати на заявителя
„**********************************“ АД, с ЕИК ******* суми, произтичащи от
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, в това число
главница и лихви.
В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
В съобщение, получено от заявителя, чрез негов служител, чиито три имена и
длъжност са посочени, на датата 16.06.2022г. КнРС е указал на
„**********************************“ АД възможността в едномесечен срок от датата на
получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си, като довнесе съответната
държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен в срок, както и го е
предупредил, че при неизпълнение на указанието, издадената заповед за изпълнение ще бъде
обезсилена.
С обжалваното определение с №820 от 09.08.2022г. районният съд е обезсилил
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№813/2022г. и е прекратил производството по
делото, след като е приел, че в рамките на дадения срок, изтекъл на 18.07.2022г., заявителят
не е представил доказателства да е предявил иск относно вземането.
От приложения към подадената в срок частна жалба препис от искова молба се
установява, че заявителя е предявил пред РС-Кюстендил иск за вземането на 11.07.2022г.
При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки
оплакванията в жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на
жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с
чл.415 ал.5 от ГПК.
Преценена по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за
формирания извод се заключват в следното:
Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт–
определение с №820/09.08.2022г. - за валиден и допустим такъв.
Същият, преценен по същество, е правилен и изцяло съответстващ на законовите
правила, уреждащи дължимите от страните и съда процесуални действия в производството
по предявяване на иск за установяване на вземане, за което е била издадена заповед за
изпълнение.
В случая са несъмнено установени няколко факта – че длъжникът е подал
възражение в срок срещу издадената по делото заповед за изпълнение; че едномесечният
срок за предявяване на иска за установяване съществуване на вземането е започнал да тече
по отношение на заявителя на 16.06.2022г.; че срокът, съгласно правилото на чл.60 ал.6 във
вр. с ал.3 от ГПК, е изтекъл в края на работния ден на 18.07.2022г.; че заявителят е предявил
иск на 11.07.2022г. и че в рамките на срока не е представил пред заповедния съд
доказателства за предявяването на иска.
Също така, следва да се съобрази и обстоятелството, че в полученото от заявителя
съобщение е било вписано указание за необходимостта да се представят доказателства, че
искът е предявен в срок, както и предупреждение, че при неизпълнение съдът ще обезсили
заповедта за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.415 ал.5 от ГПК, когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането си в посочения срок, съдът
обезсилва заповедта за изпълнение изцяло или частично, както и издадения изпълнителен
лист. В настоящия случай, доколкото се касае за производство по издаване на заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изпълнителен лист не е бил издаван.
Тълкуването на разпоредбата на чл.415 ал.5 от ГПК налага извода, че на първо
място доказателствата за предявяване на иска заявителят трябва да представи на съда, който
е издал заповедта за изпълнение (не е мислимо и друго) и на второ място, че съдът не е
задължен служебно да установява дали искът относно вземането е бил предявен и дали е
предявен в едномесечния срок, в какъвто смисъл се прави позоваване в жалбата. Само въз
основа на представени от заявителя доказателства, съдът, който е издал заповедта за
изпълнение ще може да провери съществува ли идентичност между предмета и страните в
заповедното производство – пълна или частична, от една страна, и предмета и страните в
исковото производство, от друга страна, което ще предопредели развитието на заповедното
производство.
След като законът задължава страната да представи доказателства за настъпването
на определен факт, в случая – за предявяване на иска относно вземането в срок, съдът няма
служебното задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от
недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалното си
задължение.
За да се приеме, че заявителят надлежно е изпълнил указанието на съда и, за да
обезпечи сам нормалния ход на производството по установяване на вземането му, същият е
следвало не само да подаде исковата молба в срок, но и да удостовери това по делото, по
което е била издадена заповедта за изпълнение пак в рамките на същия срок. В случая
заявителят, макар да е предявил иска, не е представил своевременно доказателства пред
заповедния съд за това, поради което същият ще следва да търпи и неблагоприятните
последици от своето бездействие, за които е бил надлежно предупреден, а именно -
обезсилване на заповедта за изпълнение. Твърдението, че в пратката, изпратена до съда по
куриер е бил приложен и препис за представяне по заповедното производство не е доказано,
а и въобще не е ясно дали заявителят, съответно ищец ако е представил такъв, ясно е
обозначил волята си за прилагането му по заповедното дело. Независимо от това, както и
самият жалбоподател сочи, такъв препис не е установен да е наличен нито в исковото, нито
в заповедното производство. Така, твърдението, че указанието е било изпълнено не може да
се счете за доказано и заявителят, който не е положил дължимата грижа да защити своите
интереси ще следва да понесе предвидените от законодателя неблагоприятни последици от
това, а именно – приложените от съда такива.
Изложените аргументи очертават извод, че обжалваното определение на КнРС се
явява правилно, а подадената жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.
Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че
същото е окончателно, съгл. т.8 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на
„**********************************“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр.София, п.к.1784, бул.„Цариградско шосе“ №159, БенчМарк Бизнес Център,
подадена чрез пълномощника ю.к.Ил.Попова, против определение №820 от 09.08.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№813/2022г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е
обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№381/17.05.2022г., издадена по ч.гр.д.№813/2022г. и е прекратено производството по
делото.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4